Here's how I'm spending the holidays ;)
Friday, December 31, 2010
Saturday, December 18, 2010
Festival Updates
I'm getting some good news this season :)
"Where Is Your Head" is going to the finals of LE TROTTOIR IN CORTO 2010 - Quinta edizione in Milano. It will be screened again at the Grand Gala with the rest of the finalists, on 19th December.
The address is
Le Trottoir alla Darsena
Piazza XXIV Maggio, 1
Milano
tel: 02.83.78.166
And my eco-shorts "Tomatoes Eat You" and "99% Rust" have been selected at the 6th edition on the ViBGYOR International Film Festival. The event holds place from 12th to 16th January in Thrissur, Kerala, India.
Monday, December 06, 2010
B.R.A.N. is active at Amazon Studios
To all of you out there who happen to know about our B.R.A.N. project - probably you're wondering what's going on with it. We are happy to announce that there is something going on with it and if things work out fine this time you might get the story released... but by who and in what for for now I dare not say :) Just keep your fingers crossed for us! Thanks :)
With the start of the new Amazon Studios we also decided to join there, so you can read the script or details about it, check out some early concept art, reviwe, rate and give your opinion, ideas and suggestions! Any feedback is more than welcome and highly appreciated!
Click here to visit our B.R.A.N. page at Amazon Studios
And to those of you who don't know about it...
Logline:
In the future the all-powerful Corporation hides a dark secret behind its facade and now the only one who has the chance to set things right is trapped back in our time, separated from his son... and maybe reunited with his long lost love.
Find out more at the link above :)
Saturday, December 04, 2010
RIP Irvin Kershner
Irvin Kershner
(April 29, 1923 – November 27, 2010)
The director of Star Wars EPISODE V: The Empire Strikes Back is now one with the Force. Among his other works are Robocop 2 and 007: Never Say Never Again.
This year it was 30 years since the Empire's premiere. Thank you, Mr. Kershner for everything that you did. You will be remembered forever.
Korochan, The Little Bear | Koguma no Koro-chan - Complete Movie (1958)
Japanese fairy tale about a bear cub who would rather play than help his parents with house chores.
Friday, December 03, 2010
Bohemian Rhapsody in the Leijiverse
Freddie Mercury and Leiji Matsumoto.
EPIC!
A music video made by Leiji Matsumoto on the famous Queen-song Bohemian Rhapsody.
Based on Leiji Matsumoto's latest manga Out of Galaxy Koshika set in the year 2099.
First shown on the 24 of November, on the 18th anniversary of Freddie Mercury's death.
Fully released on the 23 of December on Japanese Mobile Phone distribution sites.
EPIC!
A music video made by Leiji Matsumoto on the famous Queen-song Bohemian Rhapsody.
Based on Leiji Matsumoto's latest manga Out of Galaxy Koshika set in the year 2099.
First shown on the 24 of November, on the 18th anniversary of Freddie Mercury's death.
Fully released on the 23 of December on Japanese Mobile Phone distribution sites.
Egao no Hana
Feeling down and kinda blue?
Watch this video and stick a smile on your face :)
get it subbed here
La la lala la laaaa!! ^___^
Watch this video and stick a smile on your face :)
get it subbed here
La la lala la laaaa!! ^___^
Back to the Future is BACK!!!
You're in for some serious shit!!
Cris Lloyd is here, Bob Gale is here, everything looks just amazing, I'm superexcited aboutt his :) Will be a great Christmas present!
And some "bonus features" to add to the post :)
Cris Lloyd is here, Bob Gale is here, everything looks just amazing, I'm superexcited aboutt his :) Will be a great Christmas present!
And some "bonus features" to add to the post :)
Tuesday, November 30, 2010
Jeremy Messersmith - Tatooine
Here's something beyond awesome :)
visit: http://jeremymessersmith.com/
visit: http://jeremymessersmith.com/
5 Retro Sci-Fi Music Videos
S.P.O.C.K - Where Rockets Fly
Coldplay - Talk
Moonbabies - War on Sound
Smashnig Pumpinks - Tonight Tonight
Beastie Boys - Intergalactic
Coldplay - Talk
Moonbabies - War on Sound
Smashnig Pumpinks - Tonight Tonight
Beastie Boys - Intergalactic
Monday, November 29, 2010
Your Head is in Milano
If by any chance you're in Milano (or maybe just cruisin' around Italy) this winter, you can drop by the
Hopefully I will make it to the finals :)
LE TROTTOIR IN CORTO 2010 - Quinta edizione
film festival and catch my film "Where Is Your Head".
It will be screened on December 5th from 9 pm.
The address is
Le Trottoir alla Darsena
Piazza XXIV Maggio, 1
Milano
Hopefully I will make it to the finals :)
Sunday, November 28, 2010
5 детски книжки, превърнати във филми, които Young_Jedi препоръчва да прочетете... и гледате
Започвам с уговорката, че става дума само за книги, преведени и издадени на български :)
1. Мост към Терабития / Bridge to Terabithia
1. Мост към Терабития / Bridge to Terabithia
Животът на Джес Арънс завинаги се променя, когато на първия учебен ден едно ново момиче храбро застава на старта на момчешкото състезание и надбягва всички. В това число и самия Джес, който цяло лято се е готвил да бъде най-бързият в училище.
Това не е много обещаващо начало на едно приятелство, но Джес и Лесли Бърк стават неразделни. Лесли е необикновено момиче. Заедно тя и Джес създават Терабития, вълшебно царство в гората, чиито граници се определят единствено от тяхното въображение. После една сутрин се случва ужасен инцидент. Когато най-накрая Джес успява да изплува от бездната на мъката си, той разбира колко много сила и кураж му е дала Лесли и решава да построи мост до тяхната приказна страна.
Ако харесвате "Братята с Лъвски Сърца" на Астрид Линдгрен, то горещо ви препоръчвам и "Мост към Терабития" на Катрин Патерсън. Рядко се случва, особено в детската литература, сериозни теми да се засегнат толкова дълбоко и така истински, и едновременно така невинно и простичко. Трогателна и красиво написана история.
А филмът е чудестна адаптация, вярна на оригинала, която осъвременява историята (книгата е писана в края на 70-те), без да губи и частица от атмосферата и духа на книгата. A must see! Трейлърът е доста заблуждаващ, изглежда ви като следващата "Нарния", "Хрониките на Спайдъруик" или "Златния Компас"... всъщност става дума за нещо много различно... и в класи над тях!
2. Подвижният замък на Хоул / Howl's Moving Castle
Не бях подозирал, че филмът на Ghibli е правен по роман. Самия факт, че Миязаки е решил да използва романа като основа за свой филм е достатъчен, за да провокира интерес. Книгата на Даян Уейн Джоунс е първата от общо три, които до сега не са екранизирани или издавани в България. Втората е Castle in the Air, но няма нищо общо с Laputa Castle in the Sky.
3. Как да си дресираш дракон / How to train your dragon
Първата от голяма поредица... Ако не броим илюстрираната книжка която поставя началото на цялата "преведена от старонорвежки" поредица. Филмчето на DreamWorks се радва на успех, ако и с българското издание на книжката се случи същото, надявам се че ще издадат и останалите заглавия...
4. Чарли и шоколадовата фабрика / Charlie and the Chocolate Factory
Чарли Бъкет обича шоколад. А господин Уили Уонка, най-чудатият изобретател в целия свят, отваря вратите на изумителната си шоколадова фабрика за пет деца. Това е наградата на живота им! Вечни смукалки, Карамели за коса, голяма машина за дъвки и река от шоколад очакват щастливците. Чарли само трябва да намери златния билет и неговото вкусно приключение може да започне.
Напоследък Enthusiast са се захванали да издават детската библиография на Роалд Дал (лично аз предпочитал да стоя настрана от творчеството му "за възрастни"...). Най-накрая освен Фабриката на български е и продължението - Чарли и Големият стъклен асаньор.
Филмът на Тим Бъртън (да се престорим, че не е посягал към Алиса...) е един от малкото случаи в които екранизацията е по-добра от литературния оригинал! Една от основните причини е обогатената история - ексцентрично-екстравагантия Уили Уонка (Джони Деп) вече си има предистория, обясняваща чудатостите му... Строгият баща-зъболекар (не кой да е а Кристофър Лий). А и да не забравяме шоколадовата закачка с "2001: Космическа одисея"!
...и за десерт!
5. Туве Янсон - тук няма да се спрем на една книжка, а направо на цялата Муминска поредица! В очакване ня ик."Дамян Яков" да издадат и последната девета книжка (всъщност тя е първата по написване, но нямам идея защо ще е последната по издаване у нас), смятам да гледам четвъртия сезон на Moomin (който от скоро е издаден на запад на DVD). Това е само една от многото адаптации по книжките и комиксите на финландската художничка. Бих казал, че е от златните години на аниме-копродукциите, когато се появиха познатите у нас европейско-японски сериали "Пчеличката Мая", "Али Баба", "Боско" и др. А стига да ви се гледа - ето от къде можете да си свалите: Приятно гледане ;)
А ето и две приказки от муминската долина...
Това не е много обещаващо начало на едно приятелство, но Джес и Лесли Бърк стават неразделни. Лесли е необикновено момиче. Заедно тя и Джес създават Терабития, вълшебно царство в гората, чиито граници се определят единствено от тяхното въображение. После една сутрин се случва ужасен инцидент. Когато най-накрая Джес успява да изплува от бездната на мъката си, той разбира колко много сила и кураж му е дала Лесли и решава да построи мост до тяхната приказна страна.
Ако харесвате "Братята с Лъвски Сърца" на Астрид Линдгрен, то горещо ви препоръчвам и "Мост към Терабития" на Катрин Патерсън. Рядко се случва, особено в детската литература, сериозни теми да се засегнат толкова дълбоко и така истински, и едновременно така невинно и простичко. Трогателна и красиво написана история.
А филмът е чудестна адаптация, вярна на оригинала, която осъвременява историята (книгата е писана в края на 70-те), без да губи и частица от атмосферата и духа на книгата. A must see! Трейлърът е доста заблуждаващ, изглежда ви като следващата "Нарния", "Хрониките на Спайдъруик" или "Златния Компас"... всъщност става дума за нещо много различно... и в класи над тях!
