„Тъмните ситски лордове“ от Пол С. Кемп – предпремиерно ревю!

Година след премиерата си в САЩ, романът „Тъмните ситски лодрове” на Пол С. Кемп (оригинално заглавие “Lords of the Sith”) връхлита и с български превод, като част от Star Wars серията на Егмонт България.

Още преди да разгърнете страниците, още преди да погледнете резюмето на историята върху задната корица, книгата ви привлича с изкусителния магнетизъм на Тъмната страна! Причината? Пищната корица на небезизвестния Аарон МакБрайд, която ни обещава епичен екшън, с участието на имперските сили, на чело с Император Палпатин и Дарт Вейдър! МакБрайд е член на екипа на Industrial Light & Magic (основаната от Лукас компания за визуални и специални ефекти) още от 1998 година, като работи по всички три епизода от прикуъл трилогията, а при „Отмъщението на Ситите” вече седи на отговорния пост на art director (главен сценограф, лидер на концептуалните художници). Виждали сте негови дизайни да оживяват на екрана в „Изкуствен интелект” на Спилбърг. Филмографията му включва кино хитове като „Джурасик свят”, „Карибски пирати” и „Хари Потър”. И тук той не е изневерил на себе си.


Е, заглавието и корицата ни стигат за да знаем, че предстои междузвездно приключение, чийто фокус са олицетворенията на злото – Вейдър и Палпатин. А авторът Пол С. Кемп също не е непознат на почитателите на Разширената вселена на „Междузвездни войни”. Дебютът му от 2010, „Crosscurrent”, както и продължението му от „Riptide” от следващата година бяха посрещнати добре, а между двете се появи и „The Old Republic: Deceived”, спиноф на едноименната ролева игра. Междузвездната му библиография включва и два разказа за списанието Star Wars Insider. „Тъмните ситски лодрове” обаче е първото му попълнение в новия канон на Дисни и Лукасфилм. (В този ред на мисли, нито един от предните Star Wars романи на Кемп не е превеждан на български до момента, но в краткия параграф с информация за автора накрая на „Тъмните ситски лодрове”, поне заглавията им са получили превод – „Обратно течение”, „Насрещно течение” и „Старата република/ Измамените”. Хммм, значи ли това, че освен заглавията има вероятност да видим и самите романи преведени у нас? Предполагам, че времето ще покаже!)

Пол С. Кемп

Романът е самостоятелно заглавие от галактиката на „Междузвездни войни”, което не е пряко обвързано с някой от филмите или сериалите. За разлика от издадената миналия месец „Тъмен чирак” на Кристи Голдън, която допълва сюжета на сериала Clone Wars, и от предстоящата през юни „Нова зора“ от Джон Джаксън Милър, служеща като предистория на Rebels, „Тъмните ситски лодрове” не изисква от читателя някакви особено задълбочени знания за Разширената влесена. Но те никак няма да са ви излишни!

И ето защо:

Като част от новия канон на Дисни и Лукасфилм, книгата се съобразява със всеки детайл от вече съществуващите филми от Сагата и сериалите Clone Wars и Rebels. И не просто се съобразява с тях, но използва някои елементи, и дори герои от тях. В „Тъмните ситски лордове” наистина си личи намесата на Lucasfilm Story Group. Кемп успешно навързва в една съвсем нова история елементи от Епизод ІІІ и VІ, вплитайки части от „Войните на клонираните” и „Бунтовниците”. Вярвам, че феновете ще оценят това усилие, което изгражда чувство за консистентност в новоизграждащата се хронология на канона.

И познайте какво? Тази приятна изненада Кемп започва да ни я сервира буквално с първата страница, където очите ми срещат… „Движението за свободен Рилот, провеждано от Чам Синдула”. Чам Синдула, естествено, е не кой да е, а лидер от света на туай`леките, който се появява още в първия сезон на Clone Wars и в последствие се оказва бащата на Хера от Rebels (и дори се завръща на екран в края на втори сезон)! И тъй, като Вейдър и Палпатин макар и главни герои са „лошите”, може всъщност да кажем, че Чам Синдула е тайният протагонист на книгата.

