Music #12

My first impressions of Jamiroquai go back some years ago, 1998 when the american version of "Godzilla" came out and I heard "Deeper Underground" and that song just stuck in my head. Another soundtrack song is "Everybody's going to the Moon" from Don Bluth's "Titan A.E." (the soundtrack is among my favourites, it will do boubt appear in some of the next Music rubric issues) His last album, "Dynamite" is awesome, I especially enjoy "Hot Tequila Brown". I find the funky/jazzy/disco/chill-out sound relaxing and somehow carefree, the lyrics are quite nice too...

Cosmic Girl

I've must have died and gone to heaven
Cos it was a quarter past eleven
On a Saturday in 1999
Right across on where I'm standing
On a dance floor she was landing
It was clear that she was from another time
Like some Baby Barbarella
with the stars as her umbrella
She asked me if I liked to magnetise
Do I have to go star-trekking
Cos it's you I should be checking
So she laser beamed me with her cosmic eyes

[Chorus]
She's just a cosmic girl from another galaxy
My heart's at zero gravity
She's from a cosmic world
Putting me in ectasy
Transmitting on my frequency
She's cosmic

I'm scanning all my radars
Well she said she's from a quasar
Forty thousand million light years away
It's a distant solar system
I tried to phone but they don't list 'em
So I asked her for a number all the same
She said, step in my transporter so I can teleport ya
All around my heavenly body
Oh, this could be a close encounter
I should take care not to flounder
Sends me into hyperspace when I see her pretty face

[Chorus]
She's just a cosmic girl from another galaxy
My heart's at zero gravity
She's from a cosmic world
Putting me in ectasy
Transmitting on my frequency
She's cosmic
(Sends me into hyperspace when I see her pretty face)x8

[Outro]
She's just a cosmic girl
From another galaxy
Transmitting on my frequency
Yeah cosmic, oh
Can't you be my cosmic woman?
I need you, I want you, to be my cosmic girl for the rest of time (fade)
Oh, i'm loosing my mind on my cosmic girl Yeah !

Destiny Of Nobody

Since I'm quite busy these days (it's the end of the term and we have some exams and such...) and I haven't got much time to write I decided to post some old stuff. This is a story I wrote in the English classes in high-school, about 4 years ago. The first sentence was given and we had to finish the story or write an essay on this topic. My cool English teacher liked it very much. I hope you like it too.

And BEHOLD!!! Cause the Banana-Mutant stories are comming soon!

DESTINY OF NOBODY

It's 2022, it's 7.30 a.m... The alarm clock is ringing. I have to get up.
While washing my face I'm thinking about my life...
Actually I don't really know why I'm still counting the time... To celebrate my birthday? To celebrate with who? With the ship-computer? Don't make me laugh! It's true that I'm talking with him all day long, we are something like friends...indeed. But it's still just a machine, just cabels and nanochips...
It's not 2022, and it's not 7.30 in the morning... I have no morning... I have no sunset... I have no Sun... I have no Earth.
I have only my miserable life trapped in this metal shell, flying through the endless empty space.
I don't know where I am. I don't know WHEN I am...
I have enough fuel for centuries. The humanity have discovered many things...
I have enough food, enough water, enough air... But I have no hope.
How strange life is...
I've passed by many planets... Many stars... I've seen the birth and the death of suns... I've seen even dead ships, sleeping alone in the black. Strange structures, made by unknown creatures, holding secrets, which no human can even, imagine...
But I've seen no humans... No life.
Time will pass.
I will die.
But the ship will still fly.

Someday, somehow, someone will find my ark. He won't find who I am. He won't find where I am from. He won't understand the records in the board diary, nor the things that the computer will talk.
I am nobody. That is my destiny.

