(OK, знам че тая история бях почнал да я разправям на английски... и знам, че все още не съм я довършил... все дено де, просто писах писмо с тоя такст и така и така го има - реших да го постна)
Всичко започна в началото на октомври, когато видях обява, че ще се проведе кастинг за статисти за американска продукция. Търсеха хора с арабски вид или младежи за войници. И въпреки, че нямам нито арабски вид нито мощното телосложение на екшън-герой, нямаше начин да пропусна кастинга - повечето филми ги снимат в София и околностите и не всеки ден се провежда кастинг и в Пловдив. След около две седмици ми се обадиха - бях избран за ролята на войник. В деня, в който бях извикан за проби на костюмите екипът на Ню Инидж беше вдигнал семпли декори пред хотел "Тримонциум", който сега вече се казваше "Freedom Hotel", и беше под окупация - укрепления, малко бодлива тел и няколко войника патрулиращи пред хотела, а зад тях се развяваха флаговете на корпорацията Tamerlane. Заглавието, с което още е известен филма е Brand Hauser: Stuff Happens. В главната роля, съавтор на сценария и ко-продуцент - Джон Кюсак, който на живо изглеждаше доста по-едър от колкото ми се струваше на екрана. Разбрах, че става дума за политическа сатира, чието действие се развива в близкото бъдеще, 2014 година. Арабска държава окупирана от корпорацията Tamerlane, Хилари Дъф играе почти самата себе си (дали може да играе нещо друго?) - поп-дивата Йоника (кой го е измислил това име!), по думите на режисьора (с който имах щастието да си поприказвам между дублите) нещо като поредната Бритни Спиърс. Тя е от скоро женена за шейха или какъвто е там лидера (за чиято роля се разнасяха слухове, че ще поеме Омар Шариф, после някой подхвърли Джон Малкович, но в крайна сметка в интернет пише, че ще е Бен Кингсли) на изсмуканата от пръстите държава Тугаристан, който пък трябва да бъде убит от Бранд Хаусер (Джон Кюсак). Други актьори, участващи в проекта са Мариса Томей и сестрата на Джон, Джоан Кюсак.
В четвъртък, 26 октомври, рано сутринта автобус ни закара на летище Крумово, където щяха да се снимат няколко сцени. Българските статисти щяха да са войниците н корпорацията, два вида - обикновените пехотинци с раници, каски и т.н. и спец-частите, с черно облекло, протектори и барети. Не знам как ще седят на екрана, но на живо всичко изглеждаше доста долнопробно, като се започне от бутафорните униформи, мине се през изпочупените пистолети в кобурите и се стигне до протекторите на спец-частите, които си бяха наколенки и налакътници за колоездачи или нещо подобно. Навлякохме костюмите, решиха да се разплатят с нас предварително и хоп... - изведнъж обещаните на кастинга 30 лева някак си се бяха смъкнали на 20. Въоръжиха ни с по един бракуван автомат и...
Първата сцена в която участвах беше масовка, частен самолет се е приземил на летището, от неко слиза Джон Кюсак и още няколко души, а ние патрулираме наоколо. "Как ще се позная във филма сред толкова еднакви униформи?" - оглеждам се наоколо, всички носят калашниците си с две ръзе пред тялото... Аз пък си вдигнах моя на рамото :) Нищо, че не знаех дали изобщо съм в кадър. Разхождам се по летището с калашник на рамото и си дъвча дъвка.
Следващата сцена беше как охраняваме част от военна база, иззад кълбета дим се задава един Hummer и се насочва към пропуска, където има заграждения и бариера. За дима хората на Ню Имидж просто подпалиха две автомобилни гуми... въпреки че ни предупреждаваха "от ей тая линия на там да не се палят цигари, летище е, има самолети, гориво...". Повторихя всичко няколко пъти, а за следващата сцена вече трябваще да пропуснем Hummer-a през бариерата.
