Lora's Letter - Save Darina

Писмото на Лора

Това е моят разказ и дано той се превърне в история, пълна със спечелени битки.

В рамките на два месеца, животът ни сблъска с един от най-страшните си образи. На 06 октомври 2006 г. сестричката ми Дари бе приета по спешност, поради висока температура, отпадналост и болки в ставите в университетска болница „Света Марина” гр. Варна. Редица предполагаеми диагнози ( остър пилонефрит, Австралийски синдром, реактивен артрит) постепенно се претопиха в съмнение за заболяване на кръвта. Многобройните пункции (проби от костния мозък в гръбначния стълб и тазобедрената става) сглобиха коварната картина и потвърдиха , че сестра ми страда от остра нелимфобластна левкемия-М5.

"Сама по себе си левкемията притежава много разновидности, но с общи симптоми . При това заболяване се установява усилено образуване на гранулоцити /левкоцити/ както в костния мозък, така и в черния дроб и далака. Характерно за болестта е
10-100-кратното увеличение на клетките от левкоцитно-гранулоцитния ред, както в костния мозък, така и в кръвта. В началото преобладават оплаквания от лесна умора, загуба на апетит, гадене, тежест в лявото подбедрие. Появяват се костни болки поради разрастване на костния мозък и усиленето кръвотворене. Болните отслабват до измършавяване поради повишена обмяна.”

В случая на Дарито, ракови клетки са се натрупали в кръвта и костния мозък.След консултация с медици, отговорът на всички беше един: „Вашата разновидност е много рядко срещан случай, който в 75% от случаите завършва трагично. И все пак има лечение”
За жалост в България специалистите нямат богат опит. Като алтернативен вариант остават клиниките в чужбина.- Франция, Израел, Германия.

В момента на Дарито е назначен курс – химиотерапия. У дома на всички ни бяха обяснени последствията след подобно лечение. Не успяхме да се подготвим за ужаса, който се стовари след първия етап на химиотерапия. Неописуема е гледката през каква огромна метаморфоза е преминало тялото на това малко човече.
Кризата , в която се намираме аз и семейството ми, кошмарът , който изживяхме в дните на чакане , накараха в мен да пропищи онази част от съзнанието ми, която събра сили и пое инициативата да нададе горещ зов за помощ :

Искам да купя живота на сестра ми!
Моля, помогнете !

Лора


Lora's Teller

That's the story I have to tell and I hope it turns into a story about many battles won.
In the last two months, life showed us one of its ugliest faces. On the 6th of October 2006 my little sister Darina was brought to the emergency room of the St. Marina University Hospital in Varna with fever, joint pains and overall feebleness. A number of supposed diagnoses (acute pielonefritis, Australian syndrome, reactive arthritis) gradually melted down to the suspicion that she has some sort of blood disease. The numerous punctures (samples from the bone marrow in her spine and hip joint) put together the macabre puzzle and confirmed that my sister is suffering from acute non-lymphoblast leukemia - M5.
Leukemia in itself has many forms, but they have common symptoms. Typical for the disease is the intensive formation of granulocytes (leukocytes) in the bone marrow, as well as in the liver and milt. The number of cells from the granulocyte/leukocyte category in the blood and bone marrow increases characteristically 1 to 100-fold. It begins with complaints of getting easily tired, loss of appetite, nausea, a feeling of heaviness in the left thigh. Then, there come the pains in the bones because of the growing bone marrow and the intensified blood formation The patients lose weight to the point of emaciation because of their faster metabolism. In Dari's case, the cancer cells have accumulated in the blood and bone marrow. After consultations with several physicians we heard the same answer, "Her form of leukemia is very rare and ends lethally in about 75% of the cases. But still, treatment is possible." Unfortunately, Bulgarian specialists have very little experience with this particular form. As an alternative we were told to consider clinics abroad - in France, Israel or Germany. Currently, Dari is undergoing a course of chemotherapy. We at home were given a thorough explanation about the consequences of this course. Still, we were unable to prepare for the sheer horror we experienced after the first phase of the course. Words fail me to describe the enormous change through which my little sister's body went. The crisis, which my family and I are now going through, the nightmare we experienced in the days of waiting, woke up a part of me that summoned up courage to scream out into the world a passionoate appeal for help:
I want to buy my sister's life!
Please, help me!

Lora

Darina Rosenova Pencheva
PROCREDIT BANK (Central Branch)
CITY OF VARNA
1 GENERAL KOLEV STREET
TEL. +359 52 687 878
BIC: PRCBBGSF
BGN: BG83 PRCB 9230 2013 9512 15
EUR: BG06 PRCB 9230 2413 9512 10

Iron Maiden - Different World

Towa Tei feat. Chara - Let Me Know

All in all I'm not a j-pop fan, but I like this video very much. Remids me of a great anime I have on video, called "Serendipity the Pink Dragon" ^_^

Спомени от снимачната площадка

(OK, знам че тая история бях почнал да я разправям на английски... и знам, че все още не съм я довършил... все дено де, просто писах писмо с тоя такст и така и така го има - реших да го постна)

Всичко започна в началото на октомври, когато видях обява, че ще се проведе кастинг за статисти за американска продукция. Търсеха хора с арабски вид или младежи за войници. И въпреки, че нямам нито арабски вид нито мощното телосложение на екшън-герой, нямаше начин да пропусна кастинга - повечето филми ги снимат в София и околностите и не всеки ден се провежда кастинг и в Пловдив. След около две седмици ми се обадиха - бях избран за ролята на войник. В деня, в който бях извикан за проби на костюмите екипът на Ню Инидж беше вдигнал семпли декори пред хотел "Тримонциум", който сега вече се казваше "Freedom Hotel", и беше под окупация - укрепления, малко бодлива тел и няколко войника патрулиращи пред хотела, а зад тях се развяваха флаговете на корпорацията Tamerlane. Заглавието, с което още е известен филма е Brand Hauser: Stuff Happens. В главната роля, съавтор на сценария и ко-продуцент - Джон Кюсак, който на живо изглеждаше доста по-едър от колкото ми се струваше на екрана. Разбрах, че става дума за политическа сатира, чието действие се развива в близкото бъдеще, 2014 година. Арабска държава окупирана от корпорацията Tamerlane, Хилари Дъф играе почти самата себе си (дали може да играе нещо друго?) - поп-дивата Йоника (кой го е измислил това име!), по думите на режисьора (с който имах щастието да си поприказвам между дублите) нещо като поредната Бритни Спиърс. Тя е от скоро женена за шейха или какъвто е там лидера (за чиято роля се разнасяха слухове, че ще поеме Омар Шариф, после някой подхвърли Джон Малкович, но в крайна сметка в интернет пише, че ще е Бен Кингсли) на изсмуканата от пръстите държава Тугаристан, който пък трябва да бъде убит от Бранд Хаусер (Джон Кюсак). Други актьори, участващи в проекта са Мариса Томей и сестрата на Джон, Джоан Кюсак.

В четвъртък, 26 октомври, рано сутринта автобус ни закара на летище Крумово, където щяха да се снимат няколко сцени. Българските статисти щяха да са войниците н корпорацията, два вида - обикновените пехотинци с раници, каски и т.н. и спец-частите, с черно облекло, протектори и барети. Не знам как ще седят на екрана, но на живо всичко изглеждаше доста долнопробно, като се започне от бутафорните униформи, мине се през изпочупените пистолети в кобурите и се стигне до протекторите на спец-частите, които си бяха наколенки и налакътници за колоездачи или нещо подобно. Навлякохме костюмите, решиха да се разплатят с нас предварително и хоп... - изведнъж обещаните на кастинга 30 лева някак си се бяха смъкнали на 20. Въоръжиха ни с по един бракуван автомат и...

Първата сцена в която участвах беше масовка, частен самолет се е приземил на летището, от неко слиза Джон Кюсак и още няколко души, а ние патрулираме наоколо. "Как ще се позная във филма сред толкова еднакви униформи?" - оглеждам се наоколо, всички носят калашниците си с две ръзе пред тялото... Аз пък си вдигнах моя на рамото :) Нищо, че не знаех дали изобщо съм в кадър. Разхождам се по летището с калашник на рамото и си дъвча дъвка.

