Кристофър Нолън режисьор, много добри актьори, с които е свикнал да работи, и сценарист, с който би трябвало да е свикнал още повече, понеже е собствения му брат (Евала! В момента работи по фантастиката Interstellar, която Спилбърг ще режисира. Просто потривам ръце в очакване.)... Готин филм. И все пак, нещо не се е получило както трябва.
Историята - много яка, идейна да му се не види. Чак си казах "Брей, значи не чак всико било измислено".
Монтажа и визията - нещо куца. Сцените май са малко прекалено разпиляни, нужно е време да се ориентираш кое кога става и да си ги подредиш в главата... Крис, спри вече с тва Мементо! Декорите и костюмите и ефектите... абе добри са, ама нещо не седи както трябва, некщо дъха на Hallmark - хем изглежда добре, хем е неубедително.
(който не го е гледал и нез нае за кво стаава дума и не иска спойлери да не чете по-надолу)
Историята се люшка между драма и мистерия, и в крайна сметка нито решава какво иска да бъде, нито успява да съедини двете в подходяща комбинация за да се получи еднородна сплав. Съперничеството на двама обсебени илюзионисти, а на заден план се появяват току семейни взаимоотношения, ту телепортирани шапки и котки. Историята на Тесла срещу Едион е завладяваща, но уви, оставена на заден план, едвам загатната.
Ах, какъв прекрасен Steampunk би се получило от този сценарий! Колко готино щеше да бъде, ако вместо стремежа към реализъм действието беше поставено в един алтернативен свят, мрачен готик-викториански Лондон, изпълнен с причудливи машини и ретро-фантастична визия, свят движен от парния двигател и часовниковия механизъм...
Вместо това, последните 15-20 минути от филма, вече ти е ясно какво ще стане, и интригуващия финал е изгубил почти целия си удърен ефект заради мудното темпо на Нолън. Една от финалните сцени - еднакви трупове на един и същи човек, всеки удавен във воден резервоар, един до друг, складирани в мрака на голямо ловдонско подземие... колко брутално можеше да се получи, а е показана пасивно и незаинтригуващо.
Филмът има оценка в IMDb нещо от порядъка на 8.2 с над 5000 гласували... освен с някаква масивна рекламна кампания в САЩ с друго не мога да си го обясня.
----------------------
Children of Men
Евала, думи нямам!
Просто не си спомням да съм се чувствал толкова в центъра на събитията, направо в самия филм, от началото на "Редник Райън" насам - там с десанта в Нормандия, направо като пусна DVD-то и залягам зад дивана да не ме улучат.
А Children of Men - на моменти имах чувството че гледам новините, филмът грабва и поглъща. Реалистичен до не знам къде, като гръмва бомбата в началото, музиката спира, всичко спира, и само равен тон все едно ти пищят ушите 
гениално! Возят се в колата и слушат Deep Purple - Hush, някакви сцени по 3-4 минути нон стоп без да се реже и да скача към друга камера... Като усещане по време на гледането тоя филм мога да го опиша като Children of Men = Saving Private Ryan + Minority Report + Dawn of the Dead. Реализъм, визия, стил, адреналин... За историята няма да коментирам, просто трябва да се гледа.
Е как да не се дразня после, когато рани неща от рода на V for Vendetta се въртят по кината в продължение на месеци и всички като стадо овчици отиват да ги гледат и е модерно да разправяш колко е як тоя филм, а наистина стойностни неща като Children pf Men минават едва ли не незабелязани.
btw, точно по тоя въпрос, за дългите дубли, в YouTube е качен един мейкинг, дето като видях за какво приспособление става дума и направо... - http://www.youtube.com/watch?v=EjNk-nxHjfM
-----------------------------------
300
Дето 3 там и 300. Ако Sin City можеше да се похвали с визия и атмосфера, то при 300 тва го няма.
По принцип на Франк Милър не съм му фен изобщо, единствения наистина много як филм, в който той има пръст е РобоКоп 2. Колкото до комиксите му - откъм история хич ги няма, но тва си е личо мое мнение...
Sin City не ми хареса особено, 300 обаче направо ме съсипа от скука. Свръхпретенциозна, високопарна изцепка с мераци за епичност, в която една камара обезкосмени, нагримирани манекени в кожени гащенца размахват копия и щитове, един триметров траверс и някъв недъгав CGI спартанец, който подозрително много прилича на Toxic Avenger, всичкото тва на фона на CGI небенце и пуснато през няколко филтъра... Два часа ли колко там, събирта му се не повече от 10 минути красиви сцени, които са готини заради самата визия. като казвам не повече от 10 минути красиви сцени имам предвид предимно сцената с оракулката мятаща коси сред дима. Не мога да си изкривя душата, адски готино беше направено. Останалото, което ми хареса беше сцената с носорога, и накрая като дават на жена му медальона. ( А романтиката на това да умреш за нещо в което вярваш - ще предпочета 300 Spartans от 1962 )
Просто това че главния герой има жена, дете, бие се за да защитава града си и страната си, и на мен някак си ВСЕ ОЩЕ НЕ МИ ПУКА ЗА НЕГО говори много лошо за драматургията на филма. Като цяло филма напомня на cut scenes от WarCraft или нещо от сорта. Един от основните проблеми - ми просто не ми пука кво се случва на екрана, героите са безинтересни, напомпани и дебилни... Да не говорим за целия скапан hype около филма.
Ако ви се гледа яка режисура с готини битки и грабваща визия, без почти никакъв диалог - пуснете си Samurai Jack
No comments:
Post a Comment