Не му правя реклама или нещо, нямаше да пиша, ако нещо не ми беше харесало в книгата. И по принцип винаги съм избягвал да пиша разни по-така, социални или политически неща, особено в тоя блог, не поради липсата на някаква позиция, а просто не му е тука мястото. Но сега след няколко десетки страници от тая книга просто ми се ще да споделя това-онова и да кажа няколко думи за изданието.
Не съм я и дочел още... В интерес на истината съм в самото начало, но не ми остава много време за четене в последно време, че все някой нещо иска да пишем за пустия университет с разните му там редовни и факултативни дисциплини... (че даже и последните така по-дълги неща на моя си блог са всъщност домашни, които съм писал и съм си пуснал и в интернет, "Myself as a reader" и "Decide your destiny" и двете бяха първоначално за писмените упражнения на Кацарска...)
Отклонявам се, обаче...
Та, книгата на шефа е нещо поне за мене уникално, не съм чувал за друга такава. Може и да има, но едва ли в България.
Той самия си направи блог и започна да пише в него спомени за прехода, едно време което аз смътно си спомням, и тогава съм бил прекалено малък за да разбирам за какво става дума. Както Цеко се шегуваше, когато излезе книгата "Яааа, шефа си е принтирал блога!"
На пръв поглет беше ми интересно оформлението на книгата - всяка статия, или пост ако щете, е с датата и дори часа на публикуването й в нета, отдолу с броя прочитания и коментари... Както и няколко от коментарите, подбрани да останат в книгата. После осъзнах, че не оформлението, а съдържанието е нещото, което прави книгата така оригинална. Така нареченият принтиран блог е доста интересна идея. Поради няколко причини. Честно казано зачитал съм се в някои от статиите от блога ( http://www.zaprehoda.blog.bg/ ), но едва ли някога бих седнал систематично да го изчета целия. Вярвам, че и при доста други читатели би било същото. Най-малкото поради липсата на навика да го проверяваш редовно, и поради липсата на време да изчиташ и коментираш всичко, което излиза, а след това пък евентуално да следиш и да отговаряш и на коментарите след твоя. Отделно че, обичам да чета от монитора книги и разкази, ако имам избор винаги бих предпочел хартията (пък било то и да ми струва някой лев, за разлика от онлайн версията). Второто е, че коментарите след статиите допълват съдържанието по един начин, който аз до сега не съм срещал в друга книга. Разказана е някаква случка, а след това някой анонимен читател скрит зад nickname пиша "ааа, по това време аз бях еди къде си и се случи еди какво си, спомням си това, беше така и така"
Въпреки (или може би именно заради това), че ежедневно монтирам новини, не се интересувам особено от политика и не са ми наясно всичките машинации и далавери, които се въртят из различните институции и етажи на властта. Видял съм обаче доволно много неща, доста от които по една или друга причина са останали извън ефира. Станали са достояние на репортерите, операторите и на нас монтажистите, но по една или друга причина са останали скрити за зрителя. Или с други думи, знам си че политиката (или поне родната такава) е, както би казал Цеко, "пълна смрад". Не съм сигурен дали всички са маскари, или просто маскарите са прекалено много и задушават всякакви зачатъци на съвест и идеология у единиците, които евентуално биха си свършили работата. Факт е обаче, че до такава степен съм се отвратил от всичко това, че за мене думата "политик" звучи обидно и се е превърнала в синоним на "крадец","предател" и "безсрамник".
И понеже съм млад и зелен и не разбирам кой знае какво, интересно ми е да прочета спомените на един човек, който е видял доста повече от мене. С Цеко си купихме книгата и шефа се зарадва и ни благодари за интереса (нищо, че някой от екипа не пропусна да се обади, че уж сме се натягали и подмазвали). Не знаех дали ще ми хареса или не, но си казах - най-малкото ще ми остане спомен от един човек, който ми е дал работа и хляб, точно в кофти времето когато съм почнал да нагазвам и да осъзнавам че морето не е до колене.
А книгата ми харесва. Чета си я с интерес и осъзнавам, че аз и Цеко сме следващото поколение, че сега нещата които ние виждаме и чуваме от нашата си перспектива и гледна точка след време ще са точно едни такива мемоари, и се чудя дали пък на тия след нас изобщо ще им пука и дали ще се трогнат да обърнат някакво внимание. Дали ниеще оставим нещо и дали ще променим нещо... Ще видим.
А ако някой се поинтересува от книгата ето линк: http://books.janet45.com/books/495
No comments:
Post a Comment