2. Подвижният замък на Хоул / Howl's Moving Castle
Софи има лошия късмет да е най-голямата от трите сестри в семейството си. Според всеобщите очаквания това неминуемо води до провал във всяко едно нещо, с което се захване. Един ден тя съвсем неочаквано се сблъсква с необяснимия гняв на Вещицата от Пустошта. Така се оказва под въздействието на ужасяващо заклинание, което я превръща в старица. Единственият й шанс да развали проклятието, което тегне върху нея, е в магическия замък, който никога не спира да броди из близките хълмове - подвижният замък на магьосника Хоул...
Не бях подозирал, че филмът на Ghibli е правен по роман. Самия факт, че Миязаки е решил да използва романа като основа за свой филм е достатъчен, за да провокира интерес. Книгата на Даян Уейн Джоунс е първата от общо три, които до сега не са екранизирани или издавани в България. Втората е Castle in the Air, но няма нищо общо с Laputa Castle in the Sky.
3. Как да си дресираш дракон / How to train your dragon
Първата от голяма поредица... Ако не броим илюстрираната книжка която поставя началото на цялата "преведена от старонорвежки" поредица. Филмчето на DreamWorks се радва на успех, ако и с българското издание на книжката се случи същото, надявам се че ще издадат и останалите заглавия...
- Hiccup the Seasick Viking (2000) Children's picture book
- How to Train Your Dragon (2003)
- How to Be a Pirate (2004)
- How to Speak Dragonese (2005)
- How to Cheat a Dragon's Curse (2006)
- How to Twist a Dragon's Tale (2007)
- A Hero's Guide to Deadly Dragons (2008)
- How to Ride a Dragon's Storm (2008)
- How to Break a Dragon's Heart (2009)
- How to Steal a Dragon's Sword (2011)
4. Чарли и шоколадовата фабрика / Charlie and the Chocolate Factory
Чарли Бъкет обича шоколад. А господин Уили Уонка, най-чудатият изобретател в целия свят, отваря вратите на изумителната си шоколадова фабрика за пет деца. Това е наградата на живота им! Вечни смукалки, Карамели за коса, голяма машина за дъвки и река от шоколад очакват щастливците. Чарли само трябва да намери златния билет и неговото вкусно приключение може да започне.
Напоследък Enthusiast са се захванали да издават детската библиография на Роалд Дал (лично аз предпочитал да стоя настрана от творчеството му "за възрастни"...). Най-накрая освен Фабриката на български е и продължението - Чарли и Големият стъклен асаньор.
Филмът на Тим Бъртън (да се престорим, че не е посягал към Алиса...) е един от малкото случаи в които екранизацията е по-добра от литературния оригинал! Една от основните причини е обогатената история - ексцентрично-екстравагантия Уили Уонка (Джони Деп) вече си има предистория, обясняваща чудатостите му... Строгият баща-зъболекар (не кой да е а Кристофър Лий). А и да не забравяме шоколадовата закачка с "2001: Космическа одисея"!
...и за десерт!
5. Туве Янсон - тук няма да се спрем на една книжка, а направо на цялата Муминска поредица! В очакване ня ик."Дамян Яков" да издадат и последната девета книжка (всъщност тя е първата по написване, но нямам идея защо ще е последната по издаване у нас), смятам да гледам четвъртия сезон на Moomin (който от скоро е издаден на запад на DVD). Това е само една от многото адаптации по книжките и комиксите на финландската художничка. Бих казал, че е от златните години на аниме-копродукциите, когато се появиха познатите у нас европейско-японски сериали "Пчеличката Мая", "Али Баба", "Боско" и др. А стига да ви се гледа - ето от къде можете да си свалите: Приятно гледане ;)
А ето и две приказки от муминската долина...
Friday, November 26, 2010
5 animated films that were never finished
The Incal - collaborative effort of Alejandro Jodorowsky (famous mainly for his western of weirdness "El Topo", except films he is also working in comics) and Jean 'Moebius' Giraud.
The Treasure Under the Mountain
This is the prologue to a feature film that was never finished or released, based on Tolkien's "The Hobbit". This video dates from about 1994, and was made by Argus International. Some have speculated that maybe work was stopped because artists in Russia were just finding out about how copyright laws limited what they could make. In the USSR, artists could adapt anything they chose with no regard for copyright, especially in the 1980s when ideological restrictions were relaxed. Then suddenly the 1990s come around, and you're finding that the older ideological artistic restrictions are replaced by newer ones, except that this time you're not allowed to adapt any popular artistic creation within the last 100 years or so (because if it's popular, the upfront fees will be astronomical).
Richard Williams' animated masterpiece The Thief and the Cobbler. Also known in butchered form as Arabian Knight and The Princess and the Cobbler.
Richard Williams was the animation director of Who Framed Roger Rabbit ...
Richard Williams' magnum opus, a painstakingly hand-animated epic inspired by the Arabian Nights and with the production title The Thief and the Cobbler, was begun in 1968 and was initially self-funded. As a largely non-verbal feature meant for an adult audience, The Thief was initially dismissed as unmarketable. After over twenty years of work, Williams had completed only twenty minutes of the film, and following the critical success of Who Framed Roger Rabbit, Williams sought and secured a production deal with Warner Bros. in 1990. However, the production went over deadline, and in 1992, with only 15 minutes left to complete, The Completion Bond Company, who had insured Warners' financing of the film, feared competition from the similarly themed Disney film Aladdin and seized the project from Williams in Camden, London. Completion Bond then had the animation completed in Korea under the direction of animator Fred Calvert. Calvert's product was released internationally in 1994 as The Princess and the Cobbler. Miramax then acquired rights to the project and extensively rewrote and reanimated the film to include continuous dialogue and to add several musical interludes. Miramax's product was released in 1995 under the title Arabian Knight. In 2006, a fan of William's work named Garrett Gilchrist released a bootleg DVD with a restored version of the movie he made himself, mixing the original audio track, finished scenes, low quality images, pencil tests, and even pieces of the storyboard.
Studio Ghibli's "Little Nemo" that never got more than this animated pitch pilot.
Winsor McCay and Hayao Miyazaki -it doesn't get more epic than this!
Siegrfeid based on Alex Alice's graphic novels... based on Wagne'r oprea... based on Norse mythology...
-----
many thanks to all of the YouTube uploaders, make sure to check their channels out, there are tons of great stuff to be seen!
Wednesday, November 03, 2010
"Къде ти е главата" и "Кръг за двама" на фестивала "Ранно пиле"
Първите ми две късометражни филмчета реализирани с помощта на професионален екип са в селекцията на тазгодишния международен фестивал за студентски филми "Ранно пиле". "Къде ти е главата" и "Кръг за двама" бяха заснети това лято и до скоро бяха в постпродукция.
Това ще е втората прожекция на "Кръг за двама" след премиерата му на "Златната роза" във Варна.
За "Къде ти е главата" това ще е премиера за България.
Прожекциите и на двата филма ще са на 19 ноември, петък.
19 ноември
12.00 - /+/Склада
19:00 - НАТФИЗ – Учебна кинозала
(44мин.)
Студентски филми от Нов български университет
„Къде ти е главата” – Ненко Генов – 7 мин.
„Кръг за двама” – Ненко Генов – 5 мин.
Адрес на /+/СКЛАДА - София 1000, България, ул. Г. Бенковски 11, ет. 3 - 4
Пълната програма на шестото "Ранно пиле"
Тук е моментът и да благодаря на целия екип зад "Къде ти е главата"
На Владимир Димитров в главната роля, който стоически изтърпя всичко, на което го подложихме...
На оператора Александър Антонов, и неговия асистент Пламен Желязков, за красивата картинка на филма :)
На Мариета Ценова, която влезе в ролята на сценограф и остави своя отпечатък чрез костюмите на Владо
На Бохос Топакбашиян, който ми удари рамо при монтажа.
На Мирамар Филм, за това, че се погрижиха за компютърните ефекти.
На Петър Кралев, за звука на терена.
На Вихър Златев за постпродукцията на звука, и непрестанните корекции по различните варианти през които филма мина!
На Андрей Спиридонов, за това, че веднага се отзова и се притече на помощ с финалните надписи!
И не на последно място, на Весела Казакова и Мина Милева, моите продуценти от "Активист 38", за това, че застанаха зад проекта, и на Национален Фонд Култура, за осигурената субсидия. Благодаря за шанса, който ми дадохте.
Благодаря също и на Яна Блажева за чудесната локация, и на Анна Люлковска за помощта на снимачната площадка.
------
И накрая да отправя едно предизвикателство към всички, които гледат "Къде ти е главата" - опитайте се да откриете всички препратки към други филми, вмъкнати в кадър ;)
Това ще е втората прожекция на "Кръг за двама" след премиерата му на "Златната роза" във Варна.
За "Къде ти е главата" това ще е премиера за България.
Прожекциите и на двата филма ще са на 19 ноември, петък.
19 ноември
12.00 - /+/Склада
19:00 - НАТФИЗ – Учебна кинозала
(44мин.)
Студентски филми от Нов български университет
„Къде ти е главата” – Ненко Генов – 7 мин.
„Кръг за двама” – Ненко Генов – 5 мин.
Адрес на /+/СКЛАДА - София 1000, България, ул. Г. Бенковски 11, ет. 3 - 4
Пълната програма на шестото "Ранно пиле"
Тук е моментът и да благодаря на целия екип зад "Къде ти е главата"
На Владимир Димитров в главната роля, който стоически изтърпя всичко, на което го подложихме...
На оператора Александър Антонов, и неговия асистент Пламен Желязков, за красивата картинка на филма :)
На Мариета Ценова, която влезе в ролята на сценограф и остави своя отпечатък чрез костюмите на Владо
На Бохос Топакбашиян, който ми удари рамо при монтажа.
На Мирамар Филм, за това, че се погрижиха за компютърните ефекти.
На Петър Кралев, за звука на терена.
На Вихър Златев за постпродукцията на звука, и непрестанните корекции по различните варианти през които филма мина!
На Андрей Спиридонов, за това, че веднага се отзова и се притече на помощ с финалните надписи!
И не на последно място, на Весела Казакова и Мина Милева, моите продуценти от "Активист 38", за това, че застанаха зад проекта, и на Национален Фонд Култура, за осигурената субсидия. Благодаря за шанса, който ми дадохте.
