Music #34

I got to know about The Red Elvises from a great postapocalyptic rock'n'roll movie "Six String Samurai" :)

And this song sounds like the Soviet Buck Rogers :)

Оскари-москари...

В отговор на разни дискусийки, които проведох тия дни с разни хора, кой филм какво заслужава, ей сега съвсем набързо ще мина през номинациите, с кратки коментарченца...

Best Picture:
UP! UP! UP!!!
Не се случва често анимационен филм да попадне в категорията за най-добър филм изобщо. Като си имат отделна категория, анимациите остават все изолирани, сякаш се дават награди за най-добър игрален и най-добър анимационен филм, а не за най-добър фил ИЗОБЩО. Е, често пъти анимациите са най-стойностните номинирани неща изобщо, и при привилегировани конкуренти като мегаломанското творение на Камерън, Чък Норисът на филмите, Avatar (който и без това ще обере всичко от техническите категории), последната прехвалена изцепка на Тарантино и традиционните филми с разни наболели, неудобни, провокативни, политичеси, социални и пр. тематики... Е няма как! I cheer for the underdog!

Главните роли ги попрескачам, щото нещо половината филми там не са ми интересни, а другата половина пък още не съм ги гледал. При второстепенните положението е същото. Тука само да отбележа, че освен мощния спагети-уестърн саундтрак, Christoph Waltz е единственото нещо в Inglorious Bastards което ми хареса. Убийте ме, не знам как тоя филм има 8.4! Ама като се каже за някой филм/режисьор, че е велик и айде, модерно е цялото стадо от салона да му цъкне десятка и да разправя колко е култов...

При анимациите The Secret of Kells е изненадата за мене, иначе всичките филмчета радват, и всяко по свой си начин, така че стига да го имаше тоя вариант, аз бих им раздал Оскари на всичките.

The Imaginarium of Doctor Parnassus държи костюмите, просто ще е срамота да го прецакат.

И това, което събуди у мен недоумение... И аз се кефя на Hans Zimmer, но скрибуцащите цигулки бяха едно от най-дразнещите неща в Шерлок Холмс, и с тяхна помощ Гай Ричи успя да накара викториански Лондон да звучи като цигански катун. (да си кажа и тук, тоя филм е всичко друго, само не и ШЕРЛОК ХОЛМС! Що му не турихте просто друго име на главния герой, и да не ме дразните?!)

При визуалните ефекти нещата са ясни. Добре е когато не са разхитени самоцел, ами са заделили малко парички освен за CGI и за някой сценарист. Някакъв sci-fi ренесанс настъпи, първо нов Star Trek, след него Avatar и Distric 9, а покрай тях и някои по-посредствени но все пак забавни или поне гледаеми фантастики изплуваха (и тука НЕ включвам убиеца на мозъчни клетки Transformers 2)

За Writing - 1:1 мнението ми от Best Picture.

Да споменем също така, че "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" беше в девятката, но не стигна до петицата - размина му се номинацията... Но и това никак не е малко постижение! Не се случва често филм, който е едновременно български и гледаем (а тия думички за публиката са станали направо антоними, ако се позамислиш), а тоя си е направо задължителен за гледане!! Разбираем, човешки и преди всичко - позитивен! Най-накрая!

Те това е то, и тая година няма да има голяма интрига при статуетките...

Синигерчета в парка!

Синигерчетата в градската градина във Пловдив :)
С музика от саундтрака на K-Pax

Help Save Japan's Dolphins - "The Cove"

I just saw "The Cove" - a documentary that left me shocked and most of all, very sad.



I've seen a dolphin only once in my life - it was many years ago, when I was with my parents at the seaside at Black Sea. The poor creature was playful and friendly but got hit by the spinning fans of a waterbike. I touched the back of the dophin as people were holding it in the water, trying to help. I was too little back then to do anything on my own. Now when I know about this horrible slaughetr of doplins that goes on out there I feel too little to do anything again. But I want to believe that if wea ll work together this we can all put an end to this. Please, don't let this genocide go on!

Visit
http://savejapandolphins.org/
http://www.takepart.com/thecove

Spare some time and Take Part.
Read, watch, educate yourself.
Help in whatever way you can - donate, spread the word, or simply sign the petition.