Чам Синдула

Рамо до рамо с Чам, в битката за свободен Рилот се включва и Исвал, красива туай`лек със остри зъби (в пряк и преносен смисъл), която има повече от добра причина да ненавижда режима на Империята. Случва се, когато носиш белезите на робството. „Робството и неговите падения я бяха пречупили… Да, беше се пречупила, но ръбовете й бяха станали остри, и сега режеше с тях!” (Просто трябваше да споделя този цитат!)

Но нека се върнем на Вейдър и Палпатин! Все пак, те са звездите тук, нали? Именно те се захващат да смачкат бунта на Рилот, и да го превърнат в кървав и поучителен пример за резултата от неподчинението. Кемп е успял да предаде духа и същността на героите доста близко до техните филмови образи. На страниците на „Тъмните ситски лордове” ще ви посрещнат добре познатите класически злодеи – Дарт Вейдър – безпощаден, безцеремонен и будещ страхопочитание, и Император Палпатин – манипулативен, студен и пресметлив ум, енигматичен, и винаги няколко хода напред.

Романът се развива по време на Тъмните времена, сравнително скоро след като Палпатин е узурпирал управлението на галактиката. Това е момент в който не само Империята трябва да докаже своята сурова и твърда власт, но и самият Вейдър трябва да убеди Палпатин в безкомпромисната си лоялност. Все пак, И въпреки всичко, Кемп не пропуска да ни припомни за трагичния образ зад черната маска. Проблясъци от миналото на Анакин Скайуокър все още успяват да излязат на повърхността, в малки препратки пръснати из диалога.

Всъщност, за мен диалога между Вейдър и Императора е вероятно най-интересната и силна част от книгата. Читателят има възможност да проследи развитието на взаимоотношенията им доста преди да ги видим в действие на екрана в Старата трилогия. Има сцени, в които Палпатин с умели леки „подбутвания”, с няколко лаконични, но пробождащи право в целта думи, успява да тласне Вейдър към жестокост и насилие, самоизкоренявайки остатъците от своята човечност.

Лилек

А как е възможно изобщо в книга като тази да има някаква интрига относно края? Кой изобщо е в състояние да се опълчи срещу Вейдър и Палпатин във време и място, когато от джедаите няма и следа? И нима шепата бунтовници на Рилот имат някакъв шанс? … От самото начало ни е ясно, че всякаква съпротива ще бъде смазана по възможно най-болезнен начин, но Кемп се е постарал да внесе известно предизвикателство и за Империята. От чисто драматургична гледна точка, нужен ни е по-сериозен опонент от въоръжени с бластери туай`леци… И за изравняване на силите Кемп е използвал същества, които са като препратка към „Звездни рейнджъри” на Хайнлайн. Дали инсектоидните лилеки (lylek) са удачен избор, това оставям да решите сами, но фактът, че Кемп е „канонизирал” в романа си същества, които се появиха за първи път в комиксите на Дарк Хорс от 90те, а после бяха част и от фауната на The Old Republic, е тънък лъч светлина за всички нас, които страдаме по стотиците истории, обявени за „Легенди”, и оставени извън канона на Дисни и Лукасфилм.

А ако трябва да споменем някакви минуси на „Тъмните ситски лордове”, то това за мен е предимно леко подвеждащото заглавие. Ако сте очаквали някой друг, освен присъстващите на корицата – но променете очакванията си. Няма и помен от Дарт Бейн, Дарт Плейгъс, или който и да е друг Дарт освен Вейдър и Сидиъс. Няма древни ситски тайни и мистерии, нито пък задълбаване в легендите около техния хилядолетен произход. Авторът се е съсредоточил върху запълването на хронологичната ниша между Епизод ІІІ и „Бунтовниците”.