Следващата сцена беше как охраняваме част от военна база, иззад кълбета дим се задава един Hummer и се насочва към пропуска, където има заграждения и бариера. За дима хората на Ню Имидж просто подпалиха две автомобилни гуми... въпреки че ни предупреждаваха "от ей тая линия на там да не се палят цигари, летище е, има самолети, гориво...". Повторихя всичко няколко пъти, а за следващата сцена вече трябваще да пропуснем Hummer-a през бариерата.

Тук от Ню Имидж бяха докарали двама истински американски войници, един дундьо и един негър, с които се опитах да завържа приказка, но всичко за което те си приказваха беше какви куршуми предпочитали и кой минавал през бронята и пробивал органите и кой експлодирал в тялото. Може би ги бяха докарали за да се фукат после колко "автентичен" е филма и как участват истински войници. Или просто защото те имаха една-две реплики и са искали някой native speaker да каже думите. Но ако знам едно нещо то е, че хората с реплики обикновено са в кадър, така че аз се лепнах за тях двамата :)

Hummer-a управляван от Хилари Дъф (това девойче, което дори на високи токчета беше 2 глави под мене, зад волана на този масивен автомобил... напомни ми как Малчо возеше Индиана Джоунс в "Храмът на обречените"), до нея се вози Джон Кюсак, дегизиран като арабин. Войниците забелязват колата след като тя преминава през дима, дундьото крещи "Vehicle from the frooont!!!" и всички се обръщат към колата с насочени дула. Войниците не бяха от най-кадърните актьори, току забравяха някоя от общо трите си реплики и между дублите идваха двама човека и им даваха напътсвтия от рода на "Не се съобразявай със сценария, кажи каквото ти би казал в тази ситуация", "Да, ако искаш можеш да изпсуваш нещо, само не използвай Fuck"... и пр. Сега идваше ред да се снима сцената от близо, махнаха Джон Кюсак от колата и вкараха един оператор до Хилари Дъф. Разкараха всички статисти, но тъй като аз бях през цялото време точно до тези двамата с репликите, казаха че им трябвам и за сцената от близо :) УРА! Войниците все още не се правяха както трябва, "Хайде бе, Сам Джаксън, аз ти пазя гърба, ти иди там и си кажи репликите" - викам на негъра, ама на него му трябваше известно време да загрее кой е Сам Джаксън. А сцената е просто, че ние спираме колата на бариерата, виждат че вътре е Хилари Дъф с Джон Кюсак и казват "Оу, тва са младоженците. Свалете оръжията", разменят с Хилари Дъф две думи "Йоника, имам твой постер на стената в стаята си, аз съм ти голям фен", "Приятен меден месец", вдигаме бариерата и колата продължава. Минава наоколо човекът с напътствията за кой ли път, а аз насочвам калашника срещу него и му казвам "You shoot movies, I shoot people", той се смее и отговаря "OK, just don't shoot me!" - а в последствие се оказа, че това бил режисьорът Джошуа Сефтел. Казах му, "Щом съм в кадър, кажи какво да направя? Мирен ли да седя, или пък да си дъвча дъвка, а ако искаш когато минават покрай нас мога да намигна на мацката в колата?", той пък се зарадва на тази внезапна проява на ентусиазъм (може би защото му беше писнало да се опитва да накара войниците да влязат в ролята на войници) и каза "Да, готина идея, направи го!". И ето седя си аз там и намигам на Хилари Дъф...

Следващата сцена е как Hummer-а спира пред един самолет с надпис Just Married, Хилари Дъф и Мариса Томей излизат от колата и търчат нагоре по стълбичките, следвани от Джон Кюсак, всички влизат в самолета... От начало казаха, че и статиските ще им трябват. Отидохме там... Аз издебнах удобен момент и си реших да разменя няколко думи с режисьора. Казвам му, че съм тук "not for the money and not for the show" ами понеже ми е супер интересно да гледам на живо как стават нещата, как се прави филм, казах му че с това искам да се занимавам, че имам сценарий... И очаквах всеки момент да ми кажат да се разкарам и да не им преча на работата, но противно на очакванията ми Джош се оказа някакъв такъв общителен и приветлив човек и не само ме остави да мунадничам зад рамото и да гледам в мониторите какво става с Camera A и Camera B, но и взе та ме представи на продуцента - "There's a guy I want you to meet, this is Nenko, and he's 20 and wants to be a filmmaker..." ...е, продуцентът не беше така приятелски настроен, но все пак :)

И тъй като бях сред ония готини столчета с имената на важните клечки между дублите размених няколко думи с част от хората. Приказвах си с Хилари Дъф за кучетата, които си гледала, мислех да кажа и на Мариса Томей че съм я гледал в ъпрвата част на Toxic Avenger... но предположих, че сигурно не иска да си спомня точно за тази си роля :)

Слънцето вече залязваше, и ето че настана време да оставим костюмите, да се натоварим обратно в автобуса и да се връщаме към Пловдив. Останаха приятни спомени... и пропускът за летището :)

Фантастичен Анти-СПИН карнавал

Българското Jedi Academy общество, Федерация Междузвездни войни България, Българско RPG Общество, L.A.R.P и интернет порталите Teen Topic и „Аз Жената” имат изключителното удоволствие да ви поканят на Фантастичен Анти-СПИН карнавал на българската интернет общност.
Тържеството се провежда с подкрепата на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” към Министерството на здравеопазването и ще се проведе на 16 декември, събота, от 16.00 часа в залата на Съюза на юристите в България, на ул. Пиротска № 7.

Прочетете подробностите тук - http://starwarsbg.org/projects/karnaval/

The Web #13

And here's a little something for all the anime watchers out there:

http://www.muffindomain.com/index.php?page=anime.html

S.P.O.C.K - Where rockets fly music video

Remember when some months ago I was telling you about S.P.O.C.K. one of my favourite bands on the Music rubric? Well, here's one of their videos! Enjoy its coolness!

Kiwi!

A very touching little film by Dony Permedi...
Thanks to Ixtiandur who gave me the link.

Taz and the Pterodactyl

Това тука е едно филмче анимационно, серийка на "Таз-Мания", едно от любимите ми анимационни сериалчета. Тази серийка точно си я имам на касета от години и... Винаги ме трогва супер много. Просто е някаква егати истинското и позитивно и искрено и емоционално заредено... И музиката.

И съм сигурен, че не е просто манията ми по динозаври, нито пък носталгичните и сантиментални чувства към филмчето и старата касета. Мисля, че си е една изключителна анимация.

И тъй като наскоро я открих в нета, реших да спозеля линка. Благодарности на HIM за рипа и ъплоуда. Дано имате достъп до дата.бг

Taz and the Pterodactyl

81 mb
Качеството не е перфектно, но е далеч по-добре от нищо.

Quotes #15

“Many of the truths we cling to depend greatly on our point of view”

Obi-Wan Kenobi

Alec Guinness

C3 Project Film

Open Projects Foundation's video for their project - Culture Center in Sofia
C3 - http://openprojectsfoundation.org/c3/

Thanks to Vesela Kazakova who sent me this video

Support the Free Culture.
Freedom is the Ultimate Gift.

Eskimo Disco 7 -11 featuring Pingu

nsg1138 @ MySpace

I have no idea why I did it, but I registered a MySpace account... I was extremely bored, OK?
Not that I have the intentions to keep it up and post news and tune it and stuff. But since I have it - here's a link:

http://www.myspace.com/nsg1138

At least you can find a long list of some of my favourite books, movies, actors, actresses, directors, tv shows, animated series, music and stuff. And you can hear a great thack by Jean Michel Jarre ;)

Under the Tusken Sun

Hilarious Star Wars fan film. That's an excellent example how you can shoot a cult short on a low budget. All you need is the great idea ;)

Минаха години...