Тук от Ню Имидж бяха докарали двама истински американски войници, един дундьо и един негър, с които се опитах да завържа приказка, но всичко за което те си приказваха беше какви куршуми предпочитали и кой минавал през бронята и пробивал органите и кой експлодирал в тялото. Може би ги бяха докарали за да се фукат после колко "автентичен" е филма и как участват истински войници. Или просто защото те имаха една-две реплики и са искали някой native speaker да каже думите. Но ако знам едно нещо то е, че хората с реплики обикновено са в кадър, така че аз се лепнах за тях двамата :)
Hummer-a управляван от Хилари Дъф (това девойче, което дори на високи токчета беше 2 глави под мене, зад волана на този масивен автомобил... напомни ми как Малчо возеше Индиана Джоунс в "Храмът на обречените"), до нея се вози Джон Кюсак, дегизиран като арабин. Войниците забелязват колата след като тя преминава през дима, дундьото крещи "Vehicle from the frooont!!!" и всички се обръщат към колата с насочени дула. Войниците не бяха от най-кадърните актьори, току забравяха някоя от общо трите си реплики и между дублите идваха двама човека и им даваха напътсвтия от рода на "Не се съобразявай със сценария, кажи каквото ти би казал в тази ситуация", "Да, ако искаш можеш да изпсуваш нещо, само не използвай Fuck"... и пр. Сега идваше ред да се снима сцената от близо, махнаха Джон Кюсак от колата и вкараха един оператор до Хилари Дъф. Разкараха всички статисти, но тъй като аз бях през цялото време точно до тези двамата с репликите, казаха че им трябвам и за сцената от близо :) УРА! Войниците все още не се правяха както трябва, "Хайде бе, Сам Джаксън, аз ти пазя гърба, ти иди там и си кажи репликите" - викам на негъра, ама на него му трябваше известно време да загрее кой е Сам Джаксън. А сцената е просто, че ние спираме колата на бариерата, виждат че вътре е Хилари Дъф с Джон Кюсак и казват "Оу, тва са младоженците. Свалете оръжията", разменят с Хилари Дъф две думи "Йоника, имам твой постер на стената в стаята си, аз съм ти голям фен", "Приятен меден месец", вдигаме бариерата и колата продължава. Минава наоколо човекът с напътствията за кой ли път, а аз насочвам калашника срещу него и му казвам "You shoot movies, I shoot people", той се смее и отговаря "OK, just don't shoot me!" - а в последствие се оказа, че това бил режисьорът Джошуа Сефтел. Казах му, "Щом съм в кадър, кажи какво да направя? Мирен ли да седя, или пък да си дъвча дъвка, а ако искаш когато минават покрай нас мога да намигна на мацката в колата?", той пък се зарадва на тази внезапна проява на ентусиазъм (може би защото му беше писнало да се опитва да накара войниците да влязат в ролята на войници) и каза "Да, готина идея, направи го!". И ето седя си аз там и намигам на Хилари Дъф...
Следващата сцена е как Hummer-а спира пред един самолет с надпис Just Married, Хилари Дъф и Мариса Томей излизат от колата и търчат нагоре по стълбичките, следвани от Джон Кюсак, всички влизат в самолета... От начало казаха, че и статиските ще им трябват. Отидохме там... Аз издебнах удобен момент и си реших да разменя няколко думи с режисьора. Казвам му, че съм тук "not for the money and not for the show" ами понеже ми е супер интересно да гледам на живо как стават нещата, как се прави филм, казах му че с това искам да се занимавам, че имам сценарий... И очаквах всеки момент да ми кажат да се разкарам и да не им преча на работата, но противно на очакванията ми Джош се оказа някакъв такъв общителен и приветлив човек и не само ме остави да мунадничам зад рамото и да гледам в мониторите какво става с Camera A и Camera B, но и взе та ме представи на продуцента - "There's a guy I want you to meet, this is Nenko, and he's 20 and wants to be a filmmaker..." ...е, продуцентът не беше така приятелски настроен, но все пак :)
И тъй като бях сред ония готини столчета с имената на важните клечки между дублите размених няколко думи с част от хората. Приказвах си с Хилари Дъф за кучетата, които си гледала, мислех да кажа и на Мариса Томей че съм я гледал в ъпрвата част на Toxic Avenger... но предположих, че сигурно не иска да си спомня точно за тази си роля :)
Слънцето вече залязваше, и ето че настана време да оставим костюмите, да се натоварим обратно в автобуса и да се връщаме към Пловдив. Останаха приятни спомени... и пропускът за летището :)
В четвъртък, 26 октомври, рано сутринта автобус ни закара на летище Крумово, където щяха да се снимат няколко сцени. Българските статисти щяха да са войниците н корпорацията, два вида - обикновените пехотинци с раници, каски и т.н. и спец-частите, с черно облекло, протектори и барети. Не знам как ще седят на екрана, но на живо всичко изглеждаше доста долнопробно, като се започне от бутафорните униформи, мине се през изпочупените пистолети в кобурите и се стигне до протекторите на спец-частите, които си бяха наколенки и налакътници за колоездачи или нещо подобно. Навлякохме костюмите, решиха да се разплатят с нас предварително и хоп... - изведнъж обещаните на кастинга 30 лева някак си се бяха смъкнали на 20. Въоръжиха ни с по един бракуван автомат и...
Първата сцена в която участвах беше масовка, частен самолет се е приземил на летището, от неко слиза Джон Кюсак и още няколко души, а ние патрулираме наоколо. "Как ще се позная във филма сред толкова еднакви униформи?" - оглеждам се наоколо, всички носят калашниците си с две ръзе пред тялото... Аз пък си вдигнах моя на рамото :) Нищо, че не знаех дали изобщо съм в кадър. Разхождам се по летището с калашник на рамото и си дъвча дъвка.