И споменавайки хронологията – от Егмонт са се постарали да издават книгите си по хронологичен ред, не на написване, а на развиващите се в тях събития, което е доста удачно решение. Описаното в „Тъмните ситски лодрове” се случва осем години след като избухват Войните на клонираните, т.е. след историята на „Тъмен чирак”, след Епизод ІІІ, но преди планирания за месец май роман „Таркин”, който пък от своя страна предхожда заглавието за юни, „Нова зора”. Очакваният през септември „Наследник на джедаите” съответно разказва за приключения, които се развиват след всичко от гореспоменатите. А дали от Егмонт са запланували някакви изненади, с които да запълнят промеждутъка между юни и септември? Предстои да разберем! Сега обаче, тръпнете в очакване! Защото Ситите идват, и нека Силата да ви е на помощ!

Видео сравнение между „Нова надежда“ и „Силата се пробужда“

Паралелите между „Силата се пробужда“ и Старата трилогия са неизброими. Особено много са приликите с „Нова надежда“. За някои, това е плюс, дългоочаквано завръщане към началото и корените на Сагата. За други, това е прекалено голямо повторение на вече разказана история, предвидим филм, на който му липсва размах и индивидуалност. До колко „Силата се пробужда“ е отдаване на почит към „Нова надежда“, и до колко е залагане на сигурно от страна на Лукасфилм и Дисни, които представят на феновете нещо, което вече е изпитано и със сигурност се харесва (и продава)? Е, това е въпрос на вкус, и всеки може да вземе решението за себе си. Но визуалните и наративните прилики са там, и никой не може да го отрече.
Това демонстрира и наскоро публикувано в интернет видео, представляващо сравнение на сцени от Епизоди ІV и VІІ. Клипът е дело на Закари Антел, а коментарите под него също изразяват мнението на двата лагера Star Wars фенове – тези, които са доволни от последния епизод, и тези, които чувстват, че повторението е прекалено голямо. Самият автор на видеото пише: „Не се опитвам да доказвам каквото и да било. Просто съм монтирал заедно кадри, които изглеждат подобно.“
А какво е вашето мнение? Споделете с коментар към статията! :)

https://vimeo.com/160263943

„Star Wars: Тъмен Чирак“ от Кристи Голдън – предпремиерно ревю!

Драги читатели, покупката на Лукасфилм от Дисни и спирането на The Clone Wars са болна тема, тъка че, надявам се, ще ми простите извънредно дългото въведение към това ревю! Във всеки случай, смятам, че е важно да се знае защо издаването на тази книга е значимо събитие. А ако искате да преминете направо към обсъждането на самата книга, моля прескочете наклонените буквички! :)

В продължение на шест сезона сериалът „Star Wars: The Clone Wars” успя да се превърне във фаворит на малки и големи фенове. Под надзора и с дейното участие на Джордж Лукас, режисьорът Дейв Филони и компания успяха да превърнат анимационния сериал в истински хит, разкриващ в дълбочина събитията между Епизод ІІ и ІІІ. Главни герои се завърнаха на сцената, второстепенни такива получиха поле за изява, а много нови персонажи си спечелиха слава и култов статус! (Кад Бейн, липсваш ни!!)

Уви, тъкмо когато интригите и екшъна бяха в зенита си, дойде продажбата на Лукасфилм. А веднъж под шапката на Дисни, сериалът изпадна в немилост. Причината? Чисто финансова. Виждате ли, The Clone Wars имаше нещастието да се излъчва по Cartoon Network, конкурент на канала Disney XD. Нито десетките онлайн петиции, нито писмата на феновете успяха да спасят сериала. Дисни безцеремонно спряха „Войните на клонингите”.

Обяснението, разбира се, официално е, че Дисни и Лукасфилм ще работят по нов сериал, и ще развиват франчайза в различна посока… Което съвсем не е цялата истина. Не се изискваше кой знае каква далновидност, за да разберем, че решението е продиктувано не от творческия екип на Лукасфилм, а от пресметливите собственици на франчайза. Между другото, точно тогава от Дисни ни показаха на практика как ще се диктува от сега нататък бъдещето на Сагата – математиката преди всичко. Но, можеше да се очаква – все пак, говорим за корпорация, която има да си връща 4 милиарда долара.

