Saturday, January 30, 2010
Friday, January 29, 2010
Пренаписване (Преработка на сценарий)
Още един превод од същата книга.
Пренаписване (Преработка на сценарий)
„Наистина вярвам в пренаписването, но то не е просто пренаписване – то е премисляне, преконцептуализиране, намиране на нов подход към нещата” – Том Рикман
„Когато пренаписваш често преправяш сцените, които не се връзват. Най-трудните сцени в даден материал могат да са не само тези, които са били най-трудни за писателя преди теб, но и изобщо най-трудните сцени за написване изобщо. Това са сцените, върху които трябва да се съсредоточи пренаписването.” – Робърт Тауни
„Писането е пренаписване. Понякога дори след като даден филм е завършен си казваш – Ще ми се да можеш да го пипна отново!” – Уолтър Бърнстийн
Никоя дискусия по сценарно писане не би била пълна без да се обърне внимание на пренаписването. Независимо дали включва лично самия сценарист, пренаписването на сценария не е завършило до момента, в който филма се пуска по кината. И дори тогава, има преиздадени филми с включен материал, който е бил орязан от първоначалното издание. Преработката и „доизкусуряването” на сценария продължава по време на снимките и монтажа на филма и завършва с готовото копие, което вижда първата публика.
В повечето случаи работата на сценариста по пренаписването завършва при започването на снимачния процес. Понякога обаче писател трябва да пренапише утрешните страници докато днешните се заснемат, но това са нежелани обстоятелства, които като цяло се избягват. Случва се и сценарист да бъде извикан по време на монтажа за да измисли нов диалог, който да бъде вмъкнат, или за да се запише глас зад кадър, или когато бюджета го позволява, да се напише нов материал, който да се дозаснеме за да се подобри филма. Когато работата на сценариста наистина приключи едно нещо е сигурно – имало е доста пренаписване. Всеки, който заснема първата редакция на сценарий е или глупак или има до себе си гений-сценарист.
Многоуважавания писател Пат Конрой, чиито романи често биват екранизирани (The Great Santini, Lords of Discipline, Conrack), си опита силите и като сценарист, за да адаптира романа си Prince of Tides (с участието на Беки Джонсън). Ето какво споделя той за преживяването:
„Писането на сценарии е едно от най-трудните неща, с които може да се занимава човек. Има нещо толкова голо в сценарното писане. Мога да те излъжа с някой параграф в книга. Мога да излея празно многословие на страницата, а мога и да вкарам разказ и да обогатя историята там, където тя куца. В кино-писането това не може да стане. Там нещата трябва да са визуални. Все едно да ти дадат музикална партитура, а после да ти връчат и едно хайку и да ти кажат – Свържи ги заедно!”
Никой не може да очаква да се захване с нещо така сложно и трудно като писането на сценарий и да не допусне грешки при първия опит. Начинаещият сценарист, който очаква да мине с малко или направо никакво пренаписване е обречен на разочарование… или неуспех. Далеч по-добре е да прегрне идеята за пренаписването като възможност да се подобри вече съществуващия проект. Писането на първия вариант е изпълнено с чувство за откритие на нещо ново, без значение колко детайлно е изложението (step outline). До момента в който се стигне до Затъмнението (Fade Out) на края на последната страница страниците след началното Fade In вече не се връзват така добре с историята. Писателят е открил много неща за героите, за историята, и за собствените си намерения в процеса на писането на първия вариант.
Също както и героите, сценаристът не винаги има ясното съзнание какво точно преследва като цел, ко3ето обаче съвсем не значи, че пише сценария самоцелно. Пише с надеждата, че към края на първи вариант нещата вече ще се избистрят. Така че в най-добрия случай трябва да се пренапише поне началото на първия вариант, за да се връзва с края на историята. А освен това съществуват и какви ли не „пушки”, които да се „поставят на стената” в началото на историята, за да „гръмнат” в края (plantings & payoffs). Има и сцени, които така и не са паснали на останалата част от действието и трябва да се преработят.
Но това е само върха на айсберга. След като първи вариант е пипнат и сцените са навързани, ключовите елементи са вплетени в историята, време е за най-плашещия за сценаристите момент – да дадат сценария на някой да го прочете! „Голотата” за която говори Конрой е най-осезаема именно тогава. Познавайки от опит този момент, в който друг чете това, над което ти си се потил, за сценариста това е време м което той трябва да мисли позитивно за процеса на пренаписване – „Мога да го направя по-добре. Само ми го върни и ми дай още малко време да поработя над него!”
