Попаднах на статия озаглавена "Българските детски автори - мисията невъзможна" и реших да хвърля едно око. Питат защо децата
растат с Годзила вместо със Змей Горянин. Често съм се питал и аз
същото, защо родното кино дреме и не се адаптират наши приказки, митове и
легенди... (макар, че съдейки по повечето нови български филми, може би
е за добро).
По този повод, препоръчвам,
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Book_of_Masters - руски филм,
продуциран от Дисни, не по-лош от примерно Нарния или Хобит, базиран на
Славянски народни приказки.
https://www.facebook.com/goldenappleseries - ето още нещо, което дай Боже да потръгне и да попълни тая празнина...
Колкото
до въпросите, които авторът си задава... Има я западната културна
инвазия, има го и фактът, че на издателите им е по-лесно да пускат
лицензирани и модерни лъскави западни книжки с гарантирана популярност и
продажби... Но си остава и фактът "семейство" - имаш поне едно 5-6
години да четеш на детето си каквото ти избереш, преди то да започне
само да си избира и чете. Сред любимите приказки на Ленка са "Работна
мецата" и един том "Горски приказки" с илюстрации на Никола Мирчев. И
Ането, и Патиланци, и Ян Бибиян, никога не са били извън печат, и се
намират по книжарниците. Когато изданията са евтини, но не особено
качествени мрънкаме. Когато изданията са по-луксозни, но удрят по джоба
пак мрънкаме. А всъщност, изданието и печата ли са по-важни, или начина,
по който родителите ще го представят на детето си?
Колкото до
архаизмите, на вас пречили ли са ви преди 20-тина години, когато сте ги
чели? И ако сте градско чедо като мен, понятия като "чохено контошче",
или "бакърджия" вероятно са били също толкова архаични, колкото и днес.
Да си призная едвам наскоро научих, че Сабя Дамаскиня всъщност идва от
Дамаск... И пречело ли ви е това да се наслаждавате на приказките?
Адаптирани и предъвкани версии за най-малките винаги си е имало. Но
трябва ли да се свежда всичко до "лесното" и да се забравя част от
богатството на езика? Колко от децата ви ще се сетят за "друм" като
синоним на "път" примерно, или "двери" за порта?
Напротив, трябва повече автори да използват този език, и да го правят достъпен, защото това е част от културното ни наследство.
А
когато детенцето леко поотрасне, подайте например "Приказка за Стоедин" - или го насочете да
пробва с нещо на
Николай Теллалов.
Така
че, драги родители, вместо да прехвърляме топката у издателите,
училищата, кината, телевизията, министерството на културата, или някой
друг - помислете, вие самите правите ли достатъчно, за да сте в опозиция
на тенденциите, срещу които негодувате.
