„Последният полет на младия джедай” – Ненко Генов

„Последният полет на младия джедай” – Ненко Генов

Последният откос остави няколко опушени черни петна по лявото крило на изтребителя. На контролното табло диаграмата на бордовите системи примигваше в тревожно червено. Положението хич ама хич не беше розово…
„В името на Силата!” – помисли си младият джедай. „Съдбата на галактиката е поставена на карта! Няма да позволя да изгубим битката!”
Ръцете му стиснаха решително лоста да управление. Миг по-късно двигателите изстенаха в рискован вираж.
-Арту, насочи цялата мощност към щитовете и се дръж!
Корабът рязко смени посоката си и се сниши в бръснещ полет над зловещата метална грамада пред него. Имперската канонерка откри огън…
Миг преди бластерните изстрели да разтърсят корпуса на изтребителя, джедаят направи още един рязък завой и вместо него, лъчите поразиха вражеския пилот, който се бе лепнал за опашката му. Излязъл извън контрол, ТАЙ-файтърът се вряза челно в канонерката и се взриви, отнасяйки със себе си и кабината на четирикраката бойна машина. Секунди по-късно обезглавеното туловище на металния колос се свлече под собствената си тежест и рухна насред бойното поле.
Това обаче съвсем не променяше отчаяната ситуация.
-Залепили са се за мен! Трябва ми прикритие!
-Не мога да им избягам!
Джедаят чуваше по радиото зовящите го за помощ бойни другари и сърцето му се свиваше.
-Дръжте се, момчета! – стисна той зъби и отново се гмурна в центъра на сражението.
Отвсякъде се сипеха изстрели, няколко торпеда профучаха едва на метър от изстрадалия изтребител на джедая… Изневиделица, една от самонасочващите се ракети на врага се вряза в корпуса! От радиото в кабината се разнесе електронният писък на Арту.
-Ах, маскари недни… Никой, НИКОЙ не може да стреля по дроидчето ми и да се измъкне току така!!!
След един безразсъден лупинг имперският прихващач беше вече в обсег. На екрана на джедая очертанията на мерника следваха плътно полета на врага… Само още миг да се изравнят и… ОГЪН!!! Прихващачът се превърна в огнено кълбо, а няколко нажежени отломки прихвърчаха в опасна близост до кокпита на младия джедай.
Но сякаш изневиделица насреща се зададе нова вълна от имперски ТАЙ-файтъри! Студена пот се стичаше по челото на пилота-джедай. Битката беше неравна, и нямаше нужда нито от Силата, нито от бордовия компютър, за да знае, че бунтовниците губеха. Той прехапа устни и насочи кораба в отчаяна, и вероятно последна атака…
Един след друг, няколко имперски кораба от рояка пламнаха и експлодираха под прицела на джедая. Лъчите на един от останалите обаче, се врязаха в крилото му и отнесоха страничните стабилизатори. Системите отказаха… Черен дим обгърна кабината… Корабът се понесе стремително надолу…

GAME OVER – изписа се на екрана.
Continue?
20… 19… 18…

-Бате, ти винаги ли си приказваш така докато играеш? – попита го едно от децата ухилено до уши.
Младият джедай сякаш не го чу. Той затършува трескаво из джобовете на робата си за още жетони…

12… 11… 10… – продължаваше неумолимо броячът.

Най-накрая го намери!
-Ей сега ще ви покажа как се разправям аз с имперската сган! – зарече се той пред наобиколилите го дечурлига. – Гледайте и се учете!
Младият джедай пъхна последния си жетон в играта и отново хвана лоста за управление. Хлапетата нададоха одобрителни възгласи. Империята нямаше шанс!