Познат стил? Не, това не е откъс от нова книга-игра… макар, че спокойно би могло да бъде! Това са първите изречения в „И какво? Ще ставаш джедай?” на Адам Гидуиц.
Ако случайно сте пропуснали новината, издателство Егмонт България е приготвило за родните фенове на „Междузвездни Войни” цяла серия, над 15 заглавия от една далечна, далечна галактика! Първата книга от издателската програма е вече в книжарниците. Това е „Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче” на Александра Бракен. „Star Wars Империята отвръща на удара: И какво? Ще ставаш джедай?” пък се приземява в книжарската мрежа на 31 октомври. ( За най-нетърпеливите, откъс от книгата можете да намерите тук! ). Вида Делчева сега е в ролята на редактор, а преводът е поверен на Александър Маринов. Освен на хартия, ще можете да си закупите заглавието и в електронен формат – определено плюс, за тези, чиито лавици вече са отеснели от многотомни колекции!
Привидно „И какво? Ще ставаш джедай?” следва познатата ни от първата книга формула. Млад, но вече успешен автор, натоварен със задачата да преразкаже на младото поколение историята на епизод от класическата трилогия „Междузвездни Войни”. Семпла, но с(т)илна корица, отново със силуетите на главните герои – запазена марка на илюстратора и дизайнер Khoa Ho (aka Spaceman – http://www.spacemanart.com/ ). Текст, допълнен от концептуалните рисунки на Ралф Макуори и Джо Джонстън от продукцията на „Империята отвръща на удара”…
Но всички прилики се изчерпват до тук…!
„Тъй като ти си Люк Скайуокър, знаеш това, нали? Просто ти напомням.”
Кой, аз?! Искам да кажа… Да, разбира се, че СЪМ Люк Скайуокър. Още откакто го зърнах на плаката в кварталната видеотека преди повече от 20 години. Още откакто мама и татко взеха филма под наем, вероятно без дори да подозират, че ще остави в мен следа за цял живот… или може би именно заради това.
Има ли изобщо някой, който да е гледал „Междузвездни Войни” и поне за малко да не е бил Люк Скайуокър, въоръжен с джобно фенерче или дръжка от метла? Да, да, дори ти, там, порасналия фен! Виждал съм те как все още използваш Силата, за да отвориш автоматичните врати в супермаркета. А когато падне първи сняг имитираш тайно звуците на тонтон, или пък се обаждаш на другарчето от детството с думите „Ехо 3 до Ехо 7. Хан, чуваш ли ме, приятелю?”. Не отричай, всички го правим! :)
Е, сега е време отново да влезете в ролята на Люк Скайуокър, но този път, като литературен герой!
В „Принцесата, разбойникът и фермерското момче” Александра Бракен разчупва структурата на филма и ни показва последователно историите на Лея, Хан и Люк, като ги разширява и обогатява със сцени „зад кадър”. Тук обаче Адам Гидуиц бяга от този формат и изненадва читателя с нещо дори по-смело и неочаквано. Историята е разказана във второ лице и сегашно време!
Лично за мен, това е двойна доза носталгия. Не само имам възможност отново да преживея историята на Епизод V, но и се връщам назад към детството си, когато книгите-игри бяха абсолютна мания! (Сещате се, нали? „Книга, в която героят си ти!” и „Избери своето приключение!”) Без съмнение за средностатистическия читател ще отнеме известно време (или брой страници) за да свикне с тази форма на разказа. При мен пък има усещане, че нещо липсва – възможностите за избор и разклоненията в историята, които имахме при книгите-игри! Наистина, би било страхотно, ако освен да поеме ролята на Люк Скайуокър, читателят има и възможността да прави свои собствени избори, които да доведат и до алтернативни варианти на историята.
Книги-игри по „Междузвездни Войни” все пак вече има, макар и сравнително малко. Най-скорошните са от преди няколко години, по сериала Clone Wars. За повече подробности, хвърлете един поглед тук. (За сега, тези книги-игри не са стигали до българските читатели, но може би в бъдеще Егмонт ще променят това?). А и целта на „И какво? Ще ставаш джедай?”, все пак не е игра, а оригинален преразказ на „Империята отвръща на удара”.