Набор `86
Чернобиска генерация

Нерядко се случва като се заприказваме с някой за доброто старо време и да се спогледаме в даден момент, а единия плахо да каже "Абе... баси... звучим като дъртаци"
По принцип доста хора не помнят разни неща които аз си спомням и ми казват, че имам слонска памет. Ето малко спомени, поразпиляни и леко хаотични... :)

Спомням си времето, когато беше само БТ, българска телевизия, а на "Киндер Сюрприз" все още им викаха корекомски яйца. После стана БНТ, но си беше на практика същото. Колко съм се чудил, защо по дяволите някой би произвеждал телевизори с по 8 канала, като има само една телевизия и ти трябва е един за видеото. По-съм допускал, че има хора богаташи с по 8 видеота, от колкото че може да съществуват 8 програми... Чоки, Седморката на Блейк, Буревестниците, Приключени в Космоса, Вълшебната Корона, Костенурките Нинджа, СтарКом, Мишел Ваян, Вариан Първата, Смърфовете, Семейство Нес, Джимбо, Вратата-капан, Бенджи Закс и Звездния принц, Смехораните, Семейство Флинстоун, Бандата на Гридизавър, Мечето Ръкспин, Хийтклиф, Блуждаещото огънче, Синьо Лято, Каченка и призраците, Капитан Планета, Пиф и Еркюл... Първи юни, Коледа, Нова Година и разни такива - Милион и едно желания!!! А появата на Ефир 2 беше просто фурор!

Видеото BETA MAX е абсолютния култ. Повечето хора сега не знаят за какво им говоря, не зацепват като им обяснявам за по-малки касети и различна система. Викат ми "Ааа, такива малки касети, за камера дето са"... От години не ми работи това видео, и никъде нито могат да го поправят нито пък се намират части. Май му трябва нова глава. Едно време даже видеотеките или ги нямаше или бяха супер закътани. Помня, че татко ме заведе веднъж с негови ученици на видеоклуб - чясто с телевизор и видео, отиваш и си гледаш като на кино, само ч - телевизор И гледахме "През върха", със Силвестър Сталоун. Обичам го тоя филм! А иначе на видеото вкъщи - "Самотния вълк" с Чък Норис и Дейвид Карадайн, "Лудия Макс" с Мел Гибсън, първата серия, "Огнени улици", "48 часа" с Еди Мърфи, "Експериментът Филаделфия", любимия ми "Наричат ме Света Троица" с Бъд Спенсър и Терънс Хил, няколко часа Том и Джери, още няколко часа ретро анимация и няколко касети с концерти на Пинк Флойд и Жан Мишел Жар. Въртял съм все едно и също десетки пъти. Първия път кто взехме филм от видеотека - леле!!! Видеотеката беше апартамент, сега същите хора си имат сервиз за аудио-видео техника и разни такива неща. Но мястото тогава беше... нещо ненормално просто. Апартамент-видеотека. Каталози с филми, папки с листове със заглавия напечатани на пишеща машина. Касети VHS и BETA MAX навсякъде - шкафовете от горе до долу пълни!!! кашони навсякъде. Имаше стар развален хладилник - ПЪЛЕН С ВИДЕО КАСЕТИ!!! Каква им е била системата и как са си откривали къде какво - нямам идея. Първия филм дето взехме беше "Беглец в Бъдещето" с Емилио Естевес и Антъни Хопкинс. Трябва да е бил хит тогава, понеже е от 1992. Когато го взехме бях в детската градина, а аз през 1993 тръгнах на училище. Значи е бил нов-новеничък.

Аудиокасетите с драматизации на приказки също. Имам десетки и ги знам на изуст. Наскоро си дръпнах над 2 ГБ рипнати на МР3-ки... Лягам си вечер, пускам си някоя да си слушам и... няма такова нещо просто! Приказките на Вилхем Хауф са ми едни от любимите... creepy! "Корабът на призраците", брат ми и сестра ми винаги ги беше страх да я слушат, нашите ми се караха като им я пусках да ги плаша. Ами Шехеразада поредицата... "Под звездите източни съм се родила... Във една страна прекрасна и далечна... А съдбата странна участ ми е отредила - името ми да се помни вечно"...

С братчеда на село гледахме "Приливна вълна". В детската градина играехме на "Туин Пийкс", избиваха се за ролята на Агент Купър. Другия хит беше "Война на Световете" - извънземните с трите пръста, които влизаха в телата на хората, а ръцете им излизаха през коремите... В училище преминахме на "Капитан Пауър и Войниците на Бъдещето" и "Приключенията на Бриско Каунти Младши". Всеки петък - "Часът на Уорнър" - Полицейска академия, Таз-мания, Весели мелодии... Събота и неделя - Дисни! В събота игрален филм, в неделя анимация - Чип и Дейл, Патешки истории, Гумените Мечета, Супер Балу, Малката русалка, Аладин, Чернокрилия паток...

Веждувременно започна ерата на книгите-игри, за която пък мога да изпиша ехеее... Но за тях не днес :) Друг път.

Преди да се пенсионира баба ми работеше в институт КАМ, който в началото на 90-те се разтури. Там беше първия ми досег с компютрите - PacMan, Tapper, Gremlins... Програмистите никога не ме пускаха на 16-ката, единствения компютър с цветен монитор. Не че програмираха, и те играеха. Ама ми пробутваха оправдания от които нищо не разбирах - "Мойто момче, играй си там. Тва тука е една лоша, комунистическа игра." Като станах на 6 за рождения ден ми подариха Правец 8А. Сега машинката отлежава на село под леглото ми. А колко съм играл не е истина... "ЗИН - Завод за информационни носители", зазвучава ода на радостта и играта почва... Щастливецът, Лунен Патрул, Каратека, Морска Битка, Космически балони, Пожарът, Прекрасният заек... Местата от които можеше да се сдобие човек с игри бяха силно ограничени. А с какво изумление научих, че ако отрежеш на точно определено място част от 5.25 инчовата дискета, по-оточно от пластмасовото пликче, което защитава магнитния диск можеш да записваш и от двете страни!!! Или пък шока, когато открих че има и игри записвани на аудиокасета, и превърташ и си ги играеш с нещо като касетофонче включено в РСто... А какви игри имаше само... The Mystrious Kingdom of Princess Anna - играта не беше довршена, носеше се легенда, че човекът който я е правил се оженил и така и никога не я довършил. Едни приятели на които баща им беше програмист се бяха хванали и направили продължение, къде сами си рисували, къде с готови картинки от други игри, та имаше една bootleg full версия, която се разпространяваше из Пловдив :) Alice in Wonderland - вероятно първия зачатък на scumm интерфейса. Conan, Sky's Demise, Montezuma's Revenge, H.E.R.O., Boulder Dash... Като тръгнах на училище бях единствения в класа с компютър. Един съученик имаше Нинтендо - върха на модата, който измести от пазара 4-битовите конзоли с 2 джойстика и 20 вградени игри известни като RAMBO, ка които нямаше ни дискети ни нищо... А преди да се появят тетрисите, много преди тамагочито - ония руски електронни игри? С Мики Маус или Ну Погоди - събираш яйца от 4 кокошки в една кошница. Рали имаше. Астероиди. И една с Веселия готвач... С годините еволюирахме през всички възможни конзоли - Super Nintendo, Sega Mega Drive, Sega Genesis... Задимени гаражчета с раздрънкани аркадни автомати, 10 стотинки жетона, Cadillacs & Dinosaurs, The Punisher, Warriors of Fate, Knights of the Round... Започнаха да се появяват и т.нар. "Компютри с дискове" - един съученик разказваше пред смаяните ни погледи за Wolfenstein 3D - виждаш си само ръцете, гледа се през твоите очи... Звучеше равносилно на виртуална реалност!!! След известно време пък един друг съученик чийто баща работеше нещо компютърно и след известно време заминаха за Америка, ни разказваше за Tomb Raider и Monkey Island. Акълът не ми го побираше как може да има игра все едно разиграваш анимационен филм и можеш да си ходиш, да си взимаш разни работи и да си говориш с който си искаш - едва ли не неограничени възможности като в истинския живот!Тогава още не излизаше ни Master Games, ни PC Mania, ни нищо. Свободните часове тичахме към градската библиотека и засядахме в читалнята на детския отдел, четяхме Мики Маус, Донълд Дък, Гарфийлд и каквито още комикси се намираха. Помня, че попаднахме на някакви компютърни списания, в които видях скрийншотове от The Neverhood - Божичко! Бъдещето е днес! А първите ми сблъсъци с Full Throttle и Duke Nukem 3D са завинаги запечатани в съзнанието ми, края на 97-ма... Обръщам се и... 10 години! Появиха се залите. Half Life Opposing Force и Delta Force в мрежа, адреналинът беше неописуем! Имаше и места с PlayStation - с един приятел редовно играехме, първите части на Need for Speed, Rogue Trip, Fighting Force...

