„Тъмните ситски лордове“ от Пол С. Кемп – предпремиерно ревю!

Година след премиерата си в САЩ, романът „Тъмните ситски лодрове” на Пол С. Кемп (оригинално заглавие “Lords of the Sith”) връхлита и с български превод, като част от Star Wars серията на Егмонт България.

Още преди да разгърнете страниците, още преди да погледнете резюмето на историята върху задната корица, книгата ви привлича с изкусителния магнетизъм на Тъмната страна! Причината? Пищната корица на небезизвестния Аарон МакБрайд, която ни обещава епичен екшън, с участието на имперските сили, на чело с Император Палпатин и Дарт Вейдър! МакБрайд е член на екипа на Industrial Light & Magic (основаната от Лукас компания за визуални и специални ефекти) още от 1998 година, като работи по всички три епизода от прикуъл трилогията, а при „Отмъщението на Ситите” вече седи на отговорния пост на art director (главен сценограф, лидер на концептуалните художници). Виждали сте негови дизайни да оживяват на екрана в „Изкуствен интелект” на Спилбърг. Филмографията му включва кино хитове като „Джурасик свят”, „Карибски пирати” и „Хари Потър”. И тук той не е изневерил на себе си.


Е, заглавието и корицата ни стигат за да знаем, че предстои междузвездно приключение, чийто фокус са олицетворенията на злото – Вейдър и Палпатин. А авторът Пол С. Кемп също не е непознат на почитателите на Разширената вселена на „Междузвездни войни”. Дебютът му от 2010, „Crosscurrent”, както и продължението му от „Riptide” от следващата година бяха посрещнати добре, а между двете се появи и „The Old Republic: Deceived”, спиноф на едноименната ролева игра. Междузвездната му библиография включва и два разказа за списанието Star Wars Insider. „Тъмните ситски лодрове” обаче е първото му попълнение в новия канон на Дисни и Лукасфилм. (В този ред на мисли, нито един от предните Star Wars романи на Кемп не е превеждан на български до момента, но в краткия параграф с информация за автора накрая на „Тъмните ситски лодрове”, поне заглавията им са получили превод – „Обратно течение”, „Насрещно течение” и „Старата република/ Измамените”. Хммм, значи ли това, че освен заглавията има вероятност да видим и самите романи преведени у нас? Предполагам, че времето ще покаже!)

Пол С. Кемп

Романът е самостоятелно заглавие от галактиката на „Междузвездни войни”, което не е пряко обвързано с някой от филмите или сериалите. За разлика от издадената миналия месец „Тъмен чирак” на Кристи Голдън, която допълва сюжета на сериала Clone Wars, и от предстоящата през юни „Нова зора“ от Джон Джаксън Милър, служеща като предистория на Rebels, „Тъмните ситски лодрове” не изисква от читателя някакви особено задълбочени знания за Разширената влесена. Но те никак няма да са ви излишни!

И ето защо:

Като част от новия канон на Дисни и Лукасфилм, книгата се съобразява със всеки детайл от вече съществуващите филми от Сагата и сериалите Clone Wars и Rebels. И не просто се съобразява с тях, но използва някои елементи, и дори герои от тях. В „Тъмните ситски лордове” наистина си личи намесата на Lucasfilm Story Group. Кемп успешно навързва в една съвсем нова история елементи от Епизод ІІІ и VІ, вплитайки части от „Войните на клонираните” и „Бунтовниците”. Вярвам, че феновете ще оценят това усилие, което изгражда чувство за консистентност в новоизграждащата се хронология на канона.

И познайте какво? Тази приятна изненада Кемп започва да ни я сервира буквално с първата страница, където очите ми срещат… „Движението за свободен Рилот, провеждано от Чам Синдула”. Чам Синдула, естествено, е не кой да е, а лидер от света на туай`леките, който се появява още в първия сезон на Clone Wars и в последствие се оказва бащата на Хера от Rebels (и дори се завръща на екран в края на втори сезон)! И тъй, като Вейдър и Палпатин макар и главни герои са „лошите”, може всъщност да кажем, че Чам Синдула е тайният протагонист на книгата.

