TRANSFORMERS - Never Give Up AMV (Bon Jovi - Everyday)

One of my all-time favorite AMVs! It's very energizing and inspiring, I love it!
Transform and roll out! :)

Music #18

И като съм подхванал Роки темата...

Survivor - Eye Of The Tiger

Risin up
back on the street
did my time took my chances
went the distance now I'm back on my feet
just a man and his will to survive
so many times
it happens too fast
you trade your passion for glory
don't lose your grip on the dreams of the past
you must fight just to keep them alive

It's the eye of the tiger
its the cream of the fight
risin up to the challenge of our rivals
and the last known survivor stalks his prey in the night
and he's watching us all with the eye of the tiger

Face to face
out in the heat
hanging tough
stayin hungry
the stack the odds still we take to the street
for the kill with the skill to survive...

It's the eye of the tiger
its the cream of the fight
risin up to the challenge of our rivals
and the last known survivor stalks his prey in the night
and he's watching us all with the eye of the tiger

Risin up
straight to the top
had the guts got the glory
went the distance now I'm not gonna stop
just a man and his will to survive

It's the eye of the tiger
its the cream of the fight
risin up to the challenge of our rivals
and the last known survivor stalks his prey in the night
and he's watching us all with the eye of the tiger

The eye of the tiger......
The eye of the tiger......
The eye of the tiger......

Movies #11

I went the distance! From Rocky to Balboa!

събота вечерта - Rocky
неделя - Rocky II, Rocky III
понеделник - Rocky IV, Rocky V, Rocky Balboa

всички написани от Силвестър Сталоун, а 2,3,4 и 6 - и режисирани от него.

Първия е безспорна класика. Прост, семпъл, суров, истински, откровен, трогателен, мъжки, вдъхновяващ. Човешки. Много силни сцени, просто се набиват в главата. Роки се прибира в разнебитената си квартира и храни костенурките си. Роки тича по уличите на Филаделфия и катери стълбите (запазената марка на поредицата). А битката накрая - адреналин! И не на последно място - музиката на Бил Конти. Оскар за най-добър филм, който измъква изпод носа на "Шофьор на такси"
Втория започва от так, където свършва първия, използва същите изразни средства и визия, Режисурата на Сталоун прави добро впечатление. Прекрасно продължение.
Третият вече се усеща, че не може да достигне предшествениците си в нито едно отношение, но все пак не му липсва драматизъм, а идеята бившия световен шампион и противник на Роки от предишните две серии, Аполо Крийд, са се превърне от съперник в приятел и треньор след смъртта на Мики, може и да не е свръх оригинална, но се е получила добре. И Eye Of The Tiger е култова от всякъде и дори само заради песента си струва да се гледа.
Началото на четворката в наши дни може да събуди лека насмешка - сблъсък на две боксови ръкавици, едната с американския флаг, другата червена, със петолъчка, сърп и чук. Роки се завръща на ринга за да отмъсти за смъртта на Аполо и да се изправи срещу шампиона на СССР Иван Драго, в ролята Долф Лундгрен, с 3 реплики в целия филм. Посредствено, клиширано и поръсено с осемдесетарски кич. Историята достойна за видео-игра, на моменти все едно гледам сцени от Street Fighter.
Петият е по-добър от четворката, но не по-добър от тройката. С привкус на семейна драма. В началото на 90-те семейните филми имаха бум, но все пак това е Роки, не Бетовен или Волният Уили. И вкарана сцена, ретроспекция към тренировка с Мики, която отсъства от другите филми. За първи път Роки не участва в боксов мач, накрая става леко уличен варгал с Томи Гън, който Роки е тренирал и обучил, ама Томи се е продал за пари и сега се опитва да предизвика Роки... Ей такива неща.

И накрая, кулминацията, РОКИ БАЛБОА. Колкото скептично приеха хората новината за 6-ти филм, толкова и добри бяха отзивите за него. Честно казано, когато гледах трейлъра и аз се чудех що за филм ще излезе от това... Сега мога да кажа какъв - филм за чудо и приказ! Особено след като спомените от оригинала са ми свежи в главата и мога да навържа филмите един с друг. Ейдриън е починала от рак, но Поли, сина на Роки и останалите от основните герои са на лице. Спайдър Рико, с който Роки се бие в началото на първия филм, порастното момиче, което Роки изпрати до вкъщи в първия филм, самия квартал... има го едно носталгично усещане за цялост. Освен това се мярка Майк Тайсън, фен на Роки. Режисурата е стилна, ненатрапчива, не отвлича вниманието от историята, а битката накрая успешно балансира между вглъбеното лично преживяване на Роки, реакциите на приятелите му, и типичната атмосфера на спортната журналистика. Сталоун изключително успешно е пренесъл героя си в наши дни, без той да изглежда не на място, остарял или смешен, без да изгуби и капка от драматизма на първата серия и след посредствените продължения, 30 години след оригинала - един наистина достоен финал!

