Movies #11

I went the distance! From Rocky to Balboa!

събота вечерта - Rocky
неделя - Rocky II, Rocky III
понеделник - Rocky IV, Rocky V, Rocky Balboa

всички написани от Силвестър Сталоун, а 2,3,4 и 6 - и режисирани от него.

Първия е безспорна класика. Прост, семпъл, суров, истински, откровен, трогателен, мъжки, вдъхновяващ. Човешки. Много силни сцени, просто се набиват в главата. Роки се прибира в разнебитената си квартира и храни костенурките си. Роки тича по уличите на Филаделфия и катери стълбите (запазената марка на поредицата). А битката накрая - адреналин! И не на последно място - музиката на Бил Конти. Оскар за най-добър филм, който измъква изпод носа на "Шофьор на такси"
Втория започва от так, където свършва първия, използва същите изразни средства и визия, Режисурата на Сталоун прави добро впечатление. Прекрасно продължение.
Третият вече се усеща, че не може да достигне предшествениците си в нито едно отношение, но все пак не му липсва драматизъм, а идеята бившия световен шампион и противник на Роки от предишните две серии, Аполо Крийд, са се превърне от съперник в приятел и треньор след смъртта на Мики, може и да не е свръх оригинална, но се е получила добре. И Eye Of The Tiger е култова от всякъде и дори само заради песента си струва да се гледа.
Началото на четворката в наши дни може да събуди лека насмешка - сблъсък на две боксови ръкавици, едната с американския флаг, другата червена, със петолъчка, сърп и чук. Роки се завръща на ринга за да отмъсти за смъртта на Аполо и да се изправи срещу шампиона на СССР Иван Драго, в ролята Долф Лундгрен, с 3 реплики в целия филм. Посредствено, клиширано и поръсено с осемдесетарски кич. Историята достойна за видео-игра, на моменти все едно гледам сцени от Street Fighter.
Петият е по-добър от четворката, но не по-добър от тройката. С привкус на семейна драма. В началото на 90-те семейните филми имаха бум, но все пак това е Роки, не Бетовен или Волният Уили. И вкарана сцена, ретроспекция към тренировка с Мики, която отсъства от другите филми. За първи път Роки не участва в боксов мач, накрая става леко уличен варгал с Томи Гън, който Роки е тренирал и обучил, ама Томи се е продал за пари и сега се опитва да предизвика Роки... Ей такива неща.

И накрая, кулминацията, РОКИ БАЛБОА. Колкото скептично приеха хората новината за 6-ти филм, толкова и добри бяха отзивите за него. Честно казано, когато гледах трейлъра и аз се чудех що за филм ще излезе от това... Сега мога да кажа какъв - филм за чудо и приказ! Особено след като спомените от оригинала са ми свежи в главата и мога да навържа филмите един с друг. Ейдриън е починала от рак, но Поли, сина на Роки и останалите от основните герои са на лице. Спайдър Рико, с който Роки се бие в началото на първия филм, порастното момиче, което Роки изпрати до вкъщи в първия филм, самия квартал... има го едно носталгично усещане за цялост. Освен това се мярка Майк Тайсън, фен на Роки. Режисурата е стилна, ненатрапчива, не отвлича вниманието от историята, а битката накрая успешно балансира между вглъбеното лично преживяване на Роки, реакциите на приятелите му, и типичната атмосфера на спортната журналистика. Сталоун изключително успешно е пренесъл героя си в наши дни, без той да изглежда не на място, остарял или смешен, без да изгуби и капка от драматизма на първата серия и след посредствените продължения, 30 години след оригинала - един наистина достоен финал!

It Ain't Over Till It's Over!