За всички феновете, които действително искат да се гмурнат в историята на най-новата част от поредицата и да навлязат дълбоко в необятната материя на Междузвездни войни „Star Wars: Силата се пробужда” е задължително четиво. И ето защо!
Първо – авторът! Алан Дийн Фостър, автор на над 100 романа, се завръща към Междузвездни войни, за първи път от 2002 година насам, когато от печат излезе „The Approaching Storm”. Да връчат именно на него написването на романа по новия филм е огромен поклон към фен обществото от страна на Лукасфилм и Дисни. Алан Дийн Фостър сътрудничи с Джордж Лукас още от 1975, две години преди премиерата на първия филм, и е „автор в сянка” на романизацията на Star Wars (тогава все още няма подзаглавието „Нова надежда”, а че филмът ще се окаже Епизод ІV никой не е и сънувал). Книгата излиза през 1976, като част от сравнително скромната рекламна кампания за популяризирането на филма, и според договора, на корицата като автор е името на Джордж Лукас, по чийто сценарий всъщност Фостър пише.
През 1977 филмът излиза на екран и променя завинаги съвременното кино, но за евентуално продължение са нужни поне няколко години! А в дните преди интернет, и дори преди видеотеките, нещо трябва да поддържа интереса и да подклажда фенщината, нали? И така – ражда се Разширената Вселена! Въпреки, че тогава още никой не я е наричал така… Стартира я отново Алан Дийн Фостър, през 1978, с романа си ”Splinter of the Mind’s Eye” (у нас издаден като „Кейбърският кристал”, 1993. Изд. Матекс, София, в превод на Олга Дончева). Това е първото официално продължение на филма под каквато и да е форма, първата странична история извън кино сагата! И началото на огромната и необятна Разширена Вселена.
Сами разбирате, за филм като „Силата се пробужда”, който от Дисни и Лукасфилм рекламират като завръщане към Старата трилогия и корените на „Междузвездни войни” (а вече дали това е действително така, може да се поспори…), наистина просто НЯМА по-подходящ автор от Алан Дийн Фостър.
И Фостър радва! Буквално от първата страница!
След задължителното „Преди много години, в една далечна галактика…” следва кратък откъс… от JOURNAL OF THE WHILLS!!! (или в българската версия Дневник на Уилс). Заклетите фенове веднага ще разпознаят понятието – стара идея на Джордж Лукас за възвишената древна раса Whills, в тясна връзка със Силата, които описват историята на Галактиката в своите хроники, чрез които всъщност зрителите научават историята на филмите. Фостър ги споменава бегло още в романизацията на „Нова надежда”, и да се завърне към концепцията след 40 години, в романа по новия филм, е наистина вълнуващо, да не говорим, че е отдаване на почит. Усещам как благодарение на писателя идеите и творчеството на вече оттеглилия се Лукас успяват да се прокраднат под някаква форма в новия канон и в бъдещето на Сагата.
Гледали сте филма? Всички го гледахме. По няколко пъти. Мислите, че вече сте видели всичко, което книгата описва? Е, не сте!
Не очаквам някой да започне да чете книгата ПРЕДИ да е гледал филма. Така че, основната история вече би трябвало да я знаете. Ще научите обаче доста нови неща и понятия, като например имена на редица герои и планети, които дори не се споменават в диалога (или дори във финалните надписи). Авторът описва и няколко момента, които изцяло отсъстват от „Силата се пробужда” в кината (разбира се, надяваме се да ги открием не само в романизацията, но и сред екстрите на БлуРей и ДВД изданията, които излизат през април).
Естествено, не очаквайте никакви големи подсказки за съдържанието на бъдещите епизоди. С каквито и въпроси да ви е оставил „Силата се пробужда”, неговата романизация няма да ви предостави отговорите. Няма да откриете нищо ново за миналото на Рей, за изгнаничеството на Люк, за самоличността на Сноук или пък произхода на Маз Каната. Но… има редица нюанси, които загатват предисторията на филма и разпалват въображението ни още повече! Така че, четете внимателно. Тези малки откъсчета текст, тези кратки добавки в диалога на героите, в описанията им, в мислите им, понякога хвърлят светлина върху неизяснени във филма аспекти, придават им малко повече дълбочина и разкриват мотивацията им.
