Това тук е превод, който правих за един от часовете в университета. Статията беше ксерокопие, така че не знам кой е автор и от коя книга е извадката. Реших да го пусна, за всеки който се интересува :)
Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!
The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата
„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн
„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман
„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф
Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.
За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.
Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.
Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.
След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.
Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.
Friday, January 29, 2010
Friday, January 15, 2010
Quotes #29

"I told you so. You damned fools."
H. G. Wells (epithaph)
Wednesday, December 02, 2009
Жорж Мелиес – пионерът на фантастичното кино
Чарли Чаплин го нарича „Алхимикът на светлината”.
Грифит споделя: „Дължа всичко на него!”
За кино-историците той е Бащата на специалните ефекти.

Но как започва всичко?
На 28 декември 1895, в Salon Indien du Grand Café, Париж, братя Люмиер правят своята историческа първа кино-прожекция – 10 кратки филмчета, с дължина не повече от 50 секунди всяко изненадват, шокират, стряскат, разсмиват, удивляват и развълнуват публиката. Сред зрителите е и един млад илюзионист, 24-годишният Жорж Мелиес, който запленен от видяното веднага след прожекцията опитва да склони братя Люмиер да му продадат кинематографично оборудване. Уви, те отказват, но това не обезкуражава Мелиес – не след дълго той се сдобива с камера, произведена от британския техник и изобретател Робърт Пол. Едва ли дори самият Мелиес е подозирал тогава, че през следващите 18 години той ще режисира 531 филма с дължина между 1 и 40 минути!
Първите филми, подобно на тези на Люмиер, са порсто филмирани сцени от живота около него. Техни прожекции Мелиес включва като част от програмата в своя театър на илюзиите. По-късно той започва да филмира самия себе си на сцената докато прави различни трикове и фокуси.
Но за разлика от братя Люмиер Мелиес не смята, че камерата е средство, което просто запечатва, запазва и документира реалността. Той иска да превърне камерата в средство за бягство от същата тази реалност. А кой би могъл да осъществи това бягство по-добре от един фокусник, илюзионист и мечтател?
През 1897 Мелиес основава студио на върха на една от сградите в предградието Montreuil, Seine-Saint-Denis в покрайнините на Париж. Това е първото кино-студио в цяла Европа! В много от запечатаните на лентата истории ясно личи театралното начало на Мелиес – актьори от неговата трупа разиграват различни сюжети сред изрисувани декори, а напълно статичната камера улавя движенията им, често пресилени и карикатурни.
Мелиес планира всичко внимателно - от композицията на сцената, през движението и жестовете на своите актьори, подбира сценичното осветление, решава художественото оформление на декорите си. Мелиес първи започва да използва концептуални рисунки и сторибордове, за да визуализира пред екипа си своите фантазии и да им даде ясна представа какво иска да види като краен резултат запечатано на кино-лентата.
По-малкия брат на Жорж, Гастон Мелиес, отваря офис в Ню Йорк, където по богат каталог с преведени на английски филми започва да разпространява филмите на студиото в САЩ. От този момент нататък Жорж Мелиес започва да прави по два негатива на филмите си, като единия е предназначен за Америка. Освен всичко друго, Мелиес е и бизнесмен и осъзнава важността и възможностите на един нов голям пазар за филмите си.
Той също така прави експерименти и със самата техника – заедно с двама от своите инженери проектира своя собствена камера. Първия прототип, който конструират тежи близо 35 килограма.
Често филмите му са почти лишени от история – целта им е да се експериментира с триковете, които са възможни в киното и да се покаже техният ефект на екрана. Когато визуалните илюзии биват усъвършенствани Мелиес ги прилага в разказваните от него истории.
Един от тези филми днес се е превърнал в символ на фантастичното начало в киното – небезизвестният шедьовър „Пътуване до луната” (“Le Voyage dans la lune”). Историята, разказана от Мелиес е вдъхновена от неговите колеги, пионерите на научната фантастика в литературата – Жул Верн с неговото „От Земята до Луната” и Хърбърт Уелс със „Първите хора на Луната”. 14-те минути, прожектирани със стандартните за онова време 16 кадъра в секунда, са изпълнени с иновативни специални ефекти, монтажни трикове и анимация изумяват публиката навсякъде, където е прожектиран филма.