Благодаря също и на Яна Блажева за чудесната локация, и на Анна Люлковска за помощта на снимачната площадка.
------
И накрая да отправя едно предизвикателство към всички, които гледат "Къде ти е главата" - опитайте се да откриете всички препратки към други филми, вмъкнати в кадър ;)
Thursday, October 21, 2010
May the Chuck Norris be with You!
Чък Норис играе във всички епизоди на "Междузвездни Войни"*... в ролята на Силата!
------
*Оригиналното заглавие на Star Wars е "Skywalker: Texas Ranger"
Monday, October 04, 2010
"Кръг за двама" - премиера
Заповядайте на премиерата на късометражното ми филмче "Кръг за Двама" на фестивала "Златната Роза" във Варна.
Програма
Фестивален и конгресен център
29-и Фестивал на българския игрален филм Златна роза
7 октомври (четвъртък), зала Европа, 14:00
Език: български
Жанр: драма
България, 2010, 5'
Режисьор и сценарист: Ненко Генов
Оператор: Веселин Христов
С: Гергана Манолова, Иван Панайотов
Момче и момиче на прага на нов етап от живота. Какво се случва с ученическата любов, когато пътищата на двамата неминуемо се разделят? Отчаяно вкопчени един в друг, в последните си дни заедно Пламен и Белослава търсят надежда, с която да преодолеят раздялата. Ще им помогне “революционно новият продукт – Кръг за двама” !
[[Програма на фестивала]]
[[Каталог на фестивала]]
Тук искам да благодаря на всички, които работиха над филмчето:
Иван Панайотов и Гергана Манолова - доста тичане ви се събра, за разсънване след ставането в 5 сутринта!
на оператор Веселин Христов - Веско, без теб картинката нямаше да е същата!
на Кевин Маклауд за музиката
на Симеон Симеонов за монтажа - Мони, въпреки сроковете и моето отсъствие ти се справи без проблеми :)
на Мишо Пеловски за звука - ...и за помпичката. ...и за шофирането. ...и за автомобила.
на Вихър Златев за мишунга - May the Force be with You!
и на скриптъра Андрей Спиридонов - May the Force be with You too, колега!
Филмът е създаден с финансовата подкрепа на Национален Филмов Център
Благодаря и на всички останали знайни и незнайни войни, помогнали за осъществяването на филмчето:
На Весела Казакова - за помощта с бюджета и събирането на екипа... извинявай за главоболията!
На Правда Кирова - за подкрепата по телефона
На Светла Христова и Стефан Командарев - за всичко, с което помагат през академичното и извънакадемичното време, и за това, че подкрепиха проекта!
На Георги Дюлгеров - за отзивите и забележките по този и не само по този сценарий!
На Оги Костовски - за това, че винаги е в час и разпространява информацията. Чакам OBEY с нетърпение!
На Светла и Цеко - че ме покриват цяло лято в ПОТВ!
На Милена Грудева - за това, че днес мога и сам да си напиша английксите субтитри! :)
На Петър Попов - за това, че е пич!
специални благодарности на Национален Филмов Център - за парите :)
и МНОГО СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ:
На семейството ми и на Аня, за любовта и подкрепата, и за това, че ме търпят!
Програма
Фестивален и конгресен център
29-и Фестивал на българския игрален филм Златна роза
7 октомври (четвъртък), зала Европа, 14:00
Език: български
Жанр: драма
България, 2010, 5'
Режисьор и сценарист: Ненко Генов
Оператор: Веселин Христов
С: Гергана Манолова, Иван Панайотов
Момче и момиче на прага на нов етап от живота. Какво се случва с ученическата любов, когато пътищата на двамата неминуемо се разделят? Отчаяно вкопчени един в друг, в последните си дни заедно Пламен и Белослава търсят надежда, с която да преодолеят раздялата. Ще им помогне “революционно новият продукт – Кръг за двама” !
[[Програма на фестивала]]
[[Каталог на фестивала]]
Тук искам да благодаря на всички, които работиха над филмчето:
Иван Панайотов и Гергана Манолова - доста тичане ви се събра, за разсънване след ставането в 5 сутринта!
на оператор Веселин Христов - Веско, без теб картинката нямаше да е същата!
на Кевин Маклауд за музиката
на Симеон Симеонов за монтажа - Мони, въпреки сроковете и моето отсъствие ти се справи без проблеми :)
на Мишо Пеловски за звука - ...и за помпичката. ...и за шофирането. ...и за автомобила.
на Вихър Златев за мишунга - May the Force be with You!
и на скриптъра Андрей Спиридонов - May the Force be with You too, колега!
Филмът е създаден с финансовата подкрепа на Национален Филмов Център
Благодаря и на всички останали знайни и незнайни войни, помогнали за осъществяването на филмчето:
На Весела Казакова - за помощта с бюджета и събирането на екипа... извинявай за главоболията!
На Правда Кирова - за подкрепата по телефона
На Светла Христова и Стефан Командарев - за всичко, с което помагат през академичното и извънакадемичното време, и за това, че подкрепиха проекта!
На Георги Дюлгеров - за отзивите и забележките по този и не само по този сценарий!
На Оги Костовски - за това, че винаги е в час и разпространява информацията. Чакам OBEY с нетърпение!
На Светла и Цеко - че ме покриват цяло лято в ПОТВ!
На Милена Грудева - за това, че днес мога и сам да си напиша английксите субтитри! :)
На Петър Попов - за това, че е пич!
специални благодарности на Национален Филмов Център - за парите :)
и МНОГО СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ:
На семейството ми и на Аня, за любовта и подкрепата, и за това, че ме търпят!
Thursday, September 09, 2010
5 Movies Young_Jedi didn't review but he still Wants You to See!
Frequently Asked Questions About Time Travel
Secondhand Lions
Diary of a Wimpy Kid
Black Dynamite
Cargo
Secondhand Lions
Diary of a Wimpy Kid
Black Dynamite
Cargo
Wednesday, September 01, 2010
Iron Maiden - Final Frontier
I'm stranded in space, I'm lost without trace
I haven't this chance of getting away
Too close to the sun and surely will burn
Like Icarus before me or so legend goes
I'm taking my life, reliving the past
There's nothing but wait til' my time comes
I've had a good life, I'd do it again
Maybe I'll come back some time, my friends
For I have lived my life to the full
I have no regrets anekatips
But I wish I could talk to my family to tell them
One last goodbye
The final frontier
The final frontier
The final frontier
The final frontier
www.lyrics-celebrities.anekatips.com
If I could survive to live one more time
I wouldn't be changing a thing at all
Do more in my life than some do in ten
I'd go back and do it all over again
For I have lived my life to the full
I have no regrets
But I wish I could talk to my family and tell them
that one last goodbye
The final frontier (x4)
guitar solo
There isn't much time, must say my last rites
Nobody is here to read them to me
Must say my goodbyes, if only a line
A message to tell them in case they might find
But I have filled my life to the full
I have no regrets
But I wish I could talk to my family to tell them
That one last goodbye
The final frontier, the final frontier (repeat)
Iron Sky - Trailer
What a neat idea! WWII... in space! I wonder why noone came up with a movie like this before! Looks promising and I hope it will deliver when they release it!
Wiki: http://en.wikipedia.org/wiki/Iron_Sky
IMDb: http://www.imdb.com/title/tt1034314/
Wiki: http://en.wikipedia.org/wiki/Iron_Sky
IMDb: http://www.imdb.com/title/tt1034314/
Tuesday, June 22, 2010
Бисери из "Комиксът на съвременния екран"
Ако не сте чели предишния пост по повод тази книга... ЧАСТ 1
А сега напред към бисерите!
стр.18 - "Началото на 20те и 30-те години.... На сцената излизат герои, които се притичват на помощ на хората и, разбира се, имат свръх-човешки способности. Такива са Батман, Фантом, Дик Трейси, Спайдърмен и др."
Нито Батман, нито Дик Трейси имат каквито и да било свръх-сили. И двамата герои са детективи, разчитащи предимно на интелекта си. Батман носи маска и е класически супер-герой, но това не означава че притежава и супер-сили. Батман се появява през 1939, така че е далеч от началото на 30-те но да не издребняваме. Виж вече Спайдърмен се появява през 1962, и той е ново поколение герой, от нова ера на комиксите.
"Типажът му (на Флаш Гордън) е създаден като конкурент на вече придобилия известност Бък Роджърс, но много скоро го надминава по популярност... Последват го Капитан Марвъл и Капитан Америка, Супермен, Батман, Хелбой и всички останали познати и до днес герои."
Приключенията на всички изброени - Капитан Марвъл и Капитан Америка, Супермен, Батман, Хелбой - се развиват на основно Земята. През 30-те и 40-те, в зависимост от актуалната поличитеска и социална атмосфера, героите се борят срещу гангстери и престъпници, а по-късно се включват и във Втората Световна Война срещу нацистите.
Флаш Годрън е друг тип герой, той не е супергерой, и не е последван от никой от долу изброените. Неговите приключения са в космоса, той не носи маска, няма свръх-сили, той е герой на приключенската научна фантастика, в стила на Бък Роджърс, Джон Картър на Едгар Бъроуз, Командо Коди и ред други. Ако е последван от нещо до наши дни, то това са "Междузвездни Войни".
Хелбой, се появява през 1993 в комикси на Дарк Хорс (компания, която се появява 1986), и изобщо не знам как името му е в този списък! Не само, че е от друга епоха, но той няма и НИЩО ОБЩО с Флаш Годрън.
стр.31 - "Поредният филм, който се опитва да запази спецификата на изображението в киноварианта си е "Небесният капитан и светът от утре". Направен отново по комикс на "Марвъл"...
Филмът НЕ Е ПРАВЕН ПО КОМИКС! Филмът е приключенска фантастика в стила на Флаш Гордън, типичния за 30-те и 40-те pulp fiction / sci-fi adventure. Не само, че не е по комикс, но и да се споменава "Мървъл", когато основно вдъхновение за града от филма е ретро-футуристичната визия на Готъм Сити от комиксите на "Ди Си", е просто абсурдно.
стр.41 - "Невероятният Хълк... Той е превърнат хирургически в огромен гигант с неразрушим скелет..."
