30 години "Империята отвръща на удара"

Feel the Force on http://forum.starwarsbg.org/

Awesome Trailers

MANBORG



GAIKING



SPACE BATTLESHIP YAMATO (Live Action)



PLANZET

In Memoriam: Frank Frazetta

On May 10 one of the greatest illustrators of all time left this world.
As a kid, I was admiring Frank Frazetta even before I knew who he was. My first encounter with his work was "Fire and Ice" - a Ralp Bakshi animated feature inspired by Frazetta's art.
Today he is one of my all-time favourites, and his unmistakebale stile serves as a great inspiration. I bow before his tallent!

May he rest in peace!



part 1
part 2
part 3
part 4
part 5
part 6
part 7
part 8

Часът на Земята - 2010

На 27 март 2010, събота, в 20:30 милиони хора по цял свят ще се включат за четвърти пореден път "Часът на Земята". Те ще спрат осветлението си за един час.

А ти?

http://www.earthhour.org/

Movies #27

The new Lucky Luke film is out. And it's style over substance.

I'm a Lucky Luke fan, I live in Bulgaria and I've seen and read as much as I could get my hands on here. I adore the cartoons, they are entertaining and stick to the style of the comics. I like the Terence Hill TV series - even that they really look quite different from the comic book character designs, they are entertaining in their own way, and watching Terence Hill is always a delight.

When I got to know that a new Lucky Luke film is in the making I got very excited, and when I saw the trailers I thought it looks great and it's going to be lots of fun and a comic book brought to life.

Well, that was partially true. This film is really great from a visual point of view - camera-work, costumes, sets, makeup... The production design stays as close to the comics as possible. There's an apparent care for detail and the film is an eye candy for sure. It's done on a budget, and it looks great on screen. I mean - just take a look at the poster! It looks awesome! Imagine this awesomeness in 90 minutes screen time.

But the script... That's where the problem is, and that's what ruins the whole experience. I was excited when I got to know that so many characters will appear in the movie - except for Lucky Luke and Jolie Jumper we have also Pat Poker, Jessie James, Billy The Kid, Calamity Jane... But there is no coherent storyline or straight storytelling. The film is constantly swinging between the goofy comedy, the spaghetti western parody and the personal drama of Luke, presented as an orphan who witnessed the murder of his parents as a kid. Tere are some obscure scenes which seem to me like just randomly thrown around the script. The film couldn't make me involved, I didn't really care what's happening on screen, and after like 50 minutes I found myself bored and almost forcing myself to see the rest. Nevertheless, there were a couple of funny and cool scenes here and there, I especially love the sequence where Lucky Luke appears for the first time in the beginning of the film. But then again, there were plenty of dumb jokes as well.

I feel cheated, because it could have been really an amazing movie, with such a great look, if only they paid more attention to the story itself.

Movies #26

Well, I have to say this one was actually a nice surprise. I'd give any movie a chance, and even after I've seen some really bad stuff from Asylum (famous for their direct-to-video mockbusters, titles like "Transmorphers", "King of the Lost World", "Terminators", etc.), I still keep an eye on whatever they come up with.

"Princess of Mars" was a step forward, could be good, it had not bad SFX and kinda retro Flash Gordon atmosphere, but Traci Lords as a princess... Give me a break!

Well, this Holmes movie, as far as it is from anything Holmes written by Arthur Conan Doyle, is actually pretty entertaining and looks very good! I'd say it's a really decent production, with good actors and very good effects, given its low budget. It's not cutting edge CGI, but it does the trick and creates a certain feel to the whole thing. What you see on screen is as good as the BBC or Hallmark adventure movies from the beginning of the 2000s. The script could use some polishing, but I won't grumble about it. If you chose to see a Sherlock Holmes movie with a giant octopus, a firebreathing dragon and a Tyranosaurus on the cover, what the hell did you expect? I admit, I had low expectations, but I couldn't resist that poster, so I just had to give it a try... and I don't regret! Speampunk flavored mystery with a twist ending :) Don't expect a masterpiece, but enjoy the movie for what it is!

