8-ми декември, никога не съм го чувствал като празник или нещо по-специално, ден като ден. Ако се случи делничен - не ходиш на университет. То пък все едно, че ходиш изобщо... Първата година май го проспах, втората година беше поносимо скучно. Тая година се вкарваха оферти за хижи-мижи, дискотечници и пр. ала-бала, ама мене нещо не ме влече да ходя по такива мероприятия. Никога не съм се забавлявал особено, само отиват пари на вятъра...
Ама така и така е нарочено за празник, пък на всичкото отгоре се случи за късмет и в събота, та да не ходя на работа... Уговорихме се с Цеко, моя монтански колега-филолог в университета и колега-монтажист в телевизията, да си го отпразнуваме двамата, както ние си знаем. Нещата се наредиха идеално, апартаментът, и по-специално хола - тази ключова стратегическа позиция в нашия план - се оказаха изцяло на наше разположение.
След традиционното сутрешно лентяйстване в събота, посрещнах Цеко на спирката и минахме през кварталния супер да се снабдим с всичко необходимо... Голям пакет солети, 4 "Кроки"-та с разни вкусове, пуканки, кола, лимонада, обилно количество боза, половин кило толумбички, 3 големи масленки и няколко "Сникърс"-а...
Нахлухме на топло вкъщи и внесохме торбите с провизиите. Брат ми вече беше приготвил до телевизора трите кутийки...
Пуснахме пакет пуканки в микровълновата, сипахме си по купа боб от тенджерата, дето баба беше оставила на котлона, дръпнахме масата пред дивана, насипахме гореизброения junkfood в разни съдове, напълнихме чашите, опънахме си краката...
POWER ON!
5.1 DTS, децибелите достатъчно високи, че ако дойдат съседи да звънят и да тропат по входната врата да не ги чеум изобщо...
Нашия дълго плануван маратон, един след друг и трите филма, с кратки пиш-паузи помежду им...
ЕЕЕЕЕЙ, НЯМА ТАКЪВ КЕФ ПРОСТО!