Пълен абсурд! Хълк е алтерегото на Брус Банър, резултат от инцидент с гама-радиация. Когато той изгуби контрол над себе си в последствие на силен гняв (или понякога непосредствена заплаха, предизвикваща ярост от безсилие или приток на адреналин в кръвта). Хирургически създаден и с неразрушим скелет е Wolverine от комиксите X-Men.
стр.45 - "Батман става банален безполов образ..."
БЕЗПОЛОВ?! По дяволите!!
стр.46 - "Един от вариантите е опростеното флашово движение в игрите за деца като Cobbebor Caper..."
Да уточня, че името на играта е The Cobblepot Caper. Cobblepot е фамилията на Човека-Пингвин от Батман.
Какво общо с екранизацията на комиксите имат споменатите компютърни игри? И ако ще се говори и за игри, защо безцелно се споменават произволни заглавия? Въпросната игра не е нищо повече от безобидна занимавка за посетителите на сайта на Cartoon Network, използваща на готово дизайна на Джеф Матсуда от сериала The Batman. Защо изобщо се говори за тази игра? Защо не за самия сериал като екранизация на комикс?
стр.47 - "Батман отново бяга, лети, скача, вдига се нагоре посредством нишка от паяжината си..."
МОЛЯ?! Батман и паяжина?!?
стр.95 - "Може би най-вълнуващ е примера с филма "Междузвездни Войни". Комиксовите книги в областта на фантастиката се разделят според годините на излизане на поредицата на BBY и ABY (Като BBY обозначава периода преди Battle of Yavin, завършващ "Междузвездни Войни. Епизод ІV: Нова надежда", а ABY - периода след това)"
Нека обясня, че става въпрос за Битката при Явин, или по-точно финалния сблъсък между Империята и Бунтовниците в "Нова надежда", когато е унищожена първата Звезда на Смъртта. Въпросните обозначения се използват във хронологията на галактиката на Междузвездни Войни, за да обозначат КОГА СЕ РАЗВИВА ДЕЙСТВИЕТО на историята. Аналог на нашето Преди/След Христа, или Новата Ера. Съкращението е хронологичен термин използван в историите от "Междузвездни Войни", и се отнася за всичко - филмите, анимационните сериали, стотиците романи и комикси, десетките компютърни игри, и всичко останало, което по някакъв начин разказва история от и доразвива вселената на "Междузвездни Войни".
стр.96 - "персонажа на Анакин (Дарт Вейдър), който често се бори с герои, доближаващи го по сила, като Дарт Реван и Марка Рагнос."
Дарт Вейдър НИКОГА не се е борил с нито един от двамата.
Марка Рагнос е древен Ситски лорд, който живее около 5000 години преди битката при Явин, когато живее Вейдър.
Дарт Реван се появява за първи път в компютърната игра "Knights of the Old Republic" - около 4000 години преди Вейдър.
А сега напред към бисерите!
стр.18 - "Началото на 20те и 30-те години.... На сцената излизат герои, които се притичват на помощ на хората и, разбира се, имат свръх-човешки способности. Такива са Батман, Фантом, Дик Трейси, Спайдърмен и др."
Нито Батман, нито Дик Трейси имат каквито и да било свръх-сили. И двамата герои са детективи, разчитащи предимно на интелекта си. Батман носи маска и е класически супер-герой, но това не означава че притежава и супер-сили. Батман се появява през 1939, така че е далеч от началото на 30-те но да не издребняваме. Виж вече Спайдърмен се появява през 1962, и той е ново поколение герой, от нова ера на комиксите.
"Типажът му (на Флаш Гордън) е създаден като конкурент на вече придобилия известност Бък Роджърс, но много скоро го надминава по популярност... Последват го Капитан Марвъл и Капитан Америка, Супермен, Батман, Хелбой и всички останали познати и до днес герои."
Приключенията на всички изброени - Капитан Марвъл и Капитан Америка, Супермен, Батман, Хелбой - се развиват на основно Земята. През 30-те и 40-те, в зависимост от актуалната поличитеска и социална атмосфера, героите се борят срещу гангстери и престъпници, а по-късно се включват и във Втората Световна Война срещу нацистите.
Флаш Годрън е друг тип герой, той не е супергерой, и не е последван от никой от долу изброените. Неговите приключения са в космоса, той не носи маска, няма свръх-сили, той е герой на приключенската научна фантастика, в стила на Бък Роджърс, Джон Картър на Едгар Бъроуз, Командо Коди и ред други. Ако е последван от нещо до наши дни, то това са "Междузвездни Войни".
Хелбой, се появява през 1993 в комикси на Дарк Хорс (компания, която се появява 1986), и изобщо не знам как името му е в този списък! Не само, че е от друга епоха, но той няма и НИЩО ОБЩО с Флаш Годрън.
стр.31 - "Поредният филм, който се опитва да запази спецификата на изображението в киноварианта си е "Небесният капитан и светът от утре". Направен отново по комикс на "Марвъл"...
Филмът НЕ Е ПРАВЕН ПО КОМИКС! Филмът е приключенска фантастика в стила на Флаш Гордън, типичния за 30-те и 40-те pulp fiction / sci-fi adventure. Не само, че не е по комикс, но и да се споменава "Мървъл", когато основно вдъхновение за града от филма е ретро-футуристичната визия на Готъм Сити от комиксите на "Ди Си", е просто абсурдно.
стр.41 - "Невероятният Хълк... Той е превърнат хирургически в огромен гигант с неразрушим скелет..."
Пълен абсурд! Хълк е алтерегото на Брус Банър, резултат от инцидент с гама-радиация. Когато той изгуби контрол над себе си в последствие на силен гняв (или понякога непосредствена заплаха, предизвикваща ярост от безсилие или приток на адреналин в кръвта). Хирургически създаден и с неразрушим скелет е Wolverine от комиксите X-Men.
стр.45 - "Батман става банален безполов образ..."
БЕЗПОЛОВ?! По дяволите!!
стр.46 - "Един от вариантите е опростеното флашово движение в игрите за деца като Cobbebor Caper..."
Да уточня, че името на играта е The Cobblepot Caper. Cobblepot е фамилията на Човека-Пингвин от Батман.
Какво общо с екранизацията на комиксите имат споменатите компютърни игри? И ако ще се говори и за игри, защо безцелно се споменават произволни заглавия? Въпросната игра не е нищо повече от безобидна занимавка за посетителите на сайта на Cartoon Network, използваща на готово дизайна на Джеф Матсуда от сериала The Batman. Защо изобщо се говори за тази игра? Защо не за самия сериал като екранизация на комикс?
стр.47 - "Батман отново бяга, лети, скача, вдига се нагоре посредством нишка от паяжината си..."
МОЛЯ?! Батман и паяжина?!?
стр.95 - "Може би най-вълнуващ е примера с филма "Междузвездни Войни". Комиксовите книги в областта на фантастиката се разделят според годините на излизане на поредицата на BBY и ABY (Като BBY обозначава периода преди Battle of Yavin, завършващ "Междузвездни Войни. Епизод ІV: Нова надежда", а ABY - периода след това)"
Нека обясня, че става въпрос за Битката при Явин, или по-точно финалния сблъсък между Империята и Бунтовниците в "Нова надежда", когато е унищожена първата Звезда на Смъртта. Въпросните обозначения се използват във хронологията на галактиката на Междузвездни Войни, за да обозначат КОГА СЕ РАЗВИВА ДЕЙСТВИЕТО на историята. Аналог на нашето Преди/След Христа, или Новата Ера. Съкращението е хронологичен термин използван в историите от "Междузвездни Войни", и се отнася за всичко - филмите, анимационните сериали, стотиците романи и комикси, десетките компютърни игри, и всичко останало, което по някакъв начин разказва история от и доразвива вселената на "Междузвездни Войни".
стр.96 - "персонажа на Анакин (Дарт Вейдър), който често се бори с герои, доближаващи го по сила, като Дарт Реван и Марка Рагнос."
Дарт Вейдър НИКОГА не се е борил с нито един от двамата.
Марка Рагнос е древен Ситски лорд, който живее около 5000 години преди битката при Явин, когато живее Вейдър.
Дарт Реван се появява за първи път в компютърната игра "Knights of the Old Republic" - около 4000 години преди Вейдър.
Friday, June 18, 2010
Toy Story 3 - Simply brilliant!!!
I was about 10 or 12 when I watched the first Toy Story in the cinema with my little brother and sister. We were all enchanted! Years later Toy Story 2 came out and it was a blast! Again we all went to the theater to see it and we were so thrilled and excited after the movie! Im 24 now, and just yesterday I was at the Bulgarian gala-premiere of the film. My brother was fortunate to win an invitation for two (he took a photo of himself with our small collection of Toy Story toys and sent it to the website), and we had the chance to see the third part on its first screening... and for the 1st time in 3D! No doubt that the animation is better than ever, the guys from Pixar constantly push the limits, but that's kinda natural for them. But still it feels like 100% Toy Story, with all the improvements, somehow I don't feel this 15-years-wide gap between the first and the third part.
What matters more is the (Toy) Story itself! And it is just fantastic! I had really high expectations of this film and honestly, after seeing it, my expectations were surpassed! The plot is really emotional, with so many nostalgic moments... Being kinda grown-up myself, but doing my growing-up with the first two parts of Toy Story, I couldn't relate more with this one! I was really touched! I just wish the theater was empty. Then I could stop holding back my tears! And it's not just t the big story, but also all those little things that go on around it! I don't know how many of those references and gags were in the script and how many were put in there in the making process, but it's just amazing! Even if it's the most dramatic and the darkest of the 3 (as dark as Toy Story can get) the comedy is still there, and I was laughing out loud all the way through! It's a wild roller-coaster, and I'm not even sure who will have more fun with it, if it will be the kids, or their parents! There's just so much more in there for you to notice, admire and laugh at! And I'm sure that after watching the film again I'll find out even more! There's also a really neat Totoro cameo, and it's great of Pixar to pay homage to their old friend, Miyazaki san.
The old lovable characters are all here, and they are joined by an army of new ones, and each one of them has his real personality and you can recognize in them characteristics of someone, both visually and with their attitude they express different things and you instinctively feel what these toys stand for. It's really funny to recognize in them some movie archetypes or features of people that you know.