Music #33

(Baegu)
Sasi sasi ae ko taro taro amu
Ko agi agi boroi tika oli oe lau
Tika gwao oe lau koro inomaena
I dai tabesau I tebetai nau mouri
Tabe ta wane initoa te ai rofia

Sasi sasi ae kwa dao mata ole
Rowelae e lea kwa dao mata biru
I dai tabesau I tebetai nau mouri

Sasi sasi ae ko taro taro amu
Ko agi agi boroi tika oli oe lau
Tika gwao oe lau koro inomaena
I dai tabesau I tebetai nau mouri
(repeat x 3)


Little brother, little brother, stop crying, stop crying
Though you are crying and crying, who else will carry you
Who else will groom you, both of us are now orphans
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us
Just like royalty, taken care of with all the wisdom of such a place

Little brother, little brother even in the gardens
This lullaby continues to the different divisions of the garden,
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us

Little brother, little brother, stop crying, stop crying
Though you are crying and crying, who else will carry you
Who else will groom you, both of us are now orphans
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us

Cartoon Coolness

Пренаписване (Преработка на сценарий)

Още един превод од същата книга.

Пренаписване (Преработка на сценарий)

„Наистина вярвам в пренаписването, но то не е просто пренаписване – то е премисляне, преконцептуализиране, намиране на нов подход към нещата” – Том Рикман

„Когато пренаписваш често преправяш сцените, които не се връзват. Най-трудните сцени в даден материал могат да са не само тези, които са били най-трудни за писателя преди теб, но и изобщо най-трудните сцени за написване изобщо. Това са сцените, върху които трябва да се съсредоточи пренаписването.” – Робърт Тауни

„Писането е пренаписване. Понякога дори след като даден филм е завършен си казваш – Ще ми се да можеш да го пипна отново!” – Уолтър Бърнстийн

Никоя дискусия по сценарно писане не би била пълна без да се обърне внимание на пренаписването. Независимо дали включва лично самия сценарист, пренаписването на сценария не е завършило до момента, в който филма се пуска по кината. И дори тогава, има преиздадени филми с включен материал, който е бил орязан от първоначалното издание. Преработката и „доизкусуряването” на сценария продължава по време на снимките и монтажа на филма и завършва с готовото копие, което вижда първата публика.

В повечето случаи работата на сценариста по пренаписването завършва при започването на снимачния процес. Понякога обаче писател трябва да пренапише утрешните страници докато днешните се заснемат, но това са нежелани обстоятелства, които като цяло се избягват. Случва се и сценарист да бъде извикан по време на монтажа за да измисли нов диалог, който да бъде вмъкнат, или за да се запише глас зад кадър, или когато бюджета го позволява, да се напише нов материал, който да се дозаснеме за да се подобри филма. Когато работата на сценариста наистина приключи едно нещо е сигурно – имало е доста пренаписване. Всеки, който заснема първата редакция на сценарий е или глупак или има до себе си гений-сценарист.

Многоуважавания писател Пат Конрой, чиито романи често биват екранизирани (The Great Santini, Lords of Discipline, Conrack), си опита силите и като сценарист, за да адаптира романа си Prince of Tides (с участието на Беки Джонсън). Ето какво споделя той за преживяването:

„Писането на сценарии е едно от най-трудните неща, с които може да се занимава човек. Има нещо толкова голо в сценарното писане. Мога да те излъжа с някой параграф в книга. Мога да излея празно многословие на страницата, а мога и да вкарам разказ и да обогатя историята там, където тя куца. В кино-писането това не може да стане. Там нещата трябва да са визуални. Все едно да ти дадат музикална партитура, а после да ти връчат и едно хайку и да ти кажат – Свържи ги заедно!”

Никой не може да очаква да се захване с нещо така сложно и трудно като писането на сценарий и да не допусне грешки при първия опит. Начинаещият сценарист, който очаква да мине с малко или направо никакво пренаписване е обречен на разочарование… или неуспех. Далеч по-добре е да прегрне идеята за пренаписването като възможност да се подобри вече съществуващия проект. Писането на първия вариант е изпълнено с чувство за откритие на нещо ново, без значение колко детайлно е изложението (step outline). До момента в който се стигне до Затъмнението (Fade Out) на края на последната страница страниците след началното Fade In вече не се връзват така добре с историята. Писателят е открил много неща за героите, за историята, и за собствените си намерения в процеса на писането на първия вариант.

