Friday, November 17, 2006

Минаха години...

Набор `86
Чернобиска генерация

Нерядко се случва като се заприказваме с някой за доброто старо време и да се спогледаме в даден момент, а единия плахо да каже "Абе... баси... звучим като дъртаци"
По принцип доста хора не помнят разни неща които аз си спомням и ми казват, че имам слонска памет. Ето малко спомени, поразпиляни и леко хаотични... :)

Спомням си времето, когато беше само БТ, българска телевизия, а на "Киндер Сюрприз" все още им викаха корекомски яйца. После стана БНТ, но си беше на практика същото. Колко съм се чудил, защо по дяволите някой би произвеждал телевизори с по 8 канала, като има само една телевизия и ти трябва е един за видеото. По-съм допускал, че има хора богаташи с по 8 видеота, от колкото че може да съществуват 8 програми... Чоки, Седморката на Блейк, Буревестниците, Приключени в Космоса, Вълшебната Корона, Костенурките Нинджа, СтарКом, Мишел Ваян, Вариан Първата, Смърфовете, Семейство Нес, Джимбо, Вратата-капан, Бенджи Закс и Звездния принц, Смехораните, Семейство Флинстоун, Бандата на Гридизавър, Мечето Ръкспин, Хийтклиф, Блуждаещото огънче, Синьо Лято, Каченка и призраците, Капитан Планета, Пиф и Еркюл... Първи юни, Коледа, Нова Година и разни такива - Милион и едно желания!!! А появата на Ефир 2 беше просто фурор!

Видеото BETA MAX е абсолютния култ. Повечето хора сега не знаят за какво им говоря, не зацепват като им обяснявам за по-малки касети и различна система. Викат ми "Ааа, такива малки касети, за камера дето са"... От години не ми работи това видео, и никъде нито могат да го поправят нито пък се намират части. Май му трябва нова глава. Едно време даже видеотеките или ги нямаше или бяха супер закътани. Помня, че татко ме заведе веднъж с негови ученици на видеоклуб - чясто с телевизор и видео, отиваш и си гледаш като на кино, само ч - телевизор И гледахме "През върха", със Силвестър Сталоун. Обичам го тоя филм! А иначе на видеото вкъщи - "Самотния вълк" с Чък Норис и Дейвид Карадайн, "Лудия Макс" с Мел Гибсън, първата серия, "Огнени улици", "48 часа" с Еди Мърфи, "Експериментът Филаделфия", любимия ми "Наричат ме Света Троица" с Бъд Спенсър и Терънс Хил, няколко часа Том и Джери, още няколко часа ретро анимация и няколко касети с концерти на Пинк Флойд и Жан Мишел Жар. Въртял съм все едно и също десетки пъти. Първия път кто взехме филм от видеотека - леле!!! Видеотеката беше апартамент, сега същите хора си имат сервиз за аудио-видео техника и разни такива неща. Но мястото тогава беше... нещо ненормално просто. Апартамент-видеотека. Каталози с филми, папки с листове със заглавия напечатани на пишеща машина. Касети VHS и BETA MAX навсякъде - шкафовете от горе до долу пълни!!! кашони навсякъде. Имаше стар развален хладилник - ПЪЛЕН С ВИДЕО КАСЕТИ!!! Каква им е била системата и как са си откривали къде какво - нямам идея. Първия филм дето взехме беше "Беглец в Бъдещето" с Емилио Естевес и Антъни Хопкинс. Трябва да е бил хит тогава, понеже е от 1992. Когато го взехме бях в детската градина, а аз през 1993 тръгнах на училище. Значи е бил нов-новеничък.

Аудиокасетите с драматизации на приказки също. Имам десетки и ги знам на изуст. Наскоро си дръпнах над 2 ГБ рипнати на МР3-ки... Лягам си вечер, пускам си някоя да си слушам и... няма такова нещо просто! Приказките на Вилхем Хауф са ми едни от любимите... creepy! "Корабът на призраците", брат ми и сестра ми винаги ги беше страх да я слушат, нашите ми се караха като им я пусках да ги плаша. Ами Шехеразада поредицата... "Под звездите източни съм се родила... Във една страна прекрасна и далечна... А съдбата странна участ ми е отредила - името ми да се помни вечно"...