Това не значи, че трябва да промените всичко, срещу което някой е възразил, не е харесал или не е разбрал. Отзивите могат да посочат потенциален проблем, но вие самите трябва да решите дали това наистина е проблем, който се нуждае от поправка. Ако повечето от ранните ви читатели го посочват като проблем – тогава е ясно, че трябва да се заемете с него. Понякога пренаписването е просто поправяне и запазване – като да се отървеш от дупка в стената. Друг път – когато за сценаристите е наистина важно, но и трудно да се изправят пред проблема и да го елиминират - когато цялата история, или голяма част от нея трябва да бъдат променени из основи. Но не вдигайте безпомощно ръце и не започвайте да строите нова къща, само защото тази се нуждае от основен ремонт. Това би означавало да захвърлите всичките си усилия и работа през които сте минали за да развиете историята на първия вариант.
Далеч по-добра идея е да се върнете и да огледате структурата на къщата – къде основите са стабилни и къде поддават, къде скелето е надеждно и къде се клатушка или направо липсва. Минете отново през процеса на писане и открийте елемента или елементите, които са неясни, непълни или пък липсват, и работете върху тях по същия начин, по който и в самото начало при създаването и развитието на историята. След като структурата е била поправена и подкрепена, прегледайте внимателно сцените за да видите кои от тях вече не се вписват и какви нови сцени е нужно да се добавят. Понякога този процес трябва да се повтори повече от веднъж, но всеки сценарист го прави с мисълта, че с всяка следваща редакция сценарият става все по-добър и по-добър.
Същевременно имайте на ум и факта, че е съвсем възможно една история да се преработва до смърт, да бъде увредена до неузнаваемост нейната спонтанност и свежест, които са се родили на страниците в началото, когато историята е била съвсем нова, а сценаристът – бодър, вдъхновен и ентусиазиран. Така че е важно да се постигне баланс – пренаписвайте толкова, колкото сценарият изисква, но не повече! Когато продуцент, режисьор или няколко актьора започнат да наливат парите си, идеите и сърцето си в даден проект, ще има и още една нова серия от преправяния и пренаписване, но това вече е тема на друга дискусия. Целта на тази книга е да ви помогне намерите начини на удовлетворите себе си със собствените си усилия и да достигнете до фазата, в която вашата трета, четвърта или пета редакция ви дават чувството за цялостност и завършеност, което сте се опитвали да предадете на вашата публика.
Пренаписване (Преработка на сценарий)
„Наистина вярвам в пренаписването, но то не е просто пренаписване – то е премисляне, преконцептуализиране, намиране на нов подход към нещата” – Том Рикман
„Когато пренаписваш често преправяш сцените, които не се връзват. Най-трудните сцени в даден материал могат да са не само тези, които са били най-трудни за писателя преди теб, но и изобщо най-трудните сцени за написване изобщо. Това са сцените, върху които трябва да се съсредоточи пренаписването.” – Робърт Тауни
„Писането е пренаписване. Понякога дори след като даден филм е завършен си казваш – Ще ми се да можеш да го пипна отново!” – Уолтър Бърнстийн
Никоя дискусия по сценарно писане не би била пълна без да се обърне внимание на пренаписването. Независимо дали включва лично самия сценарист, пренаписването на сценария не е завършило до момента, в който филма се пуска по кината. И дори тогава, има преиздадени филми с включен материал, който е бил орязан от първоначалното издание. Преработката и „доизкусуряването” на сценария продължава по време на снимките и монтажа на филма и завършва с готовото копие, което вижда първата публика.
В повечето случаи работата на сценариста по пренаписването завършва при започването на снимачния процес. Понякога обаче писател трябва да пренапише утрешните страници докато днешните се заснемат, но това са нежелани обстоятелства, които като цяло се избягват. Случва се и сценарист да бъде извикан по време на монтажа за да измисли нов диалог, който да бъде вмъкнат, или за да се запише глас зад кадър, или когато бюджета го позволява, да се напише нов материал, който да се дозаснеме за да се подобри филма. Когато работата на сценариста наистина приключи едно нещо е сигурно – имало е доста пренаписване. Всеки, който заснема първата редакция на сценарий е или глупак или има до себе си гений-сценарист.
Многоуважавания писател Пат Конрой, чиито романи често биват екранизирани (The Great Santini, Lords of Discipline, Conrack), си опита силите и като сценарист, за да адаптира романа си Prince of Tides (с участието на Беки Джонсън). Ето какво споделя той за преживяването:
„Писането на сценарии е едно от най-трудните неща, с които може да се занимава човек. Има нещо толкова голо в сценарното писане. Мога да те излъжа с някой параграф в книга. Мога да излея празно многословие на страницата, а мога и да вкарам разказ и да обогатя историята там, където тя куца. В кино-писането това не може да стане. Там нещата трябва да са визуални. Все едно да ти дадат музикална партитура, а после да ти връчат и едно хайку и да ти кажат – Свържи ги заедно!”
