Жорж Мелиес – пионерът на фантастичното кино

Чарли Чаплин го нарича „Алхимикът на светлината”.
Грифит споделя: „Дължа всичко на него!”
За кино-историците той е Бащата на специалните ефекти.


Но как започва всичко?
На 28 декември 1895, в Salon Indien du Grand Café, Париж, братя Люмиер правят своята историческа първа кино-прожекция – 10 кратки филмчета, с дължина не повече от 50 секунди всяко изненадват, шокират, стряскат, разсмиват, удивляват и развълнуват публиката. Сред зрителите е и един млад илюзионист, 24-годишният Жорж Мелиес, който запленен от видяното веднага след прожекцията опитва да склони братя Люмиер да му продадат кинематографично оборудване. Уви, те отказват, но това не обезкуражава Мелиес – не след дълго той се сдобива с камера, произведена от британския техник и изобретател Робърт Пол. Едва ли дори самият Мелиес е подозирал тогава, че през следващите 18 години той ще режисира 531 филма с дължина между 1 и 40 минути!

Първите филми, подобно на тези на Люмиер, са порсто филмирани сцени от живота около него. Техни прожекции Мелиес включва като част от програмата в своя театър на илюзиите. По-късно той започва да филмира самия себе си на сцената докато прави различни трикове и фокуси.

Но за разлика от братя Люмиер Мелиес не смята, че камерата е средство, което просто запечатва, запазва и документира реалността. Той иска да превърне камерата в средство за бягство от същата тази реалност. А кой би могъл да осъществи това бягство по-добре от един фокусник, илюзионист и мечтател?

През 1897 Мелиес основава студио на върха на една от сградите в предградието Montreuil, Seine-Saint-Denis в покрайнините на Париж. Това е първото кино-студио в цяла Европа! В много от запечатаните на лентата истории ясно личи театралното начало на Мелиес – актьори от неговата трупа разиграват различни сюжети сред изрисувани декори, а напълно статичната камера улавя движенията им, често пресилени и карикатурни.

Мелиес планира всичко внимателно - от композицията на сцената, през движението и жестовете на своите актьори, подбира сценичното осветление, решава художественото оформление на декорите си. Мелиес първи започва да използва концептуални рисунки и сторибордове, за да визуализира пред екипа си своите фантазии и да им даде ясна представа какво иска да види като краен резултат запечатано на кино-лентата.

По-малкия брат на Жорж, Гастон Мелиес, отваря офис в Ню Йорк, където по богат каталог с преведени на английски филми започва да разпространява филмите на студиото в САЩ. От този момент нататък Жорж Мелиес започва да прави по два негатива на филмите си, като единия е предназначен за Америка. Освен всичко друго, Мелиес е и бизнесмен и осъзнава важността и възможностите на един нов голям пазар за филмите си.

Той също така прави експерименти и със самата техника – заедно с двама от своите инженери проектира своя собствена камера. Първия прототип, който конструират тежи близо 35 килограма.

Често филмите му са почти лишени от история – целта им е да се експериментира с триковете, които са възможни в киното и да се покаже техният ефект на екрана. Когато визуалните илюзии биват усъвършенствани Мелиес ги прилага в разказваните от него истории.

Един от тези филми днес се е превърнал в символ на фантастичното начало в киното – небезизвестният шедьовър „Пътуване до луната” (“Le Voyage dans la lune”). Историята, разказана от Мелиес е вдъхновена от неговите колеги, пионерите на научната фантастика в литературата – Жул Верн с неговото „От Земята до Луната” и Хърбърт Уелс със „Първите хора на Луната”. 14-те минути, прожектирани със стандартните за онова време 16 кадъра в секунда, са изпълнени с иновативни специални ефекти, монтажни трикове и анимация изумяват публиката навсякъде, където е прожектиран филма.

Емблематичната сцена, в която изстреляният от Земята снаряд-ракета се забива в лицето на луната се е превърнала в част от съвременната поп-култура и икона от зората на научната фантастика. Queen включват сцени от филма в клипа на песента “Heaven for Everyone”, а през 1998 телевизионната поредица на HBO „От Земята до Луната” прави паралел между визията на Мелиес и последната мисия на програмата Аполо, Аполо 17.

Мелиес е убеден във финансовия успех на „Пътуване до Луната”, но уви – за беда техниците на Томас Едисон правят тайно копия на филма и го разпространяват в САЩ – самият създател на филма не печели нищо от американските прожекции, докато Едисон трупа цяло състояние на негов гръб.

Други заглавия от филмографията ма Мелиес, които черпят сюжети от приключенската и фантастичната литература са „Пътешествията на Гъливер”, „Невъзможното пътуване”, „20 000 левги под водата”, „Барон Мюнхаузен” и още ред други. Мелиес не пропуска да филмира и класически детски приказки като „Пепеляшка”.

„Le manoir du diable”, чиято премиера се състои на 24 декември 1886 е считан днес за първият вампирски филм, както и за първият филм на ужасите изобщо.

Мелиес става основоположника на Атракционното кино. Сред триковете на екрана са изчезващи и отново появяващи се обекти, предмети, променящи формата си, двойна и многопластова експозиция, анимираните кадър-по-кадър обекти и още много други. Във филма „Човекът-оркестър”, Мелиес играе наведнъж 7 различни роли!

В навечерието на Първата световна война, притиснат финансово от доминиращите големи холивудски студиа, Мелиес е принуден да обяви фалит. Той се пренасочва от правенето на филми към производството на детски играчки, и донякъде несъзнаващ стойността на собствените си творения, позволява голяма част от тях да бъдат унищожени – множество от филмите му не са стигнали до нас, защото са били рециклирани за нова лента, или претопени за направата на ботуши за френската армия.

По-късно, през 20-те и 30-те години следващото поколение кино-творци и в частност френските сюрреалисти започват да преоткриват филмите на Мелиес и да оценяват приноса му за развитието на седмото изкуство и му присъждат различни ордени и награди.

През 2002 година случайно откриват копие на филма в една плевня във френската провинция. Откритието е най-пълната версия на филма, съществуваща днес, но най-удивителното в случая е, че лентата е изцяло оцветена на ръка! Първата прожекция на реставрирания филм се състои през 2003.

Друг до скоро смятан за изгубен филм на Мелиес е един от ранните представители на филмите на ужасите - „Клеопатра” (1899), разказващ история за съживяването на мумията на египетската царица. Оцелял негатив бе открит във Франция през 2005.