Също както и героите, сценаристът не винаги има ясното съзнание какво точно преследва като цел, ко3ето обаче съвсем не значи, че пише сценария самоцелно. Пише с надеждата, че към края на първи вариант нещата вече ще се избистрят. Така че в най-добрия случай трябва да се пренапише поне началото на първия вариант, за да се връзва с края на историята. А освен това съществуват и какви ли не „пушки”, които да се „поставят на стената” в началото на историята, за да „гръмнат” в края (plantings & payoffs). Има и сцени, които така и не са паснали на останалата част от действието и трябва да се преработят.

Но това е само върха на айсберга. След като първи вариант е пипнат и сцените са навързани, ключовите елементи са вплетени в историята, време е за най-плашещия за сценаристите момент – да дадат сценария на някой да го прочете! „Голотата” за която говори Конрой е най-осезаема именно тогава. Познавайки от опит този момент, в който друг чете това, над което ти си се потил, за сценариста това е време м което той трябва да мисли позитивно за процеса на пренаписване – „Мога да го направя по-добре. Само ми го върни и ми дай още малко време да поработя над него!”

Това не значи, че трябва да промените всичко, срещу което някой е възразил, не е харесал или не е разбрал. Отзивите могат да посочат потенциален проблем, но вие самите трябва да решите дали това наистина е проблем, който се нуждае от поправка. Ако повечето от ранните ви читатели го посочват като проблем – тогава е ясно, че трябва да се заемете с него. Понякога пренаписването е просто поправяне и запазване – като да се отървеш от дупка в стената. Друг път – когато за сценаристите е наистина важно, но и трудно да се изправят пред проблема и да го елиминират - когато цялата история, или голяма част от нея трябва да бъдат променени из основи. Но не вдигайте безпомощно ръце и не започвайте да строите нова къща, само защото тази се нуждае от основен ремонт. Това би означавало да захвърлите всичките си усилия и работа през които сте минали за да развиете историята на първия вариант.

Далеч по-добра идея е да се върнете и да огледате структурата на къщата – къде основите са стабилни и къде поддават, къде скелето е надеждно и къде се клатушка или направо липсва. Минете отново през процеса на писане и открийте елемента или елементите, които са неясни, непълни или пък липсват, и работете върху тях по същия начин, по който и в самото начало при създаването и развитието на историята. След като структурата е била поправена и подкрепена, прегледайте внимателно сцените за да видите кои от тях вече не се вписват и какви нови сцени е нужно да се добавят. Понякога този процес трябва да се повтори повече от веднъж, но всеки сценарист го прави с мисълта, че с всяка следваща редакция сценарият става все по-добър и по-добър.

Същевременно имайте на ум и факта, че е съвсем възможно една история да се преработва до смърт, да бъде увредена до неузнаваемост нейната спонтанност и свежест, които са се родили на страниците в началото, когато историята е била съвсем нова, а сценаристът – бодър, вдъхновен и ентусиазиран. Така че е важно да се постигне баланс – пренаписвайте толкова, колкото сценарият изисква, но не повече! Когато продуцент, режисьор или няколко актьора започнат да наливат парите си, идеите и сърцето си в даден проект, ще има и още една нова серия от преправяния и пренаписване, но това вече е тема на друга дискусия. Целта на тази книга е да ви помогне намерите начини на удовлетворите себе си със собствените си усилия и да достигнете до фазата, в която вашата трета, четвърта или пета редакция ви дават чувството за цялостност и завършеност, което сте се опитвали да предадете на вашата публика.

The Outline and The Step Outline

Това тук е превод, който правих за един от часовете в университета. Статията беше ксерокопие, така че не знам кой е автор и от коя книга е извадката. Реших да го пусна, за всеки който се интересува :)

Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!

The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата

„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн

„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман

„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф

Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.

За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.

Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.

Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.

След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.

Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.

Quotes #29

"I told you so. You damned fools."
H. G. Wells (epithaph)

СРЕЩУ НАСИЛИЕТО - Жестокостта към животните е престъпление

http://www.city4people.eu/

Жорж Мелиес – пионерът на фантастичното кино

Чарли Чаплин го нарича „Алхимикът на светлината”.
Грифит споделя: „Дължа всичко на него!”
За кино-историците той е Бащата на специалните ефекти.


