Модерната легенда Индиана Джоунс

Модерната легенда Индиана Джоунс

Здравко Генов, 14 години

Хавай, 1977 година.

Ранна утрин. Първите слънчеви лъчи се процеждат през листата на палмите и обагрят в златисто безбройните песъчинки по екзотичния плаж на Мауна Кеа. Пластмасова лопатка се спуска пред обектива и загребва купчинка ситен пясък. Камерата бавно се вдига нагоре и виждаме двама мъже, които съсредоточено и със старание строят пясъчен замък. Имената им са Джордж и Стивън. Двамата се наслаждават на заслужена почивка след тежък труд. Джордж току-що е научил, че неговият "Междузвездни Войни" е очаровал зрителите и славата му се е разнесла и до най-далечната галактика. Стивън вече си е осигурил спокойствие на плажа след като неговия "Челюсти" е накарал всички туристи да хукнат панически възможно най-далеч от водата.

Сцената ви звучи като "Happy End" на филмов сценарий? Не, не само, че историята е истинска, но и това е едва нейното начало! Двамата приятели градят своя пясъчен замък, кулите му се издигат високо като техните мечти... Желанието на Стивън е да режисира следващата мисия на Джеймс Бонд. Джордж обаче му разказва за една друга своя фантазия - един нов герой, който по нищо няма да отстъпва на знаменития шпионин.

И ето, че Лукас и Спилбърг се заиграват отново, този път на снимачната площадка. Сега вместо пясъчни замъци те издигат грандиозни декори, а към тях са се присъединили и други. Харисън Форд е паркирал Хилядолетния Сокол и е нахлупил филцово бомбе, което съвсем скоро ще придобие култов статус. Компания му правят Керън Алан и Джон Рийс Дейвис. Джон Уилямс също е в стихията си – под диригентската палка на композитора се ражда маршовата тема която ще стане незаменима част от атмосферата на филма и всички ние ще си тананикаме дълго след финалните надписи.

1981 година. Светлините в кино-салоните угасват. Дълбоко в джунглите на Перу някой си проправя път към древен храм и скрития в него златен идол... Въоръжен със смелост и изобретателност, както и с един камшик, който и до ден днешен си остава негова запазена марка. Готов да иде и на край света, да се изправи срещу диви племена или армия нацисти, готов да рискува живота си в името на поредния мистичен артефакт...или заради любимата си шапка. Един циничен колежански професор, един археолог със саркастична усмивка, един авантюрист, който не се страхува от нищо (освен от змии). Как да не го обикнеш?

И публиката наистина го обиква. За всеобща радост през 1984 година “Човекът с шапката се завръща”. След като сме видели как се е опълчил срещу похитителите на изчезналия Кивот, сега идва ред да разберем как се е разправил със сектата на Кали и нейния демоничен предводител в Храма на Обречените.

А през 1989 година “той води и баща си” и двамата се отправят на последния кръстоносен поход.

Днес това име отдавна се е превърнало в модерна легенда.

Легенда, с която татко се беше запознал, още когато лентата се е въртяла в киносалоните. Легенда, с която брат ми беше отраснал, гледайки отново и отново старите видео-касети. И легенда, с която на мен тепърва ми предстоеше да се запозная. Към края на 90-те за първи път пред мен на екрана се изписа “Похитители на изчезналия кивот” и видях емблематичния образ с шапка. Да си призная, тогава не разбрах много от сюжета на филма, но пък сцената с канарата в Южна Америка, схватката на пазара в Кайро и спускането в пълния със змии кладенец останаха запечатани завинаги в паметта ми. Още същия ден изгледах и историята за свещените камъни на Шанкара. Красива певица, престрелка с китайски бандити и шеметна гонитба из улиците на Шанхай – и това само в началото. Нататък ме очакваха още безброй страхотни сцени - слалом с надуваема лодка по заснежените планински върхове, спиращо дъха преследване с вагонетки... и всичкия този екшън гарниран със замразен маймунски мозък! Нищо чудно, че това се превърна в любимия ми филм от поредицата. Мина малко повече време преди да проследя и последния кръстоносен поход. Мислех си, че знам какво да очаквам от третата серия – поредната доза главозамайващи авантюри в търсене на легендарни съкровища и битки със страховити противници. Но не бях подозирал, че този път към Инди ще се присъедини и баща му! Кой би предположил, че Джоунс Младши и Старши ще са такъв страхотен тандем... Вярно, Инди не успя да задържи Светия Граал, но смятам, че и без него, той успя да си извоюва безсмъртие.

Приключенията на Индиана Джоунс плениха въображението ми. Дълго след като бях изгледал филмите, обикалях из вкъщи с вехта шапка намерена в гардероба и размятах като камшик татковия колан.
Едва ли някой от екипа на “Похитителите на изчезналия кивот” е подозирал, че повече от 25 години по-късно те отново ще се съберат. Но ето че днес, близо 20 години след последното му приключение на големия екран доктор Джоунс е готов да се завърне отново. Този път, по думите на неговите създатели, той ще го направи заради своите фенове. А ние вече сме повече от убедени, че “ако приключението си има име, то трябва да е Индиана Джоунс”

Поздрави на татко и брат ми, които имаха щастието да са на българската премиера :)