It Ain't Over Till It's Over!

Quotes #17

"The world ain't all sunshine and rainbows. It is a very mean and nasty place It will beat you to your knees and keep you there permanently if you let it. You, me or nobody is going to hit as hard as life. But it ain't about how hard you hit, it is about how hard you can get hit and keep moving forward, how much can you take and keep moving forward. That's how winning is done!"

Rocky Balboa

Sylvester Stallone

The Automatic - Monster

Thanks to Ixtiandur who told me about this cool video :D

Movies #10

Prestige

Кристофър Нолън режисьор, много добри актьори, с които е свикнал да работи, и сценарист, с който би трябвало да е свикнал още повече, понеже е собствения му брат (Евала! В момента работи по фантастиката Interstellar, която Спилбърг ще режисира. Просто потривам ръце в очакване.)... Готин филм. И все пак, нещо не се е получило както трябва.

Историята - много яка, идейна да му се не види. Чак си казах "Брей, значи не чак всико било измислено".

Монтажа и визията - нещо куца. Сцените май са малко прекалено разпиляни, нужно е време да се ориентираш кое кога става и да си ги подредиш в главата... Крис, спри вече с тва Мементо! Декорите и костюмите и ефектите... абе добри са, ама нещо не седи както трябва, некщо дъха на Hallmark - хем изглежда добре, хем е неубедително.

(който не го е гледал и нез нае за кво стаава дума и не иска спойлери да не чете по-надолу)

Историята се люшка между драма и мистерия, и в крайна сметка нито решава какво иска да бъде, нито успява да съедини двете в подходяща комбинация за да се получи еднородна сплав. Съперничеството на двама обсебени илюзионисти, а на заден план се появяват току семейни взаимоотношения, ту телепортирани шапки и котки. Историята на Тесла срещу Едион е завладяваща, но уви, оставена на заден план, едвам загатната.

Ах, какъв прекрасен Steampunk би се получило от този сценарий! Колко готино щеше да бъде, ако вместо стремежа към реализъм действието беше поставено в един алтернативен свят, мрачен готик-викториански Лондон, изпълнен с причудливи машини и ретро-фантастична визия, свят движен от парния двигател и часовниковия механизъм...

Вместо това, последните 15-20 минути от филма, вече ти е ясно какво ще стане, и интригуващия финал е изгубил почти целия си удърен ефект заради мудното темпо на Нолън. Една от финалните сцени - еднакви трупове на един и същи човек, всеки удавен във воден резервоар, един до друг, складирани в мрака на голямо ловдонско подземие... колко брутално можеше да се получи, а е показана пасивно и незаинтригуващо.

Филмът има оценка в IMDb нещо от порядъка на 8.2 с над 5000 гласували... освен с някаква масивна рекламна кампания в САЩ с друго не мога да си го обясня.

----------------------

Children of Men

Евала, думи нямам!
Просто не си спомням да съм се чувствал толкова в центъра на събитията, направо в самия филм, от началото на "Редник Райън" насам - там с десанта в Нормандия, направо като пусна DVD-то и залягам зад дивана да не ме улучат.

А Children of Men - на моменти имах чувството че гледам новините, филмът грабва и поглъща. Реалистичен до не знам къде, като гръмва бомбата в началото, музиката спира, всичко спира, и само равен тон все едно ти пищят ушите гениално! Возят се в колата и слушат Deep Purple - Hush, някакви сцени по 3-4 минути нон стоп без да се реже и да скача към друга камера... Като усещане по време на гледането тоя филм мога да го опиша като Children of Men = Saving Private Ryan + Minority Report + Dawn of the Dead. Реализъм, визия, стил, адреналин... За историята няма да коментирам, просто трябва да се гледа.
Е как да не се дразня после, когато рани неща от рода на V for Vendetta се въртят по кината в продължение на месеци и всички като стадо овчици отиват да ги гледат и е модерно да разправяш колко е як тоя филм, а наистина стойностни неща като Children pf Men минават едва ли не незабелязани.

btw, точно по тоя въпрос, за дългите дубли, в YouTube е качен един мейкинг, дето като видях за какво приспособление става дума и направо... - http://www.youtube.com/watch?v=EjNk-nxHjfM
-----------------------------------

300

Дето 3 там и 300. Ако Sin City можеше да се похвали с визия и атмосфера, то при 300 тва го няма.