Емблематичната сцена, в която изстреляният от Земята снаряд-ракета се забива в лицето на луната се е превърнала в част от съвременната поп-култура и икона от зората на научната фантастика. Queen включват сцени от филма в клипа на песента “Heaven for Everyone”, а през 1998 телевизионната поредица на HBO „От Земята до Луната” прави паралел между визията на Мелиес и последната мисия на програмата Аполо, Аполо 17.
Мелиес е убеден във финансовия успех на „Пътуване до Луната”, но уви – за беда техниците на Томас Едисон правят тайно копия на филма и го разпространяват в САЩ – самият създател на филма не печели нищо от американските прожекции, докато Едисон трупа цяло състояние на негов гръб.
Други заглавия от филмографията ма Мелиес, които черпят сюжети от приключенската и фантастичната литература са „Пътешествията на Гъливер”, „Невъзможното пътуване”, „20 000 левги под водата”, „Барон Мюнхаузен” и още ред други. Мелиес не пропуска да филмира и класически детски приказки като „Пепеляшка”.
„Le manoir du diable”, чиято премиера се състои на 24 декември 1886 е считан днес за първият вампирски филм, както и за първият филм на ужасите изобщо.
Мелиес става основоположника на Атракционното кино. Сред триковете на екрана са изчезващи и отново появяващи се обекти, предмети, променящи формата си, двойна и многопластова експозиция, анимираните кадър-по-кадър обекти и още много други. Във филма „Човекът-оркестър”, Мелиес играе наведнъж 7 различни роли!
В навечерието на Първата световна война, притиснат финансово от доминиращите големи холивудски студиа, Мелиес е принуден да обяви фалит. Той се пренасочва от правенето на филми към производството на детски играчки, и донякъде несъзнаващ стойността на собствените си творения, позволява голяма част от тях да бъдат унищожени – множество от филмите му не са стигнали до нас, защото са били рециклирани за нова лента, или претопени за направата на ботуши за френската армия.
По-късно, през 20-те и 30-те години следващото поколение кино-творци и в частност френските сюрреалисти започват да преоткриват филмите на Мелиес и да оценяват приноса му за развитието на седмото изкуство и му присъждат различни ордени и награди.
През 2002 година случайно откриват копие на филма в една плевня във френската провинция. Откритието е най-пълната версия на филма, съществуваща днес, но най-удивителното в случая е, че лентата е изцяло оцветена на ръка! Първата прожекция на реставрирания филм се състои през 2003.
Друг до скоро смятан за изгубен филм на Мелиес е един от ранните представители на филмите на ужасите - „Клеопатра” (1899), разказващ история за съживяването на мумията на египетската царица. Оцелял негатив бе открит във Франция през 2005.
Грифит споделя: „Дължа всичко на него!”
За кино-историците той е Бащата на специалните ефекти.

Но как започва всичко?
На 28 декември 1895, в Salon Indien du Grand Café, Париж, братя Люмиер правят своята историческа първа кино-прожекция – 10 кратки филмчета, с дължина не повече от 50 секунди всяко изненадват, шокират, стряскат, разсмиват, удивляват и развълнуват публиката. Сред зрителите е и един млад илюзионист, 24-годишният Жорж Мелиес, който запленен от видяното веднага след прожекцията опитва да склони братя Люмиер да му продадат кинематографично оборудване. Уви, те отказват, но това не обезкуражава Мелиес – не след дълго той се сдобива с камера, произведена от британския техник и изобретател Робърт Пол. Едва ли дори самият Мелиес е подозирал тогава, че през следващите 18 години той ще режисира 531 филма с дължина между 1 и 40 минути!
Първите филми, подобно на тези на Люмиер, са порсто филмирани сцени от живота около него. Техни прожекции Мелиес включва като част от програмата в своя театър на илюзиите. По-късно той започва да филмира самия себе си на сцената докато прави различни трикове и фокуси.
Но за разлика от братя Люмиер Мелиес не смята, че камерата е средство, което просто запечатва, запазва и документира реалността. Той иска да превърне камерата в средство за бягство от същата тази реалност. А кой би могъл да осъществи това бягство по-добре от един фокусник, илюзионист и мечтател?
През 1897 Мелиес основава студио на върха на една от сградите в предградието Montreuil, Seine-Saint-Denis в покрайнините на Париж. Това е първото кино-студио в цяла Европа! В много от запечатаните на лентата истории ясно личи театралното начало на Мелиес – актьори от неговата трупа разиграват различни сюжети сред изрисувани декори, а напълно статичната камера улавя движенията им, често пресилени и карикатурни.