С братчеда на село гледахме "Приливна вълна". В детската градина играехме на "Туин Пийкс", избиваха се за ролята на Агент Купър. Другия хит беше "Война на Световете" - извънземните с трите пръста, които влизаха в телата на хората, а ръцете им излизаха през коремите... В училище преминахме на "Капитан Пауър и Войниците на Бъдещето" и "Приключенията на Бриско Каунти Младши". Всеки петък - "Часът на Уорнър" - Полицейска академия, Таз-мания, Весели мелодии... Събота и неделя - Дисни! В събота игрален филм, в неделя анимация - Чип и Дейл, Патешки истории, Гумените Мечета, Супер Балу, Малката русалка, Аладин, Чернокрилия паток...

Веждувременно започна ерата на книгите-игри, за която пък мога да изпиша ехеее... Но за тях не днес :) Друг път.

Преди да се пенсионира баба ми работеше в институт КАМ, който в началото на 90-те се разтури. Там беше първия ми досег с компютрите - PacMan, Tapper, Gremlins... Програмистите никога не ме пускаха на 16-ката, единствения компютър с цветен монитор. Не че програмираха, и те играеха. Ама ми пробутваха оправдания от които нищо не разбирах - "Мойто момче, играй си там. Тва тука е една лоша, комунистическа игра." Като станах на 6 за рождения ден ми подариха Правец 8А. Сега машинката отлежава на село под леглото ми. А колко съм играл не е истина... "ЗИН - Завод за информационни носители", зазвучава ода на радостта и играта почва... Щастливецът, Лунен Патрул, Каратека, Морска Битка, Космически балони, Пожарът, Прекрасният заек... Местата от които можеше да се сдобие човек с игри бяха силно ограничени. А с какво изумление научих, че ако отрежеш на точно определено място част от 5.25 инчовата дискета, по-оточно от пластмасовото пликче, което защитава магнитния диск можеш да записваш и от двете страни!!! Или пък шока, когато открих че има и игри записвани на аудиокасета, и превърташ и си ги играеш с нещо като касетофонче включено в РСто... А какви игри имаше само... The Mystrious Kingdom of Princess Anna - играта не беше довршена, носеше се легенда, че човекът който я е правил се оженил и така и никога не я довършил. Едни приятели на които баща им беше програмист се бяха хванали и направили продължение, къде сами си рисували, къде с готови картинки от други игри, та имаше една bootleg full версия, която се разпространяваше из Пловдив :) Alice in Wonderland - вероятно първия зачатък на scumm интерфейса. Conan, Sky's Demise, Montezuma's Revenge, H.E.R.O., Boulder Dash... Като тръгнах на училище бях единствения в класа с компютър. Един съученик имаше Нинтендо - върха на модата, който измести от пазара 4-битовите конзоли с 2 джойстика и 20 вградени игри известни като RAMBO, ка които нямаше ни дискети ни нищо... А преди да се появят тетрисите, много преди тамагочито - ония руски електронни игри? С Мики Маус или Ну Погоди - събираш яйца от 4 кокошки в една кошница. Рали имаше. Астероиди. И една с Веселия готвач... С годините еволюирахме през всички възможни конзоли - Super Nintendo, Sega Mega Drive, Sega Genesis... Задимени гаражчета с раздрънкани аркадни автомати, 10 стотинки жетона, Cadillacs & Dinosaurs, The Punisher, Warriors of Fate, Knights of the Round... Започнаха да се появяват и т.нар. "Компютри с дискове" - един съученик разказваше пред смаяните ни погледи за Wolfenstein 3D - виждаш си само ръцете, гледа се през твоите очи... Звучеше равносилно на виртуална реалност!!! След известно време пък един друг съученик чийто баща работеше нещо компютърно и след известно време заминаха за Америка, ни разказваше за Tomb Raider и Monkey Island. Акълът не ми го побираше как може да има игра все едно разиграваш анимационен филм и можеш да си ходиш, да си взимаш разни работи и да си говориш с който си искаш - едва ли не неограничени възможности като в истинския живот!Тогава още не излизаше ни Master Games, ни PC Mania, ни нищо. Свободните часове тичахме към градската библиотека и засядахме в читалнята на детския отдел, четяхме Мики Маус, Донълд Дък, Гарфийлд и каквито още комикси се намираха. Помня, че попаднахме на някакви компютърни списания, в които видях скрийншотове от The Neverhood - Божичко! Бъдещето е днес! А първите ми сблъсъци с Full Throttle и Duke Nukem 3D са завинаги запечатани в съзнанието ми, края на 97-ма... Обръщам се и... 10 години! Появиха се залите. Half Life Opposing Force и Delta Force в мрежа, адреналинът беше неописуем! Имаше и места с PlayStation - с един приятел редовно играехме, първите части на Need for Speed, Rogue Trip, Fighting Force...