Дисни просто нямат интерес да развиват проект, чийто лиценз вече е продаден на различни компании, и чиито епизоди не се излъчват по тяхната мрежа. Разбира се, да се спре сериала в своя апогей е жалко, а още по-жалко е, че имало епизоди, които са били в почти завършен стадий. Трябвало е още съвсем малко време, за да получат феновете още една порция приключения, които да успеят да завършат поне отчасти сюжетните линии на „Войната на клонингите”. Като капак на всичко, абсолютно всяка съпътстваща сериала история, всеки комикс, роман и игра The Clone Wars изпадна от разчистения канон на Дисни. (Наистина жалко, защото сред тях имаше страхотни попадения, като например книгата-игра „The Way of the Jedi” и поредицата „Clone Wars: Secret Missions” на Райдър Уиндам)

Но разочарованието на феновете на сериала или пък труда на неговите създатели не са фактори, които се отразяват пряко върху приходите на Дисни, нали? За да разсеят почитателите на Star Wars от спирането на сериала по такива банални причини, от Лукасфилм незабавно обявиха, че Дейв Филони и голяма част от екипа на The Clone Wars вече работят по нов анимационен проект – Star Wars: Rebels.

Вероятно перспективата все пак да продължи да прави това, което обича, и да си запази работата-мечта е подтикнала Филони да не протестира публично срещу спирането на The Clone Wars. Не хапи ръката, която те храни. Но въпреки всичко, предполагам, че разочарованието и огорчението на човека са били в пъти по-големи от тези дори на най-големите фенове на сериала. Всеки сериал рано или късно приключва, но точно този приключи преждевременно.

Но Филони и компания не изоставиха „Войните на клонингите”! Хората, стоящи зад сериала се постараха да предоставят на феновете колкото се може повече от нереализираните сценарии за бъдещи епизоди във всевъзможна форма (т.нар. кампания The Clone Wars Legacy). Освен суровите недоанимирани „синематик” епизоди със записан диалог, които бяха пуснати на starwars.com, до нас стигнаха също така и комиксът Star Wars: Darth Maul—Son of Dathomir и романът Dark Disciple.

А съвсем скоро българският превод на последното заглавие ще достигне и до родните почитатели на „Междузвездни войни”! Благодарение на Егмонт България, „Тъмен чирак” на Кристи Голдън излиза тази събота, на 26 март!

Да си дойдем на думата!

Ако сте фен на „Войната на клонингите” със сигурност не трябва да пропускате тази книга. „Тъмен чирак”, освен че е официално продължение на събитията в сериала, е и единствения Clone Wars роман в канона на Дисни. А след като историята й е планирана от самия Джордж Лукас, то тя е ИСТИНСКИ канон.

Точно така, „Тъмен чирак” е сътворена по идеите на Лукас за седмия сезон на сериала. Романът адаптира и разказва историята от сценариите на общо осем нереализирани епизода на „Войните на клонингите”. Това са съответно „Lethal Alliance,“ „The Mission,“ „Conspirators,“ „Dark Disciple,“ „Saving Vos Part I,“ „Saving Vos Part II,“ „Traitor,“ и „The Path“. Епизодите оформят една завършена сюжетна линия, чиито главни герои са Куинлан Вос и Асаж Вентрес.

Адаптацията е дело на Кристи Голдън. Ветеран с десетки заглавия в библиографията си, Кристи Голдън не е новак и в Разширената вселена. Тя е автор на общо три романа от серията Fate of the Jedi, както и на няколко разказа, публикувани на страниците на списанието Star Wars Insider. Освен това има опит и в други небезизвестни Star-франчайзи – Star Trek и Star Craft.