Озовах се в гимназията по едно време. С ученическата карта градския транспорт ми беше безплатен. Кино "Веста" още си бачкаше и редовно имах талони за намаление. Момичетата още имаха вечерен час и по купони след 22.30 редовно оставахме само коч-компания. Само паралиите и големите гъзари имаха GSM-и. Интернета беше dail-up, дисконектваше, жужеше сранно и телефона тракаше като набираше да ме свърже отново, а телефонните сметки бяха ужас и безумие. Ако знаеш командите за регистриране на канал в mIRC те гледат с респект. Ако знаеш как се преинсталира Windows си полу-бог! Тайни общества разпространяваха ограничени бройки на грозно надписани дискове. Игрите бяха ZIP-нати, после RAR-нати, ACE-нати, и с някаква небивала DOS-овска архивация, и повечето пъти - без музика и филмчета. Все още си правехме труда да инсталираме и пробваме демота. Final Fantasy и CAM на Blade - всичкото на един диск. 650 МБ. Shrek още нямаше продължение и също беше на един диск, заедно с копие на Vampire Hunter D с шокиращата големина от 220 МБ. Само избраните имаха записвачки. Един приятел от горните класове обикаляше наляво-надясно с един изтерзан хард с липсващи пиновеи джъмперчета които постоянно се издирваха. Techno-link-a башкаше с пълна сила, а разни подозрителни субекти разправяха че знаели къде са му хардовете. Малцина зацепваха за какво става дума като се заговори за аниме и манга, а още-по малко бяха тези, които знаеха разликата между двете. Хвала на онези, които изкъртиха предпазителите на флопитата в училищните зали! Веднага си донесохме Golden Axe 2 и The Lost Vikings на дискети. Години по-скъсно, в горните класове, вече бяхме в по-готината зала и ожесточено пукахме Unreal Tournament в мрежа, като ботовете бяха с имена на учители - просто да ти е кеф да ги хедшотнеш! "Milena Grudeva killed Dochka Panayotova"...

очаквайте продължение по някое време :)

In Memoriam

I am really sad to continue this rubric and so soon...
Fryday, November 10, Oscar winner Jack Palance died at the age of 87. Younger movie fans like me know him from "Batman", "Young Guns", "Buffalo Girls", "Solar Crisis", "Treasure Island", "Tango & Cash", , "City Slickers", "Buck Rogers in the 25 century"... Older movie fans surely remember his early roles in more than 120 movies and TV episodes. R.I.P.

In Memoriam

Basil Poledouris, the world famous composer, died 2 days ago at the age of 61. He is among my favourite composres, he had a unique and recognizable style. His work for television ("Twilight Zone", "Lonesome Dove") and big cinema ("RoboCop", "Conan", "The Hunt for the Red October", "Starship Troopers") will be long remembered. R.I.P.

http://www.basil-poledouris.com/

Animation #12

OK, this is rated for pre-school... so no wonder I love it ^__^

Curious George is one of the most adorable films I've seen in a long time! It's colorful, it's cheerful, it's friendly... Believe me, this animated movie is pure delight! I had so much fun watching it, from the beginning to the very end. The opening scene with George and the rest of the animals in the jungle wins you right away. The moment with the chameleon is brilliant, I laughed for ages! The story is simple, but not silly. The characters are lovable, the animation is good and the backgrounds are very stylish. I was surprised to find that such a cartoonish animation, without great details, is so well colored and it's so believable. The shades, the movements and the colors bring realism to the environment. The voice cast does a great job (Will Farel wearing the yellow hat, Drew Barrimore is a great choice for Maggie, and Frank Welker - he's a real veteran), and so goes for Jack Johnson - his songs add a great deal to the atmoshpere of the movie. I strongly recommend this movie to everyone! Relaxing and full of joy!

And now a TV series are on air! So keep an eye for the monkey on your TV screens.

It's based on famous children books, and so on, but I can't tell you anything that isn't on Wikipedia, so go there and read more ;)

visit the official sites: http://www.curiousgeorgemovie.com/ and http://www.houghtonmifflinbooks.com/features/cgsite/

read some curious facts and info about George: http://en.wikipedia.org/wiki/Curious_George

more Curious George: http://pbskids.org/curiousgeorge/

Memories from location

Two weeks ago me and Andrey took the bus with the rest of the extras and found ourselves on Krumovo Air Base, near Plovdiv. We were going to be soldiers in "Brand Hauser". Several trucks, trailers and cars were waiting for us near the entrance of the airport. The first thing to do was to get our cupons for food, get dressed and sign the contracts. No big deal here. Only that on the xasting they said we'll get 30 leva and it came out that we'll get 20 leva. I guess the cast and teh crew drank the rest of our money... I warned them to dress me as a soldier with a helmet, not like the special forces with black outfit and a baretta, cause I wanna hide my hair under the helmet. They said OK, but at the end they dressed me as one of the specs. And here goes some lady, supervising the whole thing I guess "Oh, he cannot be a guard with a ahir like that, we'll have to cut it off". Damn, I told them to give me a freakin' helmet! "Oh, have we? Just give me a helmet. I don't wanna cut my hair." So here I am, waiting for the rest of the extras to come and to switch places with a soldier and get the ordinary military uniform with a helmet. I can tell ya, the crew wasn't too happy about that, especially the annoying wardrobe lady, which looked wile a wardrobe herself. But they don't pay me enough to cut my hair, no way! And by the way the soldier's costume is much more comfortable.

Me and Andrey were joking all the time - "So did you memorize your lines, dude?", "They didn't gave me tre script! How am I supposed to create a background for my character and get into the part? When someboy buys the DVD and freezes it on pause during one of the 3 seconds I'm on screen and he sees my face in the distance I want him to know - Oh, this is a guy from southern Minesota, his brother is in jail for speeding, his mother is in hospital, he joined the army cause there was nothing left for him in his hometown..."

Then they gave us our Kalashnikov machine guns. A lil bit heavy, you cannot shoot with one in each hand like in the good ol' 80s action movies... Anyway - we're locked and loaded! Finally everything is ready and the shooting begins. The scene - John Cusack gets off a plane with some other guys around him, and we soldiers walk around patroling the airport. I see everybody carrying their guns in exactly the same way. "Damn, how am I supposed to recognize myself in the movie when it comes out?" - and I decide to carry my Kalashnikov with one arm only on my shoulder, chewing a bubble gum, pretending to be some cool bad ass son of a gun. And I don't even know if I'm in the shot at the moment. LOL!

The next scene - a hummer passes through the military base we're guarding. I have to walk around, but I again decided to do some fancy stuff and pointed my machine gun in the back of a truck pretending that I'm there to check the cargo. You'll probably won't see that in the movie but it was fun to play soldiers :))

to be continued...

Quotes #14

"I know what you're thinking. "Did he fire six shots or only five?" Well, to tell you the truth, in all this excitement I kind of lost track myself. But being as this is a .44 Magnum, the most powerful handgun in the world, and would blow your head clean off, you've got to ask yourself a question: Do I feel lucky? Well, do ya, punk?"

Clint Eastwood ("Dirty Harry" 1971)

Tomorrow's the big day...

Tomorrow morning I'm going to be on the bus for Plovdiv Airport where the movie is being shot. Now I know more details - it's no sci-fi and so far there's no official indo about John Malkovich and Omar Sharif, but I personally saw John Cusack. I had no chance to speak with him in Monday when we were called to try the uniforms, but I hope that I'll manage to exchange a few words with him before the end of the shooting. The movie is called "Brand Hauser", and Cusack is also a producer and co-writer.