За всички, които ще оспорят, че щом нещо отсъства от филма, то значи не е истинска част от историята… Напомням, че книгата е част от новия канон, и че е писана под надзора на Lucasfilm Story Group. Тъй че, де факто, всичко което четете, би трябвало да е равносилно по достоверност на самия филм.
Не искам да ви развалям удоволствието и да издавам детайли. Но не мога да се стърпя, да не споделя бегло няколко от по-вълнуващите нововъведения, внесени в историята чрез книгата. Ако искате да си ги спестите, моля прескочете следващите три параграфа.
Фостър се опитва да подскаже, че Сноук не е новопоявил се персонаж, а някой, който дълго е планувал своя удар от сенките, може би още от времето на Старата трилогия. Разкрива се, че Сноук е наясно, че именно благодарение на Люк накрая Вейдър се е отрекъл от Тъмната страна на Силата, и вероятно това е причината, поради която той така отчаяно се опитва да предотврати завръщането на последния джедай.
Авторът обяснява бегло и принципа на действие на новото супер-оръжие на Първия ред – базата „Звезден убиец”. Дава ни се и една идея по-ясно обяснение за внезапното пробуждане… не на Силата, а на R2-D2. А ако не сте чели „Before the Awakening”, то романизацията на „Силата се пробужда” е най-добрия източник на информация до момента относно подозренията и хладното отношение на Лея към Новата република. Обърнато е внимание и на тъжните й взаимоотношения с Хан Соло… Няколко неизречени във филма думи диалог правят ситуацията между двамата още по-трагична, от колкото е на екрана. Книгата завършва с поредния реверанс към Старата трилогия, почти цитирайки принцеса Лея от холограмата в Епизод ІV с фразата за „единствената надежда”.
Едно от най-значимите пояснения обаче, вероятно е погледът в емоциите и вътрешния свят на Бен Соло/Кайло Рен, в момента в който светлинният му меч прониза собственият му баща (и разби сърцата на поколения фенове). Ако липсата на диалог и играта на Адам Драйвър са оставили нещо неясно относно трагичната сцена, то романизацията показва на читателите раздвоението и противоречивите чувства, които врят и кипят у наследника на Дарт Вейдър.
Критиката ми към романа е, че пропуска да включи елементи от историята, вече установени в други книги. Естествено, на повечето читатели това няма да направи никакво впечатление, камо ли да представлява проблем. Но очаквах по-добра координация на различните Star Wars издания от страна на Lucasfilm Story Group. Та нали задачата на групата бе да се грижи за хронологията, съответствието и еднородното съдържание на различните истории в галактиката? Алан Дийн Фостър пропуска да спомене и да обърне внимание на факти за които вече знаем от „Before the Awakening” и илюстрованата енциклопедия по „Силата се пробужда”. Като например, кой е щурмовакът, който в предсмъртните си мигове оставя кървава диря по шлема на Фин? Кой е „колегата” му, който по-късно го разпознава като „предател”? Защо не се споменава, че Поу и майор Емат се познават от преди Поу да се присъедини към Съпротивата? Да, може би това са дреболии, но точно такива дреболии изграждат чувството за консистентност и реализъм в Разширената Вселена на Междузвездни войни, а и показват, че авторът наистина „си е написал Star Wars домашното” преди да се захване с писането на самата книга. Моето предположение е, че причината за гореспоменатата липса на препратки към факти от други книги е – най-вероятно просто са били писани по едно и също време, и е нямало диалог между отделните автори.
Ако искате да преживеете отново историята от филма „Силата се пробужда”, ако искате да погледнете една крачка отвъд случващото се на екрана, ако искате да получите отговори на някои от въпросите, които си задавате още откакто сте напуснали киното… то романът на Алан Дийн Фостър е точно за вас! А и нима имате нещо по-добро с което да облекчите мъчителното чакане на Епизод VІІІ? :)
No comments:
Post a Comment