"Комиксът на съвременния екран" - бедствие в 120 страници.

"Комиксът на съвременния екран" - брей че интересна тема за книга! Че и българска на всичкото отгоре! Похвално е, че някой се е захванал да изследва и пише по подобна тема, за кино се намира това-онова, но комикс-литература у нас почти липсва. Д-р Радостина Нейкова изглежда е обхванала доста неща, от зараждането и развитието на комиксите, през игрални и анимационни екранизации, охо, не само супергеройски неща но и френски и белгийски комикси, брей, че и манга и аниме... А, и за обратния ефет - комикси по филми също е писала... И така, нищо неподозиращият читател току виж прежалил 12 лева...

НЕ КУПУВАЙТЕ ТАЗИ КНИГА!!! ДОРИ НЕ Я ЧЕТЕТЕ!!!

Случайът е точно тип "Да се смееш ли, да плачеш ли".

Уверявам Ви, никога през живота си не съм чел толкова некомпетенто написано нещо, изпълнено не само с правописни, но и купища фактологически и смислови грешки. Книгата е зле структурирана, даваща откъслечни и почти произволно нахвърляни откъси от информация, чопнати от тук и там. Личи си, че авторката няма дори елементарна обща култура за това, с което се е захванала. В книгата ще се сблъскате с бисери от рода на "Батман се придвижва по покривите с помощта на паяжината, която изстрелва от костюма си" или "Хълк е хирургически създаден гигант с неразрушим метален скелет". Бих се хванал да извадя всички грешки и откровени глупости от книгата, но те са просто твърде много. Има ги на почти всяка страница, а често са и по няколко на страница.

Копирани изречения от къде ли не, зле преведени части от чужди статии... За човек, който има поне малка представа от комикси и кино, тази книга не представлява никакъв интерес, защото няма да Ви каже почти нищо ново. Произволни факти, които дори не илюстрират адекватно темата по която се пише са примесени със завъртяни критически ала-бали за визия, движение, композиция и пр.А ако нямате представа от тези неща - тази книга си е направо опасна, понеже рискувате ако повярвате на нещата написани вътре да научите куп погрешни факти. Да го кажа така - то е като да гледаш Inglorious Bastards и да си мислиш, че е документален филм за Втората световна.

Не само че няма да добиете представа за комиксите и техните екранизации, но дори ще се объркате още повече. Тази книга е под всякаква критика. Нуждае се не просто от основна редакция, а направо от пренаписване.

Ако се интересувате от подобни теми, обърнете се към Уикипедия (и без това значителна част от книгата идва направо от там) и други източници, информация по темата не липсва в интернет.

Пълен смях - http://www.prosveta.bg/?go=events&p=detail&eventId=11

За да не продължават да стават за резил, издателите и хората зад тази книга трябва просто да я изтеглят от всички книжарници и библиотеки и да рекиклират хартията незабавно.

Честита Баба Марта!

Бели и червени! ;)

Music #34

I got to know about The Red Elvises from a great postapocalyptic rock'n'roll movie "Six String Samurai" :)

And this song sounds like the Soviet Buck Rogers :)

Оскари-москари...

В отговор на разни дискусийки, които проведох тия дни с разни хора, кой филм какво заслужава, ей сега съвсем набързо ще мина през номинациите, с кратки коментарченца...

Best Picture:
UP! UP! UP!!!
Не се случва често анимационен филм да попадне в категорията за най-добър филм изобщо. Като си имат отделна категория, анимациите остават все изолирани, сякаш се дават награди за най-добър игрален и най-добър анимационен филм, а не за най-добър фил ИЗОБЩО. Е, често пъти анимациите са най-стойностните номинирани неща изобщо, и при привилегировани конкуренти като мегаломанското творение на Камерън, Чък Норисът на филмите, Avatar (който и без това ще обере всичко от техническите категории), последната прехвалена изцепка на Тарантино и традиционните филми с разни наболели, неудобни, провокативни, политичеси, социални и пр. тематики... Е няма как! I cheer for the underdog!

