Tuesday, December 26, 2006

Lora's Letter - Save Darina


Писмото на Лора

Това е моят разказ и дано той се превърне в история, пълна със спечелени битки.

В рамките на два месеца, животът ни сблъска с един от най-страшните си образи. На 06 октомври 2006 г. сестричката ми Дари бе приета по спешност, поради висока температура, отпадналост и болки в ставите в университетска болница „Света Марина” гр. Варна. Редица предполагаеми диагнози ( остър пилонефрит, Австралийски синдром, реактивен артрит) постепенно се претопиха в съмнение за заболяване на кръвта. Многобройните пункции (проби от костния мозък в гръбначния стълб и тазобедрената става) сглобиха коварната картина и потвърдиха , че сестра ми страда от остра нелимфобластна левкемия-М5.

"Сама по себе си левкемията притежава много разновидности, но с общи симптоми . При това заболяване се установява усилено образуване на гранулоцити /левкоцити/ както в костния мозък, така и в черния дроб и далака. Характерно за болестта е
10-100-кратното увеличение на клетките от левкоцитно-гранулоцитния ред, както в костния мозък, така и в кръвта. В началото преобладават оплаквания от лесна умора, загуба на апетит, гадене, тежест в лявото подбедрие. Появяват се костни болки поради разрастване на костния мозък и усиленето кръвотворене. Болните отслабват до измършавяване поради повишена обмяна.”

В случая на Дарито, ракови клетки са се натрупали в кръвта и костния мозък.След консултация с медици, отговорът на всички беше един: „Вашата разновидност е много рядко срещан случай, който в 75% от случаите завършва трагично. И все пак има лечение”
За жалост в България специалистите нямат богат опит. Като алтернативен вариант остават клиниките в чужбина.- Франция, Израел, Германия.

В момента на Дарито е назначен курс – химиотерапия. У дома на всички ни бяха обяснени последствията след подобно лечение. Не успяхме да се подготвим за ужаса, който се стовари след първия етап на химиотерапия. Неописуема е гледката през каква огромна метаморфоза е преминало тялото на това малко човече.
Кризата , в която се намираме аз и семейството ми, кошмарът , който изживяхме в дните на чакане , накараха в мен да пропищи онази част от съзнанието ми, която събра сили и пое инициативата да нададе горещ зов за помощ :

Искам да купя живота на сестра ми!
Моля, помогнете !

Лора


Lora's Teller

That's the story I have to tell and I hope it turns into a story about many battles won.
In the last two months, life showed us one of its ugliest faces. On the 6th of October 2006 my little sister Darina was brought to the emergency room of the St. Marina University Hospital in Varna with fever, joint pains and overall feebleness. A number of supposed diagnoses (acute pielonefritis, Australian syndrome, reactive arthritis) gradually melted down to the suspicion that she has some sort of blood disease. The numerous punctures (samples from the bone marrow in her spine and hip joint) put together the macabre puzzle and confirmed that my sister is suffering from acute non-lymphoblast leukemia - M5.
Leukemia in itself has many forms, but they have common symptoms. Typical for the disease is the intensive formation of granulocytes (leukocytes) in the bone marrow, as well as in the liver and milt. The number of cells from the granulocyte/leukocyte category in the blood and bone marrow increases characteristically 1 to 100-fold. It begins with complaints of getting easily tired, loss of appetite, nausea, a feeling of heaviness in the left thigh. Then, there come the pains in the bones because of the growing bone marrow and the intensified blood formation The patients lose weight to the point of emaciation because of their faster metabolism. In Dari's case, the cancer cells have accumulated in the blood and bone marrow. After consultations with several physicians we heard the same answer, "Her form of leukemia is very rare and ends lethally in about 75% of the cases. But still, treatment is possible." Unfortunately, Bulgarian specialists have very little experience with this particular form. As an alternative we were told to consider clinics abroad - in France, Israel or Germany. Currently, Dari is undergoing a course of chemotherapy. We at home were given a thorough explanation about the consequences of this course. Still, we were unable to prepare for the sheer horror we experienced after the first phase of the course. Words fail me to describe the enormous change through which my little sister's body went. The crisis, which my family and I are now going through, the nightmare we experienced in the days of waiting, woke up a part of me that summoned up courage to scream out into the world a passionoate appeal for help:
I want to buy my sister's life!
Please, help me!