I realize that I just poured out tons of superlatives, but there's nothing else you can say about this film! It has everything! (And about how many 3rd parts you can say that?) The only thing I could criticize is that there is one really freaky baby-toy, that can give the creeps to the smaller kids, but it's done on a purpose and for me it was really an enjoyable touch to the atmosphere of the film.
To wrap up this review, I will just say - Thank you, Pixar!
Friday, June 04, 2010
Public Domain Anime
OK, it's not like you otakus out there can't get your hands on terabytes of anime, but there are some stuff that are on the public domain and you can get them for free from the net and it's perfectly legal.
Here are some cheesy old school sci-fi mecha anime movies!
DOWNLOAD: Defenders of Space
DOWNLOAD: Raiders of Galaxy (1985)
DOWNLOAD: Space Thunder Kids
DOWNLOAD: Space Transformer (1983)
Here are some cheesy old school sci-fi mecha anime movies!
DOWNLOAD: Defenders of Space
DOWNLOAD: Raiders of Galaxy (1985)
DOWNLOAD: Space Thunder Kids
DOWNLOAD: Space Transformer (1983)
Tuesday, June 01, 2010
Честит Първи Юни!
"Честит празник на вътрешното ни дете :)
Оставяйте го да шляпа из локвите, да дърпа котката за опашката, да пуска хвърчила, да прави пясъчни замъци, да се смее на глас, да яде шоколада преди вечерята, да вярва в Дядо Коледа, да рисува картички с пастели, да се доверява на непознати, да търси съкровища, да краде праскови, да спи под звездите, да подарява себе си..."
Daydreamer
Monday, May 24, 2010
Учителят Йода в учебниците
"Йода е един от героите на научнофантастичния филм "Империята отвръща на удара". Сред хората най-широко е разпространена интуитивната представа, че представителите на извънземния разум трябва да приличат на нас."
Friday, May 21, 2010
Wednesday, May 19, 2010
Wednesday, May 12, 2010
In Memoriam: Frank Frazetta
On May 10 one of the greatest illustrators of all time left this world.
As a kid, I was admiring Frank Frazetta even before I knew who he was. My first encounter with his work was "Fire and Ice" - a Ralp Bakshi animated feature inspired by Frazetta's art.
Today he is one of my all-time favourites, and his unmistakebale stile serves as a great inspiration. I bow before his tallent!
May he rest in peace!
part 1
part 2
part 3
part 4
part 5
part 6
part 7
part 8
Tuesday, March 16, 2010
Часът на Земята - 2010
На 27 март 2010, събота, в 20:30 милиони хора по цял свят ще се включат за четвърти пореден път "Часът на Земята". Те ще спрат осветлението си за един час.
А ти?
А ти?
Sunday, March 14, 2010
Movies #27
The new Lucky Luke film is out. And it's style over substance.
I'm a Lucky Luke fan, I live in Bulgaria and I've seen and read as much as I could get my hands on here. I adore the cartoons, they are entertaining and stick to the style of the comics. I like the Terence Hill TV series - even that they really look quite different from the comic book character designs, they are entertaining in their own way, and watching Terence Hill is always a delight.
When I got to know that a new Lucky Luke film is in the making I got very excited, and when I saw the trailers I thought it looks great and it's going to be lots of fun and a comic book brought to life.
Well, that was partially true. This film is really great from a visual point of view - camera-work, costumes, sets, makeup... The production design stays as close to the comics as possible. There's an apparent care for detail and the film is an eye candy for sure. It's done on a budget, and it looks great on screen. I mean - just take a look at the poster! It looks awesome! Imagine this awesomeness in 90 minutes screen time.
But the script... That's where the problem is, and that's what ruins the whole experience. I was excited when I got to know that so many characters will appear in the movie - except for Lucky Luke and Jolie Jumper we have also Pat Poker, Jessie James, Billy The Kid, Calamity Jane... But there is no coherent storyline or straight storytelling. The film is constantly swinging between the goofy comedy, the spaghetti western parody and the personal drama of Luke, presented as an orphan who witnessed the murder of his parents as a kid. Tere are some obscure scenes which seem to me like just randomly thrown around the script. The film couldn't make me involved, I didn't really care what's happening on screen, and after like 50 minutes I found myself bored and almost forcing myself to see the rest. Nevertheless, there were a couple of funny and cool scenes here and there, I especially love the sequence where Lucky Luke appears for the first time in the beginning of the film. But then again, there were plenty of dumb jokes as well.
I feel cheated, because it could have been really an amazing movie, with such a great look, if only they paid more attention to the story itself.
I'm a Lucky Luke fan, I live in Bulgaria and I've seen and read as much as I could get my hands on here. I adore the cartoons, they are entertaining and stick to the style of the comics. I like the Terence Hill TV series - even that they really look quite different from the comic book character designs, they are entertaining in their own way, and watching Terence Hill is always a delight.
When I got to know that a new Lucky Luke film is in the making I got very excited, and when I saw the trailers I thought it looks great and it's going to be lots of fun and a comic book brought to life.
Well, that was partially true. This film is really great from a visual point of view - camera-work, costumes, sets, makeup... The production design stays as close to the comics as possible. There's an apparent care for detail and the film is an eye candy for sure. It's done on a budget, and it looks great on screen. I mean - just take a look at the poster! It looks awesome! Imagine this awesomeness in 90 minutes screen time.
But the script... That's where the problem is, and that's what ruins the whole experience. I was excited when I got to know that so many characters will appear in the movie - except for Lucky Luke and Jolie Jumper we have also Pat Poker, Jessie James, Billy The Kid, Calamity Jane... But there is no coherent storyline or straight storytelling. The film is constantly swinging between the goofy comedy, the spaghetti western parody and the personal drama of Luke, presented as an orphan who witnessed the murder of his parents as a kid. Tere are some obscure scenes which seem to me like just randomly thrown around the script. The film couldn't make me involved, I didn't really care what's happening on screen, and after like 50 minutes I found myself bored and almost forcing myself to see the rest. Nevertheless, there were a couple of funny and cool scenes here and there, I especially love the sequence where Lucky Luke appears for the first time in the beginning of the film. But then again, there were plenty of dumb jokes as well.
Movies #26
Well, I have to say this one was actually a nice surprise. I'd give any movie a chance, and even after I've seen some really bad stuff from Asylum (famous for their direct-to-video mockbusters, titles like "Transmorphers", "King of the Lost World", "Terminators", etc.), I still keep an eye on whatever they come up with.
Well, this Holmes movie, as far as it is from anything Holmes written by Arthur Conan Doyle, is actually pretty entertaining and looks very good! I'd say it's a really decent production, with good actors and very good effects, given its low budget. It's not cutting edge CGI, but it does the trick and creates a certain feel to the whole thing. What you see on screen is as good as the BBC or Hallmark adventure movies from the beginning of the 2000s. The script could use some polishing, but I won't grumble about it. If you chose to see a Sherlock Holmes movie with a giant octopus, a firebreathing dragon and a Tyranosaurus on the cover, what the hell did you expect? I admit, I had low expectations, but I couldn't resist that poster, so I just had to give it a try... and I don't regret! Speampunk flavored mystery with a twist ending :) Don't expect a masterpiece, but enjoy the movie for what it is!
"Princess of Mars" was a step forward, could be good, it had not bad SFX and kinda retro Flash Gordon atmosphere, but Traci Lords as a princess... Give me a break!
Well, this Holmes movie, as far as it is from anything Holmes written by Arthur Conan Doyle, is actually pretty entertaining and looks very good! I'd say it's a really decent production, with good actors and very good effects, given its low budget. It's not cutting edge CGI, but it does the trick and creates a certain feel to the whole thing. What you see on screen is as good as the BBC or Hallmark adventure movies from the beginning of the 2000s. The script could use some polishing, but I won't grumble about it. If you chose to see a Sherlock Holmes movie with a giant octopus, a firebreathing dragon and a Tyranosaurus on the cover, what the hell did you expect? I admit, I had low expectations, but I couldn't resist that poster, so I just had to give it a try... and I don't regret! Speampunk flavored mystery with a twist ending :) Don't expect a masterpiece, but enjoy the movie for what it is!
Monday, March 08, 2010
"Комиксът на съвременния екран" - бедствие в 120 страници.
"Комиксът на съвременния екран" - брей че интересна тема за книга! Че и българска на всичкото отгоре! Похвално е, че някой се е захванал да изследва и пише по подобна тема, за кино се намира това-онова, но комикс-литература у нас почти липсва. Д-р Радостина Нейкова изглежда е обхванала доста неща, от зараждането и развитието на комиксите, през игрални и анимационни екранизации, охо, не само супергеройски неща но и френски и белгийски комикси, брей, че и манга и аниме... А, и за обратния ефет - комикси по филми също е писала... И така, нищо неподозиращият читател току виж прежалил 12 лева...
НЕ КУПУВАЙТЕ ТАЗИ КНИГА!!! ДОРИ НЕ Я ЧЕТЕТЕ!!!
Случайът е точно тип "Да се смееш ли, да плачеш ли".
Уверявам Ви, никога през живота си не съм чел толкова некомпетенто написано нещо, изпълнено не само с правописни, но и купища фактологически и смислови грешки. Книгата е зле структурирана, даваща откъслечни и почти произволно нахвърляни откъси от информация, чопнати от тук и там. Личи си, че авторката няма дори елементарна обща култура за това, с което се е захванала. В книгата ще се сблъскате с бисери от рода на "Батман се придвижва по покривите с помощта на паяжината, която изстрелва от костюма си" или "Хълк е хирургически създаден гигант с неразрушим метален скелет". Бих се хванал да извадя всички грешки и откровени глупости от книгата, но те са просто твърде много. Има ги на почти всяка страница, а често са и по няколко на страница.
Копирани изречения от къде ли не, зле преведени части от чужди статии... За човек, който има поне малка представа от комикси и кино, тази книга не представлява никакъв интерес, защото няма да Ви каже почти нищо ново. Произволни факти, които дори не илюстрират адекватно темата по която се пише са примесени със завъртяни критически ала-бали за визия, движение, композиция и пр.А ако нямате представа от тези неща - тази книга си е направо опасна, понеже рискувате ако повярвате на нещата написани вътре да научите куп погрешни факти. Да го кажа така - то е като да гледаш Inglorious Bastards и да си мислиш, че е документален филм за Втората световна.