По принцип на Франк Милър не съм му фен изобщо, единствения наистина много як филм, в който той има пръст е РобоКоп 2. Колкото до комиксите му - откъм история хич ги няма, но тва си е личо мое мнение...

Sin City не ми хареса особено, 300 обаче направо ме съсипа от скука. Свръхпретенциозна, високопарна изцепка с мераци за епичност, в която една камара обезкосмени, нагримирани манекени в кожени гащенца размахват копия и щитове, един триметров траверс и някъв недъгав CGI спартанец, който подозрително много прилича на Toxic Avenger, всичкото тва на фона на CGI небенце и пуснато през няколко филтъра... Два часа ли колко там, събирта му се не повече от 10 минути красиви сцени, които са готини заради самата визия. като казвам не повече от 10 минути красиви сцени имам предвид предимно сцената с оракулката мятаща коси сред дима. Не мога да си изкривя душата, адски готино беше направено. Останалото, което ми хареса беше сцената с носорога, и накрая като дават на жена му медальона. ( А романтиката на това да умреш за нещо в което вярваш - ще предпочета 300 Spartans от 1962 )

Просто това че главния герой има жена, дете, бие се за да защитава града си и страната си, и на мен някак си ВСЕ ОЩЕ НЕ МИ ПУКА ЗА НЕГО говори много лошо за драматургията на филма. Като цяло филма напомня на cut scenes от WarCraft или нещо от сорта. Един от основните проблеми - ми просто не ми пука кво се случва на екрана, героите са безинтересни, напомпани и дебилни... Да не говорим за целия скапан hype около филма.

Ако ви се гледа яка режисура с готини битки и грабваща визия, без почти никакъв диалог - пуснете си Samurai Jack

Sammy Hagar - Winner Takes It All

Me and my cousin were just kids. We watched movies together and dreamed to be like the heroes from the screen one day. What is good and what is bad, what is right and what is wrong - we learned that from the local video store. Most of those movies are now outdated, hard to find or even forgotten. They may seem simple, and they may seem naive. But those simple and naive ideals made us who we are. They taught us to be strong, to go on and fight for our dreams.
One such movie is "Over The Top" with Silvester Stallone. I feel very nostalgic about it and it's very close to me. We watched that movie, about a guy with a big truck, standing tall against all odds, chasing his dream. Back in those days we didn't know that my uncle will become a truck driver in USA and that one day he will take my cousin with him and they will live in Las Vegas. Back then this was just a dream. And if yu fight long enough dreams do come true. I want to believe that.

Срещата с Люк Бесон

В понеделник чета следната тема във форума на Info-Film.com - "Люк Бесон в София". Вече бях видял рекламите, че ще гостува в Шоуто на Слави, но не знаех, че на следващия ден, 28 март, сряда, ще има премиера на книгата му "Артур и Минимоите" в магазина на Александра до Славейков, на която Люк Бесон ще раздава автографи!

Започна да ме човърка нещо отвътре... Исках да отида... Люк Бесон, да му се не види! Че то само заради леките и приятни екшънчета дето продуцира си заслужава човек да му се кефи, че се изживява като европейския Джери Брукхаймър, да не говорим за "Петия Елемент", бара-биг-бууум, Брус Уилис таксиджия на раздрънкана летяща бричка и Мила Йовович с ярко червена коса и съмнително облекло, кофти извънземни и най-уникалната опера... (За "Леон" и "Никита" няма да приказвам, понеже първия съм го гледал твърде одавна и трябва да си го припомня, а мтория май не съм го и гледал... Но ми се ще да гледам първия му филм, "Последната битка", любопитно ми е понеже е пост-апокалиптичен... ама да не се отклонявам от историята)

Не ми беше толкова за автографа, колкото да го видя на живо... с надеждата да успея да си поговоря малко с него и да му дам сценария на "Bran"... И в крайна сметка, събрах скромните си финансови запаси със субсидията отпусната ми любезно от ограничените авоари на родителското тяло и започнах да се приготвям за път. Намерих си и компания, колегата Андрей, с който заедно бяхме статисти и в War Inc.

Тъй като нямах възможност да принтирам целия сценарий, реших да го запиша на диск заедно с концептуалните рисунки и още разни неща, и да му дам CD-то плюс няколко листа с принтнат синопсис, координати за връзка и т.н. На помощ обаче ми се притече Тихомир (Tito), на който дължа големи благодарности. Вечерта говорихме в ICQ и той си предложи услугите. Пратих му PDF файла, и заседнах пред телевизора да гледм Люк Бесон в Шоуто на Слави. На следващия ден след като пристигнахме в София, там вече ме очакваха принтирани всичките 120 страници сценарий. От там минах през Orange и разгледах DVD-тата, докато чаках да подвържат сценария в копирния център долу.