Lora
Darina Rosenova Pencheva
PROCREDIT BANK (Central Branch)
CITY OF VARNA
1 GENERAL KOLEV STREET
TEL. +359 52 687 878
BIC: PRCBBGSF
BGN: BG83 PRCB 9230 2013 9512 15
EUR: BG06 PRCB 9230 2413 9512 10

Friday, December 15, 2006

Towa Tei feat. Chara - Let Me Know

All in all I'm not a j-pop fan, but I like this video very much. Remids me of a great anime I have on video, called "Serendipity the Pink Dragon" ^_^

Спомени от снимачната площадка

(OK, знам че тая история бях почнал да я разправям на английски... и знам, че все още не съм я довършил... все дено де, просто писах писмо с тоя такст и така и така го има - реших да го постна)


Всичко започна в началото на октомври, когато видях обява, че ще се проведе кастинг за статисти за американска продукция. Търсеха хора с арабски вид или младежи за войници. И въпреки, че нямам нито арабски вид нито мощното телосложение на екшън-герой, нямаше начин да пропусна кастинга - повечето филми ги снимат в София и околностите и не всеки ден се провежда кастинг и в Пловдив. След около две седмици ми се обадиха - бях избран за ролята на войник. В деня, в който бях извикан за проби на костюмите екипът на Ню Инидж беше вдигнал семпли декори пред хотел "Тримонциум", който сега вече се казваше "Freedom Hotel", и беше под окупация - укрепления, малко бодлива тел и няколко войника патрулиращи пред хотела, а зад тях се развяваха флаговете на корпорацията Tamerlane. Заглавието, с което още е известен филма е Brand Hauser: Stuff Happens. В главната роля, съавтор на сценария и ко-продуцент - Джон Кюсак, който на живо изглеждаше доста по-едър от колкото ми се струваше на екрана. Разбрах, че става дума за политическа сатира, чието действие се развива в близкото бъдеще, 2014 година. Арабска държава окупирана от корпорацията Tamerlane, Хилари Дъф играе почти самата себе си (дали може да играе нещо друго?) - поп-дивата Йоника (кой го е измислил това име!), по думите на режисьора (с който имах щастието да си поприказвам между дублите) нещо като поредната Бритни Спиърс. Тя е от скоро женена за шейха или какъвто е там лидера (за чиято роля се разнасяха слухове, че ще поеме Омар Шариф, после някой подхвърли Джон Малкович, но в крайна сметка в интернет пише, че ще е Бен Кингсли) на изсмуканата от пръстите държава Тугаристан, който пък трябва да бъде убит от Бранд Хаусер (Джон Кюсак). Други актьори, участващи в проекта са Мариса Томей и сестрата на Джон, Джоан Кюсак.

В четвъртък, 26 октомври, рано сутринта автобус ни закара на летище Крумово, където щяха да се снимат няколко сцени. Българските статисти щяха да са войниците н корпорацията, два вида - обикновените пехотинци с раници, каски и т.н. и спец-частите, с черно облекло, протектори и барети. Не знам как ще седят на екрана, но на живо всичко изглеждаше доста долнопробно, като се започне от бутафорните униформи, мине се през изпочупените пистолети в кобурите и се стигне до протекторите на спец-частите, които си бяха наколенки и налакътници за колоездачи или нещо подобно. Навлякохме костюмите, решиха да се разплатят с нас предварително и хоп... - изведнъж обещаните на кастинга 30 лева някак си се бяха смъкнали на 20. Въоръжиха ни с по един бракуван автомат и...

