Sunday, April 12, 2009

Записки по българския преход...

Нашия (моя и на Цеко) работодател, Евгений Тодоров, когото на галено наричаме "шефе", наскоро издаде книга, наречена "Записки по българския преход", с подзаглавие "този скапан начин на живот". Като "скапан начин на живот" се визира именно оцеляването, това дето от както се помня все хората около мене се мъчат да свържат двата края.



Не му правя реклама или нещо, нямаше да пиша, ако нещо не ми беше харесало в книгата. И по принцип винаги съм избягвал да пиша разни по-така, социални или политически неща, особено в тоя блог, не поради липсата на някаква позиция, а просто не му е тука мястото. Но сега след няколко десетки страници от тая книга просто ми се ще да споделя това-онова и да кажа няколко думи за изданието.

Не съм я и дочел още... В интерес на истината съм в самото начало, но не ми остава много време за четене в последно време, че все някой нещо иска да пишем за пустия университет с разните му там редовни и факултативни дисциплини... (че даже и последните така по-дълги неща на моя си блог са всъщност домашни, които съм писал и съм си пуснал и в интернет, "Myself as a reader" и "Decide your destiny" и двете бяха първоначално за писмените упражнения на Кацарска...)

Отклонявам се, обаче...

Та, книгата на шефа е нещо поне за мене уникално, не съм чувал за друга такава. Може и да има, но едва ли в България.

Той самия си направи блог и започна да пише в него спомени за прехода, едно време което аз смътно си спомням, и тогава съм бил прекалено малък за да разбирам за какво става дума. Както Цеко се шегуваше, когато излезе книгата "Яааа, шефа си е принтирал блога!"

На пръв поглет беше ми интересно оформлението на книгата - всяка статия, или пост ако щете, е с датата и дори часа на публикуването й в нета, отдолу с броя прочитания и коментари... Както и няколко от коментарите, подбрани да останат в книгата. После осъзнах, че не оформлението, а съдържанието е нещото, което прави книгата така оригинална. Така нареченият принтиран блог е доста интересна идея. Поради няколко причини. Честно казано зачитал съм се в някои от статиите от блога ( http://www.zaprehoda.blog.bg/ ), но едва ли някога бих седнал систематично да го изчета целия. Вярвам, че и при доста други читатели би било същото. Най-малкото поради липсата на навика да го проверяваш редовно, и поради липсата на време да изчиташ и коментираш всичко, което излиза, а след това пък евентуално да следиш и да отговаряш и на коментарите след твоя. Отделно че, обичам да чета от монитора книги и разкази, ако имам избор винаги бих предпочел хартията (пък било то и да ми струва някой лев, за разлика от онлайн версията). Второто е, че коментарите след статиите допълват съдържанието по един начин, който аз до сега не съм срещал в друга книга. Разказана е някаква случка, а след това някой анонимен читател скрит зад nickname пиша "ааа, по това време аз бях еди къде си и се случи еди какво си, спомням си това, беше така и така"

Въпреки (или може би именно заради това), че ежедневно монтирам новини, не се интересувам особено от политика и не са ми наясно всичките машинации и далавери, които се въртят из различните институции и етажи на властта. Видял съм обаче доволно много неща, доста от които по една или друга причина са останали извън ефира. Станали са достояние на репортерите, операторите и на нас монтажистите, но по една или друга причина са останали скрити за зрителя. Или с други думи, знам си че политиката (или поне родната такава) е, както би казал Цеко, "пълна смрад". Не съм сигурен дали всички са маскари, или просто маскарите са прекалено много и задушават всякакви зачатъци на съвест и идеология у единиците, които евентуално биха си свършили работата. Факт е обаче, че до такава степен съм се отвратил от всичко това, че за мене думата "политик" звучи обидно и се е превърнала в синоним на "крадец","предател" и "безсрамник".

И понеже съм млад и зелен и не разбирам кой знае какво, интересно ми е да прочета спомените на един човек, който е видял доста повече от мене. С Цеко си купихме книгата и шефа се зарадва и ни благодари за интереса (нищо, че някой от екипа не пропусна да се обади, че уж сме се натягали и подмазвали). Не знаех дали ще ми хареса или не, но си казах - най-малкото ще ми остане спомен от един човек, който ми е дал работа и хляб, точно в кофти времето когато съм почнал да нагазвам и да осъзнавам че морето не е до колене.

А книгата ми харесва. Чета си я с интерес и осъзнавам, че аз и Цеко сме следващото поколение, че сега нещата които ние виждаме и чуваме от нашата си перспектива и гледна точка след време ще са точно едни такива мемоари, и се чудя дали пък на тия след нас изобщо ще им пука и дали ще се трогнат да обърнат някакво внимание. Дали ниеще оставим нещо и дали ще променим нещо... Ще видим.

А ако някой се поинтересува от книгата ето линк: http://books.janet45.com/books/495

No comments: