Wednesday, June 20, 2007

Movies #12

Сесията продължава. Остава още по-малко от седмица, но цели два изпита...

От предишните изпити още няма резултати, но си мисля, че минаха добре. За странознанието на САЩ четох, четох, пък ми писна да чета и реших да гледам филми. В крайна сметка, не е ли по-добре да добиеш представа и да занеш за какво става въпрос, от колкото да се мъчиш да си пълних главата със сухи факти? Подкарах ги тематично - "Gangs of New York" (ирландските преселници и разни други междуособици, брутално надъхващо меле в началото), "The Patriot" (войната за независимост, изопъчена и пренаписана история, но пък забана), "The Last of the Mohicans" (френско-индианските войни, красив саундтрак!!!)... Щеше ми се да изгледам (пак) и още някои неща, като например "Once Upon A Time In America", "The Right Stuff", "The Untouchables" и др. но в крайна сметка не остана време. Изпитчето се състоеше в няколко часа писане на есета, и в крайна сметка, второто есе го озаглавих "American Pop-Culture - Where Facts Meet Myths" или нещо от сорта, и подхванах нещата от Дивия Запад с Бъфало Бил, Джеси Джеймс, Док Холидей, през Сухия режим с Ал Капоне и Елиът Нес, Atomic Age giant monsters, Space Age alien invaders и пр, та до наши дни - с препратки към този и онзи филм.
така де, човек ако сам не си направи образованието интересно, няма кой друг. Трябва навсякъде да си откриваш това, което те интересува и чрез него да си пълниш главата. (все пак, тва не помага при латинския, който ВСЕ ОЩЕ влача)

Сега предстои изпита по Нова Английска Литература, който обхваща "новата" литература от миналия и по-миналия век. Вчера вечерта изгледах "Гордост и предразсъдъци", с участието на бъдещата ми жена, Кийра Найтли в ролята на Елизабет Бенет.

Изпипан в кинематографично отношение, брутален откъм актьорска игра (калпавите субтитри само разсейват и пречат да се съсредоточи човек върху натруфения британски английски) и изобщо - много добър филм! При все, че историята изобщо не е мой тип (и няма начин някога да седна да чета книгата) - момичешкия кикот и снобарските диалози ми дойдоха в повече, да не говорим, че най-близкото до екшън сцена бяха танците на някакъв умрял бал. Но пък това ми беше компенсирано с адски красиви панорамни кадри, дълбочина и детайл във всяка сцена, тънък хумор и невероятно актьорско присъствие (имам предвид целия състав, въпреки че на мене дори само Кийра ми стига да ме държи до края).

Преди врама подобно се случи и с "Love Actually" - при все че бягам от романтични комедии като дявол тамян, тази я гледах заради Кейра и тя взе че много ми хареса. И това при наличието на Хю Грант, който просто не понасям - да не повярва човек!

Айде сега, стига приказки, обратно към ученето.

4 comments:

mimz said...

"Love Actually" е много хубав, радвам се, че си го изтърпял. :) "Гордост и предрасъдъци" не съм го гледала, но може да го погледна.
Колкото до "човек ако сам не си направи образованието интересно, няма кой друг" е много вярно. Трябваше да пиша 1-2 есета по английски в час (аз не мога да пиша) и като почнах всичко с препратки към филми и сериали, станаха много добре, даже изкарах 6-ци. ^^
Дано резултатите от изпитите да са добри. :)

Nenko said...

О, на мене в училище повечето есета ми бяха историйки за The Banana Mutant (гелой дето аз си измислих, и участваха още разни герои дето си бяхме измислили с един съученик, докато си рисувахме комикси в тетрадките... трябва да пусна нещо от тях на блога по някое време), в първи курс в университета написах също 2 есета за него :) Даскалката ни в МГто беше Star Wars фенка, аз много й се кефех, ходили сме заедно на кино... купон беше в училище :)

Уви, не всички даскали харесват/разбират/толерират подобни писания - примерно по литература веднъж, трябваше да пишем есе, какво разбираме, какви асоциации и ала-бала правим с едно стихотворение... мене с поезията хич ме няма, не съм й особен почитател... беше на Яворов или на Дебелянов май, мързи ме да проверявам сега. Та ставаше дума за нещо от рода на "в душата ми се борят Ангела и Дявола", и аз писах, че го свързвам с Невероятния ХЪЛК - когато Брус Банър се бори с гнева в себе си и се опитва да не се превърне в неконтролирумеия зелен Хълк, който помита всичко по пътя си. И за да й е ясно защо така мисля, обясних произхоа на Хълк и за какво става дума - за инцидента, за гама-радиацията, за адреналина... Даскалката "много го хареса" и ме накара да й напиша второ есе. И така и не успя да ме накара да хареса поезията, дето учим.

А миналата година в първи курс по странознание на Великобритания, правих презентация за Питър Къшинг и говорих за британските филми на ужасите.

Sway said...

В 'Гордост и предразсъдъци' съм влюбена откакто го гледах - малко след като излезе.Обожавам Кийра Найтли, както и Matthew Macfadyen (как се произнася проклетото му име? :) Хареса ми как акцентиха върху ръцете му, има хубави ръце :) И разбира се, най-красивото обяснение в любов, което някога съм чувала във филм - може причината да е във Матю,който беше просто прекрасен, може и да е в 'натруфения британски английски', но определено ще го запомня -)) (дори сега отивам да го пусна в блога си)

mimz said...

Хах, радвам се, че на теб ти е провървяло с есетата, в които участват измислени герои. :D При мен не се получава често, но понякога и на мен ми е излизал късметът. ^^

Относно литературата и поезията - никога не съм ги разбирала, както искат даскалите да ги разбираме. А това, че те е накарала да го напишеш пак е много глупаво. Тъй както ти се опитваш да схванеш смисълът по твой начин, така и тя трябва да оцени това и да се опита да разбере твоето писание.

Сега се сещам за хубаво отмъщение. Ако някога ми го направят този номер на мен, бих й го върнала като заменя имената в моето есе с познати за нея без да променя и дума от съдържанието. Би ми било забавно да видя реакцията. XD