Мелиес планира всичко внимателно - от композицията на сцената, през движението и жестовете на своите актьори, подбира сценичното осветление, решава художественото оформление на декорите си. Мелиес първи започва да използва концептуални рисунки и сторибордове, за да визуализира пред екипа си своите фантазии и да им даде ясна представа какво иска да види като краен резултат запечатано на кино-лентата.
По-малкия брат на Жорж, Гастон Мелиес, отваря офис в Ню Йорк, където по богат каталог с преведени на английски филми започва да разпространява филмите на студиото в САЩ. От този момент нататък Жорж Мелиес започва да прави по два негатива на филмите си, като единия е предназначен за Америка. Освен всичко друго, Мелиес е и бизнесмен и осъзнава важността и възможностите на един нов голям пазар за филмите си.
Той също така прави експерименти и със самата техника – заедно с двама от своите инженери проектира своя собствена камера. Първия прототип, който конструират тежи близо 35 килограма.
Често филмите му са почти лишени от история – целта им е да се експериментира с триковете, които са възможни в киното и да се покаже техният ефект на екрана. Когато визуалните илюзии биват усъвършенствани Мелиес ги прилага в разказваните от него истории.
Един от тези филми днес се е превърнал в символ на фантастичното начало в киното – небезизвестният шедьовър „Пътуване до луната” (“Le Voyage dans la lune”). Историята, разказана от Мелиес е вдъхновена от неговите колеги, пионерите на научната фантастика в литературата – Жул Верн с неговото „От Земята до Луната” и Хърбърт Уелс със „Първите хора на Луната”. 14-те минути, прожектирани със стандартните за онова време 16 кадъра в секунда, са изпълнени с иновативни специални ефекти, монтажни трикове и анимация изумяват публиката навсякъде, където е прожектиран филма.
Емблематичната сцена, в която изстреляният от Земята снаряд-ракета се забива в лицето на луната се е превърнала в част от съвременната поп-култура и икона от зората на научната фантастика. Queen включват сцени от филма в клипа на песента “Heaven for Everyone”, а през 1998 телевизионната поредица на HBO „От Земята до Луната” прави паралел между визията на Мелиес и последната мисия на програмата Аполо, Аполо 17.Мелиес е убеден във финансовия успех на „Пътуване до Луната”, но уви – за беда техниците на Томас Едисон правят тайно копия на филма и го разпространяват в САЩ – самият създател на филма не печели нищо от американските прожекции, докато Едисон трупа цяло състояние на негов гръб.
Други заглавия от филмографията ма Мелиес, които черпят сюжети от приключенската и фантастичната литература са „Пътешествията на Гъливер”, „Невъзможното пътуване”, „20 000 левги под водата”, „Барон Мюнхаузен” и още ред други. Мелиес не пропуска да филмира и класически детски приказки като „Пепеляшка”.
„Le manoir du diable”, чиято премиера се състои на 24 декември 1886 е считан днес за първият вампирски филм, както и за първият филм на ужасите изобщо.
Мелиес става основоположника на Атракционното кино. Сред триковете на екрана са изчезващи и отново появяващи се обекти, предмети, променящи формата си, двойна и многопластова експозиция, анимираните кадър-по-кадър обекти и още много други. Във филма „Човекът-оркестър”, Мелиес играе наведнъж 7 различни роли!
В навечерието на Първата световна война, притиснат финансово от доминиращите големи холивудски студиа, Мелиес е принуден да обяви фалит. Той се пренасочва от правенето на филми към производството на детски играчки, и донякъде несъзнаващ стойността на собствените си творения, позволява голяма част от тях да бъдат унищожени – множество от филмите му не са стигнали до нас, защото са били рециклирани за нова лента, или претопени за направата на ботуши за френската армия.
По-късно, през 20-те и 30-те години следващото поколение кино-творци и в частност френските сюрреалисти започват да преоткриват филмите на Мелиес и да оценяват приноса му за развитието на седмото изкуство и му присъждат различни ордени и награди.
През 2002 година случайно откриват копие на филма в една плевня във френската провинция. Откритието е най-пълната версия на филма, съществуваща днес, но най-удивителното в случая е, че лентата е изцяло оцветена на ръка! Първата прожекция на реставрирания филм се състои през 2003.