Чувството да държа сценария в ръцете си, на хартия подвързан, с черна пластмасова спирала, 120 листа бяла хартия изписани с Courier 12 и осезаемо тежащи в ръцете ми... Беше хубаво :) До тогава единствено го бях скрол-вал нагоре-надолу по монитора.

С Андрей се шматкахме по центъра, зяпахме по Славейков, и изобщо - стремяхме се всячески да си убием времето до 17.00 за когато беше обявена срещата с Люк Бесон. Минахме и през tattoo студиото на Графа, да се видя със Светльо, бойния ми другар от изпитите в Натфиз. После висяхме чудо си време в магазина на Александра, оглеждахме и слухтяхме какво си приказва персонала, с параноичната идея, че Бесон може би вече е тук и някъде са си го накатали... Би било хубаво да го засека на спокойно преди тълпата, но не би. В крайна сметка си купихме книгите (първите 2 романчета, по 10 кинта бройката) и излязохме на въздух.

Поредицата за приключенията на Артур, написана от прочутия френски режисьор Люк Бесон, вече завладя децата в 34 страни по света. Сега и българските малки читатели могат да се споделят пътешествието в страната на малките същества минимои, заедно със смелия Артур, своенравната принцеса Селения и симпатичния Бетамеш…
Дядото на десетгодишният Артур е изчезнал загадъчно преди четири години. Единственият начин да бъде намерен е някой да разчете скритите послания. За да успее обаче, трябва да е умен, съобразителен и много смел…Артур е точно такъв. Решен на всичко, за да открие дядо си, той тръгва на чудно и опасно пътешествие в страната на малките същества минимои и става един от тях. В това приключение Артур ще срещне добри приятели, ще търси скрито съкровище, ще влезе в битка с воини, яздещи комари, ще пътува в орехова черупка и ще спечели сърцето на красива принцеса…Любителите на Артур могат да гледат и филма "Артур и минимоите", създаден по първите две книги от поредицата. Касовата продукция е съчетание между реални снимки и компютърна анимация. Главните герои във филма са озвучени от гласовете на знаменитости като Мадона, Дейвид Бауи и Снууп Дог.

Към 17 часа вече се заформяше групичка от чакащи. Към мене и Андрей се присъедини и Йоана (sach) от Info-Film.com. Групичката постепенно набъбваше все повече и повече, но предимно от хора, които минаваха наоколо и питаха "Абе, кво става тука, за кво чакате?" и решаваха да се присъединят да почакат и те. Аз все пак се бях потготвил психически за къде-къзе повече народ, но за щастие беше хем работен/учебен ден, хем се оказа че имало и мач с Албания... Охраната заварди вратите, раздадоха ни бели листчета на кито да си напишем имената, за да ги вижда Люк Бесон когато надписва книгите и да не обърка правописа... само дето Люк Бесон никакъв го нямаше. Междувременно благодарение на една приятелка на Йоана се сдобивам с покана за двама за официалната премиера на филма! Йей! Тина се отбива да ме види, кара ме да и разкажа това онова и предлага гостоприемно квартирата си в случай че си изпуснем влака.

Най-накра, закъснял точно с един час, ето, пристига и самият той! Леко неглиже с тениска от филма и сако отгоре, чичкото минава по тротоара и като вижда насабралата се тълпа кзва със силен френски акцен "Oh, too many people!"

Настаняват Люк Бесон на бюро пред голям постер на филма му, отстрани седи голяма декоративна гъба, тематично вписваща се с приказната атмосфера на историята. Охраната започва да пуска хората на групички, вълна след вълна, и те се редят и един по един минават през бюрото за да получат автограф от автора.

Идва нашия ред да влезем. Развълнуван съм, чудя се дали като стигна до него няма са си оплета езика и да изтърся някоя простотия, или пък нещо да оплескам... С Йоана обсъждаме разни клюки за свръхладата мадама с която франсето има връзка (и дете), и се чудим как ли ще реагира ако на бялото листче за името вместо "Joana" пише "Mila Jovovich" :) Йоана минава преди мен, планът е да се изтегли встрани и да ме снима с телефона си когато му давам сценария, да се увековечи историческия миг... понеже моя милост сутринта от бързане забрави да си вземе фотоапарата.