Стилът и езикът тук са сравнително по-семпли от книгата на Александра Бракен. Личи си, че за разлика от Бракен, която се стреми да запази баланс и да ни даде четиво подходящо за малки и големи, то в „И какво? Ще ставаш джедай?” Гидуиц определено се цели в най-младите читатели. В което, разбира се, няма нищо лошо – все пак книгата е предназначена за определена аудитория. А за тези от вас, които не са сигурни дали разказ във второ лице е най-удачният вариант за преразказ на филма, то спокойно – вие сте „в ролята” на Люк Скайуокър единствено в сцените с негово участие. Когато героят не присъства, текстът си върви като традиционен роман.
Освен, че Адам Гидуиц буквално е минал на Ти с читателите, самият той влиза в ролята на нещо от рода на ваш личен Йода, и вмъква между главите на книгата карета с уроци за млади джедаи. За МНОГО млади джедаи. Не очаквайте дълбокомислени разсъждения и обгърнати в мистицизъм двузначни съвети. Пригответе се за мъдрости от рода на „Джедаите следват по-висша цел, от това да изглеждат яко” и напътствия в стил „без да губиш равновесие кажи телефонния си номер на обратно”. В общи линии, с напредването на уроците авторът провежда нещо като курс по медитация за начинаещи, търсене на вътрешен мир, изправяне пред страха, и пр. джедайски предизвикателства. Доста от изпитанията изискват падауаните да затворят очи… което някак си възпрепятства четенето на указанията… Тъй че, предполагам, ако родителите четат книжката на децата си, шансът за успех е по-висок.
Нещо повече – като родител силно препоръчвам възрастните да прегледат тези уроци, заедно с децата. Докато доста от тях съдържат простички задачи като вдишване и издишване, броене, и използване на въображението, има и някои с откровено притеснителни инструкции към малчуганите. Например, „Искам да направиш нещо опасно”, и напътствията към младия читател да намери и да се затвори на странно, тъмно и плашещо място едва ли е най-подходящият начин за обучение на начинаещи малки джедаи. Дали на родителите няма да им дойде леко в повече, когато авторът праща читателя на „място, на което не си ходил до сега”, и дава идеи като „помещението на чистачката в училище”, „мазето на обществената библиотека” или „таванът в собствения ти дом, нощем, докато останалите спят”? Разбира се, идеята зад всичко това е едно простичко упражнение по надвиване на собствените страхове… но доза родителски контрол при джедайските тренировки няма да е излишна. Защото при все, че Гидуиц не подхожда целенасочено безотговорно, и се старае да предпази кандидт-джедаите от потенциални опасности, децата са си деца.
Уроците на Гидуиц вероятно ще бъдат посрещнати с противоречиви чувства от по-възрастните читатели. Но в случай, че ви се сторят излишни (странни, опасни…), те все пак са отделени в карета и винаги можете да ги прескачате. Те са встрани от историята и спокойно можете да четете книгата и без тях.
Колкото до илюстрациите, в ревюто на предната книга вече споменахме за художниците и техния принос при създаването на филмите от класическата трилогия. Тъй като вида на главните герои вече е установен от „Нова Надежда”, тук и Люк и Хан са вече конкретни образи и приличат на себе си. Както може да се очаква от концептуални скици обаче, новите попълнения в галактиката на Лукас не винаги съответстват напълно на образа от екрана. Йода, например, е значително по-младолик. А на страница 223 познавачите и ценителите ще открият специална изненада – оригиналния дизайн на Боба Фет от Джо Джонстън, от 1978г.! На тази илюстрация легендарният ловец на глави е все още в ранния си бял брониран костюм. ( А ето и поглед зад кулисите при създаването на този еблематичен герой ) Единствената критика към илюстрациите е отново това, че биха могли да бъдат много повече! Но все пак… кой всъщност може да се насити на платната на Ралф Макуори?
„Империята отвръща на удара” е по-мрачна и сурова история от оптимистичното приключение на „Нова надежда”. Това е история за Тъмната страна на Силата, за опасностите в борбата с нея, но също така е и история за героизъм, саможертва и лично израстване. Филмът е абсолютна класика, и е любим епизод на голям процент от феновете. А дали интерпретацията на Адам Гидуиц ще им се понрави? На малките (за които е и писана) – като нищо! На по-големичките… Ето един съвет за вас! Намерете си малчуган, с който да я споделите! Част от красотата на „Междузвездни Войни” е приемствеността между поколенията фенове. Ако все още си нямате собствени дечица, то из семейството все ще има някой племенник или племенница, например! А аз изпитвам благородна завист към хлапето, което ще открие света на Star Wars, завито под топло одеалце в зимната нощ, слушайки историята, с усещането че е Люк Скайуокър!
No comments:
Post a Comment