Друг до скоро смятан за изгубен филм на Мелиес е един от ранните представители на филмите на ужасите - „Клеопатра” (1899), разказващ история за съживяването на мумията на египетската царица. Оцелял негатив бе открит във Франция през 2005.
Tuesday, November 10, 2009
15 SHORT FILMS
OK, so during my vacation my Short of the Week rubric got delayed, so I'm gonna make up for it and give you not one but 15 shorts today :)
http://www.capital.bg/k15/
15 is a short film anthology, produced by the Bulgarian newspaper "Capital" for its 15th anniversary.
Among them is "Omlette" by Nadejda Koseva. It won Honorable Mention of the Jury at the Sundance Film Festival.
I still haven't seen all of the shorts, but so far my favourite is the retro sci-fi documantary made for the year 2000 :)
http://www.capital.bg/k15/
15 is a short film anthology, produced by the Bulgarian newspaper "Capital" for its 15th anniversary.
Among them is "Omlette" by Nadejda Koseva. It won Honorable Mention of the Jury at the Sundance Film Festival.
I still haven't seen all of the shorts, but so far my favourite is the retro sci-fi documantary made for the year 2000 :)
Friday, November 06, 2009
Intro of the Week #27 + Cover :)
DuckTales!
and a brilliant cover!!
Way to go, girl!
and a brilliant cover!!
Way to go, girl!
Wednesday, October 28, 2009
Friday, October 23, 2009
Teenage Mutant Ninja Turtles SOLD!!

MTV Networks and it's Nickelodeon branch have bought the TMNT. The Teenage Mutant Ninja Turtles are no longer Mirage properties. Ex-owner and co-creator Peter Laird got himself 60 million bucks. The belief is currently that Mirage will disband entirely soon, but even if they don't they will move on to new things that have nothing to do with the Turtles, so it will be just the name "Mirage Studios" that stays - kinda like "Walt Disney" without Mickey Mouse.
This is not a rumor, Peter Laird confirmed the total sale of the TMNT - read all about it on his blog.
Well... what can I say guys... I feel totally weird right now.
I didn't imagine something like this will ever happen. I was always wondering why Kevin Eastman abandoned the Turtles. I didn't imagine that Pete will leave them behind as well...
Can you imagine George Lucas selling "Star Wars" for example?!
That was the greatest thing about Mirage and TMNT - independency and creative control over your own brainchild!!
Damn it, with all due respect, I really don't get it, why would you sell such a thing?! OK, if you're tired of it you can cast a team of creative people to go with it and you just supervise the whole process, meet once in a while with your team and discuss with them in what direction the Turtles should go...
But SELLING THEM?! Damn it, I would never ever do such a thing, especially with the work of my life, because honestly - 25 years you devoted to this thing!! How would you feel if now they just take it and ruin it and you can do nothing about it? I know that some crap things have come out in the past, like Venus de Milo & Next Mutation misunderstandings, so maybe you sorta know the feeling...
Now there's nothing left for us fans, except to hope that Nickleodeon will be up to the challenge not to disappoint us...
Saturday, September 26, 2009
Monday, September 21, 2009
Lucky Luke is Back!
Days after I found out that the new Terence Hill western "Doc West" is on teh way, another exciting trailer is out! New Lucky Luke movie will premiere on October 21! Terence Hill was Lucky Luke in the movies and the TV series from the early 90s. This time Jean Dujadrin will portray the hero from the classic comic books by Morris & Goscinny. The weird thing is that he had a part in the previous Lucky Luke movie, "Les Dalton" from 2004... and he was not Lucky Luke there.
Official Website: http://www.lucky-luke-le-film.com/
Here's a trailer:
And at the official YouTube channel you can watch some funny teasers with the characters! ...too bad I don't speak French :-/
Official Website: http://www.lucky-luke-le-film.com/
Here's a trailer:
And at the official YouTube channel you can watch some funny teasers with the characters! ...too bad I don't speak French :-/
Wednesday, September 16, 2009
In Memoriam - Patrick Swayze

Patrick Swayze passed away yesterday at the age of 57. Millions of people will always remember him as Johnny Castle from "Dirty Dancing". I will remember him as the Nomad from "Steel Dawn".
Rest In Peace!
Wednesday, September 09, 2009
Poster of the Week #24 - Turtles Forever
It's the Turtles' 25th Anniversary, and what better way to c elebrate it than bring out a new movie!! "Turtles Forever" is the ultimate treat for all TMNT fans out there, where the new (4Kids TV series) Turtles meet the classic ones from the 80s series, and as far as I know the original Turtles from Eastman and Laird's firts comic books will also appear!!