Ето... идва моя ред... пристъпвам... Подавам книгите и листчето с името си... той започва да пише а аз "Mr. Besson, I have something for you..." вадя от торбата подвързаните листове с черната спирала "It's a movie sript..." слагам го пред него на масата, и ми се ще да му обясня и да му разкажа всичко, но знам че има време колкото да подпише двете книги... "It is registered in WGA and..." приказвам там нещо, а Люк Бесон разгръща да подпише и втората книга и казва "OK, hold on, I'm trying to write...", аз смутено млъквам... Секунда-две по-късно вече е готов и с двете книги, поглежда за момент сценария и го оставя на бюрото до себе си. Вадя и му давам и диска, който съм приготвил - отгоре ми пише името, мейла и телефона, на на него е сценария, рисунките, файл с коордитани за свръзка и текстовия файл на синопсиса и отзивите на Йоана и Весела (Казакова)... от вълнение забравих да му дам самите принтнати листове със синопсиса, но... какво да се прави. Чувствам се още по-развълнуван от това, че не ми е казал нещо от рода на "Sorry, I can't take it" и да ми го върне обратно, а тълпата вече напира зад мен за следващите автографи... в последния момент го питам "Will you read it??" а той отговаря... МАМКА МУ, НЕ РАЗБРАХ КАКВО ТОЧНО МИ ОТГОВОРИ! Като се съчетае моето вълнение с шума на хората наоколо и това в комбинация с френския му акцент... Стори ми се, че каза нещо от рода на "No, not me, but my assistant will read it..." или нещо подобно. В тоя момент вече леко не знам къде се намирам, благодаря му, и машинално се отправям към вратата и излизам навън... Опитвам се да си събера акъла обратно и разказвам на Йоана какво сме си казали... тя ми показва снимките от телефона си (за които отново благодарности!):

ДАДОХ МУ СЦЕНАРИЯ!!! ОТ там нататък, дали някой ще го прочете, дали той ще му обърне внимание, дали нещо ще се получи... не знам, надявам се :) Люк Бесон, гаранция - Франция!

След това се качихме на метрото (по принцип продължавам да се чувствам като Max Payne като сляза там, но сега все още вълнението ме държеше и дори за това не се сетих на отиване към киното), стоварихме се на Вардар и ето ни пред Арена. Там вече разпънали челвения килим, светнали прожекторите и дебнат с камери кога ще се появи френската знаменитост. Е, дакота той дойде, дай да му отъпчем пътечка, а? Разхождам се по червения килим... усещането под краката е готино, едно такова мекичко, леко потъваш... Чувствтам се неудобно да ходя по такова нещо с маратонки, все едно ми се искаше да се събуя пред килима и да тръгна по чорапи.

В киното отново хора, чакат да зърнат Бесон, някои от тях с брошури и календарчета в ръце се надяват да успеят да се вредят за автограф. Щурмуваме 13 зала и започваме да се оглеждаме за места... УАУ! Два реда най-удобните места, централно и на високо, и празни?!? Настаняваме се. ИДва няква жена и вика "Извинете, вие от озвучителите ли сте?"... "Ъъ? ъъ... май не" И тя ни казва, че това са места запазени за озвучителите на българския дублаж и ние отиваме да си търсим други места. ВЪх... явно имахме вид на озвучители, трябваше да кажем "Ъхъ" вместо само "Ъ" и да седим там на гъзарийката, ама... карай да върви.

Излизат на подиума пред екрана продуцентът и режисьрът на българската версия и представят един след друг всички актьори (и не чак до там актьори) участвали в дублажа. След тях са моите "любимци" Гала, Румънеца и Енчев... но ето че излиза Любен Дилов Син и просто обира овациите! :)

Пуснаха ни филма...
Айде, спойлери няма да пускам. Само малко лични впечатления.
Игралната част, готино заснета, ярки цветове, няколко готини кадри... Анимацията - особено кефеха устните и очите, красиво направени, изразителни и доста добре анимирани. Иначе като цяло анимацията не е кой знае каква уникална, да ти скрие шапката - 3D като 3D. Историята - неблести с особена оригиналност, но все пак, ядва се. Вкарана е препратка към мита за Екскалибур - Бесоновия Артур също вади меч от камък. Освен това присъства и любимия на Бесон мотив за жената-войн, в този случай червенокосата принцеса Селения - кръстоска между Мила Йовович и Йода.