Here's some info in Wikipedia:
http://en.wikipedia.org/wiki/Brand_Hauser:_Stuff_Happens

#100

This is post #100 on my blog... I keep it up since Jan`06
I think not many people read it, but anyway I'm kind of proud with my Holocron :)

So... What's new?
Two weeks ago I went to a casting for extras. They said it's an american production, sci-fi as far as I know, and John Cuasack, John Malkovich and Omar Sharif are in it. Wow! O_O
Two days ago I'm in the Uni, waitig for a lecture to begin and I talk with a friend of mine, Andrey. And I remember the casting, cause we went together, and ask him:
"Uh, and did they call you?"
"Yeap"
"Really?!"
"Really"
"Really really???"
"Really really!"
"You're kiddin me!"
"Nope."
"They called you?"
"Yes"
"When?"
"About two hours ago"
"Damn! And why they did't call ME?"
"I dunno..."
"Damn! And when I come to think of it, I told you about the casting and I took you there with me! Aargh! ... Now I'll be your agend and I'll collect 50% of your incomes!"
But at some time I check my cell and... "Missed call"
Hey! I had turned off the sound, cause we were going to have a lecture! Let's see who called me... Unknown number.
"Dude... What number they used when they called you? THIS one?"
"Uhh, yeah, looks like it... Let me check... Yes, the same"
"YEAH!!! So they DID CALLED!"
And I call them, then they call me and
"Nenko, you're chosen to be a soldier in the movie, we need your ID number to issue you a pass for the filming site..."
YEAH!!! And tomorro I'm going to try on the costumes, I guess they'll give me some military uniform... I'm gonna be in a MOVIE :))) Feels so good!

New Bran Art

If you haven't checked www.branthemovie.com in a while then it's tie to do so! 12 new concept art drawings are now up! Hopefully more to come soon. And here's a sneak peek:

Quotes #13

"I'm Duke Nukem. And I'm coming to get the rest of you alien bastards!

Nobody steals our chicks... and lives!"

Duke Nukem

Games #5

Today I'm going to present you a cult classic from "Blizzard". Yup, they certainly have delivered some of the most successful games in the history. But I've never been a StarCraft/WarCraft fan, neither single nor multiplayer. So let's go back to 1992, when

"The Lost Vikings"

came out. Now, that's a game I cam play anytime! The story begins with a short presentation of our heroes - three courageous vikings are hunting in the snow covered woods near their village. Each one of them has unique skills - Erik The Swift can run faster than the other two, can jump, and can bash through some walls (and even some enemies) with his helmet; Baleog The Fierce can kill enemies with his sword, or from a distance with his bow (and infinite supply of arrows). The bow can also be used to hit switches from a distance; Olaf The Swift can block enemies and their projectiles with his shield, use his shield as a hang glider, or as a stepping stone for Erik to enable him to reach high grounds which is not possible without the shield. They get back from the hunt, go their houses and their families, night falls... and a huge alien spaceship emerges above their home village!!! Soon the three friends find themselves kidnaped by the intergalactic evil-doer Tomator, who intends to put them behind bars in his zoo! Well, our guys don't give up so easy and your work in the first levels is to help them get free. Finally they manage to escape through some kind of a warp, which happens to be not just an ordinary warp, but a time warp... and here we are, our vikings are lost in time! And chased by aliens. Various worlds with great level designs (prehistoric, ancient Egypt, and so on), through each one of the levels you have the funny dialogue between the characters and the groovy background music to keep you entertained even when you think what to do. Because there's alot of thinking! Usually there is only one possible way to reach the end of the level (and get the password, cause back then we had no save game) and in order to succeed you had to combine the vikings' skills in various ways, swich between them in the right moment...

Some years later there was "The Lost Vikings II", developed by Interplay. There were some new characters - a dragon ad a werevolf, who helped from time to time. And the vikigs got some cybernetic boosters (hehe, Baleog even got a lightsaber!). But all in all the concept of the game remained the same.

Throughout the years the games have been released for PC and various consoles, and in 2003 a GBA version came out. So in case you wanna try 'em out - just search around the net, they are easy to find for DOS and like roms with different emulators.

for more info: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Lost_Vikings

the official: http://www.blizzard.com/blizzclassic/

The Web #12

Now get ready for some smashing fun! A couple of brilliant guys, AMDS Films they are called, are responsible for some of the coolest fan films I've ever watched! They take pieces from different movies, edit them together like trailers or episodes, add different filters and effects and the result is amazing. They look really pro, and done with great imagination.
I just watched the first episode of "RoboCop vs Terminator" yesterday and I just couldn't close my mouth after this video, I was like O_O "Waaaaa!"

You don't believe me? Just watch!

visit their blog: http://spiritsnodeal.canalblog.com/
and check out their videos at YouTube: http://www.youtube.com/user/amds

Comics #3 + Animation #11

Michel Vaillant is a French comic book character created in 1957 by Belgian (French-born) cartoonist Jean Graton. He appeared for the first time on the pages of Tintin (presented in Comics #1 on my blog :P)

Michel is espacially dear to me - I used to watch every single episode of the cult animated TV-series, based on the famous French comics. Michel and his team of daring racers use all kind of vehicles - in the episodes you can see cars, F1, motorbikes, jets, monster trucks and so on. Their opponents are the corrupt team Leader. The series were big hit when I was a kid and I really enjoyed the new motion picture, it keeps the spirit and the actors are great - they look just like the animated characters! The movie is highly visual, with beautiful race scenes and some ofthe typical Luc Besson euro-action atmosphere. High speed races, very nice animation, great characters, a lot of fun. I wonder why I can't find it neither on VHS nor on DVD. If you want something similar - go watch Nascar Racers on Jetix, but Michel was far more better. There are also live action TV series from the 60s, but I still haven't seen them.

Read more here: http://en.wikipedia.org/wiki/Michel_Vaillant

Visit the official site: http://www.michelvaillant.com/

Music #14

OK, here's one from Electrasy, Don Bluth's "Titan A.E." soundtrack (great movie, great soundtrack!)

Cosimc Castaway

Lose my head to the chemical freeway
Comin' up on overload
In a mystic new dimension
Purify and sanctify me

What, so I'm in no end game
Move my piece right off the board
Losing sure is easy so I am no more

But I'm not broken,
in my dream I win
In here I'm nothing,
a Cosmic Castaway

In my head I'm a chemical dreamer
Speed up to burn out mode
Comin' up in the 5th dimension
Beautify don't crucify me, yeah
So I need no mind game
poisoning my lonely soul
Losing sure is easy
so I am no more

But I'm not broken,
in my dream I win
And I take over,
coz I'm no loser

And I'm in and you're not,
bad dreams don't stop
But I'm all screwed up,
a Cosmic Castaway

And I want but have not
Bad dreams, lost thoughts
In here with no pain,
you hurt me again

And I want but have none
I should beat the alien
But here I'm no one,
a Cosmic Castaway

a Cosmic Castaway

Back to the Blog

Here I am, back to the futu... I mean, the Blog.
For those who wonder whant took me so long to post again...
Well, it's been a busy period (and it still is). Some friends from abroad dropped by for a week, some days away from home, trains from here to there, some mishaps with my poor old PC, cleaning and repairing, exams... Now I'll have to study for the latin exam at the end of the month, and the only thing that keeps me going and fight the laziness is the thought of the possible scholarship. And some mates from school are back in the town before the start of their terms, so I also try to spend more time with them, while they are here. (hey, yo, Delfo - yeah, this one refers to you also... I know you're reading this O_O)

The Bran project is moving on, we do what we can. When we have more time we'll do more.

Some ideas are bumping inside my head and probably the next month I'll begin writing a new story...

Quotes #12

"Sex and violence was never really my cup of tea; I was always more into sax and violins."


Wim Wenders

Rockin' Alien

Another short animation from the good old days, drawn with the mouse. This is a loop of an alien flying a bumpy ride with his rocketship.

Rust

Abandoned buildings, machines left behind and long forgotten, visions of sorrow, sad memories... Memento mori. "Rust" is a video clip I made editing some of my photos together, the music in the background is New Order - "Elegia".

The picture hunting was quite an adventure. Searching, looking, running, climbing, trespassing... I was chased by dogs, not to mention all the weird questions some people asked me (yeah, one guy even took me for a spy, lol!).

Most of the pictures are taken in Plovdiv, but there are some taken in Banja (a small town near Karlovo). Those from the beginning - with the tracktors are from Banja. I was there with my cousin and my little brother and we had a great time.

The editing was a real pain, cause my PC isn't exactly fast.

Anyway - here it is, "RUST"
I hope you like it!

The Hole

This is a short animation I made some years ago in school during the break between the computer classes. I hope you like it :)

Happy Birthday, Bro!

Hey, hey, my lil brother, Zdravko, has a birthday today! I thik he doesn't read my blog but anyway...

HAPPY BIRTHDAY!!!
Wish you all the best, keep up with our DVD collection and may the Force be with you!
Thank you for being my brother! I love you!

