8-ми декември, както ние си знаем :)

От доста време не бях сядал да понапиша нещо из блгчето ми, къде поради липса на време, къде поради липса на събития (по някое време като сваля снимките от разходката до Асенов Град ще пусна повече неща), но след днешния ден просто няма начин :)


8-ми декември, никога не съм го чувствал като празник или нещо по-специално, ден като ден. Ако се случи делничен - не ходиш на университет. То пък все едно, че ходиш изобщо... Първата година май го проспах, втората година беше поносимо скучно. Тая година се вкарваха оферти за хижи-мижи, дискотечници и пр. ала-бала, ама мене нещо не ме влече да ходя по такива мероприятия. Никога не съм се забавлявал особено, само отиват пари на вятъра...

Ама така и така е нарочено за празник, пък на всичкото отгоре се случи за късмет и в събота, та да не ходя на работа... Уговорихме се с Цеко, моя монтански колега-филолог в университета и колега-монтажист в телевизията, да си го отпразнуваме двамата, както ние си знаем. Нещата се наредиха идеално, апартаментът, и по-специално хола - тази ключова стратегическа позиция в нашия план - се оказаха изцяло на наше разположение.

След традиционното сутрешно лентяйстване в събота, посрещнах Цеко на спирката и минахме през кварталния супер да се снабдим с всичко необходимо... Голям пакет солети, 4 "Кроки"-та с разни вкусове, пуканки, кола, лимонада, обилно количество боза, половин кило толумбички, 3 големи масленки и няколко "Сникърс"-а...



Нахлухме на топло вкъщи и внесохме торбите с провизиите. Брат ми вече беше приготвил до телевизора трите кутийки...



Пуснахме пакет пуканки в микровълновата, сипахме си по купа боб от тенджерата, дето баба беше оставила на котлона, дръпнахме масата пред дивана, насипахме гореизброения junkfood в разни съдове, напълнихме чашите, опънахме си краката...



POWER ON!

5.1 DTS, децибелите достатъчно високи, че ако дойдат съседи да звънят и да тропат по входната врата да не ги чеум изобщо...

BACK TO THE FUTURE!!!

Нашия дълго плануван маратон, един след друг и трите филма, с кратки пиш-паузи помежду им...

ЕЕЕЕЕЙ, НЯМА ТАКЪВ КЕФ ПРОСТО!

Брат, другар, ядене и пиене, спокойствие, системата за домашно кино и любимите филми... Пълна идилия! Колко му трябва на човек? Размазахме се и тримата :)

А "Завръщане в Бъдещето" е гениална работа просто, то всеки Божи ден да го гледам няма омръзване. Чак едвам се сдържам сега да не изпиша една камара суперлативи по адрес на Робърт Земекис, Майкъл Джей Фокс, Кристофър Лойд и компания. Но думите така или иначе ще са малко. Бих се върнал назад във времето няколко часа, тада повторим маратона още веднъж :)

Като порастна ще си купя ДеЛориън!