Адаптираните в книгата сценарии пък са дело на главния сценарист Мат Михновец, режисьора Дейв Филони и Кейти Лукас, дъщерята на Джордж Лукас и сценарист на над дузина от епизодите на Clone Wars. Всъщност, книгата започва с предговор от Кейти Лукас, и хвала на Егмонт, че са го включили и в българското издание! За мен тези редове бяха не по-малко интересни от самата история на романа! Кейти се обръща директно към феновете. И макар и кратичко, тя споделя по един трогателен начин изпълнени с носталгия спомени по връзката й с „Междузвездни войни” още от най-ранно детство (а тя играе три различни роли, съответно в Епизоди І, ІІ и ІІІ), за работата си по сериала, за личните чувства и преживявания, които е вложила в писаните от нея истории… Както и за разочарованието от края на сериала, и радостта от факта, че все пак историята на „Тъмен чирак” е видяла бял свят и е намерила своя път до феновете, макар и под друга форма!



Всъщност, фактът че историята е преминала от 8 ТВ-епизода в един роман си има и своите плюсове. Литературната форма е позволила на Кристи Голдън да разгърне героите повече, да покаже разкъсващите ги конфликти, вълненията, дилемите и терзанията, изпълващи вътрешният им свят… Всичко тук е една идея по-зряло и задълбочено, от колкото епизод на „Войните на клонингите” би позволил. А и Асаж Вентрес, и Куинлан Вос са доста противоречиви, интересни и драматични образи, така че дават поле за интерпретация и изненади. И те наистина не липсват.

Поредният акт на небивала бруталност от страна на Граф Дуку кара Съветът на Джедаите да предприеме нещо необичайно радикално – да запланува убийството на лидера на сепаратистите. Както може да се очаква, главните герои на сериала, Оби-Уан Кеноби и Анакин Скайуокър се радват на подобаващо внимание.

Но главните герои на романа са други. В плана на джедаите е въвлечен е Куинлан Вос, който по класическата схема за неохотния тандем трябва да се сработи с бившото протеже на Дуку, Асаж Вентрес. И без да издавам повече от сюжета, ще кажа само, че противоположностите наистина се привличат! Искри ще прехвърчат, и то не само между кръстосаните светлинни мечове!

А дали всъщност двамата са чак толкова различни? В една изкуствено изфабрикувана война, в която и двете противоположни фракции са манипулирани от един и същ зъл гений, постоянните конфликти поставят на изпитание идеалите и на двете страни. Границите между добро и зло, между правилно решение и неморален избор се размиват, Светлата и Тъмната страна на Силата се срещат и преплитат.

„Тъмен чирак” ме кара едновременно да се радвам, че една интересна и динамична история е успяла да се спаси от забвение след спирането на сериала, но и да се питам, колко ли още страхотни идеи и приключения са останали недоразвити и неразказани след спирането на „Войните на клонингите”.

Едно е сигурно, ако сте фен на сериала, то в събота сутрин ще щурмувате най-близката книжарница и без да ви убеждавам в качествата на романа. А ако сте пропуснали The Clone Wars, то крайно време е да наваксате, и след финалните надписи на последния епизод да преминете към първите редове на „Тъмен чирак”.

„Star Wars: Силата се пробужда“ от Алан Дийн Фостър – предпремиерно ревю!

На 27 февруари романизацията на хитовия „Междузвездни войни Епизод VІІ: Силата се пробужда” най-накрая връхлита и родните книжарници! Най-накрая, не защото книгата се е забавила особено дълго след премиерата си на запад (а тя съвпадаше с тази на филма – 18ти декември), а защото наистина нямах търпение да се сдобия с нея! Такова нетърпение, че вече всъщност минах през оригинала на английски. Българският превод на романизацията пък е първото от общо шест нови Star Wars заглавия, с които Егмонт България планират да ни зарадват до края на септември 2016, но по въпроса вече писахме! (Ако и вие също горите от нетърпение, можете да прочетете откъс от книгата тук!)

За всички феновете, които действително искат да се гмурнат в историята на най-новата част от поредицата и да навлязат дълбоко в необятната материя на Междузвездни войни „Star Wars: Силата се пробужда” е задължително четиво. И ето защо!