Long time, no see...

It's been two weeks since my last post. That's kind of long, don't you think? Well... I was in the country for some time, helping my grandparents with the work and having my deserved rest from all the computers and communications. No refreshing e-mails and forums, just REFRESHING!
Then I was again on the move, working on our script, "Bran" - keeping in touch with artists, mailing people and searching for opportunities.

I had one great unforgettable unique day last Saturday, when I went to Sofia to meet Vesela Kazakova. She's truly amazing! We both had a great time and talked all day long about our projects and ideas. She liked the "Bran" idea a lot and encouraged me so much!

Today I just got back from another trip, I spent some time in Pavel Banja with some international guests - family friends from Poland and Germany.
And now, as soon as I'm back to my PC - work again! I updated www.branthemovie.com with some news and concept art drawings. We announced the prizes for our concept art competition.
This friday I'm going to Sofia again, this time to meet Orlin who will be in Bulgaria for a couple of days. And maybe we'll manage to meet also Petar, the June winner in the concept art contest.

And my exams are closing in... I'll have to prepare my papers and apply and then in September - wish me luck and keep your finegrs crossed!
It's going to be a busy month, August...

Movies #8

Today I'm going present you one of my favourite actors. I like him since I saw Star Wars for the first time at the age of 7. If I have to describe him with one sentence only I;ll probably use one of his cult lines from Star Wars - "Charming to the last". Years later I watched him in "Horror Express" together with Christopher Lee. I think this was the movie which introduced the Hammer Horrors to me. So when I had to present a homework in the Uni on British Culture I decided to talk about Peter Cushing and his movies. The text bellow is gathered from various sources on the net.

Visit:
http://www.petercushing.com/
http://www.petercushing.co.uk/
http://en.wikipedia.org/wiki/Peter_Cushing

Peter Cushing

Peter Wilton Cushing was born on 27 May 1913 in Kenley, Surrey, in England. He and his older brother David were raised first in Dulwich Village, a south London suburb, and then later back in Surrey by his mother Nellie Marie and father George Edward, who was a quantity surveyor. At an early age Cushing was attracted to acting, inspired by his favorite aunt, who was a stage actress. While at school Cushing pursued his interest in acting and also in drawing - He was an artist, skilled in drawing and painting; as a young struggling actor, he supplemented his income by selling scarves that he hand-painted and later, as an established actor, had showings of his water colors. His sketch of Sherlock Holmes became the official logo for the Northern Musgraves, a British Sherlock Holmes society. At this time he also dabbled in local amateur theater until moving to London to attend the Guildhall School of Music and Drama on scholarship. He then performed in repertory theater, deciding in 1939 to head for Hollywood, where he made his film debut in The Man in the Iron Mask (1939) directed by James Whale, a classic filmmaker of the Black and White age of the cinema, who shot masterpieces like Frankenstein, The Bride of Frankenstein and The Invisible Man. Other Hollywood films included A Chump at Oxford (1940) with the famous comic duo Stan Laurel and Oliver Hardy, Vigil in the Night (1940) and They Dare Not Love (1941). However, after a short stay, Cushing returned to England by way of New York (making brief appearances on Broadway) and Canada. Back in his homeland he contributed to the war effort during World War II - Turned down for military service on health grounds, he instead joined a theatre company that performed at military bases.

Cushing came to work with actress Helen Beck, and the two fell deeply in love. They married in 1943. After the war he performed in the West End and had his big break appearing with Laurence Olivier in the film Hamlet (1948), in which Cushing's future partner-in-horror Christopher Lee also had a bit part. Both actors also appeared in Moulin Rouge (1952) but didn't meet until their later horror films. During the 1950s Cushing became a familiar face on British television, appearing in numerous teleplays, such as 1984 (1954), as Winston Smith in the movie based on George Orwell’s novel. At the end of the decade he began his legendary association with Hammer Film Productions in its remakes of the 1930s Universal horror classics. His first Hammer roles included Dr. Frankenstein in The Curse of Frankenstein (1957), Dr. Van Helsing in Dracula (1958) and Sherlock Holmes in The Hound of the Baskervilles (1959). Years later he appears on screen as the renowned detective in the classic TV series based on Arthur Conan Doyle’s stories and once again in “Sherlock Holes and the Mask of Death” in 1984.

Cushing continued playing the roles of Drs. Frankenstein and Van Helsing, as well as taking on other horror characters, in Hammer films over the next 20 years. His film career had taken off establishing him at once as a cult hero of the horror film aficionados, with Christopher Lee as the monster. These two, along with director Terence Fisher and writer Jimmy Sangster, claimed the next ten years of horror movie making as British. Hammer was to become the most successful british film company of all time and Cushing played an integral role. He also appeared in films for the other major horror producer of the time, Amicus Productions, including Dr. Terror's House of Horrors (1965) and its later horror anthologies, a couple of Dr. Who films (1965, 1966), I, Monster (1971), and others. By the mid-1970s these companies had stopped production, but Cushing, firmly established as a horror star, continued in the genre for some time thereafter. When once asked about his favorite horror movie Cushing said: "Strangely enough, I don't like horror pictures at all. I love to make them because they give pleasure to people, but my favourite types of films are much more subtle than horror. I like to watch films like Bridge Over the River Kawi, The Apartment or lovely musicals." He also said: "Who wants to see me as 'Hamlet'? Very few. But millions want to see me as Frankenstein so that's the one I do. If I played Hamlet, they'd call it a horror film. People look at me as if I were some sort of monster, but I can't think why. In my macabre pictures, I have either been a monster-maker or a monster-destroyer, but never a monster. Actually, I'm a gentle fellow. Never harmed a fly. I love animals, and when I'm in the country I'm a keen bird-watcher."

In 1971, Peters beloved wife Helen died after a prolonged illness. It was a loss from which he never fully recovered. He threw himself into his work, but spent most private hours dreaming of when he and Helen would be reunited in Heaven. Peter Cushing was a deeply Christian man and attended St. Alphege Church in Whitstable, he also did extensive charity work and never failed to sign his cards and photos

Perhaps his best-known appearance outside of horror films was as Grand Moff Tarkin in George Lucas' phenomenally successful science fiction film Star Wars (1977). Prior to being cast as Tarkin in Star Wars (1977), George Lucas considered using him as Obi-Wan Kenobi (which ultimately went to Alec Guinness). Carrie Fisher said in an interview that doing her scenes with him in the Star Wars (1977) were difficult for two reasons: she thought the lines were ridiculous and she found Peter to be so polite and charming off camera that it was hard to project the sense of disdain that her character, Princess Leia, held for his character, Tarkin.

Cushing himself says about his role in Star Wars: "My criterion for accepting a role isn't based on what I would like to do. I try to consider what the audience would like to see me do and I thought kids would adore Star Wars."

Biggles (1986) (aka "Biggles: Adventures in Time") was Cushing's last film before his retirement, during which he made a few television appearances, wrote two autobiographies and pursued his hobbies of bird watching and painting.

In 1989 he was made an Officer of the British Empire in recognition of his contributions to the acting profession in Britain and worldwide.

Towards the end of his life - he showed no regret or remorse about the things he had or hadn't done. His only regret was losing his wife and living for over twenty years without her. So he looking on death with a faith in God and reunification with Helen in Heaven.Peter Cushing died on 11 August 1994 in Canterbury, Kent, England, UK at the age of 81 with more than 130 movies in his filmography.

After he died, his colleague and close friend Christopher Lee said in an interview that he never felt closer and more open to any of his other friends than he felt to Peter.

Peter Cushing was one of those actors who took great pride in the work he did and it shows with each performance. His mere presence in a film was enough to guarantee it being an enjoyable experience.

Quotes #11

"I see Earth! It is so beautiful!"

Yuri Gagarin

www.branthemovie.com

Hey, hey! Wha'd'ya know! We launch the official web-site!

http://branthemovie.com

So now you can download and read a preview of our script (the first 18 of 122 pages), read the synopsis of the story, view the gallery with the few concept art drawings and wallpapers, visit our forum, contact us and take part in our Concept Art Contest :)

Taglines:
The one who knows the future has the power to change it
The battle for the Future begins today
A BRAN new hero

Logline:
In the future the all-powerful Corporation hides a dark secret behind its facade and now the only one who has the chance to set things right is trapped back in our time, separated from his son... and maybe reunited with his long lost love.