Приключенията на Young_Jedi #4

--И тогава аз им казвам "Момчета, хайде да не се караме!", ама те не слушат, вадят пищовите, ей такива дула зейнали срещу лицето ми...Танцьорките слушаха прехласнати. Синята Twi'lek беше седнала точно срещу него, палав усмивка се изписа на лицето и, когато погледите им се срещнаха.--Ей, Young, нямаше ли нещо за опашатите лъжи в Кодекса? - прекъсна го Дугън като се ухили до уши, дръпна си стол и седна на масата.YJ го погледна леко раздразнено. Дори след третата чаша корелианско Дугън успя да прочете в погледа му "Млъкни поне веднъж, не ме злепоставяй пред момичетата" ... а може би гопрочете имено заради корелианското. Дугън беше стар приятел на Young Jedi и собственик на бара. Имаше голяма уста, два пъти по-голямо сърце и дарба да се забърква в неприятности. Но от както стана онова с имперския конвой и наемните убийци на Нар Шада беше поулегнал... малко. Продаде кораба и купи бара. Поне едно не можеше да му се отрече - помисли си YJ - имаше вкус за танцьорки.-- Та, ей такива дула зейнали срещу лицето ми, 7 безжалости ловци на глави срещу нас...--Всъщност бяха само 5 - отново го прекъсна Дугън.YJ отново го изгледа с онзи поглед, този път по-настоятелно.--Та, 7 безжалостни ловци на глави и тъкмо си мислиш, че по-лошо няма на къде зад нас пристигат 4 спидера...--Два...-- ...и тогава почва да се стреля, единият мята към нас термален детонатор, но аз го отклонявам със Силата и го запращам към спидерите...--Поправи ме ако глеша, ама не го ли изритах АЗ?Young Jedi прекъсна разказа си, обърна се кротко към Дугън и изрече със спокоен тон:--Ти ще престанеш да ми разваляш историята - думите бяха придружени от едва забележимо махване с ръка.--Аз ще престана да ти развалям историята.--Ти ще почерпиш всички ни по едно питие.--Ще ви почерпя по едно питие...--Ти ще увеличиш заплатата на тези прекрасни момичета--Аз... аз ще увелича заплатата на момичетата...--Така е по-добре.Танцьорките се спогледаха, усмихнаха се заговорнически една на друга и отново обърнах очи към YJ. Във влажните им магнетични погледи се четеше нещо повече от благодарност.--Та, до къде бях стигнал... - погледът му се плъзна по съблазнителните форми на синята Twi'lek - ааа, да... термалният детонатор!

тази за сега е последната историйка, която съм писал. ако ми дойде муза + свободно време ще има и още ;)

Games #3

Two or three months ago I was writing a post about one of my favourite adventure games - Syberia. And I was writing also about Benoit Sokal's art... And another post about the music in the Syberia games. But something went wrong (you know these damn modern technologies) and all disappeared. Now it's a good moment to start it all over again, cause the new game by Benoit Sokal just came out. It is called PARADISE and I haven't tried it out yet, but I'm sure I'll love it. The story sounds interesting, and I trust Sokal's imagination and style - after Amerzone and Syberia I have no doubts about his works. If you have any just take a look at the screenshots and the concept art:
http://www.playfuls.com/gamespace_488_screenshots_Paradise.html



Go check out the official web site: http://www.paradise-game-us.com/

And here are some interviews with Benoit Sokal:
http://www.justadventure.com/Interviews/Sokal_LostParadise/BSokal.shtm
http://www.justadventure.com/Interviews/Syberia2/Syberia2BenoitSokal.shtm

I promise I'll try to write again all those things that disappeared back then - about Syberia, the soundtrack and the art.

Poetry #1

Well, what do you know... I'm not really into poetry, but there are certainly some works and authors I adore. One of them is Robert Louis Stevenson, famous for "Treasure Island" and "Dr. Jekyll and Mr. Hyde"
Here is one of his many poems




My Treasures

These nuts, that I keep in the back of the nest,
Where all my tin soldiers are lying at rest,
Were gathered in Autumn by nursie and me
In a wood with a well by the side of the sea.

This whistle we made (and how clearly it sounds!)
By the side of a field at the end of the grounds.
Of a branch of a plane, with a knife of my own,
It was nursie who made it, and nursie alone!

The stone, with the white and the yellow and grey,
We discovered I cannot tell HOW far away;
And I carried it back although weary and cold,
For though father denies it, I'm sure it is gold.

But of all my treasures the last is the king,
For there's very few children possess such a thing;
And that is a chisel, both handle and blade,
Which a man who was really a carpenter made.

The Web #9

http://emol.org/movies/ - Free Movies
Most of them old, most of them cheesy, some with poor quallity - but free! Check it out, some really neat titles and even some classics.

Quotes #9

"I have come here to chew bubblegum and kick ass. And I'm all out of bubblegum."

Nada (John Carpenter's They Live!, 1988)

Music #11

I first heard Stan Bush years ago when I got "Transformers The Movie" soundtrack (great 80s rock, strongly recommended) and since then I'm fan of his music. So it was only a matter of time to post here some of his lyrics. This song is also Transformers related (I am TF addict myself), though it's not in the original movie, but presented at BotCon. See these "till all are one" and "their darkest hour" in the lines? These are track names from the score of the movie by Vince DiCola (awesome score!). I love it.