Първата сцена в която участвах беше масовка, частен самолет се е приземил на летището, от неко слиза Джон Кюсак и още няколко души, а ние патрулираме наоколо. "Как ще се позная във филма сред толкова еднакви униформи?" - оглеждам се наоколо, всички носят калашниците си с две ръзе пред тялото... Аз пък си вдигнах моя на рамото :) Нищо, че не знаех дали изобщо съм в кадър. Разхождам се по летището с калашник на рамото и си дъвча дъвка.

Следващата сцена беше как охраняваме част от военна база, иззад кълбета дим се задава един Hummer и се насочва към пропуска, където има заграждения и бариера. За дима хората на Ню Имидж просто подпалиха две автомобилни гуми... въпреки че ни предупреждаваха "от ей тая линия на там да не се палят цигари, летище е, има самолети, гориво...". Повторихя всичко няколко пъти, а за следващата сцена вече трябваще да пропуснем Hummer-a през бариерата.

Тук от Ню Имидж бяха докарали двама истински американски войници, един дундьо и един негър, с които се опитах да завържа приказка, но всичко за което те си приказваха беше какви куршуми предпочитали и кой минавал през бронята и пробивал органите и кой експлодирал в тялото. Може би ги бяха докарали за да се фукат после колко "автентичен" е филма и как участват истински войници. Или просто защото те имаха една-две реплики и са искали някой native speaker да каже думите. Но ако знам едно нещо то е, че хората с реплики обикновено са в кадър, така че аз се лепнах за тях двамата :)

Hummer-a управляван от Хилари Дъф (това девойче, което дори на високи токчета беше 2 глави под мене, зад волана на този масивен автомобил... напомни ми как Малчо возеше Индиана Джоунс в "Храмът на обречените"), до нея се вози Джон Кюсак, дегизиран като арабин. Войниците забелязват колата след като тя преминава през дима, дундьото крещи "Vehicle from the frooont!!!" и всички се обръщат към колата с насочени дула. Войниците не бяха от най-кадърните актьори, току забравяха някоя от общо трите си реплики и между дублите идваха двама човека и им даваха напътсвтия от рода на "Не се съобразявай със сценария, кажи каквото ти би казал в тази ситуация", "Да, ако искаш можеш да изпсуваш нещо, само не използвай Fuck"... и пр. Сега идваше ред да се снима сцената от близо, махнаха Джон Кюсак от колата и вкараха един оператор до Хилари Дъф. Разкараха всички статисти, но тъй като аз бях през цялото време точно до тези двамата с репликите, казаха че им трябвам и за сцената от близо :) УРА! Войниците все още не се правяха както трябва, "Хайде бе, Сам Джаксън, аз ти пазя гърба, ти иди там и си кажи репликите" - викам на негъра, ама на него му трябваше известно време да загрее кой е Сам Джаксън. А сцената е просто, че ние спираме колата на бариерата, виждат че вътре е Хилари Дъф с Джон Кюсак и казват "Оу, тва са младоженците. Свалете оръжията", разменят с Хилари Дъф две думи "Йоника, имам твой постер на стената в стаята си, аз съм ти голям фен", "Приятен меден месец", вдигаме бариерата и колата продължава. Минава наоколо човекът с напътствията за кой ли път, а аз насочвам калашника срещу него и му казвам "You shoot movies, I shoot people", той се смее и отговаря "OK, just don't shoot me!" - а в последствие се оказа, че това бил режисьорът Джошуа Сефтел. Казах му, "Щом съм в кадър, кажи какво да направя? Мирен ли да седя, или пък да си дъвча дъвка, а ако искаш когато минават покрай нас мога да намигна на мацката в колата?", той пък се зарадва на тази внезапна проява на ентусиазъм (може би защото му беше писнало да се опитва да накара войниците да влязат в ролята на войници) и каза "Да, готина идея, направи го!". И ето седя си аз там и намигам на Хилари Дъф...