Следващата сцена беше как охраняваме част от военна база, иззад кълбета дим се задава един Hummer и се насочва към пропуска, където има заграждения и бариера. За дима хората на Ню Имидж просто подпалиха две автомобилни гуми... въпреки че ни предупреждаваха "от ей тая линия на там да не се палят цигари, летище е, има самолети, гориво...". Повторихя всичко няколко пъти, а за следващата сцена вече трябваще да пропуснем Hummer-a през бариерата.
Тук от Ню Имидж бяха докарали двама истински американски войници, един дундьо и един негър, с които се опитах да завържа приказка, но всичко за което те си приказваха беше какви куршуми предпочитали и кой минавал през бронята и пробивал органите и кой експлодирал в тялото. Може би ги бяха докарали за да се фукат после колко "автентичен" е филма и как участват истински войници. Или просто защото те имаха една-две реплики и са искали някой native speaker да каже думите. Но ако знам едно нещо то е, че хората с реплики обикновено са в кадър, така че аз се лепнах за тях двамата :)
Hummer-a управляван от Хилари Дъф (това девойче, което дори на високи токчета беше 2 глави под мене, зад волана на този масивен автомобил... напомни ми как Малчо возеше Индиана Джоунс в "Храмът на обречените"), до нея се вози Джон Кюсак, дегизиран като арабин. Войниците забелязват колата след като тя преминава през дима, дундьото крещи "Vehicle from the frooont!!!" и всички се обръщат към колата с насочени дула. Войниците не бяха от най-кадърните актьори, току забравяха някоя от общо трите си реплики и между дублите идваха двама човека и им даваха напътсвтия от рода на "Не се съобразявай със сценария, кажи каквото ти би казал в тази ситуация", "Да, ако искаш можеш да изпсуваш нещо, само не използвай Fuck"... и пр. Сега идваше ред да се снима сцената от близо, махнаха Джон Кюсак от колата и вкараха един оператор до Хилари Дъф. Разкараха всички статисти, но тъй като аз бях през цялото време точно до тези двамата с репликите, казаха че им трябвам и за сцената от близо :) УРА! Войниците все още не се правяха както трябва, "Хайде бе, Сам Джаксън, аз ти пазя гърба, ти иди там и си кажи репликите" - викам на негъра, ама на него му трябваше известно време да загрее кой е Сам Джаксън. А сцената е просто, че ние спираме колата на бариерата, виждат че вътре е Хилари Дъф с Джон Кюсак и казват "Оу, тва са младоженците. Свалете оръжията", разменят с Хилари Дъф две думи "Йоника, имам твой постер на стената в стаята си, аз съм ти голям фен", "Приятен меден месец", вдигаме бариерата и колата продължава. Минава наоколо човекът с напътствията за кой ли път, а аз насочвам калашника срещу него и му казвам "You shoot movies, I shoot people", той се смее и отговаря "OK, just don't shoot me!" - а в последствие се оказа, че това бил режисьорът Джошуа Сефтел. Казах му, "Щом съм в кадър, кажи какво да направя? Мирен ли да седя, или пък да си дъвча дъвка, а ако искаш когато минават покрай нас мога да намигна на мацката в колата?", той пък се зарадва на тази внезапна проява на ентусиазъм (може би защото му беше писнало да се опитва да накара войниците да влязат в ролята на войници) и каза "Да, готина идея, направи го!". И ето седя си аз там и намигам на Хилари Дъф...
Следващата сцена е как Hummer-а спира пред един самолет с надпис Just Married, Хилари Дъф и Мариса Томей излизат от колата и търчат нагоре по стълбичките, следвани от Джон Кюсак, всички влизат в самолета... От начало казаха, че и статиските ще им трябват. Отидохме там... Аз издебнах удобен момент и си реших да разменя няколко думи с режисьора. Казвам му, че съм тук "not for the money and not for the show" ами понеже ми е супер интересно да гледам на живо как стават нещата, как се прави филм, казах му че с това искам да се занимавам, че имам сценарий... И очаквах всеки момент да ми кажат да се разкарам и да не им преча на работата, но противно на очакванията ми Джош се оказа някакъв такъв общителен и приветлив човек и не само ме остави да мунадничам зад рамото и да гледам в мониторите какво става с Camera A и Camera B, но и взе та ме представи на продуцента - "There's a guy I want you to meet, this is Nenko, and he's 20 and wants to be a filmmaker..." ...е, продуцентът не беше така приятелски настроен, но все пак :)
И тъй като бях сред ония готини столчета с имената на важните клечки между дублите размених няколко думи с част от хората. Приказвах си с Хилари Дъф за кучетата, които си гледала, мислех да кажа и на Мариса Томей че съм я гледал в ъпрвата част на Toxic Avenger... но предположих, че сигурно не иска да си спомня точно за тази си роля :)
Слънцето вече залязваше, и ето че настана време да оставим костюмите, да се натоварим обратно в автобуса и да се връщаме към Пловдив. Останаха приятни спомени... и пропускът за летището :)
1 comment:
Супер си! :) Гордея се с теб, бат' Ненко :) :) :)
Цвет
Post a Comment