Не ми беше толкова за автографа, колкото да го видя на живо... с надеждата да успея да си поговоря малко с него и да му дам сценария на "Bran"... И в крайна сметка, събрах скромните си финансови запаси със субсидията отпусната ми любезно от ограничените авоари на родителското тяло и започнах да се приготвям за път. Намерих си и компания, колегата Андрей, с който заедно бяхме статисти и в War Inc.
Тъй като нямах възможност да принтирам целия сценарий, реших да го запиша на диск заедно с концептуалните рисунки и още разни неща, и да му дам CD-то плюс няколко листа с принтнат синопсис, координати за връзка и т.н. На помощ обаче ми се притече Тихомир (Tito), на който дължа големи благодарности. Вечерта говорихме в ICQ и той си предложи услугите. Пратих му PDF файла, и заседнах пред телевизора да гледм Люк Бесон в Шоуто на Слави. На следващия ден след като пристигнахме в София, там вече ме очакваха принтирани всичките 120 страници сценарий. От там минах през Orange и разгледах DVD-тата, докато чаках да подвържат сценария в копирния център долу.
Чувството да държа сценария в ръцете си, на хартия подвързан, с черна пластмасова спирала, 120 листа бяла хартия изписани с Courier 12 и осезаемо тежащи в ръцете ми... Беше хубаво :) До тогава единствено го бях скрол-вал нагоре-надолу по монитора.
С Андрей се шматкахме по центъра, зяпахме по Славейков, и изобщо - стремяхме се всячески да си убием времето до 17.00 за когато беше обявена срещата с Люк Бесон. Минахме и през tattoo студиото на Графа, да се видя със Светльо, бойния ми другар от изпитите в Натфиз. После висяхме чудо си време в магазина на Александра, оглеждахме и слухтяхме какво си приказва персонала, с параноичната идея, че Бесон може би вече е тук и някъде са си го накатали... Би било хубаво да го засека на спокойно преди тълпата, но не би. В крайна сметка си купихме книгите (първите 2 романчета, по 10 кинта бройката) и излязохме на въздух.
Поредицата за приключенията на Артур, написана от прочутия френски режисьор Люк Бесон, вече завладя децата в 34 страни по света. Сега и българските малки читатели могат да се споделят пътешествието в страната на малките същества минимои, заедно със смелия Артур, своенравната принцеса Селения и симпатичния Бетамеш…
Дядото на десетгодишният Артур е изчезнал загадъчно преди четири години. Единственият начин да бъде намерен е някой да разчете скритите послания. За да успее обаче, трябва да е умен, съобразителен и много смел…Артур е точно такъв. Решен на всичко, за да открие дядо си, той тръгва на чудно и опасно пътешествие в страната на малките същества минимои и става един от тях. В това приключение Артур ще срещне добри приятели, ще търси скрито съкровище, ще влезе в битка с воини, яздещи комари, ще пътува в орехова черупка и ще спечели сърцето на красива принцеса…Любителите на Артур могат да гледат и филма "Артур и минимоите", създаден по първите две книги от поредицата. Касовата продукция е съчетание между реални снимки и компютърна анимация. Главните герои във филма са озвучени от гласовете на знаменитости като Мадона, Дейвид Бауи и Снууп Дог.
Към 17 часа вече се заформяше групичка от чакащи. Към мене и Андрей се присъедини и Йоана (sach) от Info-Film.com. Групичката постепенно набъбваше все повече и повече, но предимно от хора, които минаваха наоколо и питаха "Абе, кво става тука, за кво чакате?" и решаваха да се присъединят да почакат и те. Аз все пак се бях потготвил психически за къде-къзе повече народ, но за щастие беше хем работен/учебен ден, хем се оказа че имало и мач с Албания... Охраната заварди вратите, раздадоха ни бели листчета на кито да си напишем имената, за да ги вижда Люк Бесон когато надписва книгите и да не обърка правописа... само дето Люк Бесон никакъв го нямаше. Междувременно благодарение на една приятелка на Йоана се сдобивам с покана за двама за официалната премиера на филма! Йей! Тина се отбива да ме види, кара ме да и разкажа това онова и предлага гостоприемно квартирата си в случай че си изпуснем влака.