Първо – авторът! Алан Дийн Фостър, автор на над 100 романа, се завръща към Междузвездни войни, за първи път от 2002 година насам, когато от печат излезе „The Approaching Storm”. Да връчат именно на него написването на романа по новия филм е огромен поклон към фен обществото от страна на Лукасфилм и Дисни. Алан Дийн Фостър сътрудничи с Джордж Лукас още от 1975, две години преди премиерата на първия филм, и е „автор в сянка” на романизацията на Star Wars (тогава все още няма подзаглавието „Нова надежда”, а че филмът ще се окаже Епизод ІV никой не е и сънувал). Книгата излиза през 1976, като част от сравнително скромната рекламна кампания за популяризирането на филма, и според договора, на корицата като автор е името на Джордж Лукас, по чийто сценарий всъщност Фостър пише.

През 1977 филмът излиза на екран и променя завинаги съвременното кино, но за евентуално продължение са нужни поне няколко години! А в дните преди интернет, и дори преди видеотеките, нещо трябва да поддържа интереса и да подклажда фенщината, нали? И така – ражда се Разширената Вселена! Въпреки, че тогава още никой не я е наричал така… Стартира я отново Алан Дийн Фостър, през 1978, с романа си ”Splinter of the Mind’s Eye” (у нас издаден като „Кейбърският кристал”, 1993. Изд. Матекс, София, в превод на Олга Дончева). Това е първото официално продължение на филма под каквато и да е форма, първата странична история извън кино сагата! И началото на огромната и необятна Разширена Вселена.

Сами разбирате, за филм като „Силата се пробужда”, който от Дисни и Лукасфилм рекламират като завръщане към Старата трилогия и корените на „Междузвездни войни” (а вече дали това е действително така, може да се поспори…), наистина просто НЯМА по-подходящ автор от Алан Дийн Фостър.

И Фостър радва! Буквално от първата страница!

След задължителното „Преди много години, в една далечна галактика…” следва кратък откъс… от JOURNAL OF THE WHILLS!!! (или в българската версия Дневник на Уилс). Заклетите фенове веднага ще разпознаят понятието – стара идея на Джордж Лукас за възвишената древна раса Whills, в тясна връзка със Силата, които описват историята на Галактиката в своите хроники, чрез които всъщност зрителите научават историята на филмите. Фостър ги споменава бегло още в романизацията на „Нова надежда”, и да се завърне към концепцията след 40 години, в романа по новия филм, е наистина вълнуващо, да не говорим, че е отдаване на почит. Усещам как благодарение на писателя идеите и творчеството на вече оттеглилия се Лукас успяват да се прокраднат под някаква форма в новия канон и в бъдещето на Сагата.

Гледали сте филма? Всички го гледахме. По няколко пъти. Мислите, че вече сте видели всичко, което книгата описва? Е, не сте!
Не очаквам някой да започне да чете книгата ПРЕДИ да е гледал филма. Така че, основната история вече би трябвало да я знаете. Ще научите обаче доста нови неща и понятия, като например имена на редица герои и планети, които дори не се споменават в диалога (или дори във финалните надписи). Авторът описва и няколко момента, които изцяло отсъстват от „Силата се пробужда” в кината (разбира се, надяваме се да ги открием не само в романизацията, но и сред екстрите на БлуРей и ДВД изданията, които излизат през април).

Естествено, не очаквайте никакви големи подсказки за съдържанието на бъдещите епизоди. С каквито и въпроси да ви е оставил „Силата се пробужда”, неговата романизация няма да ви предостави отговорите. Няма да откриете нищо ново за миналото на Рей, за изгнаничеството на Люк, за самоличността на Сноук или пък произхода на Маз Каната. Но… има редица нюанси, които загатват предисторията на филма и разпалват въображението ни още повече! Така че, четете внимателно. Тези малки откъсчета текст, тези кратки добавки в диалога на героите, в описанията им, в мислите им, понякога хвърлят светлина върху неизяснени във филма аспекти, придават им малко повече дълбочина и разкриват мотивацията им.

За всички, които ще оспорят, че щом нещо отсъства от филма, то значи не е истинска част от историята… Напомням, че книгата е част от новия канон, и че е писана под надзора на Lucasfilm Story Group. Тъй че, де факто, всичко което четете, би трябвало да е равносилно по достоверност на самия филм.