Принцеса Селения? Mila Yodovich :P

От българския дублаж според мене филмчето предимно е изгубило. Без да съм чувал оригинала, смятам, че Румънеца... или пък Енчев...един от тия двамата, така и не знам кой кой е... дето озвучава героя, който в оригинала е озвучен от Snoop Dogg... Е, ами просто не става. Той и анимационния тип си прилича баш на Snoop Dog, не тава да го сменяш, ефектът се губи. Иначе Любен Дилов син озвучава сина на главния гад, Малтазар (опа, произнесох му името) Злия, и се справя много кефещо. Типчето с латино акцента също беше много свеж персонаж. ОСвен това имаше и разни препратки към Star Wars (и то без да броим Йода-ушите на минимоите). Като цяло филмчето не е зле, но не е и нещо кой знае какво. Честно казано, дори може да ви се види посредствено. И уж е филм за деца, обаче са вкарани някви неща, дето лично аз не бих искал детето ми да вижда/чува, а още по-малко да разбира - редицата нещица със сексуален подтекст (сякаш не ни скига леко фетиш историята за 10-годишно момченце дето си харесва какичката-принцеса), а като отиват в бара вече - пият някви неща, изпускат зелен дим, накрая героя на Snoop Dogg направо си пали едно масе... (егати, дори в анимация да играе, нак не му се разминава да запали! той сигурно има някаква специална клауза в договорите си и без да има сцена с пушене не се съгласява да участва).

Филмчето не е зле, става. Но не е и нещо шашкащо, свръх добро и запомнящо се. Не успява да покрие претенциите на създателя си и гръмката реклама, която му удрят по родните медии.

Заради филма си изпуснахме влака, и няма как, прибегнахме до гостоприемството на Тина. В късна доба се озовахме в едно софийско гето, родния еквивалент на Предградие 13 - Студентски Град! Прекарахме нощта удобно настанени в квартирите на Тина и компания, като теглихме жребий кой да спи при 2 момичета и кой при три... На следващата сутрин изпратихме Тина на работа и ни остави в ръцете на Калина. Стегнахме се, закусихме, отидохме на кафе, поразходихме се... и изобщо окупирахме цебия преди обед на Калина. После се замъкнахме до гарата, натоварихме се на влака и седяхме прави в леко пренаселените вагони около два часа и кусур до Пловдив.

Равносметката:
Тръгнахме само за един ден
Останахме два
Усетихме ги като три
И изхарчихме пари поне като за четири...

War Inc .Trailer

The trailer of War Inc. (aka Brand Hauser: Stuff Happens), the movie I'm in. The scenes with the airplain are those shot on Krumovo, Plovdiv Airport. I'm in those scenes as a soldier. And I hope they won't cut out the moment I'm guarding the base and winking to Hilary Duff when her Hummer passes by... LOL!

Scream

A Taiwanese friend of mine gave me a link to this video... I don't understand what's she singing, nut I love it. The video is so pure, sincere and relaxing...

Music #17

По някаква случайност както пусках предишния пост, в момента в който добавях снимките и в WinAmp-aсе завъртя Alphaville - Forever Young. Все се бъзикам, че тва е мойта песен, понеже съм Young Jedi... И сега просто не е истина как се почувствах. Зяпам снимките от преди 3-4 години, класа, и върви песента и...

Мисля, че никой от класа не ми следи редовно блог-а, и сигурно повечето от тях няма да видят какво съм писал тука, ама все едно... Тая песен е проздрав за всички тях.

Alphaville - Forever Young

Lets dance in style, lets dance for a while
Heaven can wait were only watching the skies
Hoping for the best but expecting the worst
Are you going to drop the bomb or not?

Let us die young or let us live forever
We dont have the power but we never say never
Sitting in a sandpit, life is a short trip
The musics for the sad men

Can you imagine when this race is won
Turn our golden faces into the sun
Praising our leaders were getting in tune
The musics played by the madmen

Forever young, I want to be forever young
Do you really want to live forever, forever and ever

Some are like water, some are like the heat
Some are a melody and some are the beat
Sooner or later they all will be gone
Why dont they stay young

Its so hard to get old without a cause
I dont want to perish like a fading horse
Youth is like diamonds in the sun
And dimonds are forever

So many adventures couldnt happen today
So many songs we forgot to play
So many dreams are swinging out of the blue
We let them come true

Butch, Blond and The Cousins - Born To Be Wild

Опитах няколко пъти да го постна на блога, но YouTube нещо се инати и така и не пожела да пусне видеото тук, тъй че - ето линк да си го гледате от там.

http://youtube.com/watch?v=QO06tA3X4dI

Butch, Blond and The Cousins - сиреч, Божо, Русия и Братчедите.

Групата:
Божидар (Butch) вокал и Кольо тъпанар...ъъъъ...барабанист - и двамата съученици от МГто, 5 години Brothers In Arms програмисти в З-клас. На китарите са Русия Кольо (Blond), и Ванката (братчеда на Кольо)

Мястото:
Мазето-репетиционна на Кольо. Тесничко та няма къде да се разминем, особено след като вътре се намират барабани, пиано, двете китари, микрофони, кабели, колони и пр. А си се завъртял, а си обърнал пепелника или някое шише бира.

