Какво предстои ли? Най-накрая идва ред и на нещо самостоятелно!
Макар и под банера на кампанията „Пътуване към Междузвездни Войни: Силата се пробужда”, „Изгубени звезди” на Клаудия Грей е самостоятелен роман. Това е кулминацията в предпремиерната издателска програма на Егмонт България. Вярно е, че е с най-високата цена от всички издадени до сега Star Wars книги (до 19,90 лв. е достигала единствено енциклопедията „Междузвездни Войни: Бунтовниците”), но също така е и най-обемната откъм брой страници (цели 592!), а и е най-сериозното и предизвикателно (и за мнозина със сигурно ще се окаже и най-стойностното) четиво от цялата колекция родни преводи през тази година!
На пръв поглед „Изгубени звезди” е доста предвидима издателска стъпка от страна на Дисни и Лукасфилм. В миналото „Междузвездни Войни” често е съчетавало своята популярност с други модни течения, марки и жанрове. (Най-очевадните примери за това са, разбира се, Lego: Star Wars и Star Wars Angry Birds, но да оставим това настрана!) Съвсем скоро говорихме за Star Wars заглавия в духа на ученическа хроника а-ла „Дневникът на един дръндьо”. Феновете са получавали също така и смесица от Star Wars и Бонд в комиксите Agent of the Empire (Агент на Империята). Там нахакан и хладнокръвен шпионин изпълнява мисии в сянка, като междувременно посещава екзотични кътчета на галактиката и кара всяка дама в обсег да изгуби ума и дума (и дори дрехите си). Зомби манията също не подмина далечната галактика – в романа Death Troopers се експлоатира именно тази тематика. В хорър продължението й Red Harvest пък има силен примес с вампирските истории. А ако си спомняте серията „Настръхнали истории” (Goosebumbs) на Р.Л. Стайн – то нейният Star Wars аналог са книгите Galaxy of Fear. Били сме свидетели и на детективски истории (поредицата Coruscant Nights), спагети-уестърн влияние (редица истории с Боба Фетт и цяла сюрия други ловци на глави), и др. Естествено, когато това е направено с умение и стил, смесването на „горещи” жанрови формули и „Междузвездни Войни” дава доста приятни резултати!
А „Изгубени звезди” се числи към Young Adult романите – възрастовата аудитория, в която се цели е от 13 нагоре. На всички ни е ясно, че етикетът YA е мода в световното книгоиздаване, особено след небивалия успех на бестселъри като поредиците „Здрач” и „Игрите на глада”. До известна степен, триумфът на подобни заглавия се дължи на огромната аудитория от подрастващи момичета, които са във възторг от формулата „Ромео и Жулиета”, облечена във фантастични одежди. Дали ще е трагична и забранена любов между човек и вампир, или пък дилемата между дълг и чувства във футуристична анти-утопия, класическите мотиви са на лице. Беше само въпрос на време тези мотиви да се приложат и към история от вселената на „Междузвездни Войни”.
Точно това е случаят и с „Изгубени звезди”. Както можете да предположите, „аристократичният Тейн Кайрел и провинциалното селско момиче Сиена Рий”, са главните герои, двойка млади влюбени, за чиято любов изведнъж се оказват перипетии, далеч отвъд социалния им статус. А какъв по-голям галактически конфликт от битката между Империята и Бунтовниците? И така, Тейн успява да прозре какво се крие зад спретнатата фасада на Имперската академия, ставайки свидетел на бруталните и безцеремонни методи на властта. Логично, той преминава на страната на Бунта. Въпреки любовта си към Тейн, обаче, Сиена има своите причини да бъде лоялна към Империята, и така, приятелите се оказват от двете противоположни страни на фронтовата линия.