Не само че няма да добиете представа за комиксите и техните екранизации, но дори ще се объркате още повече. Тази книга е под всякаква критика. Нуждае се не просто от основна редакция, а направо от пренаписване.
Ако се интересувате от подобни теми, обърнете се към Уикипедия (и без това значителна част от книгата идва направо от там) и други източници, информация по темата не липсва в интернет.
Пълен смях - http://www.prosveta.bg/?go=events&p=detail&eventId=11
За да не продължават да стават за резил, издателите и хората зад тази книга трябва просто да я изтеглят от всички книжарници и библиотеки и да рекиклират хартията незабавно.
НЕ КУПУВАЙТЕ ТАЗИ КНИГА!!! ДОРИ НЕ Я ЧЕТЕТЕ!!!
Случайът е точно тип "Да се смееш ли, да плачеш ли".
Уверявам Ви, никога през живота си не съм чел толкова некомпетенто написано нещо, изпълнено не само с правописни, но и купища фактологически и смислови грешки. Книгата е зле структурирана, даваща откъслечни и почти произволно нахвърляни откъси от информация, чопнати от тук и там. Личи си, че авторката няма дори елементарна обща култура за това, с което се е захванала. В книгата ще се сблъскате с бисери от рода на "Батман се придвижва по покривите с помощта на паяжината, която изстрелва от костюма си" или "Хълк е хирургически създаден гигант с неразрушим метален скелет". Бих се хванал да извадя всички грешки и откровени глупости от книгата, но те са просто твърде много. Има ги на почти всяка страница, а често са и по няколко на страница.
Копирани изречения от къде ли не, зле преведени части от чужди статии... За човек, който има поне малка представа от комикси и кино, тази книга не представлява никакъв интерес, защото няма да Ви каже почти нищо ново. Произволни факти, които дори не илюстрират адекватно темата по която се пише са примесени със завъртяни критически ала-бали за визия, движение, композиция и пр.А ако нямате представа от тези неща - тази книга си е направо опасна, понеже рискувате ако повярвате на нещата написани вътре да научите куп погрешни факти. Да го кажа така - то е като да гледаш Inglorious Bastards и да си мислиш, че е документален филм за Втората световна.
Не само че няма да добиете представа за комиксите и техните екранизации, но дори ще се объркате още повече. Тази книга е под всякаква критика. Нуждае се не просто от основна редакция, а направо от пренаписване.
Ако се интересувате от подобни теми, обърнете се към Уикипедия (и без това значителна част от книгата идва направо от там) и други източници, информация по темата не липсва в интернет.
Пълен смях - http://www.prosveta.bg/?go=events&p=detail&eventId=11
За да не продължават да стават за резил, издателите и хората зад тази книга трябва просто да я изтеглят от всички книжарници и библиотеки и да рекиклират хартията незабавно.
Monday, March 01, 2010
Sunday, February 28, 2010
Music #34
I got to know about The Red Elvises from a great postapocalyptic rock'n'roll movie "Six String Samurai" :)
And this song sounds like the Soviet Buck Rogers :)
Monday, February 15, 2010
Оскари-москари...
В отговор на разни дискусийки, които проведох тия дни с разни хора, кой филм какво заслужава, ей сега съвсем набързо ще мина през номинациите, с кратки коментарченца...
Best Picture:
UP! UP! UP!!!
Не се случва често анимационен филм да попадне в категорията за най-добър филм изобщо. Като си имат отделна категория, анимациите остават все изолирани, сякаш се дават награди за най-добър игрален и най-добър анимационен филм, а не за най-добър фил ИЗОБЩО. Е, често пъти анимациите са най-стойностните номинирани неща изобщо, и при привилегировани конкуренти като мегаломанското творение на Камерън, Чък Норисът на филмите, Avatar (който и без това ще обере всичко от техническите категории), последната прехвалена изцепка на Тарантино и традиционните филми с разни наболели, неудобни, провокативни, политичеси, социални и пр. тематики... Е няма как! I cheer for the underdog!
Главните роли ги попрескачам, щото нещо половината филми там не са ми интересни, а другата половина пък още не съм ги гледал. При второстепенните положението е същото. Тука само да отбележа, че освен мощния спагети-уестърн саундтрак, Christoph Waltz е единственото нещо в Inglorious Bastards което ми хареса. Убийте ме, не знам как тоя филм има 8.4! Ама като се каже за някой филм/режисьор, че е велик и айде, модерно е цялото стадо от салона да му цъкне десятка и да разправя колко е култов...
При анимациите The Secret of Kells е изненадата за мене, иначе всичките филмчета радват, и всяко по свой си начин, така че стига да го имаше тоя вариант, аз бих им раздал Оскари на всичките.
The Imaginarium of Doctor Parnassus държи костюмите, просто ще е срамота да го прецакат.
И това, което събуди у мен недоумение... И аз се кефя на Hans Zimmer, но скрибуцащите цигулки бяха едно от най-дразнещите неща в Шерлок Холмс, и с тяхна помощ Гай Ричи успя да накара викториански Лондон да звучи като цигански катун. (да си кажа и тук, тоя филм е всичко друго, само не и ШЕРЛОК ХОЛМС! Що му не турихте просто друго име на главния герой, и да не ме дразните?!)
При визуалните ефекти нещата са ясни. Добре е когато не са разхитени самоцел, ами са заделили малко парички освен за CGI и за някой сценарист. Някакъв sci-fi ренесанс настъпи, първо нов Star Trek, след него Avatar и Distric 9, а покрай тях и някои по-посредствени но все пак забавни или поне гледаеми фантастики изплуваха (и тука НЕ включвам убиеца на мозъчни клетки Transformers 2)
За Writing - 1:1 мнението ми от Best Picture.
Да споменем също така, че "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" беше в девятката, но не стигна до петицата - размина му се номинацията... Но и това никак не е малко постижение! Не се случва често филм, който е едновременно български и гледаем (а тия думички за публиката са станали направо антоними, ако се позамислиш), а тоя си е направо задължителен за гледане!! Разбираем, човешки и преди всичко - позитивен! Най-накрая!
Те това е то, и тая година няма да има голяма интрига при статуетките...
Best Picture:
UP! UP! UP!!!
Не се случва често анимационен филм да попадне в категорията за най-добър филм изобщо. Като си имат отделна категория, анимациите остават все изолирани, сякаш се дават награди за най-добър игрален и най-добър анимационен филм, а не за най-добър фил ИЗОБЩО. Е, често пъти анимациите са най-стойностните номинирани неща изобщо, и при привилегировани конкуренти като мегаломанското творение на Камерън, Чък Норисът на филмите, Avatar (който и без това ще обере всичко от техническите категории), последната прехвалена изцепка на Тарантино и традиционните филми с разни наболели, неудобни, провокативни, политичеси, социални и пр. тематики... Е няма как! I cheer for the underdog!
Главните роли ги попрескачам, щото нещо половината филми там не са ми интересни, а другата половина пък още не съм ги гледал. При второстепенните положението е същото. Тука само да отбележа, че освен мощния спагети-уестърн саундтрак, Christoph Waltz е единственото нещо в Inglorious Bastards което ми хареса. Убийте ме, не знам как тоя филм има 8.4! Ама като се каже за някой филм/режисьор, че е велик и айде, модерно е цялото стадо от салона да му цъкне десятка и да разправя колко е култов...
При анимациите The Secret of Kells е изненадата за мене, иначе всичките филмчета радват, и всяко по свой си начин, така че стига да го имаше тоя вариант, аз бих им раздал Оскари на всичките.
The Imaginarium of Doctor Parnassus държи костюмите, просто ще е срамота да го прецакат.
И това, което събуди у мен недоумение... И аз се кефя на Hans Zimmer, но скрибуцащите цигулки бяха едно от най-дразнещите неща в Шерлок Холмс, и с тяхна помощ Гай Ричи успя да накара викториански Лондон да звучи като цигански катун. (да си кажа и тук, тоя филм е всичко друго, само не и ШЕРЛОК ХОЛМС! Що му не турихте просто друго име на главния герой, и да не ме дразните?!)
При визуалните ефекти нещата са ясни. Добре е когато не са разхитени самоцел, ами са заделили малко парички освен за CGI и за някой сценарист. Някакъв sci-fi ренесанс настъпи, първо нов Star Trek, след него Avatar и Distric 9, а покрай тях и някои по-посредствени но все пак забавни или поне гледаеми фантастики изплуваха (и тука НЕ включвам убиеца на мозъчни клетки Transformers 2)
За Writing - 1:1 мнението ми от Best Picture.
Да споменем също така, че "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" беше в девятката, но не стигна до петицата - размина му се номинацията... Но и това никак не е малко постижение! Не се случва често филм, който е едновременно български и гледаем (а тия думички за публиката са станали направо антоними, ако се позамислиш), а тоя си е направо задължителен за гледане!! Разбираем, човешки и преди всичко - позитивен! Най-накрая!
Те това е то, и тая година няма да има голяма интрига при статуетките...
Saturday, February 13, 2010
Синигерчета в парка!
Синигерчетата в градската градина във Пловдив :)
С музика от саундтрака на K-Pax
Monday, February 08, 2010
Help Save Japan's Dolphins - "The Cove"
I just saw "The Cove" - a documentary that left me shocked and most of all, very sad.
I've seen a dolphin only once in my life - it was many years ago, when I was with my parents at the seaside at Black Sea. The poor creature was playful and friendly but got hit by the spinning fans of a waterbike. I touched the back of the dophin as people were holding it in the water, trying to help. I was too little back then to do anything on my own. Now when I know about this horrible slaughetr of doplins that goes on out there I feel too little to do anything again. But I want to believe that if wea ll work together this we can all put an end to this. Please, don't let this genocide go on!
Visit
http://savejapandolphins.org/
http://www.takepart.com/thecove
Spare some time and Take Part.
Read, watch, educate yourself.
Help in whatever way you can - donate, spread the word, or simply sign the petition.