Озовах се в гимназията по едно време. С ученическата карта градския транспорт ми беше безплатен. Кино "Веста" още си бачкаше и редовно имах талони за намаление. Момичетата още имаха вечерен час и по купони след 22.30 редовно оставахме само коч-компания. Само паралиите и големите гъзари имаха GSM-и. Интернета беше dail-up, дисконектваше, жужеше сранно и телефона тракаше като набираше да ме свърже отново, а телефонните сметки бяха ужас и безумие. Ако знаеш командите за регистриране на канал в mIRC те гледат с респект. Ако знаеш как се преинсталира Windows си полу-бог! Тайни общества разпространяваха ограничени бройки на грозно надписани дискове. Игрите бяха ZIP-нати, после RAR-нати, ACE-нати, и с някаква небивала DOS-овска архивация, и повечето пъти - без музика и филмчета. Все още си правехме труда да инсталираме и пробваме демота. Final Fantasy и CAM на Blade - всичкото на един диск. 650 МБ. Shrek още нямаше продължение и също беше на един диск, заедно с копие на Vampire Hunter D с шокиращата големина от 220 МБ. Само избраните имаха записвачки. Един приятел от горните класове обикаляше наляво-надясно с един изтерзан хард с липсващи пиновеи джъмперчета които постоянно се издирваха. Techno-link-a башкаше с пълна сила, а разни подозрителни субекти разправяха че знаели къде са му хардовете. Малцина зацепваха за какво става дума като се заговори за аниме и манга, а още-по малко бяха тези, които знаеха разликата между двете. Хвала на онези, които изкъртиха предпазителите на флопитата в училищните зали! Веднага си донесохме Golden Axe 2 и The Lost Vikings на дискети. Години по-скъсно, в горните класове, вече бяхме в по-готината зала и ожесточено пукахме Unreal Tournament в мрежа, като ботовете бяха с имена на учители - просто да ти е кеф да ги хедшотнеш! "Milena Grudeva killed Dochka Panayotova"...

очаквайте продължение по някое време :)

2 comments:

appleworld1 said...

zdravey.Moje da ti se stori ne mnogo u4tivo, no vse pak da pitam...Tursq ot mn vreme edna ot audio prikazkite za Seherazada.Za nqkakyv djin beshe.Da znaesh otkyde moga da q otkriq? p.s: kakvo uchish v NATFIZ?

Young_Jedi said...

Приказката за която питаш по всяка вероятност е "Зайн и Царят на Джиновете"
Не зная от къде точно можеш да се сдобиеш с нея. На manhunter.data.bg има малко приказки но тази не е сред тях, някъде из нета имаше и още, но не съм сигурен дали и Зайн беше сред тях. Ако не успееш да изровиш mp3-ка винаги можеш да провериш в някоя библиотека, по-специално детския отдел.Може да те изгледат странно, но пука ли ти :)
А в НАТФИЗ... не уча :) Кандидатствах режисура 2005 и 2006, но не ме приеха. Първия път ме резнаха на последния кръг за 25 стотни, миналата година по-демонстратимно се опитаха да ме откажат. Ще видим дали тая ще пробвам пак... По един или друг начин ще се занимавам с кино, със или без НАТФИЗ :)