Synopsis:
It is the year 2270. Spaceship pilot Daniel Scott works for an almighty business establishment known as the Corporation. His job – to discover new worlds. Worlds with no life, but rich of natural resources and energy. After his last mission Daniel is infected with unknown alien virus. He must be frozen for several years until a cure is discovered. Daniel leaves his crippled son Harry and his brother Michael, who also works for the corporation as a highly trained security officer.
Daniel boards a medical freighter which will transport him to a corporate clinic on a distant planet, but during the flight the freighter encounters a hostile alien spaceship. After dazzling series of events the freighter is blasted and Daniel finds himself more than two centuries back in time with Klyona – an alien princess, who looks exactly as his dead wife. With her help Daniel discovers a dark secret about the true nature of the Corporation, responsible for the destruction of her world. Trapped in our time Daniel and Klyona see their new situation as a chance to erase every possibility that could lead to the birth of the Corporation in the future. With the help of his advanced technology from the future and his new friend Matthew – a young comic book artist (and teenage slacker), Daniel turns into a masked hero. He becomes an urban legend, a street myth and his friend starts a comic book series describing his adventures. Daniel still hopes he will find a way to return to his time and reunite with his son.
In the future everyone thinks Daniel has perished in the explosion of the medical freighter. Michael wants to take the case of his brother's death. An enigmatic one-eyed man, highly ranked corporate employee directs him towards the Resistance – a rumoured underground society. Michael discovers an extraordinary link between reality and old comic book series, which leads to them. Without knowing that the Resistance are not terrorists who work for the aliens, but the only people who know what lies behind the Corporation's facade, Michael is determined to bring down their organization.
Harry is visited by a mysterious old man, who helps him to find out the truth about his father's destiny. Maybe someday it will be up to the boy to take on Daniel's legacy and to continue his fight.

BRAN is registered!

Writers Guild of America, west
www.wgawregistry.org

Registered Item Information:
Material Type: SCREENPLAY
Intended Medium: SCREEN
Item Title: BRAN
Filename: Bran.pdf
Submission Date: 30/06/2006 5:58:18 pm

Officially!
Our script is registered!!!

Movies #7

Here's another review I frote for the "Fumetsu" e-zine. Takeshi Kitano's "Dolls". In Bulgarian.


Оптимус проследи крайните надписи със замислен поглед. Спря DVD-то и прибра диска сред останалите в шкафчето. Мисълта му все още се рееше на някъде. Почти машинално седна пред монитора и кликна shortcut-a на Word-а. Но все още не беше готов да пише. Нужно бе известно време, да улегне филма в съзнанието му... пък и да прочете първо това-онова в нета.

Да започнем с няколко думи за Такеши Китано. Роден на 18 януяри 1947 в Токио, Китано учи инжинерство в престижния университет Мейджи. Не след дълго той прекъсва следването си и започва работа като... оператор на асансьор в луксозен нощен клуб. Клубната програма включвала (освен стриптийз) комедийни скечове и имено от там започва и кариерата на Такеши Китано (от скечовете, не от стриптийза). Първите уроци идват от комика Сензабуро Фуками, който научава Такеши на доста неща за бизнеса. Един от редовните комици на клуба се разболява и познайте кой взел че го заместил?
През 1970 Такеши Китано основава заедно с приятеля си Кийоши Канеко комедийното дуо Two Beat. Именно от там идва Beat Takeshi – прякорът с който Китано става известен през 1976, когато дуото се появява по телевизионните екрани в Япония. Шоуто се радва на небивал успех и Китано се превръща в един от най-популярните японски комици на 80-те години. Шегите в manzai шоуто “The Two Beats” (manzai е японският еквивалент на stand-up comedy монолозите) се харесвали заради острия тон и хапливия език, но след оплаквания от възмутени зрители цензурата свалила Такеши от екрана.
Дуото се разпада и Китано започнва солова кариера в киното. След няколко предимно комедийни роли Такеши е сред актьорския състав на “Violent Cop” – история за твърдоглав детектив, чиято сестра е отвлечена от Якудза. Героят взима закона в свои ръце и се изживява като японския Dirty Harry. Късметът се усмихва отново на Такеши – режисьорът Кинджи Фукасаки (“Tora! Tora! Tora!”, “Battle Royale”) се разболява... Кой ли да го замести? Китано пренаписва сценария и е едновремено на режисьорския стол и пред камерата в главната роля. Успехът (и приходите) от “Violent Cop” поставят началото на режисьорската му кариера. Повечето от филмите му са, както вече писах в предишния брой, драматични истории за полицаи и японската мафия. У нас Такеши Китано е известен най-вече със “Затоичи” (най-големият му финансов успех до момента), а наскоро последният му филм “Takeshi’s” мина по родните екрани като част от програмата на десетия София Филм Фест. През 2004 университетът Мейджи го награждава с почетна бакалавърска степен по инжинерство, 4 години след като е прекъснал обучението си.
“Dolls” (така де, да си дойдем на думата) е смятан от много критици за най-добрия филм на Такеши Китано като режисьор и сценарист. И вероятно има защо.
На зрителя (сиреч на мене) му е нужно известно време да се ориентира в историята. Всъщност – в историите. Филмът започва с представление на Бунраку, традиционния японски куклен театър. На сцената се развива трагична любовна история. Камерата приближава белите лица на нещастните кукли и... (внимание, следват някои леки спойлери)
Пренасяме се в първата сюжетна линия. Младият Матсумото е развалил годежа си със Савако по настояване на родителите си, които искат за него бъдеще изпълнено с перспективи. В деня на сватбата му с дъщерята на директора на корпорацията, в която той работи Матсумото научава, че съсипана от мъка Савако е опитала да се самоубие. Момичето е оживяло, но е изгубило разсъдъка си и не помни нищо и никой. Матсумото я измъква от клиниката. Смазан от мъка и вина, той изоставя работата си, семейството си и досегашния си живот и започва да се грижи за Савако. След няколко инцидента Матсумото я връзва с единия край на червено въже, а другия край завързва около себе си. Така свързани двамата поемат на дълго пътуване през места от техните мигове заедно. Спомените измъчват съвестта на Матсумото, а Савако е до него е все така тиха и безмълвна. Дали ще се излекува някога? Дали ще си спомни?
Втората история е за стар якудза на име Хиро. Издигнал се е и е успял, точно както е искал, но въпреки всичко не е щастлив. Хиро си спомня деня, в който е напуснал жената, която го обича, за да преследва амбициите си. Те са на пейка в парка, тя е донесла обяд, и вече планува как следващата събота ще са отново на пейката с кутийка храна, отново двамата, оново заедно. Свел поглед, той й казва, че напуска работата си във фабриката и ще тръгне да търси нещо различно. Момичето плаче, а Хиро става и бавно тръгва по пътя си. Със сълзи в очите тя вика след него, ще го чака всяка събота на тази пейка с кутийка храна за обед, да се върне... Една събота след толкова много години Хиро се връща на пейката в парка. Там чака млада жена, която чака любимия си за да обядват заедно. Възможно ли е това да е тя? Дали човек получава втори шанс?
Третата история разказва за Нукуи, мъж обсебен от любимата си певица, поп-звездата Харуна. Когато се прибере вечер нейният лик го гледа от плакатите на стената, нейният глас го приветства от слушалките на уокмена. Един ден Харуна претърпява автомобилна катастрофа. След инцидента тя отказва да се появява в медиите и да се среща с феновете си, защото не иска никой да вижда белязаното й лице. Съкрушен Нукуи поглежда за последен път снимката на Харуна в едно от списанията си и това е последното нещо, което вижда. Той се отива при Харуна на морския бряг, единственият с който тя се съгласява да се срещне, единственият който няма да види превръзката на красивото й лице...защото е ослепен. Дали си е заслужавало Нукуи да пожертва зрението си за този кратък момент на щастие? Дали любовта му ще е споделена?
“Dolls” е като сборник от тези три драматични любвни истории. С течение на времето филмът преминава все по-често от един разказ към друг, редуват се спомени и настояще. Нищо чудно да се объркате и в даден момент да изпуснете хронологията. Но след края успявате да проследите нишката и да подредите всичко. С изключение на няколко момента, които лично аз намирам нелогични, без особена връзка или значение за историята (визирам предимно убийствата в асансьора, предполагам че Китано просто не се е стърпял да не намеси любимата си якудза по-стабилно, както и уродливия племенник на Хиро). И ако сценарият е леко объркващ и разпокъсан то сцените са бавни и спокойни, а камерата е почти статична. Специално внимание обръщам на няколко момента във филма, в който се наслагват две картини една върху друга – куклите върху дрехите, които Матсумото и Савако обличат към края и лицето на Нукуи върху асфалта, когато мият пътя от... (който не е гледал, да гледа, няма да издавам... а който е гледал ще се сети). Не липсват и традиционните разцъфнали дървета, падащи есенни листа, мроския бряг, залез... И разбира се невинната нежна красота на Савако (в ролята Михо Кано). Човек сякаш се губи в топлите й кротки очи. Във филма няма някаква граничеща с неестественост красота и поетични кадри, каквито има в доста азиатски филми (“Герой”, “Летящи кинжали” и др.), няма дигитален привкус, всичко е истинско и живо. Финалът е силен и красив. А преди крайните надписи пред вас ще се появят отново белите лица на куклите.