I've seen a dolphin only once in my life - it was many years ago, when I was with my parents at the seaside at Black Sea. The poor creature was playful and friendly but got hit by the spinning fans of a waterbike. I touched the back of the dophin as people were holding it in the water, trying to help. I was too little back then to do anything on my own. Now when I know about this horrible slaughetr of doplins that goes on out there I feel too little to do anything again. But I want to believe that if wea ll work together this we can all put an end to this. Please, don't let this genocide go on!
Visit
http://savejapandolphins.org/
http://www.takepart.com/thecove
Spare some time and Take Part.
Read, watch, educate yourself.
Help in whatever way you can - donate, spread the word, or simply sign the petition.
Saturday, February 06, 2010
Music #33
(Baegu)
Sasi sasi ae ko taro taro amu
Ko agi agi boroi tika oli oe lau
Tika gwao oe lau koro inomaena
I dai tabesau I tebetai nau mouri
Tabe ta wane initoa te ai rofia
Sasi sasi ae kwa dao mata ole
Rowelae e lea kwa dao mata biru
I dai tabesau I tebetai nau mouri
Sasi sasi ae ko taro taro amu
Ko agi agi boroi tika oli oe lau
Tika gwao oe lau koro inomaena
I dai tabesau I tebetai nau mouri
(repeat x 3)
Little brother, little brother, stop crying, stop crying
Though you are crying and crying, who else will carry you
Who else will groom you, both of us are now orphans
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us
Just like royalty, taken care of with all the wisdom of such a place
Little brother, little brother even in the gardens
This lullaby continues to the different divisions of the garden,
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us
Little brother, little brother, stop crying, stop crying
Though you are crying and crying, who else will carry you
Who else will groom you, both of us are now orphans
From the island of the dead, their spirit will continue to look after us
Saturday, January 30, 2010
Friday, January 29, 2010
Пренаписване (Преработка на сценарий)
Още един превод од същата книга.
Пренаписване (Преработка на сценарий)
„Наистина вярвам в пренаписването, но то не е просто пренаписване – то е премисляне, преконцептуализиране, намиране на нов подход към нещата” – Том Рикман
„Когато пренаписваш често преправяш сцените, които не се връзват. Най-трудните сцени в даден материал могат да са не само тези, които са били най-трудни за писателя преди теб, но и изобщо най-трудните сцени за написване изобщо. Това са сцените, върху които трябва да се съсредоточи пренаписването.” – Робърт Тауни
„Писането е пренаписване. Понякога дори след като даден филм е завършен си казваш – Ще ми се да можеш да го пипна отново!” – Уолтър Бърнстийн
Никоя дискусия по сценарно писане не би била пълна без да се обърне внимание на пренаписването. Независимо дали включва лично самия сценарист, пренаписването на сценария не е завършило до момента, в който филма се пуска по кината. И дори тогава, има преиздадени филми с включен материал, който е бил орязан от първоначалното издание. Преработката и „доизкусуряването” на сценария продължава по време на снимките и монтажа на филма и завършва с готовото копие, което вижда първата публика.
В повечето случаи работата на сценариста по пренаписването завършва при започването на снимачния процес. Понякога обаче писател трябва да пренапише утрешните страници докато днешните се заснемат, но това са нежелани обстоятелства, които като цяло се избягват. Случва се и сценарист да бъде извикан по време на монтажа за да измисли нов диалог, който да бъде вмъкнат, или за да се запише глас зад кадър, или когато бюджета го позволява, да се напише нов материал, който да се дозаснеме за да се подобри филма. Когато работата на сценариста наистина приключи едно нещо е сигурно – имало е доста пренаписване. Всеки, който заснема първата редакция на сценарий е или глупак или има до себе си гений-сценарист.
Многоуважавания писател Пат Конрой, чиито романи често биват екранизирани (The Great Santini, Lords of Discipline, Conrack), си опита силите и като сценарист, за да адаптира романа си Prince of Tides (с участието на Беки Джонсън). Ето какво споделя той за преживяването:
„Писането на сценарии е едно от най-трудните неща, с които може да се занимава човек. Има нещо толкова голо в сценарното писане. Мога да те излъжа с някой параграф в книга. Мога да излея празно многословие на страницата, а мога и да вкарам разказ и да обогатя историята там, където тя куца. В кино-писането това не може да стане. Там нещата трябва да са визуални. Все едно да ти дадат музикална партитура, а после да ти връчат и едно хайку и да ти кажат – Свържи ги заедно!”
Никой не може да очаква да се захване с нещо така сложно и трудно като писането на сценарий и да не допусне грешки при първия опит. Начинаещият сценарист, който очаква да мине с малко или направо никакво пренаписване е обречен на разочарование… или неуспех. Далеч по-добре е да прегрне идеята за пренаписването като възможност да се подобри вече съществуващия проект. Писането на първия вариант е изпълнено с чувство за откритие на нещо ново, без значение колко детайлно е изложението (step outline). До момента в който се стигне до Затъмнението (Fade Out) на края на последната страница страниците след началното Fade In вече не се връзват така добре с историята. Писателят е открил много неща за героите, за историята, и за собствените си намерения в процеса на писането на първия вариант.
Също както и героите, сценаристът не винаги има ясното съзнание какво точно преследва като цел, ко3ето обаче съвсем не значи, че пише сценария самоцелно. Пише с надеждата, че към края на първи вариант нещата вече ще се избистрят. Така че в най-добрия случай трябва да се пренапише поне началото на първия вариант, за да се връзва с края на историята. А освен това съществуват и какви ли не „пушки”, които да се „поставят на стената” в началото на историята, за да „гръмнат” в края (plantings & payoffs). Има и сцени, които така и не са паснали на останалата част от действието и трябва да се преработят.
Но това е само върха на айсберга. След като първи вариант е пипнат и сцените са навързани, ключовите елементи са вплетени в историята, време е за най-плашещия за сценаристите момент – да дадат сценария на някой да го прочете! „Голотата” за която говори Конрой е най-осезаема именно тогава. Познавайки от опит този момент, в който друг чете това, над което ти си се потил, за сценариста това е време м което той трябва да мисли позитивно за процеса на пренаписване – „Мога да го направя по-добре. Само ми го върни и ми дай още малко време да поработя над него!”
Това не значи, че трябва да промените всичко, срещу което някой е възразил, не е харесал или не е разбрал. Отзивите могат да посочат потенциален проблем, но вие самите трябва да решите дали това наистина е проблем, който се нуждае от поправка. Ако повечето от ранните ви читатели го посочват като проблем – тогава е ясно, че трябва да се заемете с него. Понякога пренаписването е просто поправяне и запазване – като да се отървеш от дупка в стената. Друг път – когато за сценаристите е наистина важно, но и трудно да се изправят пред проблема и да го елиминират - когато цялата история, или голяма част от нея трябва да бъдат променени из основи. Но не вдигайте безпомощно ръце и не започвайте да строите нова къща, само защото тази се нуждае от основен ремонт. Това би означавало да захвърлите всичките си усилия и работа през които сте минали за да развиете историята на първия вариант.
Далеч по-добра идея е да се върнете и да огледате структурата на къщата – къде основите са стабилни и къде поддават, къде скелето е надеждно и къде се клатушка или направо липсва. Минете отново през процеса на писане и открийте елемента или елементите, които са неясни, непълни или пък липсват, и работете върху тях по същия начин, по който и в самото начало при създаването и развитието на историята. След като структурата е била поправена и подкрепена, прегледайте внимателно сцените за да видите кои от тях вече не се вписват и какви нови сцени е нужно да се добавят. Понякога този процес трябва да се повтори повече от веднъж, но всеки сценарист го прави с мисълта, че с всяка следваща редакция сценарият става все по-добър и по-добър.
Същевременно имайте на ум и факта, че е съвсем възможно една история да се преработва до смърт, да бъде увредена до неузнаваемост нейната спонтанност и свежест, които са се родили на страниците в началото, когато историята е била съвсем нова, а сценаристът – бодър, вдъхновен и ентусиазиран. Така че е важно да се постигне баланс – пренаписвайте толкова, колкото сценарият изисква, но не повече! Когато продуцент, режисьор или няколко актьора започнат да наливат парите си, идеите и сърцето си в даден проект, ще има и още една нова серия от преправяния и пренаписване, но това вече е тема на друга дискусия. Целта на тази книга е да ви помогне намерите начини на удовлетворите себе си със собствените си усилия и да достигнете до фазата, в която вашата трета, четвърта или пета редакция ви дават чувството за цялостност и завършеност, което сте се опитвали да предадете на вашата публика.
Пренаписване (Преработка на сценарий)
„Наистина вярвам в пренаписването, но то не е просто пренаписване – то е премисляне, преконцептуализиране, намиране на нов подход към нещата” – Том Рикман
„Когато пренаписваш често преправяш сцените, които не се връзват. Най-трудните сцени в даден материал могат да са не само тези, които са били най-трудни за писателя преди теб, но и изобщо най-трудните сцени за написване изобщо. Това са сцените, върху които трябва да се съсредоточи пренаписването.” – Робърт Тауни
„Писането е пренаписване. Понякога дори след като даден филм е завършен си казваш – Ще ми се да можеш да го пипна отново!” – Уолтър Бърнстийн
Никоя дискусия по сценарно писане не би била пълна без да се обърне внимание на пренаписването. Независимо дали включва лично самия сценарист, пренаписването на сценария не е завършило до момента, в който филма се пуска по кината. И дори тогава, има преиздадени филми с включен материал, който е бил орязан от първоначалното издание. Преработката и „доизкусуряването” на сценария продължава по време на снимките и монтажа на филма и завършва с готовото копие, което вижда първата публика.
В повечето случаи работата на сценариста по пренаписването завършва при започването на снимачния процес. Понякога обаче писател трябва да пренапише утрешните страници докато днешните се заснемат, но това са нежелани обстоятелства, които като цяло се избягват. Случва се и сценарист да бъде извикан по време на монтажа за да измисли нов диалог, който да бъде вмъкнат, или за да се запише глас зад кадър, или когато бюджета го позволява, да се напише нов материал, който да се дозаснеме за да се подобри филма. Когато работата на сценариста наистина приключи едно нещо е сигурно – имало е доста пренаписване. Всеки, който заснема първата редакция на сценарий е или глупак или има до себе си гений-сценарист.