Но как започва всичко?
На 28 декември 1895, в Salon Indien du Grand Café, Париж, братя Люмиер правят своята историческа първа кино-прожекция – 10 кратки филмчета, с дължина не повече от 50 секунди всяко изненадват, шокират, стряскат, разсмиват, удивляват и развълнуват публиката. Сред зрителите е и един млад илюзионист, 24-годишният Жорж Мелиес, който запленен от видяното веднага след прожекцията опитва да склони братя Люмиер да му продадат кинематографично оборудване. Уви, те отказват, но това не обезкуражава Мелиес – не след дълго той се сдобива с камера, произведена от британския техник и изобретател Робърт Пол. Едва ли дори самият Мелиес е подозирал тогава, че през следващите 18 години той ще режисира 531 филма с дължина между 1 и 40 минути!

Първите филми, подобно на тези на Люмиер, са порсто филмирани сцени от живота около него. Техни прожекции Мелиес включва като част от програмата в своя театър на илюзиите. По-късно той започва да филмира самия себе си на сцената докато прави различни трикове и фокуси.

Но за разлика от братя Люмиер Мелиес не смята, че камерата е средство, което просто запечатва, запазва и документира реалността. Той иска да превърне камерата в средство за бягство от същата тази реалност. А кой би могъл да осъществи това бягство по-добре от един фокусник, илюзионист и мечтател?

През 1897 Мелиес основава студио на върха на една от сградите в предградието Montreuil, Seine-Saint-Denis в покрайнините на Париж. Това е първото кино-студио в цяла Европа! В много от запечатаните на лентата истории ясно личи театралното начало на Мелиес – актьори от неговата трупа разиграват различни сюжети сред изрисувани декори, а напълно статичната камера улавя движенията им, често пресилени и карикатурни.

Мелиес планира всичко внимателно - от композицията на сцената, през движението и жестовете на своите актьори, подбира сценичното осветление, решава художественото оформление на декорите си. Мелиес първи започва да използва концептуални рисунки и сторибордове, за да визуализира пред екипа си своите фантазии и да им даде ясна представа какво иска да види като краен резултат запечатано на кино-лентата.

По-малкия брат на Жорж, Гастон Мелиес, отваря офис в Ню Йорк, където по богат каталог с преведени на английски филми започва да разпространява филмите на студиото в САЩ. От този момент нататък Жорж Мелиес започва да прави по два негатива на филмите си, като единия е предназначен за Америка. Освен всичко друго, Мелиес е и бизнесмен и осъзнава важността и възможностите на един нов голям пазар за филмите си.

Той също така прави експерименти и със самата техника – заедно с двама от своите инженери проектира своя собствена камера. Първия прототип, който конструират тежи близо 35 килограма.

Често филмите му са почти лишени от история – целта им е да се експериментира с триковете, които са възможни в киното и да се покаже техният ефект на екрана. Когато визуалните илюзии биват усъвършенствани Мелиес ги прилага в разказваните от него истории.

Един от тези филми днес се е превърнал в символ на фантастичното начало в киното – небезизвестният шедьовър „Пътуване до луната” (“Le Voyage dans la lune”). Историята, разказана от Мелиес е вдъхновена от неговите колеги, пионерите на научната фантастика в литературата – Жул Верн с неговото „От Земята до Луната” и Хърбърт Уелс със „Първите хора на Луната”. 14-те минути, прожектирани със стандартните за онова време 16 кадъра в секунда, са изпълнени с иновативни специални ефекти, монтажни трикове и анимация изумяват публиката навсякъде, където е прожектиран филма.

Емблематичната сцена, в която изстреляният от Земята снаряд-ракета се забива в лицето на луната се е превърнала в част от съвременната поп-култура и икона от зората на научната фантастика. Queen включват сцени от филма в клипа на песента “Heaven for Everyone”, а през 1998 телевизионната поредица на HBO „От Земята до Луната” прави паралел между визията на Мелиес и последната мисия на програмата Аполо, Аполо 17.

Мелиес е убеден във финансовия успех на „Пътуване до Луната”, но уви – за беда техниците на Томас Едисон правят тайно копия на филма и го разпространяват в САЩ – самият създател на филма не печели нищо от американските прожекции, докато Едисон трупа цяло състояние на негов гръб.

Други заглавия от филмографията ма Мелиес, които черпят сюжети от приключенската и фантастичната литература са „Пътешествията на Гъливер”, „Невъзможното пътуване”, „20 000 левги под водата”, „Барон Мюнхаузен” и още ред други. Мелиес не пропуска да филмира и класически детски приказки като „Пепеляшка”.

„Le manoir du diable”, чиято премиера се състои на 24 декември 1886 е считан днес за първият вампирски филм, както и за първият филм на ужасите изобщо.