Оптимус кликна Save и скролна набързо през статията. Е, дано ви хареса! До следващия брой!

Music #13

I heardthis song for the first time in the end titles of the TV movie "The Jack Bull", starring John Cusack, John Goodman and Miranda Otto, an inspiring western about a man seeking justice and defending his honor. I wanted to post something wild-west-style after the photo below, so here are the lyrics the song...

RING THEM BELLS
(Words and Music by Bob Dylan)

Ring them bells, ye heathen
From the city that dreams,
Ring them bells from the sanctuaries
Cross the valleys and streams,
For they're deep and they're wide
And the world's on its side
And time is running backwards
And so is the bride.

Ring them bells St. Peter
Where the four winds blow,
Ring them bells with an iron hand
So the people will know.
Oh it's rush hour now
On the wheel and the plow
And the sun is going down
Upon the sacred cow.

Ring them bells Sweet Martha,
For the poor man's son,
Ring them bells so the world will know
That God is one.
Oh the shepherd is asleep
Where the willows weep
And the mountains are filled
With lost sheep.

Ring them bells for the blind and the deaf,
Ring them bells for all of us who are left,
Ring them bells for the chosen few
Who will judge the many when the game is through.
Ring them bells, for the time that flies,
For the child that cries
When innocence dies.

Ring them bells St. Catherine
From the top of the room,
Ring them from the fortress
For the lilies that bloom.
Oh the lines are long
And the fighting is strong
And they're breaking down the distance
Between right and wrong.

WANTED Dead or Alive

This is a photo I made last year at the sea side, Sunny Beach. I bought the cowboy hat I wanted so much and this is my awesome shadow on the sand :)

First steps

As you've probably noticed I don't post much about my everyday life and stuff. That's becasuse most of the time it's just a routine and there's nothing really important. But today there is!

Today I got my very first real income in my film career! No kiddin'! Some days ago, Orlin, a dear friend of mine and a co-autor of the script I'm working on told me that a publishing house in London was interested in our story. So Amber Books Ltd. London paid us 40 punds for the right to read the script as soon it is copyrighted. This means that as soon as we register our script we'll send them a copy to read. The script is nearly ready, there are just a few edits and clean-ups to be done. The story is complete, all the scenes are there, we just need to check for technical errors and add some information in the scene descriptions and headings - like DAY/NIGHT, interior/exterior and such.

So keep an eye on the blog and be ready for THE SCRIP!!!

Today I went to the bank to get the money, 28.10 euro. The first 5 euro I will never spend, I'll keep them for luck and as a memory from my first steps :)

The rest of the money I changed in leva, then I got my scholarship for this month and went to some book shops. I got Star Wars TALES TPB volumes 3,4 and 6 and also the new DVD edition of "Iron Giant". Yeah, I feel so great! So so great! :)

The Web #11

And taling about Monkey Island here's the ultimate source:

Games #4

Sure you've heard of Monkey Island, right? Yeah! And what about Blood Island? Well, that's one of the islands around. And now it looks like a new adventure is going to take place there. But not an official one, created by LucasArts, but a fan-made one.

So here it goes: Goblin's Blood Island El Grande

I hope someday in the near future we'll be able to check it out and play it :)

Animation #10

Gabelins is a french school of visual arts, animation, graphic an web design. On their site you can watch the short animations of the students. Currently there are 32 animated shorts. Capturing, artistic and original, both classic animation and 3D/cell shading, great variety of styles. Strongly recommended!

http://www.gobelins.fr/galerie/animation

In A Galaxy Far Away...

I suddenly got inspired tonight, and I wrote this poem. I hope you like it.

In A Galaxy Far Away...
by Nenko Genov

The binary sunset
is reflecting in my eye
Just another busy day
fighting the Dark Side

It's time to leave this planet,
it's time to leave this place
Turn on the nav-computer
and jump to hyperspace

Each time I fly away
I set a different course
On my endless journey
guided by the Force

An R2 droid for companion
and a rusty ship for home
In chase of dream from childhood,
across the stars I roam

Quotes #10

Let us be thankful we have commerce. Buy more. Buy more now. Buy. And be happy.

Let us be thankful we have an occupation to fill. Work hard, increase production, prevent accidents and be happy.

Thou art a subject of the divine, created in the image of man, by the masses, for the masses.

Blessings of the state, blessings of the masses.

OMM - THX 1138 (1971)

Holocron

Bulgarian Jedi Order proudly presents:
"HOLOCRON"
Star Wars dedicated fan-made online magazine.

Issue 1 is here, so you can visit the link below and download the zipped PDF file.

http://ezine.starwarsbg.org/

The magazine is in Bulgarian, but even if you don't speak the langueage there are still some stuff for you, like the incredible fan-art from Darth_Thyn.

The Web #10

Just follow this link...
http://sonic200.com/others/tuongphan.htm

Happy Children's Day!!!

I know I'm a little bit late, since the Children's Day is 1st June... I guess I've been too busy to celebrate! :) I spent the afternoon watching cartoons, drinking milk and eating chocolate cookies.
Anyway, better late than never, right? :)
HAPPY CHILDREN'S DAY!!!
Keep the child within you forever.

Music #12

My first impressions of Jamiroquai go back some years ago, 1998 when the american version of "Godzilla" came out and I heard "Deeper Underground" and that song just stuck in my head. Another soundtrack song is "Everybody's going to the Moon" from Don Bluth's "Titan A.E." (the soundtrack is among my favourites, it will do boubt appear in some of the next Music rubric issues) His last album, "Dynamite" is awesome, I especially enjoy "Hot Tequila Brown". I find the funky/jazzy/disco/chill-out sound relaxing and somehow carefree, the lyrics are quite nice too...

Cosmic Girl

I've must have died and gone to heaven
Cos it was a quarter past eleven
On a Saturday in 1999
Right across on where I'm standing
On a dance floor she was landing
It was clear that she was from another time
Like some Baby Barbarella
with the stars as her umbrella
She asked me if I liked to magnetise
Do I have to go star-trekking
Cos it's you I should be checking
So she laser beamed me with her cosmic eyes

[Chorus]
She's just a cosmic girl from another galaxy
My heart's at zero gravity
She's from a cosmic world
Putting me in ectasy
Transmitting on my frequency
She's cosmic

I'm scanning all my radars
Well she said she's from a quasar
Forty thousand million light years away
It's a distant solar system
I tried to phone but they don't list 'em
So I asked her for a number all the same
She said, step in my transporter so I can teleport ya
All around my heavenly body
Oh, this could be a close encounter
I should take care not to flounder
Sends me into hyperspace when I see her pretty face

[Chorus]
She's just a cosmic girl from another galaxy
My heart's at zero gravity
She's from a cosmic world
Putting me in ectasy
Transmitting on my frequency
She's cosmic
(Sends me into hyperspace when I see her pretty face)x8

[Outro]
She's just a cosmic girl
From another galaxy
Transmitting on my frequency
Yeah cosmic, oh
Can't you be my cosmic woman?
I need you, I want you, to be my cosmic girl for the rest of time (fade)
Oh, i'm loosing my mind on my cosmic girl Yeah !