Не искам да ви развалям удоволствието и да издавам детайли. Но не мога да се стърпя, да не споделя бегло няколко от по-вълнуващите нововъведения, внесени в историята чрез книгата. Ако искате да си ги спестите, моля прескочете следващите три параграфа.

Фостър се опитва да подскаже, че Сноук не е новопоявил се персонаж, а някой, който дълго е планувал своя удар от сенките, може би още от времето на Старата трилогия. Разкрива се, че Сноук е наясно, че именно благодарение на Люк накрая Вейдър се е отрекъл от Тъмната страна на Силата, и вероятно това е причината, поради която той така отчаяно се опитва да предотврати завръщането на последния джедай.

Авторът обяснява бегло и принципа на действие на новото супер-оръжие на Първия ред – базата „Звезден убиец”. Дава ни се и една идея по-ясно обяснение за внезапното пробуждане… не на Силата, а на R2-D2. А ако не сте чели „Before the Awakening”, то романизацията на „Силата се пробужда” е най-добрия източник на информация до момента относно подозренията и хладното отношение на Лея към Новата република. Обърнато е внимание и на тъжните й взаимоотношения с Хан Соло… Няколко неизречени във филма думи диалог правят ситуацията между двамата още по-трагична, от колкото е на екрана. Книгата завършва с поредния реверанс към Старата трилогия, почти цитирайки принцеса Лея от холограмата в Епизод ІV с фразата за „единствената надежда”.

Едно от най-значимите пояснения обаче, вероятно е погледът в емоциите и вътрешния свят на Бен Соло/Кайло Рен, в момента в който светлинният му меч прониза собственият му баща (и разби сърцата на поколения фенове). Ако липсата на диалог и играта на Адам Драйвър са оставили нещо неясно относно трагичната сцена, то романизацията показва на читателите раздвоението и противоречивите чувства, които врят и кипят у наследника на Дарт Вейдър.

Критиката ми към романа е, че пропуска да включи елементи от историята, вече установени в други книги. Естествено, на повечето читатели това няма да направи никакво впечатление, камо ли да представлява проблем. Но очаквах по-добра координация на различните Star Wars издания от страна на Lucasfilm Story Group. Та нали задачата на групата бе да се грижи за хронологията, съответствието и еднородното съдържание на различните истории в галактиката? Алан Дийн Фостър пропуска да спомене и да обърне внимание на факти за които вече знаем от „Before the Awakening” и илюстрованата енциклопедия по „Силата се пробужда”. Като например, кой е щурмовакът, който в предсмъртните си мигове оставя кървава диря по шлема на Фин? Кой е „колегата” му, който по-късно го разпознава като „предател”? Защо не се споменава, че Поу и майор Емат се познават от преди Поу да се присъедини към Съпротивата? Да, може би това са дреболии, но точно такива дреболии изграждат чувството за консистентност и реализъм в Разширената Вселена на Междузвездни войни, а и показват, че авторът наистина „си е написал Star Wars домашното” преди да се захване с писането на самата книга. Моето предположение е, че причината за гореспоменатата липса на препратки към факти от други книги е – най-вероятно просто са били писани по едно и също време, и е нямало диалог между отделните автори.

Ако искате да преживеете отново историята от филма „Силата се пробужда”, ако искате да погледнете една крачка отвъд случващото се на екрана, ако искате да получите отговори на някои от въпросите, които си задавате още откакто сте напуснали киното… то романът на Алан Дийн Фостър е точно за вас! А и нима имате нещо по-добро с което да облекчите мъчителното чакане на Епизод VІІІ? :)

„Силата се пробужда: Историята от филма“ – предпремиерно ревю!

През февруари от Егмонт България ни зарадваха с превод на романизацията по „Силата се пробужда” от Алан Дийн Фостър. Но тъй като голяма част от феновете на Сагата са все още млади падауани и преразказ на филма в 500+ страници може да им се види прекалено тежко четиво, по традиция от Лукасфилм подсигуряват и романизация за младежи (junior novelization ). Всеки един епизод на Сагата има такава адаптация, написана в по-съкратен, по-стегнат и бърз стил, достъпен за млади читатели. Такива адаптации се пишат дори за някои от сюжетните линии на сериалите Rebels и Clone Wars. Тъй че, едва ли е изненада, че има издадено такова заглавие и за новия Епизод VІІ „Силата се пробужда”, дело на Майкъл Коуг.