Чам Синдула

Рамо до рамо с Чам, в битката за свободен Рилот се включва и Исвал, красива туай`лек със остри зъби (в пряк и преносен смисъл), която има повече от добра причина да ненавижда режима на Империята. Случва се, когато носиш белезите на робството. „Робството и неговите падения я бяха пречупили… Да, беше се пречупила, но ръбовете й бяха станали остри, и сега режеше с тях!” (Просто трябваше да споделя този цитат!)

Но нека се върнем на Вейдър и Палпатин! Все пак, те са звездите тук, нали? Именно те се захващат да смачкат бунта на Рилот, и да го превърнат в кървав и поучителен пример за резултата от неподчинението. Кемп е успял да предаде духа и същността на героите доста близко до техните филмови образи. На страниците на „Тъмните ситски лордове” ще ви посрещнат добре познатите класически злодеи – Дарт Вейдър – безпощаден, безцеремонен и будещ страхопочитание, и Император Палпатин – манипулативен, студен и пресметлив ум, енигматичен, и винаги няколко хода напред.

Романът се развива по време на Тъмните времена, сравнително скоро след като Палпатин е узурпирал управлението на галактиката. Това е момент в който не само Империята трябва да докаже своята сурова и твърда власт, но и самият Вейдър трябва да убеди Палпатин в безкомпромисната си лоялност. Все пак, И въпреки всичко, Кемп не пропуска да ни припомни за трагичния образ зад черната маска. Проблясъци от миналото на Анакин Скайуокър все още успяват да излязат на повърхността, в малки препратки пръснати из диалога.

Всъщност, за мен диалога между Вейдър и Императора е вероятно най-интересната и силна част от книгата. Читателят има възможност да проследи развитието на взаимоотношенията им доста преди да ги видим в действие на екрана в Старата трилогия. Има сцени, в които Палпатин с умели леки „подбутвания”, с няколко лаконични, но пробождащи право в целта думи, успява да тласне Вейдър към жестокост и насилие, самоизкоренявайки остатъците от своята човечност.

Лилек

А как е възможно изобщо в книга като тази да има някаква интрига относно края? Кой изобщо е в състояние да се опълчи срещу Вейдър и Палпатин във време и място, когато от джедаите няма и следа? И нима шепата бунтовници на Рилот имат някакъв шанс? … От самото начало ни е ясно, че всякаква съпротива ще бъде смазана по възможно най-болезнен начин, но Кемп се е постарал да внесе известно предизвикателство и за Империята. От чисто драматургична гледна точка, нужен ни е по-сериозен опонент от въоръжени с бластери туай`леци… И за изравняване на силите Кемп е използвал същества, които са като препратка към „Звездни рейнджъри” на Хайнлайн. Дали инсектоидните лилеки (lylek) са удачен избор, това оставям да решите сами, но фактът, че Кемп е „канонизирал” в романа си същества, които се появиха за първи път в комиксите на Дарк Хорс от 90те, а после бяха част и от фауната на The Old Republic, е тънък лъч светлина за всички нас, които страдаме по стотиците истории, обявени за „Легенди”, и оставени извън канона на Дисни и Лукасфилм.

А ако трябва да споменем някакви минуси на „Тъмните ситски лордове”, то това за мен е предимно леко подвеждащото заглавие. Ако сте очаквали някой друг, освен присъстващите на корицата – но променете очакванията си. Няма и помен от Дарт Бейн, Дарт Плейгъс, или който и да е друг Дарт освен Вейдър и Сидиъс. Няма древни ситски тайни и мистерии, нито пък задълбаване в легендите около техния хилядолетен произход. Авторът се е съсредоточил върху запълването на хронологичната ниша между Епизод ІІІ и „Бунтовниците”.

И споменавайки хронологията – от Егмонт са се постарали да издават книгите си по хронологичен ред, не на написване, а на развиващите се в тях събития, което е доста удачно решение. Описаното в „Тъмните ситски лодрове” се случва осем години след като избухват Войните на клонираните, т.е. след историята на „Тъмен чирак”, след Епизод ІІІ, но преди планирания за месец май роман „Таркин”, който пък от своя страна предхожда заглавието за юни, „Нова зора”. Очакваният през септември „Наследник на джедаите” съответно разказва за приключения, които се развиват след всичко от гореспоменатите. А дали от Егмонт са запланували някакви изненади, с които да запълнят промеждутъка между юни и септември? Предстои да разберем! Сега обаче, тръпнете в очакване! Защото Ситите идват, и нека Силата да ви е на помощ!