Stan Bush - Ground Zero

In a cold, far away world
A battle is raging 'tween evil and good
From the stars, they came here to Earth
Caught in their struggle through the whole universe
Robotic warriors giving their all
Fight in disguise, 'til the victor stands tall

Ground Zero
Nowhere to go
Got to be willing to fight
Ground Zero
One thing they know
Only the strong will survive
Ground Zero

A lone soldier fighting the war
Used the power and wisdom
From those gone before
Leads them on to victory
Lights their darkest hour
Their one destiny
Truth has its moment and right always wins
Prepare for the fight, let the battle begin

Ground Zero
Nowhere to go
Got to be willing to fight
Ground Zero
One thing they know
Only the strong will survive
Ground Zero

Galaxy's worried they'll retreat
To this darkest corner
With the enemy gone
They will finally live on
As they revel in their victory

Truth has its moment and right always wins
Prepare for the fight, let the battle begin

Ground Zero
All is not lost
Evil's defeated again
Ground Zero
No matter the cost
Won't give up till all are one
Ground Zero

Nowhere to go
Got to be willing to fight
Ground Zero
One thing they know
Only the strong will survive
Ground Zero
Ground Zero
Ground Zero
Ground Zero

Movies #6

This is an article I wrote some two months ago for an e-zine, called "Fumetsu" (online magazine for anime and japanese culture). The article is titled "The Japanese Cinema" and, as you see is in Bulgarian, so... sorry if anyone is interested but don't speak Bulgarian (btw the same goes for the short fan-fic stories about YJ's adventures).

Японското кино...

Умерено късна доба през мразовитата сесия. Оптимус щеше да пише статия за японското кино. Позачуди се от къде да започне... Като за начало си пусна саундтрака на Ghost in the Shell за да се настрои подобаващо за предстоящата задача. После се поразтърси из нета, понеже темата беше твърде обширна за да разчита единствено на обща култура. Къде си поприпомни, къде понаучи... Не след дълго започна и самото писане.