Главните роли ги попрескачам, щото нещо половината филми там не са ми интересни, а другата половина пък още не съм ги гледал. При второстепенните положението е същото. Тука само да отбележа, че освен мощния спагети-уестърн саундтрак, Christoph Waltz е единственото нещо в Inglorious Bastards което ми хареса. Убийте ме, не знам как тоя филм има 8.4! Ама като се каже за някой филм/режисьор, че е велик и айде, модерно е цялото стадо от салона да му цъкне десятка и да разправя колко е култов...

При анимациите The Secret of Kells е изненадата за мене, иначе всичките филмчета радват, и всяко по свой си начин, така че стига да го имаше тоя вариант, аз бих им раздал Оскари на всичките.

The Imaginarium of Doctor Parnassus държи костюмите, просто ще е срамота да го прецакат.

И това, което събуди у мен недоумение... И аз се кефя на Hans Zimmer, но скрибуцащите цигулки бяха едно от най-дразнещите неща в Шерлок Холмс, и с тяхна помощ Гай Ричи успя да накара викториански Лондон да звучи като цигански катун. (да си кажа и тук, тоя филм е всичко друго, само не и ШЕРЛОК ХОЛМС! Що му не турихте просто друго име на главния герой, и да не ме дразните?!)

При визуалните ефекти нещата са ясни. Добре е когато не са разхитени самоцел, ами са заделили малко парички освен за CGI и за някой сценарист. Някакъв sci-fi ренесанс настъпи, първо нов Star Trek, след него Avatar и Distric 9, а покрай тях и някои по-посредствени но все пак забавни или поне гледаеми фантастики изплуваха (и тука НЕ включвам убиеца на мозъчни клетки Transformers 2)

За Writing - 1:1 мнението ми от Best Picture.

Да споменем също така, че "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" беше в девятката, но не стигна до петицата - размина му се номинацията... Но и това никак не е малко постижение! Не се случва често филм, който е едновременно български и гледаем (а тия думички за публиката са станали направо антоними, ако се позамислиш), а тоя си е направо задължителен за гледане!! Разбираем, човешки и преди всичко - позитивен! Най-накрая!

Те това е то, и тая година няма да има голяма интрига при статуетките...

Синигерчета в парка!

Синигерчетата в градската градина във Пловдив :)
С музика от саундтрака на K-Pax

Help Save Japan's Dolphins - "The Cove"

I just saw "The Cove" - a documentary that left me shocked and most of all, very sad.



I've seen a dolphin only once in my life - it was many years ago, when I was with my parents at the seaside at Black Sea. The poor creature was playful and friendly but got hit by the spinning fans of a waterbike. I touched the back of the dophin as people were holding it in the water, trying to help. I was too little back then to do anything on my own. Now when I know about this horrible slaughetr of doplins that goes on out there I feel too little to do anything again. But I want to believe that if wea ll work together this we can all put an end to this. Please, don't let this genocide go on!

Visit
http://savejapandolphins.org/
http://www.takepart.com/thecove

Spare some time and Take Part.
Read, watch, educate yourself.
Help in whatever way you can - donate, spread the word, or simply sign the petition.