Мелиес става основоположника на Атракционното кино. Сред триковете на екрана са изчезващи и отново появяващи се обекти, предмети, променящи формата си, двойна и многопластова експозиция, анимираните кадър-по-кадър обекти и още много други. Във филма „Човекът-оркестър”, Мелиес играе наведнъж 7 различни роли!

В навечерието на Първата световна война, притиснат финансово от доминиращите големи холивудски студиа, Мелиес е принуден да обяви фалит. Той се пренасочва от правенето на филми към производството на детски играчки, и донякъде несъзнаващ стойността на собствените си творения, позволява голяма част от тях да бъдат унищожени – множество от филмите му не са стигнали до нас, защото са били рециклирани за нова лента, или претопени за направата на ботуши за френската армия.

По-късно, през 20-те и 30-те години следващото поколение кино-творци и в частност френските сюрреалисти започват да преоткриват филмите на Мелиес и да оценяват приноса му за развитието на седмото изкуство и му присъждат различни ордени и награди.

През 2002 година случайно откриват копие на филма в една плевня във френската провинция. Откритието е най-пълната версия на филма, съществуваща днес, но най-удивителното в случая е, че лентата е изцяло оцветена на ръка! Първата прожекция на реставрирания филм се състои през 2003.

Друг до скоро смятан за изгубен филм на Мелиес е един от ранните представители на филмите на ужасите - „Клеопатра” (1899), разказващ история за съживяването на мумията на египетската царица. Оцелял негатив бе открит във Франция през 2005.

15 SHORT FILMS

OK, so during my vacation my Short of the Week rubric got delayed, so I'm gonna make up for it and give you not one but 15 shorts today :)

http://www.capital.bg/k15/

15 is a short film anthology, produced by the Bulgarian newspaper "Capital" for its 15th anniversary.

Among them is "Omlette" by Nadejda Koseva. It won Honorable Mention of the Jury at the Sundance Film Festival.

I still haven't seen all of the shorts, but so far my favourite is the retro sci-fi documantary made for the year 2000 :)

Intro of the Week #27 + Cover :)

DuckTales!



and a brilliant cover!!



Way to go, girl!

Зов за помощ

Teenage Mutant Ninja Turtles SOLD!!

MTV Networks and it's Nickelodeon branch have bought the TMNT. The Teenage Mutant Ninja Turtles are no longer Mirage properties. Ex-owner and co-creator Peter Laird got himself 60 million bucks. The belief is currently that Mirage will disband entirely soon, but even if they don't they will move on to new things that have nothing to do with the Turtles, so it will be just the name "Mirage Studios" that stays - kinda like "Walt Disney" without Mickey Mouse.

This is not a rumor, Peter Laird confirmed the total sale of the TMNT - read all about it on his blog.

Well... what can I say guys... I feel totally weird right now.

I didn't imagine something like this will ever happen. I was always wondering why Kevin Eastman abandoned the Turtles. I didn't imagine that Pete will leave them behind as well...

Can you imagine George Lucas selling "Star Wars" for example?!

That was the greatest thing about Mirage and TMNT - independency and creative control over your own brainchild!!

Damn it, with all due respect, I really don't get it, why would you sell such a thing?! OK, if you're tired of it you can cast a team of creative people to go with it and you just supervise the whole process, meet once in a while with your team and discuss with them in what direction the Turtles should go...

But SELLING THEM?! Damn it, I would never ever do such a thing, especially with the work of my life, because honestly - 25 years you devoted to this thing!! How would you feel if now they just take it and ruin it and you can do nothing about it? I know that some crap things have come out in the past, like Venus de Milo & Next Mutation misunderstandings, so maybe you sorta know the feeling...

Now there's nothing left for us fans, except to hope that Nickleodeon will be up to the challenge not to disappoint us...

Jurassic Day

Lucky Luke is Back!

Days after I found out that the new Terence Hill western "Doc West" is on teh way, another exciting trailer is out! New Lucky Luke movie will premiere on October 21! Terence Hill was Lucky Luke in the movies and the TV series from the early 90s. This time Jean Dujadrin will portray the hero from the classic comic books by Morris & Goscinny. The weird thing is that he had a part in the previous Lucky Luke movie, "Les Dalton" from 2004... and he was not Lucky Luke there.

Official Website: http://www.lucky-luke-le-film.com/

Here's a trailer:



And at the official YouTube channel you can watch some funny teasers with the characters! ...too bad I don't speak French :-/