Cowabanga!
Friday, September 04, 2009
Terence Hill is back in the Wild West as Doc West!
I can't possibly tell you how excited I am about this! Terence Hill is back in a new western - "Doc West"
It looks absolutely awesome and I can't wait to see it!!
Watch the Trailer!
And here's a backstage documentary!
The only thing I could ask for now is a Bud Spencer cameo!!
IMBd Page
Terence Hill's Official Web Site
It looks absolutely awesome and I can't wait to see it!!
Watch the Trailer!
And here's a backstage documentary!
The only thing I could ask for now is a Bud Spencer cameo!!
IMBd Page
Terence Hill's Official Web Site
Labels:
Bud Spencer,
Movies,
Teaser,
Terence Hill,
Trailer,
Videos,
Web,
Western
Friday, August 07, 2009
Vacation!!
Hey eveybody!
If you're wondering why there are no new posts lately - it's because I'm on a vacation :)
My State Exam was on 12 July, and seems like my writings on Jack London and Naturalism impressed somebody there, I guess I managed with the translations as well, cuz a week later I got a mail from my friend Ceko. He brought me the good news - I've got 6 (the Bulgarian equivalent of A)!
And I wasn't around to check the results myself, cuz right after the exam I started packing, and on 13th I got up at 5am, got on the train to Sofia, and from there on the bus to Poland (and a bonus stop at Prague - it was great to visit it again, even just for a while!)
I'm still out there, enjoying myself and having a great time :)
The net here's a bit slow, so I cant upload tons of photos right now, but if you want to see some - check me out on Facebook
See ya!!
If you're wondering why there are no new posts lately - it's because I'm on a vacation :)
My State Exam was on 12 July, and seems like my writings on Jack London and Naturalism impressed somebody there, I guess I managed with the translations as well, cuz a week later I got a mail from my friend Ceko. He brought me the good news - I've got 6 (the Bulgarian equivalent of A)!
And I wasn't around to check the results myself, cuz right after the exam I started packing, and on 13th I got up at 5am, got on the train to Sofia, and from there on the bus to Poland (and a bonus stop at Prague - it was great to visit it again, even just for a while!)
I'm still out there, enjoying myself and having a great time :)
The net here's a bit slow, so I cant upload tons of photos right now, but if you want to see some - check me out on Facebook
See ya!!
Friday, July 24, 2009
"Дъга" - Разкази в Картинки

"Дъга! Ах, кой не я помни, кой не е слушал за нея! Това беше списанието, което показа що е то български комикс,
което носталгично се промъква в съзнанието на всеки, който е имал досег навремето с него – еталон за това на какво сме способни, че качествени и съпоставими със западните издания комикси могат да се правят и тук, в България.
Дълги години, много повече всъщност отколкото е бил периодът му на издаване, списанието съществува като икона и класически образец на българския комикс. Дъга се митологизира, изданието вече е истинска антикварна рядкост, и обикновено се разглежда извън времето – комиксите на настоящето, колкото и качествени да са, не могат да се мерят с героичното минало…
Това започна да става малко като анализ за изпит по литература, но е истина че това което беше Дъга, не може да се сравнява с нещата, които се правят сега. Всеки продукт трябва да се разглежда в собствения си контекст, а оригиналната Дъга… Може да се разглежда вече тук!"
http://www.razkazivkartinki.com
http://www.comicsbistro.net
Thursday, July 02, 2009
Short of the Week #24, 25 & 26 - Makato Shinkai
Hoshi no Koe or Voices of a Distant Star was written, directed and produced entirely by Makoto on his Mac and released in 2002. Believe it or not, the only thing he didn't do on his own was the music (it's by Tenmon) and the voice dub.
"Other Worlds"
Haru no Ashioto "Footsteps of Spring" opening
This one is not so personal and special, but still it's a good demonstration of the quality of animation Shinkai can achieve on his own.
"Other Worlds"
Haru no Ashioto "Footsteps of Spring" opening
This one is not so personal and special, but still it's a good demonstration of the quality of animation Shinkai can achieve on his own.
Captain Power - Power On!
Another rare and official "Captain Power and the Soldiers of the Future" music video!
Waited like two years on eMule to get it and I just had to share :)
POWER ON!!
Subscribe to:
Posts (Atom)