Преди да попитате как може изобщо някой да храни симпатии към Империята, помнете, че началото на историята се развива в периода между Епизод ІІІ и Епизод ІV, ерата на сериала „Бунтовниците”. Пропагандната машина на Палпатин работи с пълна сила, а бунтът е едва в зачатък. Контролът на информационните канали и манипулирането на общественото мнение са едва няколко от тоталитарните похвати, с които властващите си служат, за да държат галактиката в желязната си хватка. Мнозинството от гражданите на бившата република все още не са прозрели отвъд машинациите и конспирациите на Палпатин и неговите приближени. Джедаите са постепенно избледняващ спомен, категоризирани от учебниците по история като предатели, чиято тирания е била предотвратена от Заповед 66. Преустройството на управлението към империя е спряло корупцията на себичните бюрократи в Сената. Колкото до бунтовниците, то техните действия целят да разклатят реда и покоя, и са равносилни на терористични актове.
В своите близо 600 страници, историята успява да се разгърне в продължението на цялата класическа трилогия! Редица познати герои се появяват и участват в действието, и това наистина успява да накара читателя да се потопи в четивото и да повярва, че то е пълноправна част от хронологията на Star Wars вселената. С появи от Таркин, Вейдър, Уедж и други познати физиономии, връзка с факти и събития не само от филмите, но дори и епизоди на „Бунтовниците”, „Изгубени звезди” определено е достатъчно преплетена с вече установения канон на галактическите събития.
Нещо повече! С наближаването на кулминацията, историята ни пренася все повече отвъд Битката при Ендор, и все по-близо до началните надписи на Епизод VІІ. В повече от всяка друга книга от „Пътуване към Междузвездни Войни: Силата се пробужда”, тук ще откриете сцени (имена, факти, планети…), павиращи пътя между „Завръщането на джедаите” и изненадите, които са ни подготвили Джей Джей Ейбрамс и компания в новия филм!
Въпреки гореспоменатото, това, което прави книгата интересна и вярна на традициите на „Междузвездни Войни” е не толкова начина, по който тя пасва в канона и хронологията, а фактът, че обсъжда и третира сериозни и важни за всички ни теми, поднесени като космическо приключение. Според мен романът й е класи над доста от скорошните Star Wars заглавия с претенции за ново начало и прехвалени отзиви в интернет (визирам например “A New Dawn” и поредицата „Servants of the Empire”). Това, което носи историята на „Изгубени звезди” не са просто шарените декори и фантастичните костюми. Героите са пълнокръвни образи, а не просто типажи и стереотипи. Всеки от главните действащи лица е силен характер със своя ярка индивидуалност. Диалогът е силен. Драмата и конфликтът са на лице от начало до край. Става дума за приятелство и лоялност, за дълг и чест, за изборите в живота, и за бъдещите ефекти от тези избори, както върху нас самите, така и върху всичко, което ни заобикаля. И разбира се – любов.
Колкото до любовните сцени, макар и завоалирани и загатнати, и макар и не чести, те са там. Тъй че, книгата е определено за читатели, една идея по зрели от тези, към които са насочени приключенските заглавия за Люк, Лея, Хан и Чуи. Въпреки всичко, книгата остава вярна на духа на Сагата, и тук няма да откриете нищо по-брутално, от видяното във филмите. „Изгубени звезди” е значително по-сдържана и безкръвна от Hunger Games или Maze Runner например.
Дали Клаудия Грей се е справила с предизвикателството да поднесе на фенове и читатели една наистина запомняща се история? Това можете да прецените сами за себе си, но е факт, че тя вече пише следващата си история в една далечна галактика! Романът й „New Republic: Bloodline” излиза в САЩ в края на март 2016, и за сега знаем, че ще там действието ще се развива седем години преди началото на Епизод VІІ.
„Изгубени звезди” ще можете да откриете в книжарниците от 28 ноември. За момента това е последното от обявените от Егмонт Star Wars заглавия, но горещо се надяваме, че от издателството ще продължат да ни радват с преводи на още междузвездна литература, и то не само около премиерата на Епизод VІІ, но и дълго след това!
No comments:
Post a Comment