Многоуважавания писател Пат Конрой, чиито романи често биват екранизирани (The Great Santini, Lords of Discipline, Conrack), си опита силите и като сценарист, за да адаптира романа си Prince of Tides (с участието на Беки Джонсън). Ето какво споделя той за преживяването:
„Писането на сценарии е едно от най-трудните неща, с които може да се занимава човек. Има нещо толкова голо в сценарното писане. Мога да те излъжа с някой параграф в книга. Мога да излея празно многословие на страницата, а мога и да вкарам разказ и да обогатя историята там, където тя куца. В кино-писането това не може да стане. Там нещата трябва да са визуални. Все едно да ти дадат музикална партитура, а после да ти връчат и едно хайку и да ти кажат – Свържи ги заедно!”
Никой не може да очаква да се захване с нещо така сложно и трудно като писането на сценарий и да не допусне грешки при първия опит. Начинаещият сценарист, който очаква да мине с малко или направо никакво пренаписване е обречен на разочарование… или неуспех. Далеч по-добре е да прегрне идеята за пренаписването като възможност да се подобри вече съществуващия проект. Писането на първия вариант е изпълнено с чувство за откритие на нещо ново, без значение колко детайлно е изложението (step outline). До момента в който се стигне до Затъмнението (Fade Out) на края на последната страница страниците след началното Fade In вече не се връзват така добре с историята. Писателят е открил много неща за героите, за историята, и за собствените си намерения в процеса на писането на първия вариант.
Също както и героите, сценаристът не винаги има ясното съзнание какво точно преследва като цел, ко3ето обаче съвсем не значи, че пише сценария самоцелно. Пише с надеждата, че към края на първи вариант нещата вече ще се избистрят. Така че в най-добрия случай трябва да се пренапише поне началото на първия вариант, за да се връзва с края на историята. А освен това съществуват и какви ли не „пушки”, които да се „поставят на стената” в началото на историята, за да „гръмнат” в края (plantings & payoffs). Има и сцени, които така и не са паснали на останалата част от действието и трябва да се преработят.
Но това е само върха на айсберга. След като първи вариант е пипнат и сцените са навързани, ключовите елементи са вплетени в историята, време е за най-плашещия за сценаристите момент – да дадат сценария на някой да го прочете! „Голотата” за която говори Конрой е най-осезаема именно тогава. Познавайки от опит този момент, в който друг чете това, над което ти си се потил, за сценариста това е време м което той трябва да мисли позитивно за процеса на пренаписване – „Мога да го направя по-добре. Само ми го върни и ми дай още малко време да поработя над него!”
Това не значи, че трябва да промените всичко, срещу което някой е възразил, не е харесал или не е разбрал. Отзивите могат да посочат потенциален проблем, но вие самите трябва да решите дали това наистина е проблем, който се нуждае от поправка. Ако повечето от ранните ви читатели го посочват като проблем – тогава е ясно, че трябва да се заемете с него. Понякога пренаписването е просто поправяне и запазване – като да се отървеш от дупка в стената. Друг път – когато за сценаристите е наистина важно, но и трудно да се изправят пред проблема и да го елиминират - когато цялата история, или голяма част от нея трябва да бъдат променени из основи. Но не вдигайте безпомощно ръце и не започвайте да строите нова къща, само защото тази се нуждае от основен ремонт. Това би означавало да захвърлите всичките си усилия и работа през които сте минали за да развиете историята на първия вариант.
Далеч по-добра идея е да се върнете и да огледате структурата на къщата – къде основите са стабилни и къде поддават, къде скелето е надеждно и къде се клатушка или направо липсва. Минете отново през процеса на писане и открийте елемента или елементите, които са неясни, непълни или пък липсват, и работете върху тях по същия начин, по който и в самото начало при създаването и развитието на историята. След като структурата е била поправена и подкрепена, прегледайте внимателно сцените за да видите кои от тях вече не се вписват и какви нови сцени е нужно да се добавят. Понякога този процес трябва да се повтори повече от веднъж, но всеки сценарист го прави с мисълта, че с всяка следваща редакция сценарият става все по-добър и по-добър.
Същевременно имайте на ум и факта, че е съвсем възможно една история да се преработва до смърт, да бъде увредена до неузнаваемост нейната спонтанност и свежест, които са се родили на страниците в началото, когато историята е била съвсем нова, а сценаристът – бодър, вдъхновен и ентусиазиран. Така че е важно да се постигне баланс – пренаписвайте толкова, колкото сценарият изисква, но не повече! Когато продуцент, режисьор или няколко актьора започнат да наливат парите си, идеите и сърцето си в даден проект, ще има и още една нова серия от преправяния и пренаписване, но това вече е тема на друга дискусия. Целта на тази книга е да ви помогне намерите начини на удовлетворите себе си със собствените си усилия и да достигнете до фазата, в която вашата трета, четвърта или пета редакция ви дават чувството за цялостност и завършеност, което сте се опитвали да предадете на вашата публика.
The Outline and The Step Outline
Това тук е превод, който правих за един от часовете в университета. Статията беше ксерокопие, така че не знам кой е автор и от коя книга е извадката. Реших да го пусна, за всеки който се интересува :)
Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!
The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата
„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн
„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман
„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф
Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.
За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.
Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.
Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.
След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.
Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.
Лично аз смятам, че писането на сценарий е строго интуитивен процес и трябва да ти иде отвътре, а не да се напъмаш и да вървиш по разни схеми, правила, таблици, диаграми, планове и какво ли още не. Много книги има за това как се пише сценарий, а всъщност най-важното е да си седнеш на задника и да започнеш да пишеш!
The Outline and The Step Outline – Схемата / Скицата
„Обикновено работя по схема. Така ще знам първо на къде съм се насочил като цяло. Какво искам да кажа? Чрез кого искам да го кажа? За какво е историята? Какъв е конфликта в историята? Каква е развръзката?” – Уолтър Бърнстийн
„Пиша списък от сцени – 30,40,80 сцени. Те няма да са същинските сцени, а просто ключови думи – около 50, и всяка от тях има за цел да ми припомня за сцена, която изгражда историята и допринася за нея. След като се занимаваме със структура – това е жизнено важно.” – Уилиям Голдман
„През повечето време това което се случва е, че малкият импулс, който ме е накарал да започна някаква история води до нещо далеч по-интересно от първоначалното… и малкият импулс изчезва.” – Бил Уитлиф
Неопитните сценаристи обикновено казват „Оу, аз не бих могъл да работя по схема (outline) – писането ми ще изгуби своята спонтанност”. Опитният писател обаче знае, че без значение дали е направил схема на историята на хартия или (както става в редки случаи) всичко е в главата му, той следва предварително замислена структура, върху която ще се гради историята му. Да пишеш без да се знае към какво се стремиш е все едно да си скиташ безцелно в някоя пустош, без особени шансове да намериш обратния път. Сценарий, койко започва да се пише по този начин почти винаги е напразно хвърлени усилия, и често бива изоставен във фаза далеч от завършването на проекта, защото сценаристът е „изгубил пътя си”. Резултатът е камара материал, част от който може би е страхотен сам по себе си, но просто не пасва на останалата част от историята, която се разказва.
За малкото писатели, които са способни да изготвят план в главата си и да го запазят там, без да си дават труда да го опишат на хартия, е възможно да работят и без схема. Но повечето смъртни, в това число и успели сценаристи, смятат схемата за задължителна. Първо, схемата позволява критически оглед на скелета на историята, преди той да бъде облечен в действие и диалог. Или с други думи – схемата всъщност прави писането по-спонтанно. Вече не се тревожите, че дадена сцена може да не си пасне с останалата част от историята, и няма смисъл да се товарите с размишления на къде върви разказа и дали сцената, която пишете го води в правилната посока. Всички тези решения вече са били взети когато сте изготвяли схемата – или поне за първия вариант на сценария.
Всичко което остава да се направи след една успешна и ефективна схемае да се напишат самите сцени – героите да станат пълнокръвни, да се определят конкретните им действия и краткосрочни мотивации, да се създаде атмосфера и специфични обстоятелства, и разбира се, да се напише диалога. Но във всеки един момент сценаристът работи по тези неща само в една единствена сцена, а не върху цялостната конструкция на историята, действието или поредица от сцени. Казано накратко – веднъж след като е създал макрокосмос за историята си чрез изграждане на конкретна схема, сценаристът може да съсредоточи цялата си енергия и креативност върху микрокосмоса – сцена по сцена.
Дори и най-основния и базов план за един сценарий трябва да съдържа следните елементи: кой е главния герой и каква е неговата/нейната цел; кои са другите основни герои и какво искат те; схема, да се „скицира” основната сюжетна линия и да се раздели на действия; да се формулира основния конфликт, действие и противодействие, кулминация и завръзка. Много сценаристи доразвиват схемата с повече конкретност. След като имат гръбнака на историята заложен в схемата, още и още детайли се добавят с цел да се улесни същинското писане на сценария. Това е сравнително селен начин да се придържате към перспективата на цялата история, докато я развивате и оформяте. Схемата на историята с изброените сцени, които авторът е планирал да използва, всяка с указания за това кой участва и какво се случва, е позната като „Схема по стъпки” (Step outline). Този метод за развитие на историята насърчава органичен растеж на произведението, помага да се осъществи баланс и еднородност, които са жизнено важни за да бъде един сценарий завършен успешно.
След като стъпковата схема е завършена и сценаристът знае точно на къде се е насочила историята може да започне и същинското писане на сцените. Това може да стане изненадващо бързо. По този начин бързото писане на първия вариант всъщност допринася за качеството на сценария и неговата цялостност, защото писането не се разпростира из времето и няма несигурност, колебания и големи промени в първоначалния план.
Но стъпковата схема не бива да се счита за изсечена в камък. Това е план на писането на първия вариант на сценария, нищо повече. С развитието на първия вариант сценаристът неизбежно научава повече за собствените си герои и те „израстват” докато взаимодействат един с друг в готовите сцени. С обогатяването и задълбочаването на знанията на автора за героите някои аспекти на постъпковата схема може би ще се нуждаят от промени, но схемата е все още служи като пътеводител и помага на автора да стигне до развръзката на историята. Схемата може да води сценариста по сигурен път и същевременно да му дава свобода в писането на отделните сцени, както и гъвкавост за леки по промени схемата в процеса на работа.
Friday, January 15, 2010
Subscribe to:
Posts (Atom)