Най-накра, закъснял точно с един час, ето, пристига и самият той! Леко неглиже с тениска от филма и сако отгоре, чичкото минава по тротоара и като вижда насабралата се тълпа кзва със силен френски акцен "Oh, too many people!"
Настаняват Люк Бесон на бюро пред голям постер на филма му, отстрани седи голяма декоративна гъба, тематично вписваща се с приказната атмосфера на историята. Охраната започва да пуска хората на групички, вълна след вълна, и те се редят и един по един минават през бюрото за да получат автограф от автора.
Идва нашия ред да влезем. Развълнуван съм, чудя се дали като стигна до него няма са си оплета езика и да изтърся някоя простотия, или пък нещо да оплескам... С Йоана обсъждаме разни клюки за свръхладата мадама с която франсето има връзка (и дете), и се чудим как ли ще реагира ако на бялото листче за името вместо "Joana" пише "Mila Jovovich" :) Йоана минава преди мен, планът е да се изтегли встрани и да ме снима с телефона си когато му давам сценария, да се увековечи историческия миг... понеже моя милост сутринта от бързане забрави да си вземе фотоапарата.
Ето... идва моя ред... пристъпвам... Подавам книгите и листчето с името си... той започва да пише а аз "Mr. Besson, I have something for you..." вадя от торбата подвързаните листове с черната спирала "It's a movie sript..." слагам го пред него на масата, и ми се ще да му обясня и да му разкажа всичко, но знам че има време колкото да подпише двете книги... "It is registered in WGA and..." приказвам там нещо, а Люк Бесон разгръща да подпише и втората книга и казва "OK, hold on, I'm trying to write...", аз смутено млъквам... Секунда-две по-късно вече е готов и с двете книги, поглежда за момент сценария и го оставя на бюрото до себе си. Вадя и му давам и диска, който съм приготвил - отгоре ми пише името, мейла и телефона, на на него е сценария, рисунките, файл с коордитани за свръзка и текстовия файл на синопсиса и отзивите на Йоана и Весела (Казакова)... от вълнение забравих да му дам самите принтнати листове със синопсиса, но... какво да се прави. Чувствам се още по-развълнуван от това, че не ми е казал нещо от рода на "Sorry, I can't take it" и да ми го върне обратно, а тълпата вече напира зад мен за следващите автографи... в последния момент го питам "Will you read it??" а той отговаря... МАМКА МУ, НЕ РАЗБРАХ КАКВО ТОЧНО МИ ОТГОВОРИ! Като се съчетае моето вълнение с шума на хората наоколо и това в комбинация с френския му акцент... Стори ми се, че каза нещо от рода на "No, not me, but my assistant will read it..." или нещо подобно. В тоя момент вече леко не знам къде се намирам, благодаря му, и машинално се отправям към вратата и излизам навън...
Опитвам се да си събера акъла обратно и разказвам на Йоана какво сме си казали... тя ми показва снимките от телефона си (за които отново благодарности!):
ДАДОХ МУ СЦЕНАРИЯ!!! ОТ там нататък, дали някой ще го прочете, дали той ще му обърне внимание, дали нещо ще се получи... не знам, надявам се :) Люк Бесон, гаранция - Франция!
След това се качихме на метрото (по принцип продължавам да се чувствам като Max Payne като сляза там, но сега все още вълнението ме държеше и дори за това не се сетих на отиване към киното), стоварихме се на Вардар и ето ни пред Арена. Там вече разпънали челвения килим, светнали прожекторите и дебнат с камери кога ще се появи френската знаменитост. Е, дакота той дойде, дай да му отъпчем пътечка, а? Разхождам се по червения килим... усещането под краката е готино, едно такова мекичко, леко потъваш... Чувствтам се неудобно да ходя по такова нещо с маратонки, все едно ми се искаше да се събуя пред килима и да тръгна по чорапи.