Следващата сцена е как Hummer-а спира пред един самолет с надпис Just Married, Хилари Дъф и Мариса Томей излизат от колата и търчат нагоре по стълбичките, следвани от Джон Кюсак, всички влизат в самолета... От начало казаха, че и статиските ще им трябват. Отидохме там... Аз издебнах удобен момент и си реших да разменя няколко думи с режисьора. Казвам му, че съм тук "not for the money and not for the show" ами понеже ми е супер интересно да гледам на живо как стават нещата, как се прави филм, казах му че с това искам да се занимавам, че имам сценарий... И очаквах всеки момент да ми кажат да се разкарам и да не им преча на работата, но противно на очакванията ми Джош се оказа някакъв такъв общителен и приветлив човек и не само ме остави да мунадничам зад рамото и да гледам в мониторите какво става с Camera A и Camera B, но и взе та ме представи на продуцента - "There's a guy I want you to meet, this is Nenko, and he's 20 and wants to be a filmmaker..." ...е, продуцентът не беше така приятелски настроен, но все пак :)

И тъй като бях сред ония готини столчета с имената на важните клечки между дублите размених няколко думи с част от хората. Приказвах си с Хилари Дъф за кучетата, които си гледала, мислех да кажа и на Мариса Томей че съм я гледал в ъпрвата част на Toxic Avenger... но предположих, че сигурно не иска да си спомня точно за тази си роля :)

Слънцето вече залязваше, и ето че настана време да оставим костюмите, да се натоварим обратно в автобуса и да се връщаме към Пловдив. Останаха приятни спомени... и пропускът за летището :)


Wednesday, December 13, 2006

Фантастичен Анти-СПИН карнавал

Българското Jedi Academy общество, Федерация Междузвездни войни България, Българско RPG Общество, L.A.R.P и интернет порталите Teen Topic и „Аз Жената” имат изключителното удоволствие да ви поканят на Фантастичен Анти-СПИН карнавал на българската интернет общност.
Тържеството се провежда с подкрепата на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” към Министерството на здравеопазването и ще се проведе на 16 декември, събота, от 16.00 часа в залата на Съюза на юристите в България, на ул. Пиротска № 7.

Прочетете подробностите тук - http://starwarsbg.org/projects/karnaval/

Saturday, December 09, 2006

Friday, December 08, 2006

S.P.O.C.K - Where rockets fly music video

Remember when some months ago I was telling you about S.P.O.C.K. one of my favourite bands on the Music rubric? Well, here's one of their videos! Enjoy its coolness!

Sunday, December 03, 2006

Kiwi!

A very touching little film by Dony Permedi...
Thanks to Ixtiandur who gave me the link.

Taz and the Pterodactyl

Това тука е едно филмче анимационно, серийка на "Таз-Мания", едно от любимите ми анимационни сериалчета. Тази серийка точно си я имам на касета от години и... Винаги ме трогва супер много. Просто е някаква егати истинското и позитивно и искрено и емоционално заредено... И музиката.

И съм сигурен, че не е просто манията ми по динозаври, нито пък носталгичните и сантиментални чувства към филмчето и старата касета. Мисля, че си е една изключителна анимация.

И тъй като наскоро я открих в нета, реших да спозеля линка. Благодарности на HIM за рипа и ъплоуда. Дано имате достъп до дата.бг

Taz and the Pterodactyl

81 mb
Качеството не е перфектно, но е далеч по-добре от нищо.

Friday, December 01, 2006

Quotes #15



“Many of the truths we cling to depend greatly on our point of view”



Obi-Wan Kenobi





Alec Guinness

C3 Project Film

Open Projects Foundation's video for their project - Culture Center in Sofia
C3 - http://openprojectsfoundation.org/c3/

Thanks to Vesela Kazakova who sent me this video

Support the Free Culture.
Freedom is the Ultimate Gift.