Вече имаме в библиотеките си по-леки четива като илюстрованите романи с приключенията на Люк, Лея, Хан и Чуи, подходящи за всяка възраст. В предните ревюта ви запознахме също и с романа „Изгубени звезди”, целещ се в младежката аудитория. Това обаче е единственият роман от издателската програма „Пътуване към „Силата се пробужда”, който е насочен конкретно към възрастния читател.
„Група бунтовници в капан на далечна планета са единственото, което брани свободата на Галактиката от гнева на Империята. Втората Звезда на смъртта е унищожена, Императорът и Дарт Вейдър вече ги няма, но войната съвсем не е към края си.”
Нека ви кажа от сега, това кратко описание дори не загатва множеството събития в тази книга. Сякаш Чък Уендиг се опитва да запълни с един роман цялата празнота в хронологията на Междузвездни войни между епизоди VІ и VІІ, освободена след категоризирането на цялата Разширена вселена преди Дисни в статус Легенди. (Ако не знаете за какво говоря, прочетете тук).
Ако очаквате завръщане на някои от познатите ни герои – ще останете разочаровани. Споменават се естествено Дарт Вейдър, Императора и др., но с изключение на гост-поява от Уедж Антилес, повечето от героите тук са нови. В това, разбира се, няма лошо. Стига историята да е добра, да се развива плавно и с добро темпо…
Което обаче не е случаят тук. Нека първо да си призная, че винаги съм предпочитал поредиците от по-кратки и леки Star Wars четива, като „Ученик на джедая”, пред поредици „за възрастни” като Legacy of the Force и New Jedi Order. За мен творбите на Джуд Уотсън, Райдър Уиндам, Брайън Дейли, Кевин Дж. Андерсън и Ребека Моеста са сред най-добрите четива от Разширената вселена, и е жалко, че доста от тях са пренебрегвани от поотраснали фенове с предразсъдък, че щом книгата е под 200 страници (или пък е с по-едър шрифт), то тя става единствено и само за деца. Нека ви кажа, подобни книги често имат пълнокръвни герои, драматични взаимоотношения, интересни сюжети, изпълнени с интриги и обрати, а и са разказани увлекателно, с грабващ и динамичен стил.
И точно този стил, това темпо на историите, е нещо, което липсва при някои от по-новите романи в канона на Дисни и Лукасфилм. За първи път останах с това неприятно впечатление при четенето на “A New Dawn” на Джон Джаксън Милър. Между другото създадената от него героиня Рей Слоун (да не се бърка с Рей от „Силата се пробужда”!) се появява отново и в „Последици”, но вече повишена в адмирал. Доста пасажи идват като разсъждения върху очевидни неща, или ненужни подробности, цели параграфи с вътрешни монолози, които спокойно могат и да се прескочат. И накрая получавате история, която като замисъл вероятно е била интересна, но просто не е разказана по интересен начин. Все пак, една по-семпла история може да бъде разказана много увлекателно от умел писател, както и обратното – страхотен замисъл може да бъде задушен от непохватен разказ.
За беда, в някои глави бих казал, че и писането на Уендиг страда точно от този синдром на прекаленото разтегляне. Темпото куца, а прекалено протяжното развитие на историята убива ентусиазма ми да се потопя отново в света на Star Wars. Развръзките се бавят, давайки време на читателя да ги отгатне и сам. Но, пак да повторя, че по принцип съм почитател на по-кратките и бързи четива, така че възможно е „проблемът да е в моя телевизор”. Фактът, че „Последици” е (незнайно защо) написана в сегашно, а не в минало време, не помага – лично за мен този стил беше леко странен, и ми отне време преди да свикна.
Кратките глави са плюс, но те често прескачат от едно място на действието на друго, с фокуси върху много различни герои, и това действа объркващо. Дори се питам, дали книгата не би работила по-добре с различна структура – под формата на сборник с разкази, развиващи се паралелно, но написани и представени отделно.
Колкото до съдържанието – типично за роман за възрастни, „Последици” обръща внимание не само на приключенската, но и на политическата част. Романът повдига един интересен въпрос – дали Бунтовниците са способни да предложат адекватна алтернатива на режима на Империята, срещу която са се борили? Какво правят те след фойерверките и празненствата в края на „Завръщането на джедаите”? Могат ли либералните и демократични идеали на алианса да действат на практика в Новата република?
Макар, че това е интересна перспектива, това са също и теми, които не задължително биха се харесали на всички читатели. Този поглед върху нещата внася една сива зона, размива линията между черното и бялото, доброто и злото, които са така ясно изразени в класическата трилогия. До сега всички ние сме знаели – Империята е галактически узурпатор, а Бунтовниците се борят за свобода и справедливост.