Началото на японската кинематография било положено през далечната 1899 година с краткия документален филм Geisha No Teodori
В зората на миналия век киносалоните в Япония наемали benshi – разказвачи, които седели встрани от екрана и разказвали историята на немите филми. Те били нещо като наследници на артистите от Kabuki театрите и често пъти били по-популярни от самите филмови актьори. Беншите можели да бъдат акомпанирани и от музика, подобно на немите филми от кината на запад. Те си позволявали да интерпретират историята по свой начин, да вмъкват нови неща и дори да променят репликите на героите. С навлизането на звука в началото на 30-те тяхната професия постепено замряла.
През 30-те години започва да добива популярност един от първите големи японски сценаристи и режисьори – Кенджи Мизогучи. През военните години поради големия интерес към неговите творби той е принуден от японското правителство да снима пропагандни филми. Мизогучи е един от първите нео-реалисти на японската култура. Той се стреми да улови във филмите си духа на прехода, трансформацията на Япония от феодализъм към модернизъм. Уви, по време на бомбардировките от втората световна война и няколко големи земетресения някои от неговите (и не само негови) филми са безвъзвратно изгубени.
Големият бум идва след края на войната. Годината е 1954, а знаменитите събития са две. Акира Куросава сътворява своята класика “Седемте самураи” (Shichinin no samurai), а чудовищната “Годзила” (Gojira) разтърсва за първи път кино салоните.
Куросава добива световна популярност и печели редица награди, между които и почетен Оскар за цялостен принос през 1989. Той проължава да твори в жанра Jidai Geki - историческа драма, разказваща за живота на традиционни японски персонажи като войни, управници, занаятчии и търговци. Куросава е вдъхновен от розлични източници – взаимства похвати от американските уестърни и noir филми и успешно пренася характерни в своите филми, смесвайки ги с личния си стил и източна чувствителност, адаптира мотиви от Шекспир и Достоевски, като ги преразказва на фона на феодална Япония. Други класически творби на Куросава са “Телохранителят” (Yojimbo), неговото продължение Sanjuro, The Hidden Fortress, Kagemusha и др. Влиянието на Куросава в световното кино е наистина огромно. Холивуд успешно заменя самураите с каубои и през 1960 римейкът по “Седемте самураи” – “Великолепната сдморка” на Джон Стърджис жъне успех. По-късно през 60-те години японските продуценти съдят Серджо Леоне, обвинявайки го, че уестърнът “A Fistful of Dollars” с Клинт Ийстууд е преразказ сцена по сцена на Yojimbo, и в крайна сметка печелят делото. Горе-долу по същото време младият Джордж Лукас открива очарованието на непознатата японска култура чрез филмите на Куросава. Двамата непрестанно спорещи селяни през чиито очи виждаме историята на The Hidden Fortress се превръщат в прототипи на R2-D2 и C-3PO от Star Wars, а самата дума “джедай” (Jedi) произлиза от Jidai Geki. Част от вдъхновението на Лукас за неговата звездна сага било усещането в тези филми за една напълно непозната и екзотична култура, която обаче носи в себе си реализъм и кара западния зрител да се потопи в нея, сякаш винаги я е познавал. Лукас дори възнамерявал да даде ролята на Оби-Уан Кеноби на Тоширо Мифуне, легендарната звезда от множество самурайски филми. През 1979 Джордж Лукас и Франсис Форд-Копола убеждават 20th Century Fox да им дадат пари да продуцират филма на куросава “Kagemusha”
Годзила също се радва на световна известност. Чудовището е пряко отражение на апокалиптичния кошмар на двете атомни бомби и страха от навлизането на атомната енергия. Появата на Годзила е алегорично предупреждение за заплахата, надвиснала над планетата ни ако тази мощ се използва неразумно. Жанрът става известен като Kaiju или “филм за чудовища”. Международния успех на първия филм и големите приходи за компанията Toho.Co водят до редица продължения. Във всяко от тях Годзила се изправя срещу нови гигантски зверове (измежду които е и Кинг Конг), а титаничните битки водят до разрушаването на цели градове. Днес след повече от 50 години и 29 филма зад гърба си Годзила продължава да е все така популярна. През 1998 се появява и американската трактовка, която обаче е трърде далеч от оригинала и не е възприета от феновете като част от франчайза. През 1999 се слага началото на Godzilla: Millenium серията, в чийто последен филм – Final Wars японската Годзила се сблъсква с конкуренцията от американската версия (която в този филм е преименувана на Zilla) и й разказва играта.
През 60-те и 70-те години японската публика се прехласва и по приключенията на Ultraman – култов персонаж и основоположник на Tokusatsu жанра, или игрален сериал със специални ефекти, фантастичен екшън. Героите в тези филми са супергерои, роботи, чудовища и извънземни. Създателят на Ultra сериите, Еиджи Тсубурайа е един от пионерите на специалните ефекти в японското кино, разработил костюми, макети, миниатюри и ред други неща, без които фантастичните филми нямаше да са така фантастични. Днес неговото наследство, Tsuburaya Productions е една от водежите компании за специални ефекти в азиатското кино.
Наред с бума на фантастиката традиционните жанрове също продължават да са все така популярни. А може би най-популярен е Затоичи. С 4 сериала и 27 филма зад гърба вече не се знае колко врагове са се нанизали на меча на слепия войн.
Кратката ни история на японското кино не би била пълна без да споменем и гандгстерските филми или Yakuza. И докато през 60-те години героите в тях са по-скоро положителни, въпреки че са от другата страна на закона, то през 70-те много от yakuza филмите започват да се правят по истински истории и се снимат в натуралистичен и почни документален стил, изпълнени с неприкрита жестокост и насилие. С тези филми изгрява звездата на Кен Такакура, известен като японския Клинт Ийстууд. С течение на времето в япония се появяват много студия, които започват да правят нискобюджетни продукции, копиращи модела на евтините американски екшъни и полицейски сериали. Изключение са гангстерските драми на Такеши Китано.
В последно време на почит като чели са най-много японските филми на ужасите, известни като J-Horror, не малко от които се сдобиха и с холивудски римейк. За разлика от западните ужаси, които разчитат предимно на чудовищни персонажи и кървави касапници (или казано иначе – да шокират и отвратят), японските такива се целят предимно в психологическите страхове на зрителя, стремят се да създадат чувство за клаустрофобия, параноя и страх от неизвестното. Японските сценаристи често прибягват до различни народни поверия и легенди, които са нови за западната публика. Едни от най-популярните заглавия са Honogurai mizu no soko kara (Dark Water), Ringu (The Ring), Ju-On (The Grudge) и др.

Наближаваше 3 сутринта. Саундтракът на Ghost in the Shell се беше извъртял незнайно колко пъти в WinAmp-a, а на Оптимус вече зверски му се приспиваше. Е, каза си той, статията не е изчерпателна, но дава добра обща представа. Пък ако на хората им хареса и искат да научат повече – има Google и Wikipedia за тая работа. Тъй де, то половината неща за тая статия от там дойдоха. И аз се пообразовах, и си набелязах десетина неща дето трябва да гледам... Хайде сега да ходя да спя, че тя сесията си върви.