Датата:
11 март 2007. Предишната вечер се бяхме събрали съученици да се видим, Кольо и Божо бяха докопали камера и се уговорихме утре да се съберем пак и да снимаме клип :)

Режисьорът:
Моя милост :) Гръмка титла за човек свил се в ъгъла на мазе с любителска дигитална камера в ръка. Мярка ми се физиономията и на мене :)

Клипът:
...не е това тук :) Този запис е пълната импровизация на прима виста, още изпробвах възможностите на камерата и да проверим как вади звука на запис. Иначе имаме над 1 час заснет материал, който предстои да се монтира и да се получи вече същинския клип :) Там вече е вкаран малко предварителен план и не е тотална импровизация :) Любопитен съм какво ще се получи.

Това тук:
...е малка част от всичко заснето, което Божо качи като поздрав за Евгени, който в момента учи в Малта и имаше рожден ден на 13 март. Тва е човек с който сума време съм делил един чин, и който ми е удрял рамо в разни кофти и трудни моменти и... И дето като му прочетох коментарите в YouTube и ме перна такава носталгия, че...



(Тука ставам на 17... аз, със светещата блуза, Русия Кольо до мене дясно, до него Кольо, дето ми е облякъл Суперменската тениска, и до него Божо, с цветето в косата)

Аз и Божо с кретенски изражения. 4 години по-късно, същата комбинация, клатим си кратуните в клипа :)

Кольовците и Евгени. Кольовците още са с дълги коси :)

(за още снимки от доброто старо време - www.class-z.hit.bg)

Песента:
Born To Be Wild на Steppenwolf. И за да изтърся някакъв коментар напълно в мой стил, ще кажа че песента я има в саундтрака на "Biker Mice From Mars" :) Ама кавър на Jeff Scott Soto. Иначе оригинала е в "Easy Rider" на Денис Хопър. И ако играете Duke Nukem 3D, идете в стриптийз бара до микрофона и натиснете Enter, Duke ще попее фалшиво с дебелия си басов глас "BoooOoorn ToO BeEee WiiIiILd"

Memories From Location [part 2]

(Finally part 2 of my movie acting experience :) I already published the whole story in Bulgarian, but for those of you who don't speak Bulgarian - here it is! I don't know if I would ever sit down and write the rest of it in English if it wasn't for the IMDb boards, where I decided to start a topic. Check it out at - http://www.imdb.com/title/tt0884224/board/flat/69691336 )

previous entries:
the story in Bulgarian - http://nsg1138.blogspot.com/2006/12/blog-post_15.html
Memories from Location [part 1] - http://nsg1138.blogspot.com/2006/11/memories-from-location.html
Back where it all started: http://nsg1138.blogspot.com/2006/10/tomorrows-big-day.html
http://nsg1138.blogspot.com/2006/10/100.html

PART 2
--------

It turned out that Hilary Duff is the driver of that Hummer, and the next scene we're shooting is the Hummer approaching the base entrance, guarded by us, soldiers. As the vehicle emerges from the clouds of smoke the commander shouts "Vehicle from the front!" and we aim at the car. As they see that inside are Hilary Duff and John Cusack (disguised as an Arabian) he commands "Stand down!" and we lower the guns. Then the commander and his pal exchange a few words with Hilary... "Oh, it's the newly weds!", "Hey, Yonica, I'm your biggest fan! I have a poster of you on my wall", "Happy honeymoon!"

Sounds like an easy scene to do?! Well, guess what. We did it over and over again. For the commander and his pal they got two real American soldiers. I tried to have some conversation with them, but they weren't exactly talkative. They had like 3 lines for the two of them, and they were always forgetting something. Since they have lines, they just HAVE to be in the shot! So I stick to them :) I watch their backs, hang around all the time... And some guy comes along and tries to help them get into the role (yeah, they are ACTUALLY soldiers and they have troubles PLAYING soldiers, LOL). "OK, don't look at the script, just say whatever you would say in a situation like this" says the guy as he comes to the set between the shots. Between one of the shots I aim my machinegun at the guy and say "You shoot movies, I shoot people!" - he laughs and says "OK, just don't shoot me!". And it turns out that this is Joshua Seftel, the director.

It's time to repeat the scene but this time shot from another angle - John Cusack goes out of the Hummer and a cameraman takes his place. They say to the extras "OK, that’s all for now, you can go take a break"...."Oh, that chap, over there, we need you!" - they mean me? Yeah!!! - "You're in the shot, so we need you again for the close one". Great!