В киното отново хора, чакат да зърнат Бесон, някои от тях с брошури и календарчета в ръце се надяват да успеят да се вредят за автограф. Щурмуваме 13 зала и започваме да се оглеждаме за места... УАУ! Два реда най-удобните места, централно и на високо, и празни?!? Настаняваме се. ИДва няква жена и вика "Извинете, вие от озвучителите ли сте?"... "Ъъ? ъъ... май не" И тя ни казва, че това са места запазени за озвучителите на българския дублаж и ние отиваме да си търсим други места. ВЪх... явно имахме вид на озвучители, трябваше да кажем "Ъхъ" вместо само "Ъ" и да седим там на гъзарийката, ама... карай да върви.
Излизат на подиума пред екрана продуцентът и режисьрът на българската версия и представят един след друг всички актьори (и не чак до там актьори) участвали в дублажа. След тях са моите "любимци" Гала, Румънеца и Енчев... но ето че излиза Любен Дилов Син и просто обира овациите! :)
Пуснаха ни филма...
Айде, спойлери няма да пускам. Само малко лични впечатления.
Игралната част, готино заснета, ярки цветове, няколко готини кадри... Анимацията - особено кефеха устните и очите, красиво направени, изразителни и доста добре анимирани. Иначе като цяло анимацията не е кой знае каква уникална, да ти скрие шапката - 3D като 3D. Историята - неблести с особена оригиналност, но все пак, ядва се. Вкарана е препратка към мита за Екскалибур - Бесоновия Артур също вади меч от камък. Освен това присъства и любимия на Бесон мотив за жената-войн, в този случай червенокосата принцеса Селения - кръстоска между Мила Йовович и Йода.
Принцеса Селения? Mila Yodovich :P
От българския дублаж според мене филмчето предимно е изгубило. Без да съм чувал оригинала, смятам, че Румънеца... или пък Енчев...един от тия двамата, така и не знам кой кой е... дето озвучава героя, който в оригинала е озвучен от Snoop Dogg... Е, ами просто не става. Той и анимационния тип си прилича баш на Snoop Dog, не тава да го сменяш, ефектът се губи. Иначе Любен Дилов син озвучава сина на главния гад, Малтазар (опа, произнесох му името) Злия, и се справя много кефещо. Типчето с латино акцента също беше много свеж персонаж. ОСвен това имаше и разни препратки към Star Wars (и то без да броим Йода-ушите на минимоите). Като цяло филмчето не е зле, но не е и нещо кой знае какво. Честно казано, дори може да ви се види посредствено. И уж е филм за деца, обаче са вкарани някви неща, дето лично аз не бих искал детето ми да вижда/чува, а още по-малко да разбира - редицата нещица със сексуален подтекст (сякаш не ни скига леко фетиш историята за 10-годишно момченце дето си харесва какичката-принцеса), а като отиват в бара вече - пият някви неща, изпускат зелен дим, накрая героя на Snoop Dogg направо си пали едно масе... (егати, дори в анимация да играе, нак не му се разминава да запали! той сигурно има някаква специална клауза в договорите си и без да има сцена с пушене не се съгласява да участва).
Филмчето не е зле, става. Но не е и нещо шашкащо, свръх добро и запомнящо се. Не успява да покрие претенциите на създателя си и гръмката реклама, която му удрят по родните медии.
Заради филма си изпуснахме влака, и няма как, прибегнахме до гостоприемството на Тина. В късна доба се озовахме в едно софийско гето, родния еквивалент на Предградие 13 - Студентски Град! Прекарахме нощта удобно настанени в квартирите на Тина и компания, като теглихме жребий кой да спи при 2 момичета и кой при три... На следващата сутрин изпратихме Тина на работа и ни остави в ръцете на Калина. Стегнахме се, закусихме, отидохме на кафе, поразходихме се... и изобщо окупирахме цебия преди обед на Калина. После се замъкнахме до гарата, натоварихме се на влака и седяхме прави в леко пренаселените вагони около два часа и кусур до Пловдив.
Равносметката:
Тръгнахме само за един ден
Останахме два
Усетихме ги като три
И изхарчихме пари поне като за четири...