Приключенията на Young_Jedi #3

Последният откос остави няколко опушени черни петна по крилото на изтребителя. На контролното табло диаграмата на системите на кораба примигваше в тревожно червено. Положението хич ама хич не беше розово..."Мътните го взели - помисли си YJ - съдбата да Галактиката е поставена на карта! Не мога да позволя да изгубим битката!"Ръзете му стиснаха решително лоста за управление.-R2, насочи цялата мощност към щитовете и се дръж!Корабът рязко промени посоката си и направи бръснещ полет над зловещата метална грамада пред него. Канонерката откри огън...Миг преди бластерните изстрели да разтърсят корпуса на изтребителя YJ направи още един рязък завой и вместо него лъчите поразиха имперския пилот, който се беше лепнал за опашкато му.Но това далеч не реши проблемите му!--I can't shake 'em! - дочу той по радиото разтревожения глас на някой от своите бойни другари.--Дръжте се момчета... - стисна зъби YJ и отново се гмурна в центъра на сражението.Отвсякъде се сипеха изстрели, няколко торпеда профучаха на метри от изстрадалия изтребител на джедая... Изведнъж нещо разтърси корпуса! От радиото в кабината се разнесе отчаяния крясък на R2--Ах, маскари... Никой, НИКОЙ не може да стреля по дроидчето ми и да се измъкне току така!!!Последва рискован лупинг... Имперският прихващач беше вече в обсег... Очертанията на мерника на YJ следваха плътно полета на врага... ОГЪН!!!Прихващачът се превърна в огнено кълбо и няколко отломки прихвърчаха в опасна близост до кокпита на YJНо сякаш из невиделица насреща се зададе нова вълна от имперски изтребители!!!Студена пот се стичаше по челото на YJ... Той прехапа устни и насочи кораба в отчаяна последна атака...Лъчите се влязаха в крилото му и отнесоха страничните стабилизатори... Системите отказаха...GAME OVERContinue?20... 19... 18...
--Винаги ли така си приказваш докато играеш? - попита го едно от децата ухилено до уши.
YJ сякаш не го чу. Той затършува трескаво из джобовете на робата си за още жетони.12... 11... 10...
Най-накрая го намери!--Ей сега ще ви покажа как се разправям аз с имперските гадняри! - каза той на наобиколилите го дечурлига - Гледайте и се учете!YJ пъхна последния си жетон в играта и отново хвана лоста за управление.

Art #4

Today's Art rubric guest star is Doug Chaing. Probably every dedicated Star Wars fan knows his name, since he is the design director for EPISODE I and the concept art supervisor for EPISODE II. Production designer of "Polar Express" and also working on the next Robert Zemechis animated project - "Beowulf"

What can I say... His work is really amazing. Here are some links, go get educated:
http://www.dchiang.com/
http://www.starwars.com/bio/dougchiang.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Doug_Chiang

Animation #9

SKYLAND - brand new french animated series. A lot of CGI and cell-shading. Anime-like character design. Star Wars-like air battles. And it is post-apocalyptic! Looks very good. I'm looking forward to see some episodes.

Check out:
Attitude Studio
Skyland
and Skyland again

Quotes #8

"Remember, a Jedi's strength flows from the Force. But beware. Anger, fear, aggression. The dark side are they. Once you start down the dark path, forever will it dominate your destiny."

Yoda (Star Wars EPISODE VI: Return of the Jedi, 1983)

Music #10

Here's one Douglas Adams related song ;)

S.P.O.C.K. - END OF THE UNIVERSE

I've got a head with a very special brain
enough to drive me insane
analyzing everything inside and out
until there is no doubt

Now I know the truth, I've been fortunate
it's a good time to quit
Then right ahead of me:
the final mystery!

Can't make up my mind
as I see the sign
"The End of the Universe"

Should I go ahead
or am I dead
at the end of the universe?

Is it really that strange
Will there be any change
or is it the same?

I look around and I see a light
there's a restaurant to my right
I get a window table and a drink in my hand
and I try to understand

why there's no real end or some kind of a wall
just a waterfall

And still I cannot say
Is this the final day?

Can't make up my mind as I see the sign
"The End of the Universe"
Should I go ahead
or am I dead
at the end of the universe?

Is it really that strange
Will there be any change
or is it the same?

The Web #8

TV-Nihon - the fansub group's torrent tracker
They release various anime and super sentai series. For a Transformers fan such as myself it's a great chance to add more titles to my collection.