Никой не може да очаква да се захване с нещо така сложно и трудно като писането на сценарий и да не допусне грешки при първия опит. Начинаещият сценарист, който очаква да мине с малко или направо никакво пренаписване е обречен на разочарование… или неуспех. Далеч по-добре е да прегрне идеята за пренаписването като възможност да се подобри вече съществуващия проект. Писането на първия вариант е изпълнено с чувство за откритие на нещо ново, без значение колко детайлно е изложението (step outline). До момента в който се стигне до Затъмнението (Fade Out) на края на последната страница страниците след началното Fade In вече не се връзват така добре с историята. Писателят е открил много неща за героите, за историята, и за собствените си намерения в процеса на писането на първия вариант.
Също както и героите, сценаристът не винаги има ясното съзнание какво точно преследва като цел, ко3ето обаче съвсем не значи, че пише сценария самоцелно. Пише с надеждата, че към края на първи вариант нещата вече ще се избистрят. Така че в най-добрия случай трябва да се пренапише поне началото на първия вариант, за да се връзва с края на историята. А освен това съществуват и какви ли не „пушки”, които да се „поставят на стената” в началото на историята, за да „гръмнат” в края (plantings & payoffs). Има и сцени, които така и не са паснали на останалата част от действието и трябва да се преработят.
Но това е само върха на айсберга. След като първи вариант е пипнат и сцените са навързани, ключовите елементи са вплетени в историята, време е за най-плашещия за сценаристите момент – да дадат сценария на някой да го прочете! „Голотата” за която говори Конрой е най-осезаема именно тогава. Познавайки от опит този момент, в който друг чете това, над което ти си се потил, за сценариста това е време м което той трябва да мисли позитивно за процеса на пренаписване – „Мога да го направя по-добре. Само ми го върни и ми дай още малко време да поработя над него!”
Това не значи, че трябва да промените всичко, срещу което някой е възразил, не е харесал или не е разбрал. Отзивите могат да посочат потенциален проблем, но вие самите трябва да решите дали това наистина е проблем, който се нуждае от поправка. Ако повечето от ранните ви читатели го посочват като проблем – тогава е ясно, че трябва да се заемете с него. Понякога пренаписването е просто поправяне и запазване – като да се отървеш от дупка в стената. Друг път – когато за сценаристите е наистина важно, но и трудно да се изправят пред проблема и да го елиминират - когато цялата история, или голяма част от нея трябва да бъдат променени из основи. Но не вдигайте безпомощно ръце и не започвайте да строите нова къща, само защото тази се нуждае от основен ремонт. Това би означавало да захвърлите всичките си усилия и работа през които сте минали за да развиете историята на първия вариант.
Далеч по-добра идея е да се върнете и да огледате структурата на къщата – къде основите са стабилни и къде поддават, къде скелето е надеждно и къде се клатушка или направо липсва. Минете отново през процеса на писане и открийте елемента или елементите, които са неясни, непълни или пък липсват, и работете върху тях по същия начин, по който и в самото начало при създаването и развитието на историята. След като структурата е била поправена и подкрепена, прегледайте внимателно сцените за да видите кои от тях вече не се вписват и какви нови сцени е нужно да се добавят. Понякога този процес трябва да се повтори повече от веднъж, но всеки сценарист го прави с мисълта, че с всяка следваща редакция сценарият става все по-добър и по-добър.
Същевременно имайте на ум и факта, че е съвсем възможно една история да се преработва до смърт, да бъде увредена до неузнаваемост нейната спонтанност и свежест, които са се родили на страниците в началото, когато историята е била съвсем нова, а сценаристът – бодър, вдъхновен и ентусиазиран. Така че е важно да се постигне баланс – пренаписвайте толкова, колкото сценарият изисква, но не повече! Когато продуцент, режисьор или няколко актьора започнат да наливат парите си, идеите и сърцето си в даден проект, ще има и още една нова серия от преправяния и пренаписване, но това вече е тема на друга дискусия. Целта на тази книга е да ви помогне намерите начини на удовлетворите себе си със собствените си усилия и да достигнете до фазата, в която вашата трета, четвърта или пета редакция ви дават чувството за цялостност и завършеност, което сте се опитвали да предадете на вашата публика.
The Outline and The Step Outline
Това тук е превод, който правих за един от часовете в университета. Статията беше ксерокопие, така че не знам кой е автор и от коя книга е извадката. Реших да го пусна, за всеки който се интересува :)
Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!
The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата
„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн
„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман
„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф
Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.
За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.
Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.
Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.
След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.
Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.
Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!
The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата
„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн
„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман
„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф
Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.
За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.
Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.
Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.
След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.
Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.
Friday, January 15, 2010
Subscribe to:
Posts (Atom)