Приключенията на Young_Jedi #1

Двете слънца бавно се спускаха зад ръба на хоризонта, обагряйки татуинското небе в пурпурни багри. Пясъчните хора бяха наблюдавали тази гледка хиляди пъти. Но днес тя бе по-различна. Пред пламтящия диск на залязващто слънце се оберта тъмен силует, който се уголемяваше с всяка минута. В началото бе едва забележима точка, която вероятно невъоръжено око трудно би могло да види, но тускените одавна се бяха приспособили към суровите условия на пустинята. В мига в който забелязаха силуета те се прикриха зад близките дюни. Бластерните им пушки бяха в готовност и те дебнеха приближаващия спидер. Човекът в него беше сам. Лесна плячка.

--Docking bay ninety-four, stormtroopers at the door...
YJ пееше с цяло гърло, опитвайки се да надвика едновременно музиката, която звучеше от радиото на спидера и ръмженето на двигателя. Тъкмо се беше разправил със сбирщина търговци на роби. Хътяните щяха да платят цяло състояние за трите Twi'lek танцьорки с изваяни тела. YJ докосна брадясалата си буза, където го беше целунала зеленокожата девойка и на лицето му грейна усмивка на удовлетворение. "Обичам работата си!" - помисли си той.

Внезапно усещане за опасност прекъсна спомените му от скорошното приключение. Той усети присъствието на три същества, скрити зад приближаващите дюни.
--Пясъчни хора...-измърмори той и отпусна газта.
Спидера бе на около 30-40 метра от укритието на тускените, когато първият изстрел изсвистя покрай ушите на YJ. Три парзаливи фигури се показаха над пясъчния хълм и насочиха дулата си към приближаващата машина.
YJ направи рязък завой и форсира двигателя.
Ако по защитните маски на тускените можеше да се прочете някакво чувство то вероятно в този миг то би било смайване и изненада. Спидерът рязко бе променил посоката си и сега се насочваше към тях с пълна газ! Двама от мародерите се хвърлиха встрани, третият залегна и се изтъркаля надолу по пясъчния склон миг преди летящата с бясна скорост машина да прелети над главата му.
YJ нададе победоносен вик
--Сбогом, кухоглавцииииии! - извика той и помаха с ръка на тускените, които останаха назад по пътя му обгърнати в облак прах.