The Outline and The Step Outline

Това тук е превод, който правих за един от часовете в университета. Статията беше ксерокопие, така че не знам кой е автор и от коя книга е извадката. Реших да го пусна, за всеки който се интересува :)

Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!

The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата

„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн

„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман

„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф

Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.

За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.

Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.

Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.

След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.

Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.