Уендиг засяга и друга по-зреля тема, макар и така бегло и мимоходом, че по принцип спокойно можете и да не обърнете внимание на това… От Дисни и Лукасфилм изглежда се стараят да покажат на света, че са изпълнени с толерантност и (политическа) коректност и да подчертаят, че във вселената на Междузвездни войни има всякакви герои. И ако в предните филми, комикси и романи главните герои често са били хора, в частност бели и от мъжки пол, то в новите истории все по-често ще изоставяме тази тенденция. Фин, Рей и Фазма от „Силата се пробужда” са очевиден пример за внасяне на разнородност в групата на основните действащи лица. „Последици” се старае да не изостава, и дори загатва (съвсем ненатрапчиво) хомосексуални персонажи. Не, че това е прецедент – герои с хомосексуална ориентация са се появявали в романите на Керън Травис, в романа Lords of the Sith на Пол С. Кемп, както и в The Old Republic: Knights of the Fallen Empire.
До колко изобщо трябва да се обръща внимание на нечия сексуална ориентация в измислена вселена, при все, че този аспект на героите не е никак водещ за тяхното поведение или за движението и развитието на историята, вече е съвсем друг въпрос. Такива детайли седят някак си изкуствено и пресилено добавени, просто за да ги има, без реално да служат на разказа. Но са добра реклама! Такива „нововъведения” в света на Star Wars автоматично привличат внимание и генерират популизъм и реклама за книгата. След излизането на Lords of the Sith примерно, CNN писа: „Вселената на Междузведни войни получава своя първи хомосексуален герой”.
Но дано целта не е била само медиен интерес и отзвук в интернет. Най-вероятно обяснение, струва ми се, е че този детайл е внесен допълнително, не за евтин популизъм, и не задължително за да развива историята или да придава дълбочина и реализъм на романа. Там е чисто и просто с цел да приобщи хомосексуални фенове на Сагата, като ги накара да се почувстват още повече като у дома си в любимата си вселена. И това е похвално. Уви, не всички читатели прилагат джедайските принципи на толерантност и уважение, и през последните месеци към автора се изсипаха купища критики и нападки, на които той често отговаря лично. (Някои от коментарите му можете да прочетете тук )
Иначе „Последици” се старае да е пълноправно попълнение към Разширената вселена. Макар и сюжетът да не се фокусира върху главните герои от филмите, все пак се загатват късчета от „Силата се пробужда” (присъства планетата Джаку например), има препратки към събитията от Старата трилогия, участва префасониран боен дроид от периода на Войната на клонингите, и дори се споменава Фулкръм (а ако гледате редовно сериала „Междузвездни войни: Бунтовниците” няма нужда да припомням кой всъщност е това). Авторът се е постарал да спомене по някакъв начин всеки от различните периоди от официалната хронология на галактиката. Феновете, любопитни да узнаят всяко събитие от новия канон на Дисни и Лукасфилм няма да пропуснат и историята на Чък Уендиг, въпреки нейните недостатъци. Да не говорим, че не до съвсем скоро по родните книжарници липсваха преводи на нови Star Wars романи, и всеки такъв не е за пропускане. Макар, да не е сред любимите ми издания с логото на Star Wars върху корицата, призовавам ви да му дадете шанс и да си изградите собствено мнение. Може пък след прочит някой сред вас да реши да ме обори!
Във всеки случай, изглежда романът е пожънал пазарен успех на запад, защото месец след премиерата му в САЩ бе обявено, че той ще е първата част от трилогия. Втората и третата част, Aftermath: Life Debt и Aftermath: Empire’s End, са предвидени съответно за 19 юли 2016, и лятото на 2017. Подробности за сюжета няма, но на корицата на Life Debt е Хилядолетния сокол, преследван от вражески изтребители! Да се надяваме, че в продълженията Чък Уендиг ще се постарае да развие героите си и да ги направи по-пълнокръвни и близки до читателя.
За всеобща фенска радост „Поредици” е последното Star Wars заглавие, което Егмонт планират… за 2015! До нас достигна кодирана трансмисия, от която разбрахме, че през Новата година от издателството ще ни поднесат още няколко хитови Star Wars романа от новия канон на Дисни и Лукасфилм, но техните заглавия за сега ще запазим в тайна!
А в случай, че вече сте чели „Последици“ не пропускайте да споделите мнението си за книгата с коментар под статията!
No comments:
Post a Comment