Но със сигурност е изненада, при това доста приятна, че и българските фенове ще имат възможността да я прочетат, при все, че книгата не беше сред обявените от Егмонт запланувани Star Wars заглавия за 2016!

Книгата, разбира се започва с неизменното „Преди много години, в една далечна галактика…”

Следва бърз пролог, който доста умело успява да въведе дори новобранците в предисторията на „Силата се пробужда”, и накратко да предаде ключови моменти на предишните шест филма. След което направо се гмурваме в действието! … И летим шеметно напред, чак до стилизирания епилог, който заедно с пролога служи като чудесна рамка на романа.

Е, историята вече я знаете (Коуг стриктно се придържа към съдържанието на филма), но никога не е излишно да я преживеете отново под различна форма! Особено ако сте запален млад почитател на „Междузвездни войни” (или пък ако си имате такъв в семейството).

Ще се срещнете отново както със старите си приятели от класическата трилогия, така и с новите попълнения в редиците – търкалящият се сладур BB-8, щурмовакът със съвест Фин, безстрашният пилот Поу Дамерон, момичето с джедайски талант и тайнствено минало Рей, и новото поколение сред маскираните злодеи – Кайло Рен. А книгата сменя гледни точки, тъй че ще можете да преживеете сцените през очите на различни герои.

И тъй като книжката е лека и се чете плавно и на един дъх, бих я препоръчал не само на младежите сред феновете, а и на тези като мен, които не разполагат с особено много свободно време. С адаптацията на Майкъл Коуг ще се преборите значително по-лесно, от колкото с тази, на Алан Дийн Фостър.

Майкъл Коуг

Самият Майкъл Коуг пък е доста удачен избор за подобен вид романизация, тъй като той е ветеран от екипа на Star Wars Insider (официалното списание на Лукасфилм, посветено на всичко свързано с „Междузвезни войни”). Освен това има и богат опит с романизациите за младежи – автор е на общо 5 романчета по епизоди на „Междузвездни войни: Бунтовниците”. Към библиографията му се числят и няколко Star Wars енциклопедии и ръководства към ролевите игри.

Единствената ми критика е, че от Лукасфилм можеха да разнообразят малко кориците, тъй като и адаптацията на Алан Дийн Фостър, и младежката романизация на Майкъл Коуг използват за корици официалния филмов плакат. Сега де факто, на рафта една до друга стоят двете книги с еднакви корици. Лично аз бих предпочел някаква алтернативна версия, или още по-добре – оригинална илюстрация от някой от многобройните талантливи художници, които работят по Star Wars проекти. Погледнете например художественото оформление на Star Wars книгите по „Силата се пробужда” от Elizabeth Schaefer („Rey’s Story” и „The Force Awakens Storybook”). Но все пак, плакатът се разпознава автоматично и от пръв поглед, така че е удачен избор от чисто търговска гледна точка.

А фактът, че според маркетинга на „Силата се пробужда: Историята от филма“ заглавието е насочено към децата, съвсем не значи че и на възрастните читатели няма да им хареса. Бързото темпо на текста и динамичния разказ превръщат романа в изживяване доста по-близко до самия филм, от колкото многословната адаптация на Алан Дийн Фостър. А преразказа на Майкъл Коуг ще ви отнеме съвсем малко по-дълго, от колкото да изгледате отново Епизод VІІ. Добре написано, леко и приятно четиво, с което малки и големи джедаи да разпуснат в почивките между своите приключения!

Седем алтернативни фен-плаката на Епизод VII

Седем алтернативни фен-плаката на Епизод VII, които конкурират официалния постер!

Adam Relf

Paul Shipper

Amien Juugo

Derek Laufman

Adriana Melo

Laura Racero

Phil Noto