Миди-хлорианите са едно от най-остро критикуваните нововъведения на Лукас от Новата трилогия. Ако не знаете какво са миди-хлориани, то гледайте отново Епизод I, където те се споменават за първи път. Въпреки това идеята за миди-хлорианите датира още от преди премиерата на първия филм през 1977. Подробности за тях можете да прочетете в Уукипедия. http://starwars.wikia.com/wiki/Midi-chlorian/Legends
Микроскопична интелигентна форма на живот, която живее в симбиоза с всички организми, намира се в техните клетки, и служи като посредник между гостоприемника и Силата…? Да. Много фенове са против това научно обяснение, което внася чисто научнофантастичен аспект в иначе мистичното и духовно понятие за Силата. Самият аз съм до някъде съгласен с тези критики… Но само до някъде.
Помислете само – светът на „Междузвездни войни” е високотехнологичен, открити са тайните на свръхсветлинната скорост, ограничаването на енергийните лъчи в светлинни мечове, клонирането, изкуствения интелект… Логично е, че след цели хилядолетия на традиции в използването на Силата, за нея също е намерено някакво научно обяснение. Силата не е точно Star Wars еквивалент на магия, въпреки че за много от нас тя е голяма част от магията на Сагата.
А че някои тайни е по-добре да си останат такива, то това е факт! Все още не знаем със сигурност каква е всъщност расата на Йода, и въпреки че разбрахме кой се крие зад черния шлем на Дарт Вейдър, то дано никога не узнаем как изглежда дажауа под качулката си!
Типично в стратегията на Дисни, които изчисляват и проучват кое се харесва и кое не, кое предизвиква критики и кое гарантира сигурни продажби, в новия филм няма да видим нищо, от нещата, които са предизвикали недоволни отгласи в миналото. Не очакваме Джар Джар Бинкс, нито пък миди-хлориани. Въпреки всичко, те са част от Новата трилогия, и следователно част от канона на „Междузвездни войни”. А дали ще бъдат просто по-малко споменавани, игнорирани, или дори заличени и пренаписани?
Слава Богу, все още никой не си е позволил да пренапише Лукас! Наскоро се появи изявление от Джей Джей Ейбрамс, в което режисьорът на Епизод VII огласява отношението си към тълкуването на Силата и въпроса с миди-хлорианите. Той споделя, че макар и да вярва, че миди-хлорианите са част от канона, още като дете идеята за тях не го е докоснала, и за него Силата е нещо повече от това. Изявлението му можете да прочетете тук: http://www.slashfilm.com/jj-abrams-midi-chlorians/
В общи линии, това което Джей Джей споделя е, че за него Силата е далеч по-всеобхватна от родословие и миди-хлориани. Твърдение, с което съм напълно съгласен, и дори ме кара да гледам с повече респект на Ейбрамс.
Веднага изникна въпросът: „И сега всички ще са джедаи и сити, така ли?“
Не. Много просто. Приемете го като ВРОДЕН ТАЛАНТ към Силата. Не всеки е генетично предразположен да бъде велик художник, танцьор, атлет, математик, музикант… или джедай. Всеки има известна доза Вроден Талант към нещо, но ако този талант не се развива, тренира, упражнява… Схващате ли на къде бия? Образно казано, дори да си събрал всичките „художествени гени“ на света, пак няма да си художник ако не упражняваш ръката си, не изпробваш и не учиш нови техники… Някой без грам талант, но с много желание, усърдие и посветено време може да се издигне класи над недоразвития талант. Е, миди-хлорианите са нещо като биологичното предразположение към използването на Силата, или вродения талант да бъдеш джедай. И джедаите търсят деца с биологично предразположение, или физически по-голям шанс към напредване в пътищата на Силата – т.е. по-висок брой миди-хлориани. Това съвсем не значи, че Силата е недостъпна за всяко друго живо същество в галактиката. Просто нещо, което един усвоява с лекота, може да изисква много повече старание за друг. Както гласи народната поговорка, с труд всичко се постига!
Забележете и нещо друго – с почти пълното изчезване на джедаите след Заповед 66, губи се и знанието за миди-хлорианите! Заслугата за това е до голяма степен на Императора, който се старае да покрие всякакво знание и информация за джедайския орден. А нито Йода, нито Оби-Уан споменават на Люк за миди-хлорианите. (Тъй че, ако забелязвате, отсъствието на миди-хлорианите от Епизод VII е логично и откъм хронологична гледна точка!)
И така, когато Люк се превръща в пълноправен джедай, а по-късно и в майстор и учител, и започва да обучава и други, той не избира учениците си на базата на кръвни проби за броя на миди-хлорианите. Тоест… Люк избира учениците си до голяма степен интуитивно, обръщайки далеч повече внимание на характер, чувства, желание за лично развитие и др. Това също е част от Баланса в Силата, който той (до голяма степен несъзнателно) внася. Ученията на Люк не са подвластни на старите джедайски догми и кодекси. Неговата академия е далеч по-либерална и отворена. Например, той не отхвърля и отрича силните емоции, чувствата, любовта и интимните взаимоотношения, за разлика от джедаите от Старата република. Нито пък взима невръстни малчугани далеч от собствените им родители, в някакъв си храм където те израстват без контакт или дори знание за родните си семейства.
Уви, практиката на джедаите от Старата република да ограничават емоциите е доста изкуствена. Деца, които се отделят от родителите си в най-ранна детска възраст, още преди да могат да направят съзнателен избор, и се обучават за елитни бойци? Звучи меко казано нехуманно и плашещо! Да не говорим, че отричането и отбягването на всички страхове, нужди, пориви и емоции може да предизвика тяхното натрупване и акумулиране, докато накрая имаме достатъчно стаени чувства, за да избухнем като вулкан. (Припомнете си, че именно тези ограничения и забрани до голяма степен провокираха отчуждението на Анакин от ордена и спомогнаха за падението му към Тъмната страна.) И също така, за Люк не е важно родословието на учениците му или пък броя на техните миди-хлорини, избира ги изцяло воден от Силата и собствената си лична преценка за децата.
За мен, това до голяма степен е символ – нищо истинско, чисто и първично, не може да бъде изцяло подвластно на институции, правила, догми и други ограничения. За падението на Старата република е отговорен не само Палпатин със своите машинации, но и корумпираната и нефункционална политическа система, както и самите джедаи, които до голяма степен за изгубили пътя си като цяло. Балансът, внесен от Люк се състои не само в съотношението между добро и зло, но и в разчупването на системата, на доктрините и принципите, които са сковавали естественото развитие и застават на пътя на личната свобода и вътрешния покой. А как може един джедай да пази мира в галактиката, ако сам не е в душевен мир със себе си?