We do the same thing, but this time it's only me and the two soldiers, and Hilary Duff in the car. The soldiers keep forgetting their lines or just do something wrong. "When the car stops look here and stand there, cause the cameraman is over there", "Yeah if you want you can curse... Yeah, you can totally curse, just don't use *beep* and stuff like that.

I ask the director "Hey, since I'm in the shot, what do you want me to do? I can stand still, or casual like that, I can chew bubble gum, or I can even wink at the chick in the car?", and he looks happy that I show enthusiasm, thinks it over foe a second and smiles at me "Yeah, great idea! Do that!"
So the next shots, when the Hummer passes by and goes out of the base, I sit there and wink at Hilary and she smiles at me from the car :)

The next scene was the Hummer parking near an airplane with balloons and a "Just Married" banner on the side. John Cusack, Hilary Duff and Marisa Tomey run up the ladder and get up inside. Thay didn't use extras for that scene, but anyway I was there, cause I wanted to see how it's done. I went there and talked to Joshua Seftel and he turned out to be a nice and friendly guy, spared some time to encourage me and even introduced me to the producer. I told Joshua I'm there not for the money and not for the show, but because I want to be on location and observe how things are done, cause my big dream is to be a filmmaker and cinema is my greatest passion. He asked me a little bit about myself and when I told him I have a movie script he told me "You should speak with that guy over there" and we went to the producer. Too bad he wasn't that friendly or interested, but anyway I had to try. Oh, btw if you are interested in the script, the address is http://www.branthemovie.com (we're currently looking for a producer)

Joshua was really kind and allowed me to be there, and I watched in the monitors, Camera A, Camera B and observed the whole process. Between the takes I exchanged a few fords with John Cusack, and talked a little bit with Hilary Duff. She was telling about her dogs, and how she misses them and can only see them when she goes back home and the animals are always so happy to see her. Things like that.

The sunset was closing in and they told all the extras to get changed and get ready for the bus, so... that was the end of my adventure :) I hope you enjoyed the story!

Beast Machines - Primeval Dawn

AMV I made some years ago.
Scenes from Beast Machines Transformers (the Beast Wars sequel) sombined with "Primeval Dawn" (music composed for one of the BotCon Transformers conventions)
I hope you enjoy it :)

Playlist Adjustments

Well... some of the tracks weren't playing... URL problems.
So some tracks were removed. I was unaware that OCReMix.org removes some of the remixes, which don't meet their criteria and guidelines. (One of the removed remixes was Castlevania 64 - Tower of Ambiant, which I like very much)
I just wanted you to know that if some track does not play the problem probably isn't in your connection, but the URL is changed or the file removed.
If you notice such thing, please let me know and leave me a comment or send me a message, so I can remove the non-playing track from the playlist. And add new tracks :)

AND... I found a cool place where they upload the removed remixes ;) So if something goes down from OCReMix.org it goes up on OCReMoved - http://www.doulifee.com/Storage/OC_Removed/

Enjoy! ^_^

Jedi Player

A cool new mp3 player added to the Holocron today! I hope you enjoy it.
Thanks to Mimz for keeping me company on the ICQ till 2 am whil I was trying to adjust the player :)

There are several issues:
- If you don't like the music, or if you do but at the moment you listen to something else - just stop the player when you browse through my blog.
- The same you do if you want to watch some of the videos posted here. Pause the player before you play the clips.
- It slows down your connection, or your connection is too slow and you have to wait for the music to loed and can't listen it properly... or whatever - again, just turn off the player.

All in all, I think it's a good improvement, it looks nice and the tracks in the player are easy-listening, chilling and relaxing tunes. And it doesn't require some kind of fast connection or something. It's like my own little online radio.

Now there are 15 tracks in the playlist (prbably sometimes in the future I'll add more). One of them is "Brethren - Intercepta (corey remix)", Mad Max inspired rap, available on download.com

The rest are OC ReMixes. For those of you who like them and don't know what OC Remix is (it has nothing to do with Orange County) here is some info: http://en.wikipedia.org/wiki/OverClocked_ReMix

I personally enjoy these remixes very much, they are quite various in style and some of them are really great pieces of music. And they also bring some video game coolness and nostalgioa at the same time :)

The best place for such music on the web is www.ocremix.org - there you can browse and download tracks by remixer, by game, by console and so on, you can either download them directly or from their torrent tracker, and there is also an online radio :)

Честита Баба Марта!

Всички живи, здрави, румени, засмени, бели и червени! :)