Music #33

(Baegu)
Sasi sasi ae ko taro taro amu
Ko agi agi boroi tika oli oe lau
Tika gwao oe lau koro inomaena
I dai tabesau I tebetai nau mouri
Tabe ta wane initoa te ai rofia

Sasi sasi ae kwa dao mata ole
Rowelae e lea kwa dao mata biru
I dai tabesau I tebetai nau mouri

Sasi sasi ae ko taro taro amu
Ko agi agi boroi tika oli oe lau
Tika gwao oe lau koro inomaena
I dai tabesau I tebetai nau mouri
(repeat x 3)


Little brother, little brother, stop crying, stop crying
Though you are crying and crying, who else will carry you
Who else will groom you, both of us are now orphans
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us
Just like royalty, taken care of with all the wisdom of such a place

Little brother, little brother even in the gardens
This lullaby continues to the different divisions of the garden,
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us

Little brother, little brother, stop crying, stop crying
Though you are crying and crying, who else will carry you
Who else will groom you, both of us are now orphans
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us

Cartoon Coolness

Пренаписване (Преработка на сценарий)

Още един превод од същата книга.

Пренаписване (Преработка на сценарий)

„Наистина вярвам в пренаписването, но то не е просто пренаписване – то е премисляне, преконцептуализиране, намиране на нов подход към нещата” – Том Рикман

„Когато пренаписваш често преправяш сцените, които не се връзват. Най-трудните сцени в даден материал могат да са не само тези, които са били най-трудни за писателя преди теб, но и изобщо най-трудните сцени за написване изобщо. Това са сцените, върху които трябва да се съсредоточи пренаписването.” – Робърт Тауни

„Писането е пренаписване. Понякога дори след като даден филм е завършен си казваш – Ще ми се да можеш да го пипна отново!” – Уолтър Бърнстийн

Никоя дискусия по сценарно писане не би била пълна без да се обърне внимание на пренаписването. Независимо дали включва лично самия сценарист, пренаписването на сценария не е завършило до момента, в който филма се пуска по кината. И дори тогава, има преиздадени филми с включен материал, който е бил орязан от първоначалното издание. Преработката и „доизкусуряването” на сценария продължава по време на снимките и монтажа на филма и завършва с готовото копие, което вижда първата публика.

В повечето случаи работата на сценариста по пренаписването завършва при започването на снимачния процес. Понякога обаче писател трябва да пренапише утрешните страници докато днешните се заснемат, но това са нежелани обстоятелства, които като цяло се избягват. Случва се и сценарист да бъде извикан по време на монтажа за да измисли нов диалог, който да бъде вмъкнат, или за да се запише глас зад кадър, или когато бюджета го позволява, да се напише нов материал, който да се дозаснеме за да се подобри филма. Когато работата на сценариста наистина приключи едно нещо е сигурно – имало е доста пренаписване. Всеки, който заснема първата редакция на сценарий е или глупак или има до себе си гений-сценарист.

Многоуважавания писател Пат Конрой, чиито романи често биват екранизирани (The Great Santini, Lords of Discipline, Conrack), си опита силите и като сценарист, за да адаптира романа си Prince of Tides (с участието на Беки Джонсън). Ето какво споделя той за преживяването:

„Писането на сценарии е едно от най-трудните неща, с които може да се занимава човек. Има нещо толкова голо в сценарното писане. Мога да те излъжа с някой параграф в книга. Мога да излея празно многословие на страницата, а мога и да вкарам разказ и да обогатя историята там, където тя куца. В кино-писането това не може да стане. Там нещата трябва да са визуални. Все едно да ти дадат музикална партитура, а после да ти връчат и едно хайку и да ти кажат – Свържи ги заедно!”

Никой не може да очаква да се захване с нещо така сложно и трудно като писането на сценарий и да не допусне грешки при първия опит. Начинаещият сценарист, който очаква да мине с малко или направо никакво пренаписване е обречен на разочарование… или неуспех. Далеч по-добре е да прегрне идеята за пренаписването като възможност да се подобри вече съществуващия проект. Писането на първия вариант е изпълнено с чувство за откритие на нещо ново, без значение колко детайлно е изложението (step outline). До момента в който се стигне до Затъмнението (Fade Out) на края на последната страница страниците след началното Fade In вече не се връзват така добре с историята. Писателят е открил много неща за героите, за историята, и за собствените си намерения в процеса на писането на първия вариант.

Също както и героите, сценаристът не винаги има ясното съзнание какво точно преследва като цел, ко3ето обаче съвсем не значи, че пише сценария самоцелно. Пише с надеждата, че към края на първи вариант нещата вече ще се избистрят. Така че в най-добрия случай трябва да се пренапише поне началото на първия вариант, за да се връзва с края на историята. А освен това съществуват и какви ли не „пушки”, които да се „поставят на стената” в началото на историята, за да „гръмнат” в края (plantings & payoffs). Има и сцени, които така и не са паснали на останалата част от действието и трябва да се преработят.

Но това е само върха на айсберга. След като първи вариант е пипнат и сцените са навързани, ключовите елементи са вплетени в историята, време е за най-плашещия за сценаристите момент – да дадат сценария на някой да го прочете! „Голотата” за която говори Конрой е най-осезаема именно тогава. Познавайки от опит този момент, в който друг чете това, над което ти си се потил, за сценариста това е време м което той трябва да мисли позитивно за процеса на пренаписване – „Мога да го направя по-добре. Само ми го върни и ми дай още малко време да поработя над него!”

Това не значи, че трябва да промените всичко, срещу което някой е възразил, не е харесал или не е разбрал. Отзивите могат да посочат потенциален проблем, но вие самите трябва да решите дали това наистина е проблем, който се нуждае от поправка. Ако повечето от ранните ви читатели го посочват като проблем – тогава е ясно, че трябва да се заемете с него. Понякога пренаписването е просто поправяне и запазване – като да се отървеш от дупка в стената. Друг път – когато за сценаристите е наистина важно, но и трудно да се изправят пред проблема и да го елиминират - когато цялата история, или голяма част от нея трябва да бъдат променени из основи. Но не вдигайте безпомощно ръце и не започвайте да строите нова къща, само защото тази се нуждае от основен ремонт. Това би означавало да захвърлите всичките си усилия и работа през които сте минали за да развиете историята на първия вариант.

Далеч по-добра идея е да се върнете и да огледате структурата на къщата – къде основите са стабилни и къде поддават, къде скелето е надеждно и къде се клатушка или направо липсва. Минете отново през процеса на писане и открийте елемента или елементите, които са неясни, непълни или пък липсват, и работете върху тях по същия начин, по който и в самото начало при създаването и развитието на историята. След като структурата е била поправена и подкрепена, прегледайте внимателно сцените за да видите кои от тях вече не се вписват и какви нови сцени е нужно да се добавят. Понякога този процес трябва да се повтори повече от веднъж, но всеки сценарист го прави с мисълта, че с всяка следваща редакция сценарият става все по-добър и по-добър.

Същевременно имайте на ум и факта, че е съвсем възможно една история да се преработва до смърт, да бъде увредена до неузнаваемост нейната спонтанност и свежест, които са се родили на страниците в началото, когато историята е била съвсем нова, а сценаристът – бодър, вдъхновен и ентусиазиран. Така че е важно да се постигне баланс – пренаписвайте толкова, колкото сценарият изисква, но не повече! Когато продуцент, режисьор или няколко актьора започнат да наливат парите си, идеите и сърцето си в даден проект, ще има и още една нова серия от преправяния и пренаписване, но това вече е тема на друга дискусия. Целта на тази книга е да ви помогне намерите начини на удовлетворите себе си със собствените си усилия и да достигнете до фазата, в която вашата трета, четвърта или пета редакция ви дават чувството за цялостност и завършеност, което сте се опитвали да предадете на вашата публика.

The Outline and The Step Outline

Това тук е превод, който правих за един от часовете в университета. Статията беше ксерокопие, така че не знам кой е автор и от коя книга е извадката. Реших да го пусна, за всеки който се интересува :)

Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!

The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата

„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн

„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман

„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф

Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.

За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.

Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.

Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.

След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.

Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.

Quotes #29

"I told you so. You damned fools."
H. G. Wells (epithaph)